Р
Е Ш Е Н И Е
№
260581 / 30.12.2020г.
гр.
Перник, 30.12.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, III-ти състав, в публичното
съдебно заседание, проведено на трети декември, две хиляди и двадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА
при участието на секретаря Лили Добрева, като
разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 08454 по описа на съда за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с
правна квалификация чл. 124 ГПК от В.Т.А., с ЕГН: **********, с адрес: *** срещу „Топлофикация – Перник“ АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ
„Република“,
с който се иска да
бъде признато в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника
сумата от 2176,03 лева, представляваща стойността на ползвана топлинна енергия
за периода от 01.05.2007г. до 30.04.2009г. и сумата от 448,58 лева,
представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от
01.07.2007г. до 14.10.2009г., за които суми е било образувано ч. гр. д. №
5390/2009г. по описа на ПРС и последващо гр. д. №211/2010г. по описа на ПРС.
Ищецът
твърди, че в Районен съд – гр. Перник е било образувано ч. гр. д. № 5390/2009г.
по описа на ПРС за следните суми: сумата от 2176,03 лева главница за периода от
01.05.2007г. до 30.04.2009г. и сумата от 448,58 лева – мораторна лихва за
периода от 01.07.2007г. до 14.10.2009г., ведно със законната лихва върху
главницата от 2176,03 лева, считано от датата на заявлението – 29.10.2009г. до
окончателното изплащане на вземането, както и направените разноски по делото.
В
исковата молба се твърди, че след подадено възражение по чл. 414 ГПК е било
образувано гражданско дело № 211/2010г. по описа на ПРС, по което с Решение от
21.07.2020г. съдът е признал за установено, че ищецът по настоящото дело дължи
на ответника по настоящото дело процесните суми, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното
й изплащане и направените по делото разноски. Ищецът твърди, че посоченото
съдебно решение е влязло в законна сила на 04.10.2010г., като въз основа на
него, респ. и издадената в хода на заповедното производство заповед за
изпълнение, е издаден изпълнителен лист. Твърди, че до момента от страна на
ответното дружество, няма данни въз основа на издадения изпълнителен лист да е
образувано ИД пред ДСИ или пред ЧСИ, като независимо от това, тези суми
продължават да стоят записани на името на ищеца в счетоводството на ответното
дружество. С това обосновава правния си интерес от предявяване на настоящите
искови претенции, като твърди, че същите не се дължат поради погасяването им по
давност.
В
предоставения от разпоредбата на чл. 131 ГПК едномесечен срок, ответното
дружество не е депозирало писмен отговор.
В
съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си, пледира за уважаване на
предявения иск, аргументирайки се с обстоятелството, че към настоящия момент е
изтекла предвидената погасителна давност, доколкото предявяването на иск не
прекъсва течението на давността. Твърди, че постъпленията на суми по
изпълнителното дело също не са действия, които са годни да прекъснат течението
на давността.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед
наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна
следното:
По ч.
гр. дело № 5390/2009г. по описа на Районен съд – гр. Перник е била издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с №
3704/29.10.2009г. в полза на заявителя „Топлофикация – Перник” ЕАД срещу
длъжника В.Т.А. ***, за следните суми: 2176,03 лева, представляваща главница за
неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2007г. до 30.04.2009г.
включително, сумата от 448,58 лева, представляваща законна лихва за забава на
месечните плащания за периода от 01.07.2007г. до 14.10.2009г., ведно със
законната лихва върху главницата от 2176,03 лева, считано от датата на подаване
на заявлението – 29.10.2009г. до окончателното изплащане на вземането, както и
направените разноски по делото в размер на 148,74 лева. С оглед депозирано в срок възражение от
длъжника срещу издадената заповед, пред Районен съд – Перник е било образувано
гр. дело № 211/2010г. по описа на ПРС, по което съдът се е произнесъл с Решение №
538/21.07.2020г. С последното, съдът е признал за установено в отношенията
между страните, че ищецът по настоящи иск – В.Т.А.,***
производство по несъстоятелност) сумите, предмет на издадената и посочена
по-горе заповед за изпълнение на парично задължение, а именно: сумата от
2176,03 лева, представляваща стойността на доставена, ползвана, но незплатена
топлинна енергия за топлофициран недвижим имот, находящ се в гр. Перник, ул.
„Кракра”, бл. 4, вх. В, ап. 30 за периода от 01.05.2007г. до 30.04.2009г.
включително, сумата от 448,58 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за периода от 01.07.2007г. до 14.10.2009г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповедта за изпълнение – 29.10.2009г. до окончателното й
изплащане. Решението е влязло в законна сила на 10.10.2010г., а въз основа на
него – на 01.03.2011г. в полза на „Топлофикация-Перник” ЕАД е издаден
изпълнителен лист за сумите, предмет на издадената заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК.
Въз
основа на издадения изпълнителен лист е било образувано изпълнително дело №
2012/2011г. по описа на Районен съд – Перник, с взискател ответното дружество
по настоящото дело и длъжник – ищецът по настоящия иск. По изпълнителното дело
е изпратена покана за доброволно изпълнение – на 22.03.2011г., след което са
извършвани действия по проучване имущественото състояние на длъжника. На
31.05.2011г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, в
резултат на което по делото са извършени периодични постъпления, последното от
които е с дата 25.09.2015г., изплатено на взискателя с платежна заповед № 2318
от 02.10.2015г. С постановление от 10.05.2018г. на ДСИ, производството по
изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 433, ал. 1 т. 8 ГПК, като е
отразено, че последното изпълнително действие е от 02.10.2015г.
При
така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
По допустимостта:
Предявен е отрицателен
установителен иск по чл. 124 ГПК, с който
се иска да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищеца
не дължи процесните суми, обективирани в издаден по гр. д. № 211/2010г. по описа на ПРС
изпълнителен лист от 01.03.2011г., поради погасяването на вземанията
поради изтекла погасителна давност.
Съдът намира, че така предявения иск е
допустим, поради което и следва да се произнесе по същество.
Аргументи за допустимост на процесния
отрицателен установителен иск, Пернишкия районен съд извлича от Определение
№513/24.11.2016 по дело №1660/2016г. на ВКС, ТК, I т.о., Решение №
324/28.12.2015г. гр. д. № 6730/2013г. на ВКС, ІІІ г.о. и други несанкционирали
с обезсилване обжалваните пред тях въззивни актове, сочещи, че правната сфера
на ищеца се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на
кредитора (бивш взискател) изпълнителен титул, който материализира вземане,
отричането на което, въз основа на факти, настъпили след приключване на
производството, в което е издадено изпълнителното основание, ищецът има интерес
да установи. Достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване
възможността за иницииране на ново изпълнително производство (в настоящия
случай – предвид прекратяването по „перемция“ на образуваното изп. дело),
независимо че и в хода на същото би могъл да предяви иска си, вече по реда на
чл. 439 ГПК.
По основателността:
Не се спори, а и от писмените
доказателства се установява, че в полза на „Топлофикация –Перник“ АД, с ЕИК: ********* е издаден изпълнителен лист от 01.03.2011г. по ч. гр. дело № 5390/2009г. по описа на ПРС за сумата от 2176,03 лева, представляваща стойността на
доставена, ползвана, но незплатена топлинна енергия за топлофициран недвижим
имот, находящ се в гр. Перник, ул. „Кракра”, бл. 4, вх. В, ап. 30 за периода от
01.05.2007г. до 30.04.2009г. включително и сумата от 448,58 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за периода от 01.07.2007г. до
14.10.2009г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение – 29.10.2009г.
до окончателното й изплащане. Не се оспорва, а и се установява от приетите
писмени доказателства, че с Решение № 538/21.07.2020г. по гр. дело №
211/2010г. по описа на ПРС, съдът е признал за установено в отношенията между страните, че ищецът по
настоящи иск – В.Т.А.,*** производство по несъстоятелност) сумите,
предмет на посочена по-горе заповед за изпълнение на парично задължение.
Въз основа на така издадения
изпълнителен лист е било образувано изп.
дело № 2012/2011г. по описа на ДСИ при
ПРС, последното изпълнително действие по
което е от 02.10.2015г. С постановление от 10.05.2018г. на ДСИ,
производството по изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 433, ал. 1
т. 8 ГПК.
За пълнота
следва да се посочи, че след като от датата на последното изпълнително действие
– 02.10.202015г., в продължение на две години от взискателя и от съдебния
изпълнител не са предприети действия по изпълнението, то, считано от 02.10.2017г.,
изпълнителното производство е прекратено ex lege.
Тук следва да се посочи, че с оглед
разрешаване на правния спор следва да се държи сметка и за друг съществен
елемент, а именно: дали спира да тече погасителната давност по време на висящо
изпълнително производство. Съгласно Решение № 170 от 17.09.2018 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 2382/2017 г., IV г. о. с докладчик Д. Д.„съгласно даденото с ППВС №
3/18.11.1980 година тълкуване образуването на изпълнителното производство
прекъсва давността като по време на изпълнителното производство давност не
тече. С т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013
година на ОСГТК на ВКС, обаче е дадено съвсем различно разрешение като е
прието, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие
по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова
давност, но давността не се спира и във връзка с това е отменено цитираното
ППВС. Прилагането на даденото с посоченото ТР тълкуване за период преди
постановяването му би имало за последица погасяването по давност на дадени
вземания, които са били предмет на изпълнителни производства, но по тях не са
предприемани действия за период по-голям от този срок. С оглед на това
давността ще се счита изтекла със задна дата преди момента на постановяване на
тълкувателното решение, но въз основа на даденото с него тълкуване, което би
довело и до несъобразяване на действащото към онзи момент ППВС. Поради даденото
с отмененото тълкувателно ППВС и ТР тълкуване на правната норма следва да
намери приложение и след отмяната на същото, когато спорът се отнася до
последиците от нормата, които са били реализирани за периода преди отмяната на
тълкувателния акт, като новото ТР ще се прилага от този момент за в бъдеще. С
оглед на горното извършената с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено
по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС отмяна на ППВС № 3/18.11.1980
година поражда действие от датата на обявяването на ТР, като даденото с т. 10
от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК
на ВКС разрешение се прилага от тази дата и то само по отношение на висящите
към този момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са
приключили преди това.“
По силата на т. 10 от ТР 2/2013 от 26.06.2015 г. на
ВКС, следва да се приеме, че новата давност е започнала да тече на 02.10.2015г., когато е извършено последното
релевантно изпълнително действие. Съдът
не споделя възражението на ищеца, че периодичните плащания, извършени в
резултат на наложения запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, не са
действия, които прекъсват течението на давността. И това е така, тъй като
плащанията на работодателя, извършени на основание получено запорно съобщение
по същество изгражда предприетия изпълнителен способ – запор и води до
удовлетворяване вземанията на взискателя. Получаваните периодични суми за
погасяване на вземанията по изпълнителното дело освобождават взискателя от
задължението му да „движи“ изпълнителното производство, предприемайки различни
изпълнителни способи, доколкото предприетия изпълнителен способ – запор,
осъществява своето предназначение, а именно: удовлетворяване на вземането. Разпоредбата
на чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК регламентира единствено хипотезата, при която
взискателя бездейства в продължение на две години, през което време по
изпълнителното дело не са предприети действия, които да водят до
удовлетворяване на вземането, макар и на части.
На следващо място, от изслушаната в хода на
производството съдебно-икономическа експертиза, се установи, че общия размер на
извършените плащания възлиза на 475,00 лева. От тази сума, с 239,74 лева са
платени съдебни разходи и лихва в размер на 235,26 лева, за периода от
01.07.2007г. до 14.09.2009г. Установява се, че размера на неплатената главница
възлиза на 2176,03 лева за периода от 01.05.2007г. до 30.04.2009г., а размера
на неплатената лихва за забава възлиза на 213,32 лева за периода от
02.12.2007г. до 30.04.2009г.
Съгласно
чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, какъвто
е настоящият случай, срокът на новата давност е всякога пет години.
Към 30.12.20219г., когато е образувано
настоящото производство, давността не е изтекла, тъй като са не са изтекли необходимите 5 години от
датата на последното релевантно изпълнително действие - 02.10.2015г. Доколкото
исковата молба е подадена от длъжника по изпълнителното дело, то депозирането й
не прекъсва течението на давността, в която връзка съдът споделя твърденията на
ищеца в тази насока. В хода на производството по делото, обаче, процесните
вземания са се погасили по давност – на 02.10.2020г., което обстоятелство съдът
е длъжен да съобрази на основание чл.
235 ал. 3 ГПК, доколкото съгласно посочената разпоредба, съдът взема
предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за
спорното право. Разпоредбата се отнася за тези новонастъпили факти, които имат
значение за спорното право - предмет на делото, така както е индивидуализирано
в основанието и петитума на предявения иск.
Доколкото,
обаче, извършените в хода на изпълнителното производство плащания са осъществени
в хода на неприключено изпълнително производство и са послужили за
удовлетворяване на съществуващ дълг, то за тази част от вземанията, искът на
ищеца се явява неоснователен, респ. предявения отрицателен установителен иск в
частта му, касаеща вземанията за лихва за размера над 213,32 лева до пълния
предявен размер от 448,58 лева, следва да бъде отхвърлен. В останалата му част
– за вземането за главница в размер на 2176,03 лева и за вземането за лихва за
забава в размер на 213,32 лева, предявеният отрицателен установителен иск
следва да бъде уважен.
По отговорността за разноски:
С
оглед изхода на спора, право на разноски имат и двете страни.
Иищецът е доказал разноски размер на 504,98
лева, като в съответствие с уважената част от исковете му, следва да му бъде
присъдена сумата от 459,72 лв. за направените по настоящото дело, разноски.
Разноски се дължат и на ответната
страна, съобразно отхвърлената част. Съдът намира, че ответникът е доказал
разноски в размер на 200.00 лева, от които: 100.00 лева за юрисконсултско
възнаграждение и 100.00 лева – за възнаграждение на вещо лице. В съответствие с
отхвърлената част от иска, на ответника следва да бъдат присъдени разноски в
размер на 17,93 лева.
Така мотивиран, Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че В.Т.А.,
с ЕГН: **********, с адрес: *** НЕ ДЪЛЖИ на „Топлофикация – Перник“ АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ
„Република“,
сумата от 2176,03
лева, представляваща стойността на ползвана топлинна енергия за периода от
01.05.2007г. до 30.04.2009г. и сумата от 213,32 лева, представляваща законна
лихва за забава на месечните плащания за периода от 02.12.2007г. до
30.04.2009г., за които суми по ч. гр. д. № 5390/2009г. по описа на ПРС е
бил издаден изпълнителен лист от 01.03.2011г. като погасени по давност в хода на процеса, като ОТХВЪРЛЯ иска в частта за вземането за
лихва за забава в размера над 213,32 лева до пълния предявен размер от 448,58
лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА „Топлофикация –Перник“ АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ
„Република“ ДА ЗАПЛАТИ на В.Т.А., с ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 459,72 лева, представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА В.Т.А., с ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на
„Топлофикация –Перник“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, сумата от 17,93 лева, представляваща направени по
делото разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: