№ 11
гр. Благоевград , 29.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на двадесети януари, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Красимир Аршинков
Членове:Атанас Маскръчки
Диана Узунова
при участието на секретаря Мариела Палова
в присъствието на прокурора Окръжна прокуратура - Благоевград Георги
Василев Мадолев (ОП-Благоевград)
като разгледа докладваното от Атанас Маскръчки Въззивно частно
наказателно дело № 20201200600671 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.436, ал.2, вр. чл.313 и следващите от НПК
и е образувано по подадена въззивна жалба от Б. И. З. от гр. Банско срещу
Определение № 503716 / 28.09.2020 г., постановено по ч.н.д. № 357/2020 г. по
описа на РС - Разлог, с което е оставена без уважение молбата му за съдебна
реабилитация.
С подадената въззивна жалба и лично в производство пред
въззивния съд жалб. Б.З. поддържа, че атакуваното определение на районния
съд е неправилно и незаконосъобразно. Същият счита, че са налице всички
визирани в разпоредбата на чл.87 от НК предпоставки за съдебна
реабилитация, като поддържа, че са изтекли предвидените от закона срокове
за изпълнение на наложените му наказания. Ето защо се иска настоящата
съдебна инстанция да отмени обжалваното определение и да допусне съдебна
1
реабилитация по посочените в молбата присъди.
Участващият във въззивното производство прокурор от ОП-
Благоевград изразява становище за неоснователност на въззивната жалба на
Б.З. и пледира първоинстанционното определение да бъде потвърдено като
законосъобразно и обосновано.
Пред въззивната инстанция не са ангажирани нови доказателства.
Окръжният съд разгледа жалбата в качеството си на въззивна
инстанция и след като обсъди събраните по делото от доказателства и
доводите на страните, при спазване на изискванията на чл.314 от НПК, за да
се произнесе взе предвид следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.436, ал.2 от НПК и са
процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна
Фактическите положения по делото са правилно установени. Със
законоустановените способи за събиране и проверка на доказателства
обективно, всестранно и пълно са изяснени всички релевантни за правилното
решаване на делото въпроси, като в резултат на анализа на доказателствения
материал се установява следната, възприета от първоинстанционния съд
фактическа обстановка:
Видно от приложените по делото бюлетини за съдимост
жалбоподателят Б.З. е осъждан както следва:
С протоколно определение № 2649/12.09.2014 год., постановено
по НОХД № 456/2014 г. по описа на РС - Гоце Делчев, влязло в законна сила
на 12.09.2014 г., съдът е одобрил споразумение за решаване на делото, с което
Захариев е признат за виновен за престъпление по №.343б, ал.1 от НК и му е
наложено наказание „Пробация" за срок от шест месеца и „лишаване от право
да управлява МПС” за срок от четири месеца, като деянието в извършено на
30.08.2014 г. Наказанието е изтърпяно от 02.10.2014 г. до 02.04.2015 г.
С протоколно определение № 482/1203.2015 год. по НОХД №
163/2015 г. по описа на РС - Сандански, влязло в законна сила на 12.03.2015
г., съдът е одобрил споразумение за решаване на делото, с което Захариев е
2
признат за виновен за престъпление по чл.343в, ал.2, вр. с ал. 1 от НК и му е
наложено наказание „Пробация” за срок от една година и шест месеца, като
деянието е извършено на 22.02.2015 г. Наказанието е изтърпяно от 03.04.2015
г. до 12.05.2017 г.
С протоколно определение № 3259/31.05.2016 год. по НОХД №
702/2015 г. по описа на РС - Разлог, влязло в законна сила на 31.05.2016 г.,
съдът е одобрил споразумение за решаване на делото, с което Захариев е
признат за виновен за престъпление по чл.343б, ал.2 от НК и му е наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от пет месеца, изтърпяването на
което е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от три години, както
и глоба в размер на 300 лева. Деянието е извършено на 06.09.2015 г.
От приложеното по делото писмо с изх. № 14698 от 27.08.2020 г.
на Национална агенция за приходите, ТД – София, офис Благоевград, се
установява, че срещу Б.З. има образувано производство по принудително
изпълнение – ИД № **********/2009 на глоба в размер на 300 лева по и.л. от
25.07.2016 г. по НОХД № 702/2015 г. на РС – Разлог. Глобата не е погасена.
За да постанови обжалвания акт, първоинстанционният съд е
приел, че молбата следва да бъде оставена без уважение, тъй като по
отношение на осъждането по НОХД № 702/2015 г. по описа на РС - Разлог
осъдителният съдебен акт е влязъл в сила на 31.05.2016 г. и към настоящия
момент не са изтекли сроковете по чл.87, ал.1 от НК - тригодишен от
изтичане на срока на наложеното наказание, нито тези по чл.88а, ал.1 от НК.
Настоящият съдебен състав, след като се запозна с наведените от
жалбоподателя доводи, намира същите за неоснователни:
Общите предпоставки за допускане на съдебна реабилитация
изчерпателно са посочени в чл.87, ал.1 от НК, а именно: а) в течение на три
години от изтичане на срока на наложеното с присъда или намалено с работа
или помилване наказание молителят не трябва да е извършил престъпление,
което се наказва с лишаване от свобода или по-тежко наказание; б) да е имал
добро поведение; в) да е възстановил вредите от престъплението, ако то е
умишлено. По своята същност това са общите предпоставки за допускане на
съдебна реабилитация, като изискуемият се от закона три годишен срок от
3
изтичане на срока на наложеното с присъда или намалено с работа или
помилване наказание, е абсолютно задължително условие, което трябва да е
налице, за да допусне съдът съдебна реабилитация. Горепосоченият срок не е
диференциран с оглед вида и размера на наложеното наказание. В тази връзка
следва да се отбележи, че разпоредбата на чл.87, ал.3 от НК е изключение от
общото правило и същото е налице, когато наред с наказанието лишаване от
свобода, което е основна санкция, кумулативно са наложени наказанията
лишаване от права по чл.37, ал.1, т.6 и т.7, или пробация, или глоба.
Съгласно разясненията в Тълкувателно решение № 2 от 28.02.2018
г. на ВКС по т. д. № 2/2017 г. на ОСНК, „При изпълнено наказание началният
момент за сроковете по чл. 86 – 88а от НК съвпада с момента на
изтърпяването му, следователно при неизпълнено – началният момент е този,
от който наказанието става неизпълнимо. Когато възможността за
изпълнението му е погасена след условно осъждане или условно предсрочно
освобождаване, както изрично е посочено в чл. 88а, ал. 3 от НК, срокът за
реабилитация започва да тече от изтичане на изпитателния срок, а когато е
погасена след изтекла давност – от края на давностния срок. Това означава, че
за да бъде реабилитирано лице, което не е изтърпяло наложеното му
наказание, е необходимо последователно да изтекат двата законови срока –
давностният и срокът за реабилитация. Преценката дали е изтекъл
давностният срок следва да се извършва при спазване разпоредбите на чл. 82
от НК. В случай, че не са предприети действия, насочени към изпълнение на
наказанието, и не е настъпило събитие, което спира действието й, давността
изтича в сроковете, посочени в чл. 82, ал. 1, т. 1 – 5 от НК, и от този момент
започва да тече срокът за реабилитация“. Неред с това следва да се има в
предвид, че реабилитацията е допустима и при неизпълнено наказание глоба,
когато за събирането й е образувано изпълнително производство, след
последователното изтичане на давностните срокове по чл. 82, ал. 1, т. 5 или
чл. 82, ал. 4, вр. ал. 1, т. 5 от НК и сроковете по чл. 86 – 88а от НК. През
времето от образуването до прекратяването на изпълнително производство
абсолютна давност не тече.
В случая е видно, че по отношение наказанието „Лишаване от
свобода“ за срок от пет месеца, наложено на жалбоподателя Б.З. с протоколно
определение № 3259/31.05.2016 год. по НОХД № 702/2015 г. по описа на РС -
4
Разлог, влязло в законна сила на 31.05.2016 г., изпитателният срок по чл.66 от
НК е изтекъл на 31.05.2019 год. Тригодишният срок по чл.87, ал.1 от НК е
започнал да тече от момента на изтичане на изпитателния срок и обективно
до датата на подаване на настоящата молба за реабилитация не е изтекъл.
Наред с това със съдебния акт е наложеното кумулативно наказание „Глоба“
в размер на 300 лева, която не е платена. За събирането на същата е
образувано изпълнително производство, поради което следва
последователното да са изтекли давностните срокове по чл. 82, ал. 1, т. 5 или
чл. 82, ал. 4, вр. ал. 1, т. 5 от НК и сроковете по чл. 86 – 88а от НК.
Ето защо обжалваното протоколно определение се явява правилно
и законосъобразно, поради което същото следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 503716 / 28.09.2020
год., постановено по ч.н.д. № 357 / 2020 г. по описа на РС - Разлог.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и
протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5