Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 76

                                       гр.Габрово,30.03.2020 г.

 

                                      В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д  А

 

ГАБРОВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в открито заседание на осемнадесети феврурари през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:   В. ТОПАЛОВА

                                                               ЧЛЕНОВЕ :   КР.ГОЛЕМАНОВА

                                                                                         ИВА ДИМОВА

 

при секретаря ... и в присъствието на прокурора ... като разгледа докладваното от съдията Топалова гр.д. № 408 по описа за 2019 г. за

да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

            Образувано е по въззивна жалба на Ч.Г.Т. *** чрез проц. представител адв. С.М. против решение по гр.д. № 1185/2018 г. по описа на Районен съд Севлиево.

            В жалбата се твъди, че в производството пред първоинстанционния съд ищецът изискал извършване на съдебно почеркова експетиза, като представили официално заверени документи за сравнителен материал, посочили и други източници, където се съдържат оригинални подписи на праводателя. Те били пренебрегнати и неизползвани, поради което заключението било непълно в значителна степен. Независимо от това, било налице положително заключение на вещото лице относно автора на изписаното име И.Т.Ж.. Видимо били пренебрегнати събраните гласни доказателства, въпреки, че същите били последователни, конкретни, логични и прецизно изложени. Волята на продавача била още по ясно изразено в съдържанието на представеното пълномощно с нотариална заверка на подписа и съдържанието.

            Иска се да бъде отменено обжалваното решение и да бъде постановено друго, с което искът за бъде уважен изцяло.

            В срок е постъпил писмен отговор от отвеника по жалбата М.С.К., с който оспорва жалбата, като неоснователна.

            В законният  срок е постъпил писмен отговор и от отвеника К.Х.К., чрез проц. представител адв. С., с който жалбата се оспорва и се излагат подробни аргументи относно нейната неоснователност.

            Съдът, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, приема за установено следното:

            Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.19 ал.3 ЗЗД от Ч.Г.Т. против К.С.К. и М.С.К., като наследници на И.Т.Ж..

            Твърди се, че на 18.07.2014 г.между ищеца и И.Т.Ж. бил сключен предварителен договор за покупко прозажба на недмижим имот в гр. Севлиево за сумата от 14 800 лв., като 13 800 лв. били платени от ищеца още при подписване на предварителния договор. Най-късно до 20.08.2014 г. следвало да бъде сключен окончателния договор за прехвърляне на имота. Поради смъртта на И.Т.Ж., изпълнението от него на задължението да прехвърли собствеността станало невъзможно. Неговите наследници също не изпълнили поетото от наследодателя им задължение.

            С исковата молба предварителния договор е представен в заверен препис от проц. представител на ищеца.  С определение № 64/22.01.2019 г., съдът е указал на ищеца Ч.Т. и го е задължил да представи предварителния договор от 18.07.2014 г. в оригинал, като го е предупредил за евентуалното приложение на разпоредбата на чл.161 ГПК.

            Представено е заявление вх. № 1509/22.04.2019 г. от ищеца Ч.Т., с което твърди, че оригиналният предварителен договор бил в чантичка с документи, която се намирала в личния му автомобил, от където била открадната. Извършената кражба той заявил пред органите на МВР, но към 19.04.2019 г. му било съобщено, че жалбата му била изпратена на Софийска районна прокуратура за вземане на отношение.

            В съдебно заседание, проведено на 23.04.2019 г. проц. представител на ищеца адв. М. е заявила пред съда, че не може да представи оригинала на предварителния договор. Позована се на писмени доказателства по друго делото, водено между шщеца и други наследници на прехвърлителя с твърдения, че по него е бил представен оригинала на договора.

            Предвид извленията на ответника К.К. относно авторството на подписа на прехвърлителя по предварителния договор, съдът е открил производство по оспорване истинността на предварителният договор за покупко продажба от 18.07.2014 г. На ищеца е указано, че негова е доказателствената тежест да установи извършената кражба на документа, както и съдържанието на твърдяния за откраднат предварителен договор.

            Допусната е и приета съдебно – почеркова експертиза, която съдът е приел, като компетентна и мотивирана. Съгласно заключението, подписът за продавач върху копието от изследвания предварителен договор от 18.07.2014 г./ копие/ бил в лошо качество на изображението и негоден за идентификационно изследване. Ръкописният текст, с който е изписано името И.Т.Ж. в същия договор най- вероятно е изпълнен от И.Т.Ж.. Експертът уточнява, че изводът е вероятен, тъй като копието не позволява изследването му от гледна точка на техническа подправка. В съдебно заседание вещото лице Г.М.обяснява, че ако се сравняват имената като графично изображение, те са изпълнени  от И.Т.. Това би довело до категоричност само в случай, че бъде изследван оригиналния документ. Експертът твърди, че под техническа поправка следва да се разбира възможността части от текст да бъдат прехвърлени от един на друг документ. Поради това без представен оригинал не може да бъде дадено категорично заключение.

            Пред първоинстанционния съд е разпитан свидетелят Ф.П.. Той твърди, че познава ищеца и И.Ж.от доста години. Имали отношения, свързани с имот. Знае за предварителния договор за покупко продажба на апартамент в кв. Надежда в гр. София и в гр. Севлиево. Бил свидетел при подписване на договора. Ж.го подписал в гр. Севлиево в колата, тъй като не можел да ходи. Това се случило през лятото през юни – юли, малко преди да почине. Според свидетеля, И.Ж.взел 60, 70, 80 хиляди лева, но не бил свидетел на предаването на парите, знае това от Ж..   

            Имайки предвид изложеното, сдът намира предявеният иск за неоснователен и недоказан.

            За да бъде обявен за окончателен предварителен договор за покупко продажба на недвижим имот е необходимо ищецът да установи наличие на писмен предварителен договор, който обвързва страните и съдържа всички съществени елементи на окончателния договор, да е изправна страна по този договор. В конкретният случай е необходимо още да се докаже твърдението за идвършена кражба на оригинала на предварителния договор, неговото съдържание, както и че ответниците са наследници на продавача по този договор.

            Представените от ищеца изходящи от него – заявление и жалба до Първо РПУ на МВР София не установяват по категоричен начин извършена кражба на оригиналния договор за покупко продажба. При подаването на жалбата ищецът е съобщил за липса от автомобила на малка кожена чанта с документи, без да посочи, че там се е намирал оригинала на предварителния договор от 14.08.2019 г. Едва по - късно, на 16.06. 2019 г., ищецът подава заявление за издаване на съдебно удостоверение от МВР София, където посочва, че в отнената чанта е имало договор за покупко продажба, без да уточнява от коя дата и с какъв предмет и страни. Представено е удостоверение от І РПУ МВР София, от което става ясно, че по заявената кражба от Ч.Т. е образувана преписка № 225000-4971/19 г. В показанията на разпитания свидетел липсват свидетелства за извършена кражба на документа. Други доказателства относно твърдението за кражба на оригинала на предварителния договор не са представени.

При тези данни съдът намира, че не се доказа по категоричен и несъмен начин документа да е загубен или унищожен не по вина на ищеца, за да намери приложение разпоредбата на чл. 165 ал.1 ГПК. Както е посочено и от първоинстанционния съд, заместването на оригинала с официално заверен препис по реда на чл.32 от ЗА е възможно, когато между страните няма спор относно съществуването на документа. В случая предварителинят договор е оспорен от ответниците, поради което същият не може да бъде заместен с официален препис заверен от адвоката като процесуален представител.

             Независимо от това, дори и да се приеме, че оригиналният предварителен договор не може да бъде представен по делото не по вина на ищеца и бъдат ценени показанията на разпитаният свидетел, те не установяват всички негови съществени елементи. Свидетелят говори общо, единственото което съобщава със сравнителна точност е каква сума е получил прехвърлителя, която не съответства на твърдяната от ищеца. Не са установени датата на сключване, срок за обявяване за окончателен, точно описание на имота, предмет на договора, цената, както и извършено плащане на цената.

            От посоченото се налага извода, че не се установи между ищеца и наследодателя на ответниците да е сключен валитен предварителен договор за продажба на недвижим имот от 14.08.2019 г., което обосновава неоснователност на предвения иск.

            До същите изводи е достигнал и първоинстанционния съд, поради което решението като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователа – оставена без уважение.

            С оглед изхода на спора жалбоподателя следва да бъде осъден да заплати на К.Х.К. направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 2000 лв.

            На основание изложеното, съдът

            РЕШИ:

            ПОТВЪРЖДАВА решение № 184/4.07.2019 г., постановено по гр.д. №1185/2018 г. по описа на Районен съд гр. Севлиево.

            ОСЪЖДА Ч.Г.Т. ЕГН ********** ***, съдебен адрес ***  адв. С.М. да заплати на К.Х.К. ЕГН ********** *** сумата 2000 лв., направени разноски пред въззивната инстанция.

            Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБългария в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: