Р Е Ш
Е Н И Е
София, 25.05.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на десети
май през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 3513/2021 г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Предявен е иск от Т.Т.П., ЕГН **********,
съдебен адрес: ***, кант. 13, чрез адв. Р.М. против „О.Ф.Б.” ЕАД, ***, с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 439 ГПК, за признаване за установено, че Т.Т.П. не дължи на „О.Ф.Б.” ЕАД сумата 25 261,16 лв. по
издадения на 07.09.2015 г. изпълнителен лист по ч.гр.д. № 50299/2015 г. на СРС,
24 с-в, ведно със законната лихва от датата на издаване на изпълнителния лист
до плащането, поради
изтекла погасителна давност. Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че, със заповед за изпълнение
на парично задължение и изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д. № 50299/2015 г.
на СРС, 24 с-в е прието от съда вземането на „Банка ДСК” АД за сумата 23 298,52
лв. главница, заедно със законната лихва до окончателното изплащане.
Взискателят „Банка ДСК” АД е депозирал молба и е образувано изпълнително
производство по изп.д. № 20158480401515 на ЧСИ Р.А., район
на действие СГС, Рeг. № 848 на КЧСИ.
На първо място ищецът счита, че по посоченото
изпълнително дело е налице двугодишен срок без извършване на никакви
изпълнителни действия, който не е бил прекъсван чрез предприемане на дадено
действие от взискателя или изпълнителен способ от съдебния изпълнител и това е
довело до приложението на процесуалната норма на чл. 433, т. 8 ГПК, а именно
прекратяване на образуваното изпълнително производство „ех lege“.
В тази връзка намира, че прехвърлянето на изпълняемото право, с което „Банка ДСК” АД е разполагала, на
дружеството „О.Ф.Б. “ ЕАД не е обвързало ищеца към датата на наложения запор на
банковата му сметка от ЧСИ на 06.04.2017 г. по молба на новоконституирания
взискател.
На самостоятелно основание твърди, че не е бил уведомен
за извършената цесия. По делото при ЧСИ е представена обратна разписка, че на
адреса на ищеца е била доставена пощенска пратка, но той категорично заявява,
че не е бил известяван за тази пратка, респективно не я е получил. Поради това
счита, че „О.Ф.Б.“ ЕАД не се явява негов кредитор.
Заявява, че последното изпълнително действие преди
настъпилата перемпция е запор на банкова сметка ***
„Банка ДСК” АД на 19.01.2016 г., като от тази дата до подаване на настоящата
искова молба са изминали повече от 5 години и е изтекла общата погасителна
давност по чл. 110 ЗЗД е налице.
В тази връзка ищците молят съда да постанови решение, с
което да признае за установено на основание чл. 124 ГПК, вр.
с чл. 439 ГПК вр. чл. 110 ЗЗД, че той не дължи на
ответника „О.Ф.Б.” ЕАД сумата 25 261,16 лв. по издадения на 07.09.2015 г.
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 50299/2015 г. на СРС, 24 с-в, ведно със
законната лихва от датата на издаване на изпълнителния лист до плащането, поради изтекла на 19.01.2021 г. погасителна давност на основание чл. 117, ал.
2 ЗЗД. Претендира сторените разноски.
Представил е писмени доказателства. Поискал е прилагане на
ч.гр.д. № 50299/2015 г. на 24 с-в и на изп.д. №
20158480401515 на ЧСИ Р.А., район на действие СГС, Рeг.
№ 848 на КЧСИ.
По същество моли
съда да уважи иска, като основателен и доказан. Претендира разноски по списък.
Възразява срещу размера на претендираното ю.к. възнаграждение.на ответника.
Ответникът „О.Ф.Б.” ЕАД оспорва исковете, като
неоснователни и недоказани. Претендира разноски и юрк.възнаграждение.
Заявява, че длъжникът не е подал възражение по чл. 414 ГПК в законоустановения срок, заповедта за незабавно изпълнение е влязла в сила
спрямо него на 04.02.2016 г., като всички възражения, с които ищецът е
разполагал към тази дата, счита понастоящем за преклудирани.
На следващо място, според него, ищецът е редовно уведомен
за извършената цесия, но, дори и съдът да постанови, че уведомяването е
ненадлежно, то моли да се приеме, че ищецът е уведомен за прехвърляне на
вземането с връчване на настоящия отговор на исковата молба, ведно с
приложените към него писмени доказателства, сред които и самия договор за
цесия, писмото - уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД и пълномощното от цедента за
уведомяване на длъжника за извършената цесия.
Пред вид надлежното уведомяване на длъжника за цесията,
счита за неоснователни твърденията на ищеца за недължимост
на процесното вземане поради липса на уведомяване за неговото прехвърляне.
Счита за неоснователни и
твърденията на ищеца, че по изпълнителното дело спрямо него е настъпила перемпция на 19.01.2018 г., както и че е изтекла
погасителната давност за вземането както и че е изтекла погасителната давност
за вземането на 19.01.2021 г. с подробно изложени съображения.
Също моли съда да се
изискат и приложат делото по заповедното производство на СРС и образуваното
изпълнително дело.
В хода по същество моли
съда да отхвърли изцяло предявения иск, като неоснователен и недоказан.
Претендира разноски по
списък.
Съдът, като разгледа
представените и събрани в хода на настоящото дело доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
От представените по
делото доказателства се установява, а и не се спори между страните, че със
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 07.09.2015 г., издадени по
ч.гр.д. ч.гр.д. № 50299/2015 г. на 24 с-в по реда на чл. 417 ГПК, ищецът Т.Т.П. е осъден да заплати на „Банка
ДСК“ ЕАД, сумата 25 261,16 лв., дължима по Договор за кредит от 23.10.2013 г.,
ведно със законната лихва за периода от 21.08.2015 г. до изплащане на
вземането, такса в размер120 лв., договорна лихва 753,70 лв. за периода
01.05.2015 г. – 20.08.2015 г., наказателна лихва 12,94 лв. за периода
09.05.2015 г. – 20.05.2015 г. и 1 196,48 лв. разноски, от които 483,70 лв.
д.т. и 712,78 лв. ю.к. възнаграждение.
Установява се, че, въз
основа на издадения изпълнителен лист е образувано изп.д.
№ 20158480401515 на ЧСИ Р.А., район на действие СГС, Рeг.
№ 848 на КЧСИ.
По искане на ищеца съдът
изиска и по делото бяха приложени копия
от ч.гр.д. № 50299/2015 г. на 24 с-в и на изп.д. №
20158480401515 на ЧСИ Р.А., район на действие СГС, Рeг.
№ 848 на КЧСИ.
От приложеното
изпълнително дело се установява, че при образуване на изпълнителното
производство взискателят е посочил различни способи за изпълнение и е
извършил, на основание чл. 18 ЗЧСИ, възлагане на съдебния изпълнител относно
извършването на справки, проверки и определяне на способи за изпълнение. ЧСИ, в
изпълнение на правомощията си и с оглед извършеното възлагане, е предприел
изпълнителни действия, включително налагане на запори и възбрани върху
имуществото, собственост на длъжниците.
С молба от 06.04.2017
г. настоящият ответник „О.Ф.Б.” ЕАД е уведомил ЧСИ за
извършената цесия на вземането между него и първоначалния взискател „Банка ДСК“,Е
АД и е поискал конституиране
като взискател, прилагайки доказателства за извършена цесия /прехвърляне на
вземане/ между Банката и него, на основание чл. 429 ГПК. С молбата си за
конституиране „ЕОС Матрикс“ ЕООД е посочил способи за
изпълнение. Ответникът е конституиран като взискател с Протокол от същата дата.
Съдът констатира, че
от момента на образуване на изпълнителното производство през 2012 г. до момента
на конституиране на новия взискател, поради извършената цесия, както и след
това, 06.04.2017 г. по делото периодично са извършвани различни изпълнителни
действия – в т.ч. плащания, изпращане на писма за запори в различни банки, в
т.ч. Банка Пиреос България, АД, Банка ДСК, АД и
Райфайзенбанк, АД, ЦКБ, , АД, ЮРОБАНК, БЪЛГАРИЯ, АД и др. , запораи
на дружествени дялове и т.н.
Ищецът заявява в
исковата си молба, че на 19.01.2018 г. по процесното изпълнителното дело е
настъпила перемпция по силата на закона, на основание
чл. 433, ал. 1 т. 8 ГПК. Погасителната давност за вземането, според него, е
изтекла на 19.01.2021 г.
При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна
следното:
Предявен е отицателен
установителен иск с правно основание чл.124, вр. чл. 439 ГПК за признаване за установено по отношение на ответното
дружество, че ищцците не му дължат исковата сума, тъй като същата е
погасена по давност, съобразно чл. 110 ЗЗД.
С този иск ищецът желае да получи защита срещу материалноправна незаконосъобразност на осъществявано срещу
него принудително изпълнение по посоченото
изпълнително дело, като бъде признато за установено по отношение на ответника,
че той не дължи търсената парична сума – главница и законната лихва върху нея,
за която е издаден изпълнителният лист.
ВКС,, Трето ГО, в свое
решение, постановено на 19.01.20222 г., по гр.д. № 903/2022 г., по реда на чл.
290 ГПК, споделя практиката, съдържаща се и в други съдебни актове, според която
длъжникът - ищец по иск, предявен с правно основание чл. 439 ГПК, има правен
интерес от установяване, че не дължи изпълнение на погасено по давност вземане,
за което е налице изпълнително основание /влязло в сила съдебно решение/, въз
основа на което е издаден изпълнителен лист, независимо от това дали е налице
висящ изпълнителен процес. Според ВКС наличието на изпълнителен титул в полза
на кредитора, въз основа на който той може да инициира по всяко време
изпълнително производство, обуславя интереса на ищеца да иска установяване, че
вземането е погасено по давност. Това е така, защото само давността може да
изключи принудителното изпълнение, но пред съдебния изпълнител длъжникът не
може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете. Перемцията, поради която изпълнителното производство е
прекратено, не изключва принудителното изпълнение, защото когато тя настъпи и
кредиторът посочи нов способ за изпълнение, съдебният изпълнител не може да
откаже да изпълни поискания нов способ – той дължи подчинение на представения и
намиращия се у него изпълнителен лист. Единствената последица от настъпилата перемция е, че съдебният изпълнител ще образува новото
искане в ново /като номер/ изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по
силата на закона. /в този смисъл и решение по гр.д.№ 1747/2020г. на ВКС,
Четвърто ГО/.
В настоящото производство ищецът следва
да установи и докаже, че фактите, на които основава твърдяното в исковата
молба основание за оспорване на вземането, са настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. Правният интерес се обосновава с твърденията за изтекла погасителна
давност. Давността, като материалноправен институт, може и следва да бъде навеждана
като процесуален довод или чрез възражение само в рамките на
съдебно исково производство, при
участието на двете страни в условията на равнопоставеност, и за това законодателят е
предоставил на длъжника правната възможност за предявяване на
иск с правно основание чл. 124, вр. чл. 439 ГПК.
Основният въпрос,
които следва да бъде изяснен от правна страна, е приложението на чл.110 ЗЗД – т.е. на института на погасителната давност към настоящия случай.
Отделно от това ищецът
са е позовал на института на перемпцията и наличието
на основания за перемпция на изпълнителното дело,
съобразно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Погасителната
давност е правопораждащо субективно право на длъжника
да откаже изпълнението на съществуващото си задължение. То е материалноправно, непритезателно,
правопрепятстващо, вторично насрещно право и се
поражда след настъпването на изискуемостта на задължението и след изтичането на определен
период от време, визиран в съответната норма на ЗЗД, по - точно приложимата
такава на чл. 110 ЗЗД. Надлежното упражняване от страна на длъжника на правото
на погасителна давност превръща притезателното право
в естествено и лишава кредитора от възможността да търси принудително
изпълнение, респ. той губи процесуалното си право да търси принудително изпълнение
чрез предвидените способи в ГПК за удовлетворяване на законно признатия си
интерес.
От събраните по делто
доказателства безспорно се доказа, че, след образуване на изпълнителното дело
през м. ноември 2015 г., Банката - кредитор, като господар на изпълнителното
производство по силата на издаден в нейна полза изпълнителен лист, е посочила
различни способи за изпълнение и е възложила на съдебния изпълнител, на
основание чл. 18 ЗЧСИ, извършването на справки, проверки и определяне на
способи за изпълнение. От страна на ЧСИ действия, включително налагане на
запори и възбрани върху имуществото, собственост на длъжниците, двама от които настоящи
ищци, са извършвани през периода 2015 г. – 2017 г. и доказателствата за това са
в кориците изпълнителното дело, копие от което е приложено в настоящото
производство.
Доказа се и, че с
молба от 05.12.2017 г. ответникът е уведомил ЧСИ за извършената цесия на
вземането между него и първоначалния взискател и е поискал да бъде конституиран като взискател, посочвайки способ
за изпълнение. Приложил е и доказателства за извършеното прехвърляне на
вземане.
Съдът намира, че петгодишният давностен срок за погасяване на вземането не е изтекъл, тъй
като по изпълнителното дело до момента на конституирането на настоящия ответник
като взискател са извършвани изпълнителни действия от страна на ЧСИ в резултат
на възлагане както от първоначалния взискате /Банката/,
а, след конституиране на настоящия ответник като взискател – по негово искане.
Що се касае до твърденията на ищите
в исковата молба, че перемпцията на изпълнителното
дело на практика е настъпила на 19.01.2018 г. и позоваването от тяхна страна и
на този институт, освен на погасителната давност, съдът счита, че следва
да изясни следното:
Нормата на чл. 110 ЗЗД, приложима към настоящия случай, предвижда петгодишна давност за погасяване
на вземанията. Давността е институт на материалното право и длъжникът може да
реализира правото си да се позове на нея, както бе посочено по – горе, само в
рамките на състезателното исково производство.
За разлика от нея, институтът на перемпцията
е процесуален и предвижда възможност за прекратяване от страна на съдебния
изпълнител на образуваното пред него изпълнително производство, в слючай че взискателят не е поискал извършване на
изпълнителни действия в продължение на две години, съгласно чл. 433, ал. 1, т.
8 ГПК. В теорията и в съдебната практика съществуват различни трактовки, теории
и практически приложения на посочената разпоредба – включително и, в резултат
на противоречивата практика на ВКС, с тенденция за разширяване или стеснавяне на нейния обхват – дали това става служебно,
дали съдебният изпълнител е длъжен да го стори, дали не е по искане на
страната, от кога тече предвиденият в закона двугодишен срок. Тези
противоречиви от теоретична и практическа гледна точка решения, обаче, съдът
намира за изцяло ирелевантни за настоящия правен спор, пред вид факта, че, дори
и след перемиране на изпълнителното дело,
задължението на длъжника продължава да съществува така, както е признато – като
изискуемо и ликвидно такова докато не изтече предвиденият давностен
срок за него /в случая пет години/. Или, казано по друг начин, наличието на перемпция по делото не препятства възможността взискателят
да поиска връщане на изпълнителния лист и да подаде молба за образуване на ново
изпълнително дело за събиране на вземането по него. И това е така, защото за
признатото вземане в полза на взискателя не е изтекъл предвиденият давностен срок, който евентуално би попречил на неговото
удовлетворяване – и то само в случай че длъжникът възрази за изтекла давност и
такава бъде призната от съда.
ДА СЕ ВИДИ ДАЛИ ИЗОБЩО
МОЖЕ ДА СЕ ГОВОРИ ЗА ПЕРЕМПЦИЯ – СРОКОВЕТЕ /2 ГОДИНИ/!!!
По изложените съображения настоящият съдебен намира, че
предявеният иск за признаване за установено, че ищецът не дължат на ответника посочеинте суми, произтичащо от договора за
кредит м резултат на извършената цесия, поради
настъпила перемпция на изпълнителното дело и поради
изтичане на погасителна давност, е неоснователен и, като такъв, следва да бъде
отхвърлен.
Пред вид изхода на спора на ответника
се следват разноски – ю.к. възнаграждение в размер 300 лв. Съдът не уважава
възражението на ищцовата страна за прекомерност на
претендираното от ответника възнаграждение за процесуален представител,
съгласно Списък по чл. 80 ГПК, поради минималния размер, който се търси и който
е присъден с настоящия съдебен акт.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.Т.П., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, кант.
13, чрез адв. Р.М. иск против „О.Ф.Б.” ЕАД, ***, с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 439 ГПК, за признаване за установено, че Т.Т.П. не дължи на „О.Ф.Б.” ЕАД сумата 25 261,16 лв. по
издадения на 07.09.2015 г. изпълнителен лист по ч.гр.д. № 50299/2015 г. на СРС,
24 с-в, ведно със законната лихва от датата на издаване на изпълнителния лист
до плащането, поради
изтекла погасителна давност, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА
Т.Т.П. да заплати на „О.Ф.Б.” ЕАД разноски по делото – ю.к. възнаграждение в размер 300 лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето
му пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: