№ 2351
гр. София, 19.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-18 СЪСТАВ, в публично заседание
на четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Петър В. Боснешки
при участието на секретаря Надежда Св. Масова
като разгледа докладваното от Петър В. Боснешки Гражданско дело №
20231100100664 по описа за 2023 година
Производството е образувано въз основа на искова молба от С. В. Б.,
ЕГН:**********, действаща чрез своя родител и законен представител В. С. Б., със съдебен
адрес:гр.София, ул.****, срещу ЗД „Б.И.” АД, с ЕИК: *****, със седалище и адрес на
управление гр. София, район Лозенец, бул. ****, с която са предявени обективно съединени
искове с правно основание чл.432 КЗ, с които ищецът иска ответникът да бъде осъден да му
заплати застрахователно обезщетение за претърпените вреди, изразяващи се в болки и
страдания в резултат на пътно – транспортно произшествие от 18.09.2022 г., причинено
виновно от водача на л.а. марка „Тойота“ модел „Рав4“ с peг. № СВ **** РТ, управляван от
В. Г., застрахован по риска „Гражданска отговорност“ при ответното дружество по силата
на договор за задължителна застраховка на автомобилистите, както следва:
-сумата в размер от 60 000 лв. (шестдесет хиляди лева), представляваща обезщетение
за претърпените от ищеца неимуществени вреди- болки, страдания и психически стрес в
резултат на ПТП, настъпило на 18.09.2022 г., ведно със законната лихва за забава върху
присъденото обезщетение, считано от 14.10.2022г.- датата на завеждане на доброволната
претенция пред ответното дружество, по реда на чл. 380 КЗ, до окончателното изплащане на
дължимата сума.
-сумата в размер на 1324 лв. (хиляда триста двадесет и четири лева), представляваща
обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило
на 18.09.2022г., ведно със законната лихва за забава върху присъденото обезщетение ,
считано от 14.10.2022г.- датата на завеждане на доброволната претенция пред ответното
дружество, по реда на чл. 380 КЗ, до окончателното изплащане на дължимата сума.
Ищецът твърди, че на 18.09.2022г., около 18:30 ч., в гр. София, лек автомобил марка
„Тойота“ модел „Рав4“ с peг. № СВ **** РТ, управляван от В. Г., се движил по бул. „Княз А.
Дондуков“ с посока на движение от бул. „В. Левски“, към бул. „Княгиня Мария Луиза“ и в
района на кръстовището с ул. „Веслец“, на пешеходна пътека М 8.1, тип ,Зебра“, участва в
ПТП с пресичащата, от дясно наляво, спрямо посоката на движение на ла., пешеходка С. Б..
Към момента на настъпване на инцидента, пострадалата е пресичала заедно със своя баща В.
1
Б..
Непосредствено след пътния инцидент ищецът е откарана от екип на бърза помощ в
УМБАЛСМ "Н.И.ПИРОГОВ“ ЕАД, в увредено състояние, където престояла от 18.09.2022 г.,
до 25.09.2022 г. След като й направили необходимите изследвания, било установено, че
вследствие на пътния инцидент пострадалото дете е получило следните травматични
увреждания: Счупване на тялото (диафиза) на бедрена кост на левия крак; Фрактура в
областта на лявата китка;
На 19.09.2022 г., на пострадалато дете са проведени две оперативни интервенции. В
областта на бедрената кост е извършено открито наместване на фрактурата, с поставяне на
два броя еластични титаниеви пирона. По отношение на фрактурата на лявата китка, е
извършена мануална репозиция на фрактурата, след което е поставена гипсова
имобилизация.
Дълги месеци след процесния инцидент пострадалото дете е изцяло на легло, като е
изцяло неподвижно. Това обстоятелство е причина за нарушение на съня, възникване на
множество спазми и болки по цялото тяло. Поради естеството на получените увреждания
пострадалото дете не може да се обслужва само, включително не може да се храни без
помощта на някой от близките й. Възстановителният период за пострадалото дете не е
приключил и към днешна дата.
За извършени разходи по повод на лечението са представени съответни документи:
Фактура с фискален бон от 21.09.22г. за медицински консумативи (два еластични бедрени
пирона), на стойност 1188.00 лева; Фактура с фискален бон от 21.09.22г. за стая е подобрени
битови условия, на стойност 90.00 лева; Фактура с фискален бон от 29.09.22г. за патерици,
на стойност 46.00 лева.
В законоустановения срок ответникът ЗД „Б.И.” АД е подал отговор на исковата
молба, с който е направил искане за спиране производството по делото, тъй като
наказателното производство се явява преюдициално спрямо настоящето. Ответникът
оспорва изцяло исковете по основание и размер, като иска отхвърлянето им като
неоснователни. Оспорва да е причинен деликт от страна на водача на л.а. „Тойота”, с per. №
СВ **** РТ - В. Г.. Оспорва да е действала противоправно и виновно в причинна връзка, с
което да е настъпило процесното ПТП. Касае се за случайно деяние по чл. 15 НК. Ищцата
като пешеходец предприема пресичане на пътното платно в момент, в който е попадала в
опасната зона на приближаващия към нея автомобил. Ударът е бил непредотвратим за
водача на лекия автомобил от момента на възникване на опасността, а именно момента, в
който пешеходката предприема пресичане на пътното платно.
В исковата молба се набляга на обстоятелството, че виновният водач е с установено
съдържание на канабис в кръвта. Това обстоятелство дори и да е вярно не е доказателство,
че водачката е била повлияна, тоест това вещество може да е било употребено с давност, но
остава за по - продължителен период от време в кръвта, без лицето да е под негово влияние.
Употребата на канабис и въздействието му върху водача, няма пряка причинна връзка с
ПТП.
Ответникът е направил евентуално възражение за съпричиняване на вредата от
страна на ищеца. Тя е пресичала пътното платно, предназначено за движение на МПС, на
обозначено за целта място, но не се е съобразила с опасност, която е можела да възприеме и
така се е поставил в превишен риск с безучастното си към собствената безопасност
поведение. Не е изпълнил задълженията си по чл. 113 ЗДП, като се е поставила в превишен
риск спрямо нормалния. Не се е съобразила с посоката и скоростта на движение на
приближаващия я лек автомобил, който е бил видима опасност за нея и на която опасност е
можела да реагира, но не го е сторила. Пресичането на пешеходна пътека не е единственото
задължение на пешеходците, във връзка организацията на движението и собствената им
2
безопасност. Те трябва да съобразяват поведението си с интензивността на движението,
което в случая обективно е можело да се направи, но не е, като така ищцата се поставя в
превишен спрямо нормалния риск.
Оспорва се твърдението в исковата молба, че ищецът е била участник в ПТП като
пешеходка., тъй като в КП за ПТП има данни да е бутала велосипед.
Оспорва като прекомерно завишена претенцията за неимуществени вреди. Предвид на
тежестта и периодите на възстановяване и при липса на настъпили усложнения счита, че
адекватна сума за обезщетение е около 20 000 - 30 000 лева, ако искът се докаже по
основание и без да се отчита съпричиняване на вредата.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл.235 ГПК, Софийски градски съд приема за установено от фактическа
и правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявените искове са допустими и следва да се произнесе по
същество.
От представената по делото писмена застрахователна претенция на ищеца по чл. 380,
ал. 1 от КЗ до ответното дружество от 14.10.2022г. се установява, че ищецът е предявил
претенция за изплащане на застрахователно обезщетение по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност". В законоустановения тримесечен срок няма получен отговор от
застрахователя. Поради това и съдът намира, че е спазена рекламационната процедура по
чл.498, ал.3 вр. ал.1 КЗ, която е абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иск
по чл.432, ал.1 КЗ от увреденото лице.
По основателността:
Не се спори между страните, а и видно от приетите доказателства, че водачът на л.а.
марка „Тойота“ модел „Рав4“ с peг. № СВ **** РТ, е застрахован в „ДЗИ-Общо
застраховане” ЕАД по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите с полица № BG/06/121003392163.
Видно от влязло в сила споразумение от 29.01.2024г. по н.о.х.д.№13801/2023г. на СРС
подсъдимата В. Д. Г. се е признала за виновна в това, че на 18.09.2022г. в гр.София, при
управление на л.а. марка „Тойота“ модел „Рав4“ с peг. № СВ **** РТ нарушила правилата за
движение по ЗДП, а именно чл.119, ал.1 ЗДП, като не пропуснала пешеходката С. Б. по
пешеходна пътека, сигнализирана с хоризонтална пътна маркировка, като реализирала ПТП
и по непредпазливост и причинила следните средни телесни повреди:счупване на лява
бедрена кост и счупване на лява лъчева кост. Деянието е извършено от водача на МПС, след
употреба на наркотично вещество- коноп, установено с техническо средство.
От приетата по делото САТЕ се установява следния механизъм на процесното ПТП: На
18.09.2022 г. около 18.30 ч. лек автомобил „Тойота Рав4“ с per. № СВ **** РМ се е движил
по бул. „Княз А. Дондуков“ с посока на движение от бул. „В. Левски“ към бул. „Княгиня
Мария Луиза“, като при движението си е достигнал до района на кръстовището с ул.
„Веслец“. В същото време пешеходците В. Б., бутащ велосипед „CURTIS“, Ивая Б. и С. Б.,
бутаща велосипед „DRAG“ са предприели пресичане на пътното платно от дясно наляво
спрямо посоката на движение на автомобила. Настъпил е удар между предната част на
лекия автомобил и левите страни на пешеходците. След този удар телата на пострадалите са
били отхвърлени напред и са паднали на пътната настилка.
Съгласно протокола за ПТП ищцата е била на пешеходната пътека в момента на удара.
По делото няма данни от които да може да се определи предотвратимостта на
произшествието.
3
Видно от заключението по СМЕ, неоспорено от страните, може да се твърди със
сигурност, че при пътно¬транспортен инцидент от дата 18.09.2022г. ищцата е получила
фрактура в дисталната (долна) трета на лявата лъчева кост е инфракция на дорзалния
кортекс на метафизата (Infractio radii sinistri in partis distalis) и диафизарна фрактура на
лявата бедрена кост (Fractura femoris sinistri diaphysaria). И двете счупвания се визуализират
отчетливо на диагностичните рентгенографии, проведени на 18.09.2022г. в УМБАЛСМ „Н.
И. Пирогов ЕАД, съответно в 20:12:08ч., 20:12:28ч., 20:09:01ч. и 20:15:19ч.
Съгласно медицинската класификация, счупването на левия дистален радиус на
ищцата С. В. Б. се характеризира като прясна, инкомплетна, метафизарна, неразместена
фрактура с инфракция на дорзалния кортикалис, без сигнификантна промяна в
анатомичните параметри на костта, налагаща мануална или оперативна репозиция.
Съгласно медицинската класификация, счупването на лявото бедро на ищцата С. В. Б.
се характеризира като прясна, напречна, двуфрагментна, диафизарна фрактура в средна
трета на костта с дислокация на фрагментите в трите пространствени равнини поради
действието на залавящите се за тях мускулни групи, която е стабилна след наместването й.
Горепосочените фрактури покриват медико-биологичния квалифициращ признак
„Трайно затруднение на движенията на левия горен крайник“ за период по-голям от 30 дни
от датата на получаване на травмата (по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК), включвайки и
необходимият за нормалното и пълно възстановяване период на рехабилитация, съответно
„Трайно затруднение в движенията на левия доле нкрайник“ за период по-голям от 30 дни
от датата на получаване на травмата (по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК).
Горепосочените травматични увреждания при ищцата са в пряка причинно-следствена
връзка с процесното ПТП от дата 18.09.2022г.
Относно фрактурата-инфракция на дисталния радиус в ляво, възстановяването е
продължило около 30-40 дни, като през първите три седмици счупването е било
обездвижено с гипсова имобилизация на предмишницата, а в следващия период е
препоръчително провеждането на един или два курса на рехабилитация и ЛФК с цел
възстановяване обема на движенията в китката и силата на мускулите на предмишницата и
дланта. Този срок е абсолютно достатъчен за пълното възстановяване на т. нар. фрактури
тип „катарама“ в дисталния край на лъчевата кост, тъй като те са неразместени и засягат
само единия кортикалис на костта.
По отношение диафизарната фрактура на лявата бедрена кост, интрамедуларната
остеосинтеза с титаниеви еластични пирони е абсолютно надеждна и издържана от гледна
точка на оперативната техника, поради което не се налага поставянето на гипсова
имобилизация. Въпреки това, за няколко седмици след операцията може да се използва
ортеза за коляното, за да се предотврати движението и да се осигури комфорт на детето. В
повечето случаи е необходим период на възстановяване от три до шест седмици за
настъпване на ранна консолидация на фрактурата, след което детето може да започне да
ходи на увредения долен крайник. Когато костта е напълно зараснала, обикновено около
една година след настъпването на травмата, детето се хоспитализира отново, за да бъдат
отстранени имплантите. Тъй като в разглеждания казус, ищцата е претърпяла и втората
операция за премахване на пироните, а бедрената кост е категорично сраснала, може да се
каже, че към момента на изготвяне на експертизата пострадалата е напълно възстановена по
отношение и на двете процесии фрактури.
Със сигурност може да се твърди, че болките на ищцата са били най- силни в периода
между настъпването на травматичните увреждания и предприетото оперативно лечение,
както и в ранния постоперативен период, като с всеки изминал ден те са намалявали по сила
и интензитет, поради действието на оздравителните процеси в организма, които в ранна
детска възраст протичат много по-бързо в сравнение с тези при възрастните.
4
Относно втората част на въпроса, може да се каже, че в бъдеще не се очаква ищцата да
търпи болки в резултат на получените при процесното ПТП фрактури, тъй като те са
зараснали напълно и поради факта, че се касае за извънставни счупвания, които не засягат
ставния хрущял и не могат да доведат до развитието на посттравматична артроза на
съседните стави. И двете фрактури са локализирани далеч от растежните зони, поради което
не се очаква да настъпи и забавяне в растежа на засегнатите крайници, което да доведе до
разлика в дължината им спрямо здравите десни крайници.
Фрактурата-инфракция на лявата лъчева кост е лекувана консервативно с гипсова
имобилизация, без да е извършвана каквато и да било мануална репозиция на счупването,
въпреки че такава е отбелязана в първата епикриза. В о.с.з. в.л. К. е обяснило, че
инфракцията представлява непълна фрактура на костта/налице е счупване на костта само от
едната част, като фрактурата не преминава през цялата кост/. Инфракцията е тип фрактура,
която се проявява в детска възраст.
По отношение фрактурата на тялото на лявата бедрена кост, ищцата е претърпяла две
оперативни интервенции. Първата е била извършена още на следващия ден след
настъпването на процесното ПТП, т.е. на 19.09.2022г. („Протокол №: 650/ 19.09.2022г.;
Извършена операция: 79.35 Открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация,
фемур.“). Тази операция е била абсолютно необходима и е имала за цел възстановяване
анатомията на бедрената кост и задържане на наместените фрагменти посредством двата
интрамедуларни пирона.
Ищцата е с нормостеничен хабитус и правилно развита опорно-двигателна система за
възрастта. Походката й е самостоятелна, без помощни средства. Реализира самостоятелен
изправен стоеж на двата долни крайника поотделно. Клякането е безболезнено и в пълен
обем до долу. По латералната (външна) дистална повърхност на лявото бедро се забелязва
цикатрикс от стар оперативен достъп с дължина 3 см, зараснал първично над нивото на
околната кожа, хиперпигментиран и без данни за възпалителни промени. По медиалната
(вътрешна) дистална повърхност на лявото бедро се забелязва цикатрикс от стар оперативен
достъп с дължина 1,5 см, зараснал първично на нивото на околната кожа, хиперпигментиран
и без данни за възпалителни промени. И двата белега са загрозяващи външния вид на
пострадалата.
Налице е лека хипотрофия на бедрената мускулатура в ляво: диаметър на дясно бедро -
30 см; диаметър на ляво бедро - 29 см. Мускулната сила е еднакво запазена и симетрична
както за горните, така и за долните крайници. Липсват клинични данни за отоци, сетивни и
циркулаторни смущения в дисталните отдели на четирите крайника.
Активните и пасивни движения в левите гривнена, тазобедрена и коленна стави са
безболезнени и в следните обеми спрямо нормата. От проведената в УМБАЛСМ „Н. И.
Пирогов“ ЕАД на 16.03.2023г. (след екстракцията на имплантите) контролна лицева
рентгенография на лявото бедро, са налице рентгенови данни за пълна консолидация на
диафизарната фрактура на левия фемур със завършен процес на ремоделиране на костта и
без наличие на екзуберантен калус в зоната на счупването (т.е. образуване на нова кост в
излишък).
Може да се твърди със сигурност, че по отношение на локалния статус, свързан с
процесиите фрактури на дисталния радиус в ляво и диафизата на лявата бедрена кост е
налице пълно зарастване и на двете счупвания. Въпреки това, трябва да се вземат под
внимание ограничението в обема на вътрешната ротация на лявата тазобедрена става, както
и съобщения от бащата на ищцата лек дискомфорт при промяна на времето, описани по-
горе в отговора на същия въпрос.
В заключение на поставения въпрос трябва да се отбележи, че споменатото по-горе
ограничение в обема на вътрешната ротация на лявата тазобедрена става би могло да бъде
5
преодоляно с помощта на подходяща рехабилитация и ЛФК поради ранната детска възраст
на ищцата и свързаните с нея възможности за регенерация на организма с много висок
потенциал. Относно останалите субективни оплаквания, най-вероятно те ще бъдат
преодолени от ищцата и забравени с течение на времето.
Към момента на клиничния преглед ищцата С. В. Б., проведен на 15.06.2023г., детето е
на възраст пет години и осем месеца. Прегледаното дете е в добро общо състояние,
контактно, адекватно, ориентирано за време, място и собствена личност. Към настоящия
момент не съобщава за наличие на болки в засегнатите при процесния инцидент области на
тялото лява гривнена става и ляво бедро. Споделя, че не е губила съзнание по време на
пътно- транспортното произшествие. По данни на баща й понякога чувства лек дискомфорт
при промяна в климатичните условия ( повишено атмосферно налягане и влажност) и много
рядко се налага да приема обезболяващи медикаменти. При провеждането на прегледа
детето е весело и жизнерадостно. То посещава редовно целодневна детска градина, играе
нормално с другите деца, кара колело, бяга и спортува.
Фактура № **********/ 21.09.2022г., ведно с касов бон № 0019471, издадени от
УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД на името на С. В. Б., на стойност 1188,00 лв. (хиляда сто
осемдесет и осем лева и нула стотинки), касаещи закупуването на остеосинтезни импланти -
два броя титаниеви еластични пирони (TEN); Фактура № **********/ 21.09.2022г., ведно с
касов бон № 0025557, издадени от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД на името на С. В. Б., на
стойност 90,00 лв. (деветдесет лева и нула стотинки), касаещи заплащането на стая с
подобрени битови условия; и Фактура № **********/ 29.09.2022г., ведно с касов бон №
015815, издадени от „Дая“ ЕООД (магазин за медицински изделия) на името на С. В. Б., на
стойност 46,00 лв. (четиридесет и шест лева и нула стотинки), касаещи закупуването на
помощни средства - два броя патерици; са в причинно-следствена връзка с процесната
травма и са свързани с престоя на ищцата в лечебното заведение (лист 13 от ГД № 664/ 2023
г., по описа на СГС, I ГО, 18-ти състав).
По делото е разпитан свидетеля И.С.Б.. Видно от нейните показания
непосредствено след ПТП здравословното състояние на ищеца било изключително тежко.
Поради травмите предпочитала да не се движи, а да лежи. Ищцата се нуждаела от чужда
помощ. Същата е видяла ищцата на 06.10.2022г., на рождения ден на детето, когато детето е
било доведен с количка, тъй като не е можело да се придвижва само. Детето било нещастно
и затворено в себе си, нежелаещо да общува с другите деца, в невъзможност да се
придвижва на собствен ход. Първоначално родителите и я извеждали от къщи с детска
количка, а впоследствие с помощни средства- патерици. До края на месец ноември 2022г.
детето си стояло предимно вкъщи, като спряло да посещава детска градина. Детето се
срамувало от тази ситуация и избягвало контакт с другите деца.
През месец март 2023г. на детето била направена втора операция за изваждане на
пироните. Поради това от началото на месец март 2023г. до средата на април 2023г. детето
отново не можело да се движи добре, не посещавало детска градина и отново изпаднало в
изолация. След инцидента детето е страхливо, изпитва паника когато и се налага да пресича.
След процесния инцидент детето не е така весело както преди, като е станало „друго дете“.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени
доказателства, показанията на разпитания свидетел, както и приетите по делото
съдебномедицинска и автотехническа експертизи.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
По силата на чл.429, ал.1 от КЗ с договора за застраховка "Гражданска отговорност",
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума, отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица
6
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие, а разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ предоставя право на
увредения, спрямо когото застрахованият е отговорен по чл.45 от ЗЗД, да претендира
заплащане на дължимото обезщетение пряко от застрахователя, т.е. за да се ангажира
отговорността на застрахователя, следва да се установи наличието на валиден
застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност" между делинквента и
застрахователя, настъпили вреди за третото лице, противоправно поведение на виновния
водач и причинна връзка между това поведение и причинените вреди.
Съгласно разпоредбата на чл.300 ГПК влязлата в сила присъда е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици на деянието, относно това дали
е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Константната
съдебна практика приема, че тази разпоредба се прилага и по отношение на споразумението
/ползващо се с последиците на присъда, съгласно чл.383 ал.1 НПК/. Следователно съдът е
обвързан от споразумението по н.о.х.д.№13801/2023г. на СРС относно извършването от
ответника на процесния деликт от 18.09.2022г., противоправността му и виновността на
ответника.
От гореизложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно установено, че
процесното ПТП от 18.09.2022г. е причинено виновно при управление на л.а. марка
„Тойота“ модел „Рав4“ с peг. № СВ **** РТ, от водача му В. Г..
В резултат на процесното ПТП на ищеца са причинени имуществени и
неимуществени вреди.
По делото не се спори, че към момента на настъпване на ПТП за МПС лек автомобил
марка марка „Тойота“ модел „Рав4“ с peг. № СВ **** РТ, е налице задължителна
застраховка "Гражданска отговорност” при ответното дружество.
В процесния случай е безспорно установено, че на ищеца са причинени
неимуществени вреди.
Обезщетенията за неимуществени вреди вследствие на деянията следва да бъдат
определени по справедливост, съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Съгласно константната
съдебна практика справедливостта налага претърпелият вредата да бъде възмезден за нея,
като на обезщетяване подлежат не само физически изстрадани болки, но и такива, които се
търпят в духовната и интелектуална сфера на индивида. Болките, страданията,
ограниченията и неудобствата за различните индивиди при различни обстоятелства, са
различни. За да определи справедливия размер на обезщетението за деликт, съдът следва да
преценява установените от ищеца правнозначими обстоятелства по спора. Търпените от
лицето вреди в неимуществената сфера зависят не само от обективни фактори, каквито
например са болките от физическите увреждания предвид тяхната продължителност и
интензитет, но и начина, по който лицето е преживяло подобен случай и как това се е
отразило на поведението му, на социалните му контакти, на самочувствието му и пр.
вредата в неимуществената сфера не може да бъде ограничена в рамки, а съдът следва да
вземе предвид всички относими и доказани обстоятелства в тази връзка.
От показанията на свидетеля И.С.Б. е видно, че непосредствено след ПТП
здравословното състояние на ищеца било изключително тежко. Поради травмите
предпочитала да не се движи, а да лежи. Ищцата се нуждаела от чужда помощ. Същата е
видяла ищцата на 06.10.2022г., на рождения ден на детето, когато детето е било доведен с
количка, тъй като не е можело да се придвижва само. Детето било нещастно и затворено в
себе си, нежелаещо да общува с другите деца, в невъзможност да се придвижва на собствен
ход. Първоначално родителите и я извеждали от къщи с детска количка, а впоследствие с
помощни средства- патерици. До края на месец ноември 2022г. детето си стояло предимно
вкъщи, като спряло да посещава детска градина. Детето се срамувало от тази ситуация и
7
избягвало контакт с другите деца.
През месец март 2023г. на детето била направена втора операция за изваждане на
пироните. Поради това от началото на месец март 2023г. до средата на април 2023г. детето
отново не можело да се движи добре, не посещавало детска градина и отново изпаднало в
изолация. След инцидента детето е страхливо, изпитва паника когато и се налага да пресича.
След процесния инцидент детето не е така весело както преди, като е станало „друго дете“.
При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди на ищеца
съдът отчете следните обстоятелства: възрастта на ищеца към датата на ПТП/5г. /, вида и
характера на претърпените телесни повреди: две средни телесни повреди: счупване на лява
бедрена кост и счупване на лява лъчева кост. Общо оздравителния период на
пострадалата е продължил около 3-4 месеца, като най интензивни болките са били през
първата седмица след процесното ПТП.
Може да се твърди със сигурност, че по отношение на локалния статус, свързан с
процесиите фрактури на дисталния радиус в ляво и диафизата на лявата бедрена кост е
налице пълно зарастване и на двете счупвания. Въпреки това, трябва да се вземат под
внимание ограничението в обема на вътрешната ротация на лявата тазобедрена става,
както и съобщения от бащата на ищцата лек дискомфорт при промяна на времето,
описани по-горе в отговора на същия въпрос.
Със сигурност може да се твърди, че болките на ищцата са били най- силни в
периода между настъпването на травматичните увреждания и предприетото
оперативно лечение, както и в ранния постоперативен период, като с всеки изминал
ден те са намалявали по сила и интензитет, поради действието на оздравителните
процеси в организма, които в ранна детска възраст протичат много по-бързо в
сравнение с тези при възрастните.
В бъдеще не се очаква ищцата да търпи болки в резултат на получените при
процесното ПТП фрактури, тъй като те са зараснали напълно и поради факта, че се
касае за извънставни счупвания, които не засягат ставния хрущял и не могат да доведат
до развитието на посттравматична артроза на съседните стави. И двете фрактури са
локализирани далеч от растежните зони, поради което не се очаква да настъпи и
забавяне в растежа на засегнатите крайници, което да доведе до разлика в дължината
им спрямо здравите десни крайници.
Като съобрази посочените обстоятелства, социално-икономическите условия и
стандарта на живот в страната към септември 2022г., съдът определи обезщетението за
неимуществени вреди в размер на 40 000,00 лева.
При определяне размера на обезщетението съдът отчете, че макар да се касае за две
средни телесни повреди същите касаят увреждания с по- лек интензитет. Счупването на
левия дистален радиус на ищцата се характеризира като инкомплетна, метафизарна,
неразместена фрактура с инфракция на дорзалния кортикалис, без сигнификантна промяна в
анатомичните параметри на костта, налагаща мануална или оперативна репозиция. В о.с.з.
в.л. К. е обяснило, че инфракцията представлява непълна фрактура на костта/налице е
счупване на костта само от едната част, като фрактурата не преминава през цялата кост/.
Инфракцията е тип фрактура, която се проявява в детска възраст.
По отношение диафизарната фрактура на лявата бедрена кост, интрамедуларната
остеосинтеза с титаниеви еластични пирони е абсолютно надеждна и издържана от гледна
точка на оперативната техника, поради което не се налага поставянето на гипсова
имобилизация.
Налице е пълно възстановяване на ищеца, като няма трайни увреждания, водещи до
8
функционален дефицит.
За разликата до пълния предявен размер на обезщетението за неимуществени вреди
от 60 000,00лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Относно обезщетението за имуществени вреди:
Видно от заключението по СМЕ, неоспорено от страните, Фактура № **********/
21.09.2022г., ведно с касов бон № 0019471, издадени от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД на
името на С. В. Б., на стойност 1188,00 лв. (хиляда сто осемдесет и осем лева и нула
стотинки), касаещи закупуването на остеосинтезни импланти - два броя титаниеви
еластични пирони (TEN); Фактура № **********/ 21.09.2022г., ведно с касов бон №
0025557, издадени от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД на името на С. В. Б., на стойност
90,00 лв. (деветдесет лева и нула стотинки), касаещи заплащането на стая с подобрени
битови условия; и Фактура № **********/ 29.09.2022г., ведно с касов бон № 015815,
издадени от „Дая“ ЕООД (магазин за медицински изделия) на името на С. В. Б., на стойност
46,00 лв. (четиридесет и шест лева и нула стотинки), касаещи закупуването на помощни
средства - два броя патерици; са в причинно-следствена връзка с процесната травма и са
свързани с престоя на ищцата в лечебното заведение (лист 13 от ГД № 664/ 2023 г., по описа
на СГС, I ГО, 18-ти състав).
Съдът намира, че тези разноски на ищцата са направени във връзка с лечението й от
травмите, получени от процесното ПТП. Разноските, представляват пасив, вреда, която
ищцата претърпява във връзка с това ПТП. До този извод съда достига като съобрази чл.24а
Наредба за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, в която разпоредба е
посочено, че по време на своя престой в лечебно заведение, сключило договор с НЗОК за
оказване на болнична помощ, здравноосигурените лица имат право срещу заплащане да
получат допълнително поискани услуги, в това число и подобрени битови условия -
самостоятелна стая, в цената на която се включват всички допълнителни битови условия,
със или без придружител по желание на пациента/т. 1/ и др. В чл. 30 и 31 от Наредбата се
съдържа регламентацията относно цените на посочени услуги.
С оглед тази правна регламентация съдът приема, че ведно с другите посочени в
цитираните разпоредби възможности, т.нар "подобрени битови условия" са вид медицинска
услуга, уредена като допълнително право, установено в полза на пациента. При
извършването на медицински манипулации за възстановяване на здравето на пациента са
предвидени възможности за избор на условията, при които този пациент най-пълноценно би
възстановил своето здраве. Това не са луксозни разноски, а такива, на който пациентът има
право, регламентирано в цитираната Наредба, за да може пълноценно и спокойно да
възстанови своето увредено здраве. На пациентът е предоставен избор относно условия, при
които може да получи необходимите медицински манипулации, свързани с преодоляване
последиците от настъпилите травматични увреждания на неговото здраве. Както беше
посочено този избор има отношение към пълноценното и спокойно възстановяване здравето
на увреденото лице и направените разноски при упражняване на този избор са във връзка с
претърпяното ПТП. Заплатените медицински услуги, чрез които здравословно състояние на
ищцата се подобрява, представляват имуществени вреди, които са в причинно-следствена
връзка с осъществения деликт, от лице, застраховано при ответника и подлежат на
обезщетяване по настоящият ред от застрахователя на гражданската отговорност на
увреждащото лице. Ето защо предявеният иск за заплащане на сумата от 350лв- обезщетение
за имуществени вреди от процесното ПТП се явява доказан по основание и размер и следва
да бъде уважен. В този смисъл е Решение № 24/07.01.2021г. по в.гр.д. № 3291/2020г. на САС,
недопуснато до касационно обжалване с Определение №21/18.01.2022г. по т.д.№536/2021г. на
ВКС, I т.о.
Предвид гореизложеното искът за обезщетение за претърпените имуществени вреди в
общ размер на 1324 лв. следва да бъде уважен изцяло, като същите разходи следва да бъдат
9
присъдени в полза на ищцата.
Относно лихвите:
На основание чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ застрахователят следва да покрие спрямо
увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава от датата на
предявяване на претенцията от увреденото лице, а след изтичане на срока по чл. 496, ал. 1
КЗ и при липсата на произнасяне и плащане на обезщетение от застрахователя, дължи
законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за собствената си забава. В
този смисъл са Решение № 128 от 4.02.2020г. на ВКС по т. д. № 2466/2018 г., I т. о., ТК,
Решение № 60112 от 1.12.2021 г. на ВКС по т. д. № 1221/2020 г., I т. о., ТК, и др.
В случая ищецът е заявил писмената си претенция пред застрахователя на
14.10.2022г., поради което последният дължи законната лихва върху обезщетенията от
посочената дата до окончателното изплащане на сумата.
По разноските:
И двете страни по делото са направили искания за присъждане на разноски, за което
са представили списъци по чл.80 от ГПК.
При определяне отговорността за разноски съдът отчете, че са предявени искови
претенции в общ размер на 61188лв., като уважени са такива в размер на 41188лв.
Ищецът е бил представляван безплатно от адв. К. Д., на основание чл.38, ал.1 от ЗА,
въз основа на договор за правна помощ от 03.10.2022г. С оглед изхода на делото и на
основание чл.38, ал.2 ЗА на адв. Д. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за
осъщественото безплатно процесуално представителство в полза на ищеца.
В хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв адвокатите могат да предоставят безплатна
правна помощ на материално затруднени лица. При безплатна правна помощ, осъществена
по договор между страна по дело и адвокат, не намира приложение Законът за правната
помощ. Ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, съдът
определя възнаграждение на адвоката по правилата на чл. 36, ал. 2 ЗАдв. Адвокатското
възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв се дължи директно на адвоката и не представлява
разход на представляваната от него страна, но по своя характер задължението за неговото
заплащане от ответната страна е задължение за заплащане на разноски по смисъла на чл. 78,
ал. 1 ГПК – този извод се подкрепя от нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА, приложима, ако в
съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски. В този смисъл е и
константната съдебна практика, намерила израз в Определение № 643 от 7.12.2022 г. на
ВКС по к. ч. т. д. № 2370/2022г.
Минималното адвокатско възнаграждение по НМРАВ е в размер на 5555,92лв., като
дължимото се минимално адвокатско възнаграждение в съответствие с уважената част от
исковете е в размер на 3739,90лв.
Междувременно е постановеното решение С-438/22г. на СЕС, съгласно което
НМРАВ е нищожна, като нарушаваща забраната по чл. 101, § 1 ДФЕС. Съгласно приетото
от СЕС – В тази хипотеза "националният съд е длъжен да откаже да приложи тази
национална права уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски
за адвокатско възнаграждение", включително и в случаите, когато "предвиденото в тази
наредба за минималните размери отразява реалните пазарни цени на адвокатските услуги". В
мотивите си СЕС посочва, че "цената на услуга, която е определена в споразумение или
решение, прието от всички участници на пазара, не може да се счита за реална пазарна цена.
Напротив, съгласуването н цените на услугите от всички участници на пазара, което
представлява сериозно нарушение на конкуренцията по смисъла на чл. 101, § 1 ДФЕС, е
пречка именно за прилагането на реални пазарни цени" /вж. § 60/. Затова подходът следва да
е конкретен, като съдът следва да определи дължимото адвокатско възнаграждение въз
10
основа на цялостна преценка на релевантните за съответния случай обстоятелства.
Възражението за прекомерност е неприложимо, защото редът на чл. 78, ал. 5 ГПК е
приложим само при реално заплатено от страната възнаграждение, а настоящият случай не е
такъв. В този смисъл е и Определение № 1221 от 15.03.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. №
838/2024 г., III г. о., ГК.
В процесния случай предвид фактическата и правната сложност на делото съдът
намира, че следва да осъди ответника да заплати на адв. Д. сумата от 3000лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от Закона за
адвокатурата. Не е налице фактическа и правна сложност, като делото е приключило в три
съдебни заседания.
Ответникът също е претендирал присъждане на разноски.
Ответникът е доказал разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 6540лв. с
вкл. ДДС. В съответствие с отхвърлената част от исковете му се дължи сумата от 2132,93лв.
Предвид горепосоченото решение С-438/22г. на СЕС, както и фактическата и
правната сложност на делото, съдът намира, че следва да осъди ищецът да заплати на
ответника сумата от 1500лв. за адвокатско възнаграждение в съответствие с отхвърлената
част от исковете.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника и сумата от 261,49лв.,
представляваща направени по делото разноски за експертизи в съответствие с отхвърлената
част от исковете.
Ищецът е бил освободен от внасяне на държавна такса и разноски.
С оглед изхода на делото ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати по
сметка на Софийски градски съд държавна такса от 1647,52лв., съразмерно с уважената част
от иска, ведно със законната лихва върху държавните вземания, считано от влизане на
решението в сила до окончателното изплащане на сумата.
С оглед изхода на делото ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати по
сметка на Софийски градски съд сумата от 539,09лв., представляваща разноски за
експертизи съразмерно с уважената част от иска
Предвид гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.” АД, с ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление гр. София,
район Лозенец, бул. ****, да заплати на С. В. Б., ЕГН:**********, действаща чрез своя
родител и законен представител В. С. Б., със съдебен адрес:гр.София, ул.****, по иск с
правно основание чл.432 КЗ, сумата от 40 000лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, в
резултат на пътно – транспортно произшествие от 18.09.2022г., причинено виновно от
водача на л.а. марка „Тойота“ модел „Рав4“ с peг. № СВ **** РТ, управляван от В. Г.,
застрахован по риска „Гражданска отговорност“ при ответното дружество по силата на
договор за задължителна застраховка на автомобилистите, ведно със законната лихва за
забава върху присъденото обезщетение, считано от 14.10.2022г. до окончателното
изплащане на дължимата сума, като ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН ИСКА за разликата
му до пълния предявен от ищеца размер от 60 000,00лв.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.” АД, с ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление гр. София,
район Лозенец, бул. ****, да заплати на С. В. Б., ЕГН:**********, действаща чрез своя родител и
законен представител В. С. Б., със съдебен адрес:гр.София, ул.****, по иск с правно основание
чл.432 КЗ, сумата от 1324 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди,
11
изразяващи се в направени разноски за лечение, в резултат на пътно – транспортно произшествие
от 18.09.2022г., причинено виновно от водача на л.а. марка „Тойота“ модел „Рав4“ с peг. № СВ
**** РТ, управляван от В. Г., застрахован по риска „Гражданска отговорност“ при ответното
дружество по силата на договор за задължителна застраховка на автомобилистите, ведно със
законната лихва за забава върху присъденото обезщетение, считано от 14.10.2022г. до
окончателното изплащане на дължимата сума.
ОСЪЖДА ЗД„Б.И.” АД, с ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление гр. София,
район Лозенец, бул. ****, да заплати на адв. К. Д., вписан в АК- София, сумата от 3000лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от Закона за
адвокатурата, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА С. В. Б., ЕГН:**********, действаща чрез своя родител и законен
представител В. С. Б., със съдебен адрес:гр.София, ул.****, да заплати на ЗД „Б.И.” АД, с
ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление гр. София, район Лозенец, бул. ****,
сумата от 1500лв. за адвокатско възнаграждение в съответствие с отхвърлената част от
исковете, както и сумата от 261,49лв., представляваща направени по делото разноски за
експертизи в съответствие с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА ЗД„Б.И.” АД, с ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление гр.
София, район Лозенец, бул. ****, да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от
1647,52лв., представляваща държавна такса, ведно със законната лихва върху държавни
вземания, считано от датата на влизане на решението в сила до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ЗД„Б.И.” АД, с ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление гр. София,
район Лозенец, бул. ****, да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от
539,09лв., представляваща разноски за експертиза съразмерно с уважената част от исковете.
Присъдените с решението суми в полза на ищеца да бъдат заплатени по следната
банкова сметка с титуляр В. С. Б., законен представител на ищеца:
IBAN: BG10 UBBS 8002 1057 3113 30
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд- гр.София в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
12