№ 609
гр. София, 09.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Кристина Филипова
Даниела Христова
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20221000503620 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 26235.0/14.07.2022г., постановено по гр.д. № 5529/2017г. по описа на
СГС, ГО, 4 състав, е частично уважен иск с правно основание чл.432 КЗ вр.чл.52 ЗЗД, като
ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК ********* е осъден да заплати в полза на В. А. Д., сумата от 7000
/седем хиляди/лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в
резултат на ПТП настъпило на ********г., около 16.20ч., по второкласен път РП ІІ-81,
намиращ се в края на с.Вирове, причинено виновно от В. А. Д., който при управление на л.а.
марка „Опел Астра“, per. № ***, с концентрация на алкохол в кръвта над разрешената
по закон, не спрял на знак „Стоп“, навлязъл в кръстовището с напречно разположения
второкласен път РП 11-81 със скорост 44км/ч, при условията на независимо
съизвършителство с П. Й. Н., водач на л.а. марка „БМВ Х6“, с per. № ***, който към
същият момент се движел със скорост към 102км/ч, при разрешена за населеното място от
50км/ч., по напречно разположения второкласен път РП ІІ-81, заради което не могъл да
намали и спре автомобила, при което между л.а. марка „Опел Астра“, per. № *** и л.а. марка
„БМВ Х6“, per. № *** възникнал удар, в резултат на което настъпила смъртта на
пътуващият като пътник на задна, лява седалка П. В. П., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 12.04.2017г., до окончателното и изплащане, както и сумата
33.13 /тридесет и три, 0.13/лв., представляваща направени разноски съразмерно с уважената
част от иска.
1
Със същото решение е отхвърлен искът за неимуществени вреди за разликата над
7000 лв. до 63 000 /шестдесет и три хиляди/лв. представляваща горница над присъдените
7000 /седем хиляди/лв. до определеният размер от 70 000 /седемдесет хиляди/лв., поради
установено независимо съизвършителство, а за горницата от 80 000 /осемдесет хиляди/лв. до
пълният предявен размер от 150 000 /сто и петдесет хиляди/лв., като неоснователен.
Присъдени са разноски, като ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД е осъден да заплати в полза на
адв.Й. Д. - САК, сумата 211.40 /двеста и единадесет, 0.4/лв., представляваща
адв.възнаграждение, определено по реда на чл. 38, ал.2 ЗА, а в полза на СГС сумата 280
/двеста и осемдесет/лв., представляваща държавна такса върху уважения размер на иска.
По компенсация на основание чл.78, ал.3 ГПК В. А. Д. е осъден да заплати в полза на
ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, сумата 1797.00 /хиляда седемстотин деветдесет и седем/лв., направени
по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
ответника - ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********.
В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба ищеца от
по делото.
В срока по чл.263 ГПК е депозирана насрещна въззивна жалба от ответника по
делото.
Жалбоподателят-ищец В. А. Д. оспорва решението в неговата отхвърлителна част
за разликата над 7000 лв. до 75 000 лв. и моли съда да увеличи размера на присъденото
обезщетение за неимуществени вреди, като присъди допълнително сумата от 68 000
(шестдесет и осем хиляди лева) лв. - главница, представляващи обезщетение за
неимуществени вреди, търпени следствие смъртта на баща му П. В. П., ведно със законната
лихва, считано от 12.07.2017г. Изтъква факта, че определеното от СГС обезщетение за
неимуществени вреди, следствие смъртта на баща му в размер на 70 000 лв. (редуцирано на
7000 лв. след прилагане института на чл.51 ал. 2 ЗЗД) е изключително несправедливо и
занижено. Видно от мотивите на Решението, СГС правилно е възприел какви са били
отношенията между ищеца и неговия баща приживе, като е отчел, че неимоверно, след
смъртта на П., В. търпи силни по интензитет морални вреди. Но неправилно е определил
размера на следващото се обезщетение в размер на 70 000 лв., което изобщо не
кореспондира с вредите, търпени от него, нито с практиката на ВКС по сходни дела.
Посочва, че е доказано пълно и главно, че В. и баща му били изключително привързани, че
П. е помагал на сина си, макар същият вече да имал собствено семейство и дом - с
финансова помощ, помощ при отглеждане на децата му, с труд. В. бил свикнал баща му П.
да се грижи за него и да му помага, като изцяло разчитал на неговата помощ. Затова тежко е
приел смъртта на баща си, който все още му липсва, продължава да страда по загубата на П..
На второ място твърди, че СГС неправилно е приел, че приносът на втория водач на
л.а.П. Н. за настъпване на процесното ПТП, като водач на л.а. „БМВ Х6", е само 10%. По
делото е установено, че П. Н., в нарушение правилата на ЗДвП, е управлявал л.а. „БМВ Х6"
2
в населено място с превишена скорост - 102 км./ч. От разясненията на в.л. доц. А. А., е
установено, че в случай, че л.а. „БМВ Х6" се бе движил с разрешената скорост, то ПТП
изобщо не би настъпило. т.е., нарушението, извършено от Н. не е формално, а води до
настъпване на вредоносния резултат в значително по-голяма степен. Именно поради това
счита, че макар ищецът да е бил в нарушение на правилата за движение по пътищата, то,
вината между двамата водачи следва да бъде разпределена поравно, а именно по 50%
независим принос за настъпване на ПТП от страна на водача на л.а. „БМВ Х6". Претендира
обезщетение в размер на 150 000 лв. при 50 % съпричиняване или 75 000 лв. т.е. или още 68
000 (шестдесет и осем хиляди лева) лв. - главница, представляващи обезщетение за
неимуществени вреди, търпени следствие смъртта на П. В. П., ведно с направените
разноски.
Жалбоподателят-ответник ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД оспорва решението в неговата
осъдителна част за сумата от 7000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и моли съда
да го отмени в тази му част и да отхвърли иска изцяло. Изтъква факта, че по делото не е
доказано пълно и главно, че В. е биологичен син на починалия П. В. П., както и че ищецът
търпи вреди от неговата смърт т.е. поддържа възражението си за липсата на активна
материално-правна легитимация. От събраните гласни доказателства, не се доказва по
безспорен начин, че В. е биологичен син на починалия П., но по икономически причини не е
бил припознат от последния. Твърдението, че П. и А. - майката на В. са живели дълги
години съпружески, в един дом, като от връзката им са родени две деца - В. и починалата
при процесното ПТП Т., не е доказано по категоричен начин. Още по-малко, че П. е полагал
грижи за В. и Т., съответстващи на грижите, които един баща полага за децата си, че макар
пълнолетен и еманципиран, В. е разчитал на грижата и помощта на своя баща, както и, че
преживява смъртта му много тежко и търпи нематериални вреди.
На следващо място оспорва при условията на пълно и главно доказване, да е налице
виновно и противоправно поведение от страна на П. Й. Н., в качеството му на водач на л.а.
„БМВ Х6" с per. № ***, което да се намира в пряка причинно-следствена връзка с
настъпването на процесното ПТП и с твърдените от ищеца неимуществени вреди,
изразяващи се в търпени от него болки и страдания във връзка с настъпилата смърт на П. В.
П.. Правилно, съобразно събраните по делото доказателства и противно на изложените в
ИМ твърдения СГС приема, че водач на л.а. „Опел Астра“ с per. № *** е бил ищецът В. А.
Д., а не неговата майка А. М. Д.. Именно ищецът В. А. Д., при управление на л.а.„Опел
Астра' с per.№ ***, без да притежава необходимата правоспособност за управление на
МПС и след употреба на алкохол, не спира на знак „Стоп“ и без да се съобрази с
движещия се по републикански път ІІ-81 л.а. „БМВ Х6“ и л.а. „Алфа Ромео", навлиза
от третокласен път ІІІ-10123 на път с предимство и предизвиква тежко ПТП, в резултат
на което настъпва летален изход за возещия се на задната седалка в л.а.„Опел Астра“ П. В.
П.. В хода на производството са разпитани като свидетели лица, възприели непосредствено
настъпването на произшествието, както и ситуацията непосредствено след установяване на
участвалите в ПТП автомобили в покой. От свидетелските показания се установява, че
3
водач на л.а. „Опел Астра” е бил мъж, а не жена. В хода на образуваното във връзка с
процесното ПТП НОХД №73/2019г. по описа на ОС Монтана, подсъдимият В. А. Д.
признава, че именно той е управлявал л.а.„Опел Астра" с per. № *** към момента на
настъпване на събитието. Съгласно заявеното от в.л.доц. А. А., изготвил АТЕ, в случай, че
водачът на л.а. „Опел Астра“ бе спрял на знак „Стоп“, ПТП не би настъпило. Видно от
посоченото на стр. 10 от САТЕ, отстоянието, на което е бил л.а. „БМВ Х6“ към момента, в
който л.а, „Опел Астра“ навлиза в лентата му за движение, е било не повече от 14 метра,
което е по-малко от опасната зона за спиране на л.а. „БМВ Х6“ както при скорост от 102
км/ч, така и при скорост от 50 км/ч, от което следва изводът, че водачът на л.а. „БМВ Х6“ не
е имал възможност да спре преди мястото на удара и да предотврати произшествието.
Предвид горното, макар да се е движил със скорост, надвишаваща максимално допустимата
за съответния пътен участък, скоростта на движение на л.а. „БМВ Х6“ не е в пряка
причинно-следствена връзка с настъпването на процесното ПТП. Затова твърди, че
неправилно и необосновано, при постановяване на своето решение, първоинстанционният
съд приема, че водачът на л.а. „БМВ Х6“ с per. № *** също има принос за настъпване на
процесното ПТП, макар и в размер само на 10%.
Изтъква факта, че водачът на л.а „Опел Астра"/в лицето на ищеца/ е управлявал
МПС, без да притежава необходимата правоспособност за това, след употреба и под
въздействието на алкохол, с концентрация на алкохол в кръвта, надвишаваща поне два пъти
максимално допустимата такава /между 1,00 и 1,27 промила /, не е спрял на знак „Стоп", не
се е огледал, внезапно е навлязъл в кръстовището, като е имал възможност да възприеме
наличието на движещите се по пътя с предимство автомобили, да спре, да ги пропусне,
отнел е предимство на движещите се по път с предимство л.а. „БМВ Х6“ и л.а. „Алфа
Ромео“, в резултат на което е реализирал ПТП. Водачът на л.а. „Опел Астра" дори не е
намалил скоростта си на движение, преди да навлезе в кръстовището. В случая, приносът на
ищеца за настъпване на процесното ПТП, в резултат на което е починал П. В. П., е
преимуществен, съществен, надвишаващ 90%, предвид което се касае за самоувреждане,
което изключва отговорността на водача на л.а. „БМВ Х6“, респ. на ЗАД „Армеец“.
Доколкото никой не може да черпи права от собственото си противоправно поведение и тъй
като поведението на ищеца, в качеството му на водач на л.а. „Опел Астра“, е единствената
причина за реализиране на ПТП, в резултат на което е настъпила смъртта на возещия се на
задната седалка в управлявания от него автомобил П. В. П., исковата претенция на В. А. Д. е
изцяло неоснователна и неправилно е приета за частично основателна от
първоинстанционния съд. Логично е ищецът да изпитва болки и страдания, свързани с
обстоятелството, че собственото му поведение е причина за настъпване на произшествието.
Житейски логично и оправдано е изпитваните от страна на ищеца болки и страдания да са
свързани с това, че именно той е причинил смъртта на двама души. Следва да се има
предвид, че ищецът е мъж на 25 г. към датата на настъпване на събитието, който е живеел в
отделно домакинство и е имал свое семейство - съпруга и деца (така свидетелства Р. М.).
Като пълнолетно лице, ищецът не се е нуждаел от родителска грижа или заместваща такава
(с оглед липсата на категорични данни, че П. В. П. е негов биологичен баща). Релевира
4
отново възражението си за наличието на знание у починалия пътник П. В. П., че водачът на
л.а. „Опел Астра" е управлявал МПС след употреба на алкохол. Претендира разноски.
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като
разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 432 ал.1 КЗ вр.чл.45 и
чл.52 ЗЗД.
Ищецът В. А. Д. твърди, че е отглеждано, но неосиновено дете от починалия при ПТП,
настъпило на ********г. П. Й. Н., както и че между двамата съществували топли, близки
отношения на обич и привързаност, поради което търпял, търпи и ще търпи и за в бъдеще
болки и страдания от смъртта му. Излага, че фактически е биологично дете на починалия,
последният го отглеждал съвместно с майка му А. М. Д., но до смъртта си не го е
припознал. Депозирал пред застрахователя претенция за обезщетение на неимуществени
вреди, но получил писмо от 12.04.2017г., с което му било отказано изплащане на
застрахователно обезщетение. Претендира сумата 150 000лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП настъпило на ********г., около
16.20ч., по второкласен път РП ІІ-81, на кръстовището с третокласен път ІІІ-10123 намиращ
се в края на с.Вирове, причинено виновно от П. Й. Н., при управление на л.а. марка „БМВ
Х6“, с per. № ***, който в нарушение на правилата за движение по пътищата, движейки се с
несъобразена, превишена скорост по второкласен път РП ІІ-81 посока от гр.Монтана към
гр.Лом, не намалил скоростта си и блъснал движещият се по напречния третокласен път ІІІ-
10123, в посока от с.Габровница към с.Вирове, предприел маневра ляв завой л.а. марка
„Опел Астра“, per. № ***, управляван от майка му А. М. Д., в резултат на което настъпила
смъртта на пътуващият като пътник на задна, лява седалка П. В. П., ведно със законната
лихва върху главницата считано от 12.04.2017г., до окончателното и изплащане.
Ответникът ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД оспорва исковете по основание и размер. На първо място
оспорва активната материално-правна легитимация на ищеца да получи обезщетение с оглед
обстоятелството, че не попада в кръга на лицата, определени с ППВС 5/69 г. и 4/61 г., като в
тази насока са развити подробни доводи. Оспорва механизма на ПТП с възражението, че л.а.
марка „Опел Астра“, per. № *** е управляван не от А. М. Д. а от ищеца В. А. Д.. Оспорва
наличието на вина за водача на л.а. марка „БМВ Х6“, с per. № *** - П. Й. Н.. Възразява, че
виновен за ПТП е водачът на л.а. марка „Опел Астра“, per. № ***, в лицето на ищеца - В. А.
Д., който управлявал л.а. след употреба на алкохол, не спрял на знак „Стоп“ и не пропуснал
движещият се по напречният път с предимство л.а. марка „БМВ Х6“, с per. № ***, с което
поставил последният в невъзможност да предотврати ПТП. В условие на евентуалност
възразява, че ПТП е настъпило при условията на независимо съизвършителство по смисъла
на чл.53 ЗЗД. Релевира възражение за съпричиняване с оглед обстоятелството, че водачът на
л.а. е бил употребил алкохол, който факт е бил известен на починалия, но въпреки това е
поел риска и се е качил в л.а., а освен това пострадалият е бил без колан. Моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли изцяло иска.
5
От фактическа страна се установява, че на ********г., около 16.20ч., по второкласен
път РП ІІ-81 посока от гр.Монтана към гр.Лом, към кръстовището с третокласен път ІІІ-
10123 намиращ се в края на с.Вирове, се движел П. Й. Н. управлявайки л.а. марка „БМВ
Х6“, с per. № ***, с превишена скорост от 102км/ч, /при разрешена за населеното място
50км/ч./ В същото време по напречния третокласен път ІІІ-10123, в посока от с.Габровница
към с.Вирове, се движел л.а. марка „Опел Астра“, per.№ ***, със скорост около 44км/ч.,
който не спрял на знак „Стоп“, а навлязъл в кръстовището с второкласен път РП ІІ-81 със
скорост 44км/ч, като не пропуснал движещия се по път с предимство л.а. БМВ Х 6, поради
което е настъпил удар между двата автомобила. След удара л.а. марка „Опел Астра“, бил
отблъснат по посока на движението на л.а. марка „БМВ Х6“, и навлязъл в частен имот, а л.а.
марка „БМВ Х6“, с остатъчната си скорост продължил напред и наляво, навлизайки в
лентата за насрещно дижение, където осъществил втори удар с насрещно движещият се л.а.
„Алфа Ромео 147“.
Горното се потвърждава и от постановената присъда по НОХД № 73/2019г. по описа на ОС-
Монтана, потвърдена с решение № 154/08.06.2022г. по ВНОХД № 1194/21г. по описа на
САС, НО, 4 състав, и определение по КНОХД № 777/2022г. по описа на ВКС, ІІІ Н.О.
С присъда от 10.07.2020г., по нохд №73/2019г., ОС-гр.Монтана е признал подс. В. А. Д.
/ищец-жалбоподател/ за виновен в това, че на ********г. в с.Вирове, обл.Монтана, на път ІІ-
81, км. ІІІ+6, при управление на МПС л.а. марка „Опел“, модел „Астра“ нарушил правилата
за движение по пътищата, посочени в: чл.47 ЗДвП-„Водач на ППС, приближаващо се към
кръстовище, трябва да се движи с такава скорост, че при необходимост да може да спре и да
пропусне участниците в движението, които имат предимство“ и чл.50 ал.1 ЗДвП - „На
кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите
на ППС от другите пътища са длъжни да пропуснат ППС, които се движат по пътя с
предимство.“, в пияно състояние, с концентрация на алкохол в кръвта си 1,00 на
хиляда, установено по надлежния ред, чрез техническо средство Алкотест „Дрегер“ 7510 с
фабричен № ARDM 0228, без да има необходимата правоспособност, реализирал ПТП,
вследствие на което причинил по непредпазливост смърт на повече от едно лице, а именно:
П. Й. Н. и Т. А. Д., като деецът е избягал от местопроизшествието, поради което и на
осн.чл.343 ал.4 вр.ал.3 б.“а“ и б.“б“ вр.ал.3 пр.1, пр.3, пр.4, пр.5, пр.6 вр.чл.342 ал.1 от НК го
е осъдил на 6 /шест/ години лишаване от свобода. /л.261/
От мотивите става ясно, че подсъдимият Д. /сега жалбоподател/ живее в дома на баба си и
дядо си. Не е женен, но от съвместно съжителство има три малолетни деца, за които полага
грижи. Независимо, че не притежава СУМПС, той си позволявал да шофира, видно от
справка на от КАТ /т.1 л.255-256 от д.п./ и от свидетелството му за съдимост, сочещо на
извършено деяние по чл.343в ал.2 НК, за което по нохд №380/2011г. на РС-Бяла
Слатина вече е бил освободен от наказателна отговорност по реда на чл.78а НК и му е
било наложено административно наказание „глоба“.
На ********г. жалбоподателят Д., заедно с майка си, сестра си и починалия П. В. П. /за
когото се твърди да е негов баща/, тръгнали на гости при свои роднини в монтанско село.
6
Пристигнали в дома на роднината си, като там престояли на гости до късния следобяд.
Черпили се, като жалбоподателят-ищец употребил алкохол /бира/. Към 15.40ч. той се качил
на семейния автомобил и отишли до дома на своя позната в селото, която отново ги черпила
с алкохол. В селото колата била управлявана от него, въпреки че нямал свидетелство за
управление на МПС и бил изпил доста бира. След 16.00ч. семейството решило да си тръгва,
като подсъдимият изявил желание той да кара колата. Майка му и братовчед му възразили,
знаейки, че няма книжка и че е пил, но го оставили да кара. По обратният път, л.а.
управлявал В., а до него на предната седалка се настанила майка му, сестра му Т. седнала
зад майката, а починалият П. - зад подсъдимия. Пътят им минавал през съседното село
Вирове, където следвало да се включат в движението по главен път ІІ-81. Той управлявал
автомобила със скорост от около 70-80 км/ч. и влизайки в с.Вирове не намалил скоростта до
50 км/ч, каквото е ограничението за движение в населено място. На кръстовището с
главния път, не спрял пред поставения знак „Стоп“, а предприел маневра по завиване
наляво и включване в главния път. По това време по този път ІІ-81, в посока Монтана -
гр.Лом се движел автомобил „БМВ“ Х6, управляван от П. Й. Н. със скорост около 110 км/ч,
въпреки ограничението до 50 км/ч за населено място. Управлявания от подсъдимият Д.
автомобил, следвало да спре на знак „Стоп“ на кръстовището, но той не сторил това, а
навлязъл в главния път, отнел предимството на движещия се л.а.“БМВ“Х6 и последният с
висока скорост се блъснал в колата на подсъдимия.. От силния удар, „Опел“-ът се завъртял,
излязъл извън платното, съборил оградата и навлязъл в двора на св.В.Я., чийто имот се
намирал непосредствено до кръстовището. Л.а. “БМВ“ навлязъл в съседната лента и се
преобърнал по таван. Водачът на идващия от гр.Лом л.а.„Алфа Ромео“, виждайки
ставащото, се опитал да намали скоростта и да спре, но отклоненото от удара „БМВ“Х6 се
блъснало в колата му.
Когато дошли полицаи от пътна полиция КАТ В. Д. им казал, че не помни кой е карал
колата им, но на тях им направило впечатление неадекватното му поведение, усетили
и идващия от него мирис на алкохол. Полицаите разговаряли и със св.Я. и той им казал,
че л.а.“Опел“ е бил управляван от подсъдимия, а не от майка му /каквито твърдения се
опитва да въведе и в настоящия процес още с исковата молба/. Докато установят
останалите водачи на катастрофиралите МПС-та, докато обезопасят мястото и бъдат
извозени пострадалите за болницата, в създалата се суматоха, жалбоподателят-ищец
/освен всичко друго/ напуснал местопроизшествието и се върнал при роднините си в
селото. Това наложило да бъде издирен и бързо принудително да бъде върнат на мястото на
катастрофата. Била му извършена проверка, при която се установило, че е неправоспособен.
Направен му бил и тест с техническо средство за алкохол и дрегерът отчел концентрация на
алкохол в издишания въздух от 1 промил.
От заключението на депозираната на л.243 автотехническа експертиза, прието от съда като
обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните се установява, че за всички
участници в движението е важало ограничение на скоростта от 50 км/ч, което е било
надлежно обозначено със знаци В 26. За движещите се по главния път, в кръстовището
7
е имало и предупредителния знак А 18, маркиращ пешеходна пътека, а за движещите
се по второстепенния път от с.Вировете - знак В2 „Стоп“. Кръстовището се намира в
ниска част на главен път II-81, като е налице и наклон на пътя към кръстовището и от двете
посоки (от Монтана към Лом и от Лом към Монтана), като този наклон е по-нисък в посока
Монтана-Лом - около 5%. Скоростта на движение на л.а.“Опел“ преди и по време на удара,
според експерта е 75,67 км/ч, а скоростта на движение на л.а.“БМВ“Х6 - 111,34 км/ч. преди
и по време на удара. Ударът между тези два автомобила е станал в лентата за движение
на л.а.“БМВ“.
Според автотехническата експертиза, при така направените изчисления в скоростите на
движение на трите автомобила и неспазването на знак „Стоп“ от страна на Д., ударът между
автомобилите е бил неизбежен. Според експерта в случай, че водачите на двата автомобила,
движещи се един срещу друг по главния път II-81 бяха спазили ограничението за скорост от
50 км/ч., то опасната зона за спиране на л.а.“БМВ“ би била 26,31 метра, на л.а.“Алфа Ромео“
- 35,90 метра, или това са разстояния, достатъчни при изчисленото разстояние за виждане да
спрат и да дадат възможност на навлизащия в нарушение на кръстовището подсъдим да
премине безпрепятствено.
Ето защо вещото лице формира краен извод, че причината за настъпване на
произшествието е на първо място в субективните действия на водача на л.а. марка
„Опел Астра“, per.№ *** /жалбоподателят-ищец Д./, който не е спрял на пътен знак
„Стоп“ и не е пропуснал приближаващият се отляво л.а. марка „БМВ Х6“, per. № ***,
а едва на второ място движението на л.а. марка „БМВ Х6“, per. № *** със скорост
102км/ч. при разрешена 50км/ч., което е направило невъзможно предотвратяването на
ПТП. Затова СГС е приел наличието на независимо съизвършителство по чл.53 ЗЗД и е
разпределил приносът на 90% за ищеца и 10% за застрахования при Армеец АД водач.
САС не споделя този извод, тъй като в наказателното производство категорично е
установено, че ПТП е възникнало поради извършените нарушения на ЗДвП от страна на Д..
Ако той е бил правоспособен водач, ако не е управлявал МПС след употреба на алкохол и
ако е спрял на знак „Стоп“, то не би се случило това произшествие и не би настъпила
смъртта на П. и Т.. Движението на водача на л.а.“БМВ“Х6 с превишена скорост, не е
причина за настъпване на ПТП, а само нарушението на чл.50 ал.1 ЗДвП от подсъдимия Д.,
защото, ако той е спрял на знак „Стоп“,л.а. БМВ е щял да премине безпроблемно по главния
път и катастрофа изобщо не би имало. Това е било доказано от събрания по делото
доказателствен материал - показания на свидетели, заключение на СМЕ, деформации по
автомобилите и от заключението на АТЕ, която е установила мястото на удара - след като
л.а.“БМВ“Х6 е преминал средата на кръстовището. Съответно, ако Д. е бил спрял на
знак „Стоп“ (както сам твърди в обясненията си пред първия съд), той не би могъл за една
секунда и половина да достигне до мястото на удара и да се осъществи такъв. Няма спор, че
Н. е карал колата си (л.а.“БМВ“Х6) с превишена скорост и е допринесъл с поведението си за
настъпване на вредоносния резултат, но то не е първопричината за настъпилия резултат, тъй
като движещите се по път с предимство очакват правомерно поведение от страна на
8
водачите на автомобили, влизащи на главния път. Ако жалбоподателят бе спазил чл.50 ал.1
ЗДвП, то независимо от превишената скорост, с която са управлявали автомобилите си, удар
не би настъпил и те безпроблемно щяха да минат по главния път, без изобщо да се случи
ПТП.
Според заключението на депозираната на л.275 съдебно-медицинска експертиза по делото,
видът на тежките травми и тяхната локализация дават основание да се приеме, че
пострадалият, който е пътувал на задна лява седалка в автомобила, е бил без поставен
предпазен колан. Същевременно вещите лица констатират, че уврежданията е получил от
силен удар отпред назад и отляво надясно в областта на гръдния кош и корема. Съгласно
заключението ударът е настъпил в задна, лява врата на л.а. марка „Опел Астра“, per. № ***,
която е изкъртена. Ако пострадалият е бил с правилно поставен предпазен колан и се вози
на задна, лява седалка, то от удара вляво на автомобила по време на ПТП би получил
практически такива травматични увреждания, от които пак би настъпила смърт.
С оглед горното съдът намира за неоснователно възражението на ответното дружество за
наличието на съпричиняване от страна на пострадалия с оглед липсата на правилно поставен
предпазен колан, тъй като дори и при правилно поставен колан, смъртта отново би
настъпила с оглед механизма на ПТП. Ето защо правилно е изключен принос по смисъла на
чл.51 ал.2 ЗЗД и причинна връзка с вредите.
Що се отнася до второто възражение - от заключението на СМЕ на л.165, се установява, че
алкохолната концентрация в кръвта на В. А. Д. към момента на ПТП е била между 1.00 и
1.27 промила, което отнася състоянието му към лека степен на алкохолно опиване.
Външните прояви на лека степен са трудни за оценка и диференциране. Налице са
координационни нарушения и нарушения на преценката. Преди ПТП всички са били в обща
компания на гости.
От удостоверение за наследници на л.39 е видно, че починалият П. В. П. не е женен и е
оставил за наследници по закон само своите родители – В. и Л. А. и две сестри – М. и Т..
Ищецът не е припознат от него като биологичен син.
Основният спорен по делото въпрос е притежава ли ищеца активна материално-
правна легитимация предвид факта, че няма установен баща т.е. не е изрично
припознат от починалия П.. Спорен е въпросът дали В. Д. е биологичен син на
починалото лице или както се твърди взет за отглеждане, но неосиновен.
По делото са събрани гласни доказателствени средства в о.с.з. на 06.06.2018г. /л.145/, а
именно – показанията на св.Р. А. М. и А. М. Д. /майка на жалбоподателя/ при условията на
чл.172 ГПК, съгласно които А. и починалия П. живеели на семейни начала в едно
домакинство, без сключен брак, а от връзката си имат две деца - Т. и В., които не са
припознати от бащата, за да може майката да получава помощи от държавата. В. живеел там
до момента, в който създал свое семейство и се преместил в друга къща в същото село.
Първостепенният съд е кредитирал показанията на тези свидетели, като е приел, че между
ищеца и починалия П. В. П., са били налице фактически отношения като между родител и
9
дете независимо, дали вторият е биологичен баща на първия. Взаимоотношенията им са
били близки, изпълнени с доверие, обич и взаимопомощ във всякакъв аспект.
САС не споделя горните изводи, тъй като е разместена доказателствената тежест,
която пада върху ищеца, а не върху ответника. Показанията на майката А. Д.а изобщо не
следва да бъдат кредитирани, доколкото първоначално и дори в наказателното
производство е твърдяла, че именно тя, а не синът й В., е управлявала л.а. От
свидетелските показания се установява, че водач на л.а. „Опел Астра” е бил мъж, а не жена.
В хода на образуваното във връзка с процесното ПТП НОХД № 73/ 2019г. по описа на ОС
Монтана, подсъдимият В. А. Д. признава, че именно той е управлявал л.а, „Опел Астра" с
per, № *** към момента на настъпване на събитието. Въпреки това дори в настоящата ИМ е
заявено, че именно тази свидетелка е управлявала л.а. По-късно св.Д.а е променила
показанията си с твърдението, че той е управлявал, но спрял на знака Стоп преди да
навлезе в кръстовището, което също се опровергава от изводите на вещото лице. Затова
САС намира, че е налице лъжесвидетелстване, което изключва напълно свидетелските
показания, сочещи произход. Втората свидетелка М. посочва, че докато В. живеел при
тях/А. и П./, те много се грижели за него, дори когато си купил къща отделно, баща му
продължавал да помага с животни.
Установено е единствено, че А. и П. са живеели съвместно, но няма ангажирани
категорични доказателства, че ищецът е негов син, още повече той е на 25 години, живеел е
при баба си и дядо си, имал е свое семейство и три малки деца т.е. напълно еманципиран
към датата на смъртта. Затова САС приема, че не е доказано пълно и главно наличието на
такава аналогична връзка, която е характерна, типична и основателно следва да се приравни
на роднинската връзка между син и баща.
Няма новопредставени доказателства пред настоящата инстанция.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна
страна:
Съгласно чл.432 ал.1 КЗ Увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има
право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" при спазване на изискванията на чл.380 КЗ.
Първо съгласно чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали
е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Налице е влязла в
законна сила присъда, с която водачът на л.а.Опел, в лицето на жалбоподателя-ищец е
признат за виновен за произшествието.
Безспорно е доказано, че жалбоподателят-ищец се е движел с л.а.“Опел“ с превишена
скорост в населено място (където ограничението е 50 км/ч), по второстепенен път.
Предстояло му е да премине през кръстовище с главен път Монтана-Лом, който път е с
предимство. Въпросното кръстовище е било обозначено с нужните знаци и в посоката на
движение на Д. срещу него е имало поставен знак „Стоп“, който той не е спазил, а е
10
предприел директно преминаване през кръстовището, като е отнел предимството на
идващия по главния път от Монтана към Лом л.а.„БМВ“Х6. С това свое поведение, е
нарушил правилото на чл.47 ЗДвП, приближавайки се към кръстовище да се движи с такава
скорост, че при необходимост да може да спре и да пропусне участниците в движението,
които са с предимство. Също така е нарушил и нормата на чл.50 ал.1 ЗДвП, която го
задължава да пропусне пътните превозни средства, които се движат по път с предимство в
района на кръстовище, на което единия от пътищата е сигнализиран като път с предимство.
Под въздействието на алкохол и липса на умения и опит всички тези компоненти търпят
негативно влияние (стр. 4 от СМЕ). Поставяйки се сам в такова състояние, ищецът е
предизвикал настъпването на процесното ПТП. Със собственото си поведение е причинил
вреди сам на себе си. Налице е самоуврвждане. което изключва отговорността на
ответното дружество. Доколкото никой не може да черпи права от собственото си
противогтравно поведение и тъй като поведението на ищеца, в качеството му на
водач на л.а.„Опел Астра“, е единствената причина за реализиране на ПТП, в резултат
нз което е настъпила смъртта на возещия се на задната седалка в управлявания от
него автомобил П. В. П., исковата претенция на В. А. Д. е изцяло неоснователна.
Превишената скорост, с която се е движел л.а. БМВ, сама по себе си е нарушение на
правилата за движение по ЗДвП, но не се намира в пряка причинно-следствена връзка с
процесното ПТП т.е. няма такава между поведението на П. Й. - водач на л.а; „БМВ Х6“ и
смъртта на П. В. П. - пътник на задна седалка в л.а. „Опел Астра". Смъртта на П. В. П. е
настъпила в резултат на процесното ПТП, което е причинено от ищеца В. А. Д..
Второ - ищецът по настоящото дело не попада в кръга на легитимираните лица, които имат
право да получат застрахователно обезщетение за неимуществени вреди по справедливост,
който обхваща най-близките роднини като низходящите, възходящите и фактическа
съпруга.
В TP №1/21.06.2018г. по т.д.№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС е прието, че материално
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на
техен близък са лицата, посочени в Постановление №4 от 25.V.1961r. и Постановление №5
от 24.Х1.1969г. на Пленума на Върховни съд, и по изключение всяко друго лице, което е
създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат
обезщетени, като обезщетение се присъжда по изключение и само при доказани пълно
и главно особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му
вреди.
Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и кумулативно
действително претърпени от смъртта му вреди. Настоящата инстанция приема за правилно
становището, че е въпрос на конкретна преценка с оглед събраните доказателства дали
между починалия и ищеца е била налице особена емоционална връзка, аналогична на
взаимоотношения между роднини по права линия. При условията на пълно и главно
доказване ищецът носи доказателствената тежест, поради което съдът намира, че именно
11
тези отношения в случая остават недоказани. Създаването на трайна и дълбока
емоционална връзка между предполагаеми роднини по права линия, пораждаща
предпоставки за проявление на значителни морални болки и страдания, е въпрос на
конкретни житейски обстоятелства и ситуации, но не и задължително, затова подлежи на
доказване. Правото не е абсолютно. То може да бъде реализирано, само ако той докаже
пълно и главно, че са създали с починалия особено близка житейска връзка, предполагаща
оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за емоционална подкрепа и доверие и че в
резултат на неговата смърт са настъпили сериозни като интензитет и продължителност
морални болки и страдания, надхвърлящи нормално присъщите за съответната
родствена връзка. Дори не е необходимо връзката между тях да е биологично доказана,
достатъчно и необходимо е починалият да го е приел като свое собствено дете и
фактически да е живял с него с намерение да го отгледа и възпита като свои,
независимо дали ще го осинови реално или не.
Фактът, че към датата на смъртта те вече не са живеели заедно в една къща, като
очевидно ищецът е бил вече еманципиран, със свое семейство и три деца, сочи
различни намерения на вече починалия, което не се приравнява на особено близка
житейска връзка. По делото не се доказва смъртта на П. да е причинила на жалбоподателя-
ищец морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене
нормалноприсъщите за родствена връзка между роднини от този кръг. Следва да се
отбележи, че посочените в исковата молба морални болки и страдания, не са изключителни,
а нормално присъщи при загуба на близък родственик. Събраните гласни доказателства не
сочат за дълбоко и трайно „преобръщане на живота" на В. в резултат именно на смъртта на
П., тъй като те не са живеели заедно преди смъртта.
Житейски логично и оправдано е изпитваните от страна на ищеца болки и страдания да са
свързани с това, че именно той е причинил пътнотранспортното произшествие,
управлявайки МПС без да притежава правоспособност за това и след употреба на апкохол,
което произшествие е довело до смъртта не само на П. П., а и на сестрата на ищеца - Т. А.
Д.. При постановяване на решението не са разграничени неимуществените вреди, които В.
П. търпи в резултат смъртта на П. П. и тези, които търпи в резултат смъртта на сестра си Т.
Д., както и във връзка със собственото си противоправно поведение, довело до процесното
събитие.
От друга страна починалият има преки наследници по закон. Наличието на такива
отношения с преките наследници по закон, само по себе си изключва основателността на
претенцията на наследниците от разширения кръг – фактически отгледани, но
неосиновени/неприпознати деца. Не се установяват някакви извънредни душевни страдания
с тежка и съществена, продължителна промяна в личен, битов и професионален план.
Свидетелите заявяват стандартни заключения за подобен род дела, без конкретна факти,
които да указват на визираната в тълкувателната практика извънредна връзка приживе и
страдания по повод загубата на своя брат.
Съгласно задължителните указания с ТР № 1/2018 г. по т.дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на
12
ВКС, не подлежи на доказване само особената житейска ситуация, като причина за
възникване на връзка на особена близост. Главното и пълно доказване на обстоятелствата по
материалноправната легитимация на лицата - ищци, извън кръга очертан с постановления №
4/61 г. и № 5/69 на Пленума на ВС, конкретно за случая / но не само / в хипотезата на
родство с починалия, извън родство от първа степен по права линия, предпоставя
установяването на три групи факти: 1 / такива, които по своето естество са годни да
провокират създаването на особена близка връзка, надхвърляща - когато се касае за лица в
някаква степен на родство - типичното съдържание на такава връзка, традиционно за
българското семейство, бит и морал - тези обстоятелства следва да обосновават житейските
предпоставки за възникването на изключителна духовна връзка, но сами по себе си не биха
били достатъчни за обосноваване на активна материалноправна легитимация; 2/ факти,
свидетелстващи за съдържанието на установилата се, по причина особената житейска
ситуация, връзка между съответните родственици - с продължителност, интензитет и
проявления, съобразими за период значително преди и към момента на настъпване на
смъртта, които да позволяват квалифицирането й като необичайна ; 3/ търпимите болки и
страдания от загубата, надхвърлящи по интензитет и времетраене обичайно търпимите от
смъртта на близък човек. Неустановяването на която и да е от трите групи факти изключва
обосноваването на активна материално - правна легитимация на ищци, по искове за
обезщетяване на неимуществени вреди, извън кръга очертан с ППВС № 4/61 г. и ППВС №
5/1969 г. При това от значение е не личната оценка на ищеца или квалификацията на
създалите се отношения между него и починалия, дадена от трети лица / свидетели /, а
доказването на обстоятелствата, предоставящи възможност съдът да изгради личното си
впечатление и убеждение за изключителност на тази връзка, по смисъла на ТР № 1/2018 г.
по тълк.дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. /в този смисъл решение № 60070 ОТ
29.06.2021 Г. ПО Т. Д. № 904/2020 Г., Т. К., І Т. О. НА ВКС/.
Ето защо настоящият състав намира за недоказана пълно и главно наличието на активна
материално-правна легитимация за ищеца, сега жалбоподател.
С оглед гореизложеното и при несъвпадане изводите на първа и настоящата инстанции
решението следва да бъде потвърдено в обжалваната отхвърлителна част и отменено в
осъдителната такава.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Обжалваем интерес от общо 75 000 лв. като жалбата на ищеца е неоснователна, а тази на
застрахователя е основателна. Затова в полза на първия не се дължат разноски за настоящата
инстанция.
На основание чл.78 ал.3 ГПК жалбоподателят-ищец дължи в полза на застрахователя
направените разноски за въззивното производство, в размер на 140 лв. платена д.т., по 300
лв. юрисконсултско възнаграждение за първа и въззивна инстанция, както и 310 лв. платени
пред СГС за в.л. или общо 1050 лв., съгласно списък по чл.80 ГПК на л.64 пред САС и л.303
пред СГС.
13
Воден от горното и на основание чл. 271 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 26235.0/14.07.2022г., постановено по гр.д. № 5529/2017г. по описа на
СГС, ГО, 4 състав и решение от 25.01.2023г. по чл.247 ГПК за поправка на ЯФГ в
диспозитива на решението - неразделна част от него, в осъдителната му част до 7000 лв. и
разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. А. Д., ЕГН **********, от с. *** , чрез пълномощниците му
адв. Й. Д. и адв. М. Д. от САК, съдебен адрес гр.София, бул.„Княз Александър Дондуков" №
5, вх. В, ап. 25 срещу „ЗАД АРМЕЕЦ" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Стефан Караджа № 2, иск за заплащане на сумата от 7000 /седем
хиляди/лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на
смъртта на П. В. П., настъпила при ПТП на ********г., около 16.20ч., по второкласен път
РП ІІ-81, намиращ се в края на с.Вирове, причинено виновно от В. А. Д., който при
управление на л.а. марка „Опел Астра“, per. № ***, с концентрация на алкохол в кръвта
от 1 промил и без свидетелство за управление, не спрял на знак „Стоп“, навлязъл в
кръстовището с напречно разположения второкласен път РП ІІ-81, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 12.04.2017г., до окончателното и изплащане, като
неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 26235.0/14.07.2022г., постановено по гр.д. № 5529/2017г. по
описа на СГС, ГО, 4 състав, в обжалваната отхвърлителна част.
ОСЪЖДА В. А. Д., ЕГН **********, от с. *** , чрез пълномощниците му адв. Й. Д. и адв. М.
Д. от САК, съдебен адрес гр.София, бул.„Княз Александър Дондуков" № 5, вх. В, ап. 25 ДА
ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА „ЗАД АРМЕЕЦ" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Стефан Караджа № 2, сумата от общо 1050 лв. /хиляда и петдесет
лева/ направени разноски пред двете инстанции общо, на осн.чл.78 ал.3 и 8 ГПК.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
ответника - ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********.
В отхвърлителната част за разликата над 75 000 лв. до 150 000 лв., решението като
необжалвано е влязло в сила.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на страните с
касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
14
2._______________________
15