Р Е Ш Е Н И Е
№
В
името на народа
гр.
Кърджали, 30.05.2022
г.
Административен съд - Кърджали,
в публично съдебно заседание на четвърти
май две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БОЖКОВА
При секретаря Мелиха Халил
Като разгледа докладваното от съдия Божкова
Административно дело № 79/ 2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 43, ал.3 от
Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), във връзка с чл.145
и следващите от АПК.
Образувано е по жалба на М.М.К. от ***, подадена чрез пълномощник, срещу Уведомително
писмо (УП), изх. № 02-090-6500/ 19515/ 01.12.2021 г., издадено от
заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”, град София, за
извършена оторизация и изплатено финансово
подпомагане по мярка 10 „Агроекология и климат“ от
Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 година, за кампания 2017
година.
В жалбата се посочва, че УП е незаконосъобразно,
като постановено в нарушение на материалния закон, неспазване на установената
форма, при съществени нарушения на административнопроизводствените
правила и несъответствие с целта на закона. Твърди се, че не са съобразени
доказателствата по административната преписка, което опорочава административното
производство, защото в тази насока липсва какъвто и да е документ и
доказателства
в подкрепа на твърденията и заключенията на административния орган.
Констатациите на административния орган не кореспондират с доказателствата по
административната преписка. Оспореният акт е издаден в
предвидената писмена форма, но без задължителни реквизити в съдържанието си.
Административният орган не е спазил императивните изисквания на чл.59, ал.2,
т.4 и т.5 от АПК за мотивиране на административния акт.
Изложен е довод, че посочените данни от
таблицата на стр. 3 от уведомителното писмо са относими
към неспазване на базови изисквания, съобразно наименованията на колона 11 и
колона 13, които взаимно си противоречат и отричат, като в същото време в
поясненията към съответните колони се твърди за двойно заявени площи, което отново
е в противоречие с отразеното в колона 9.
В жалбата се сочи, че позоваването от страна
на органа, издател на оспореното уведомително писмо, на Наредба № 5 от 27.02.2009
г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни
плащания, Наредба №7 от 24.02.2015г., Регламент (ЕС) № 1306/2013, Регламент
(ЕС) № 1307/2013, Регламент за изпълнение (ЕС) №809/2014 на Комисията, само по
себе си не може да се приеме за надлежно мотивиране на административния акт,
както от фактическа, така и от правна страна.
На следващо място се твърди, че в
уведомителното писмо не се съдържат никакви конкретни фактически обстоятелства,
които да сочат на неспазени базови изисквания, а от там и на основания за
прилагане на цитираните намаления за полагащата се субсидия по съответните
мерки и схеми. Така също липсва и каквото и да е позоваване или препращане към
друг документ, съставен в хода на административното производство, който да
съдържа такива фактически установявания. Друг довод за незаконосъобразност на
оспорения административен акт, според изложеното в жалбата е, че дори
посочените мотиви в доклада от кръстосаните проверки, както и от контролните
листове да са ясни и пълни, то те не биха могли да поправят порока във формата
на оспорения административен акт, тъй като не изхождат от издателя на акта. Цитира
се Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 год. на ОСГК, съгласно което неизлагането
на мотиви в оспорения акт може да бъде санирано чрез
допълнително установени факти или мотиви, само когато те изхождат от същия
административен орган, който го е издал, каквато очевидно не е настоящата
хипотеза. Претендира присъждане на деловодни разноски. В съдебно заседание
жалбоподателят, чрез пълномощник, поддържа жалбата си.
Ответникът – Заместник-изпълнителен директор
на ДФЗ, град София, чрез пълномощник, оспорва жалбата като неоснователна по
съображения, изложени в съдебно заседание. Претендира юрисконсултско
възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Настоящият състав на АС – Кърджали приема, че
жалбата е допустима като подадена в предвидения в чл.149, ал.1 от АПК 14-дневен
срок и от лице, което е засегнато от обжалвания административен акт.
При извършена проверка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Жалбоподателят е
земеделски стопанин по смисъла на § 1, т. 23 от ДР на ЗПЗП. На 26.05.2017 г. е подал
общо заявление за подпомагане с УИН 0930061704623. Посочил е следните схеми и
мерки за подпомагане: СЕПП, СПП, ЗДП, Схема за преходна национална помощ за
тютюн, необвързана с производството (ПНДП); Агроекология
и климат (мярка 10), Компенсаторни плащания в планински райони (Подмярка 13.1/НР1) и Компенсаторни плащания за други
райони, засегнати от значителни природни ограничения (Подмярка
13.2/НР2). Към заявлението са приложени необходимите документи включително
декларации, таблица за използваните парцели през 2017 година, както и картен
материал на заявените за подпомагане площи. Съгласно таблица към заявление с УИН
***/ *** г., по мярка 10 „Агроекология и климат“ за
кампания 2017 г. М. К. е декларирал 23.74 ха по направление „Възстановяване и
поддържане на затревени площи с висока природна стойност“ (ВПС-1) с код АКП1 и
8.92 ха – по направление „Контрол на почвената ерозия“ с код АК6.
Извършени са автоматизирани проверки на
26.05.2017 г., констатирали несъответствия (грешки).
По подаденото заявление за подпомагане, в
частта по мярка 10 „ Агроекология и климат“ за
кампания 2017 година, е извършена проверка на място от РТИ – Хасково на ДФЗ. От Заповед № 349868/ 20.10.2017 г. на
началник отдел РТИ – Хасково се установява, че са определени за проверка 70
парцела, които, съгласно таблица на заявените площи за кампания 2017 година, са
декларирани за подпомагане по всички мерки. Като от същата таблица (л.49-54 д.)
се установява, че по мярка 10 „Агроекология и климат“
са заявени 40 парцела.
Резултатите от извършената проверка на място
са отразени в Доклад за проверка на площи. В изготвения доклад за проверка на
площи е отразено действителното състояние на проверяваните парцели в периода на
извършената проверка. Съгласно този документ, от описаните в него 40 проверени
парцели, заявени по мярка 10 „Агроекология и климат“
за кампания 2017 г., само за три са установени нередности, отразени на ред
„Забележки“ от Доклада за проверка на място. Първият парцел е с композитен номер *** ( на който съответства парцел под № **
от ИСАК от таблица за заявени площи за кампания 2017 година, заявен по
направление ВПС-1, с код АКП1). Съгласно констатациите на проверяващите
служители от РТИ – Хасково, част от парцела е разорана и засята с пшеница, реколта
2016/ 2017 година. Декларираната площ на парцела е 1.26 ха, общата измерена
площ при проверката на място е 1.2849 ха (л.126 д.). Вторият парцел е с композитен номер *** ( на който съответства парцел под № **
от ИСАК от таблица за заявени площи за кампания 2017 година, заявен по
направление „Контрол на почвената ерозия“ с код АК6). Съгласно констатациите на
проверяващите служители от РТИ – Хасково част от парцела е разорана и засята с
пшеница, реколта 2016/ 2017 година. Декларираната площ на парцела е 2.83 ха,
общата измерена площ при проверката на място е 2.6275 ха. Третият парцел е с композитен
номер *** ( на който съответства парцел под № ** от ИСАК от таблица за заявени
площи за кампания 2017 година, заявен по направление „Контрол на почвената
ерозия“ с код АК6). Съгласно констатациите на проверяващите служители от РТИ –
Хасково част от пасището е разорано и засято с люцерна. Декларираната площ на
парцела е 0.75 ха, общата измерена площ при проверката на място е 0.7164 ха.
При проверката, на 27.10.2017 г., М. К. е
декларирал, че върху тези три парцела ще бъде възстановено тревното покритие до
09.06.2018 година.
С УП, изх. № 01-262-6500/ 666/ 27.10.2017 г.
на началник-отдел „РТИ”, Хасково на ДФЗ, М. К. е уведомен, че при извършената
проверка на място са установени несъответствия, описани в приложен към писмото
контролен лист ( Доклад за проверка). От обратна разписка на л.199 от делото се
установява, че съпругата на лицето е получила уведомителното писмо. Т.е. става
ясно, че това писмо е надлежно връчено на адресата си.
С оспореното в
настоящото производство Уведомително писмо, изх. № 02-090-6500/ 19515/
01.12.2021 г., издадено от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие”, град София, за извършена оторизация и
изплатено финансово подпомагане по мярка 10 „Агроекология
и климат“ от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 година, за
кампания 2017 година по подадено заявление за подпомагане с УИН *** и
Приложение за кандидатстване по мярка 10 „Агроекология
и климат“ от ПРСР 2014-2020 г. за кампания 2017 г. е оторизирана субсидия в
размер на 0 лв. Т.е. отказано е финансово подпомагане по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020 г. за кампания
2017 г. В обжалваното уведомително писмо е посочено, че общата оторизирана сума
за получаване е изчислена чрез Интегрираната система за администриране и
контрол след извършване на задължителни административни и/или проверки на място
(съгласно чл.37 от ЗПЗП) на данните в подаденото от М. К. заявление. Тези данни
са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри
на ИСАК, поддържани на основание чл. 30 от ЗПЗП, както и с предоставените данни
от Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството (ИАСРЖ)
и дирекциите на националните паркове, във връзка с чл.54 от Наредба № 7
от24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 „Агроекология
и климат” от ПРСР 2014-2020 г. В писмото е посочено също, че за декларираните в
заявлението за подпомагане за 2017 г. площи по мярка 10 „Агроекология
и климат”, направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока
природна стойност (ВПС1)” 2017 година е втора година от последно поетия от
земеделския стопанин агроекологичен ангажимент по това
направление. За декларираните в заявлението за подпомагане за 2017 г. площи по
мярка 10 „Агроекология и климат”, направление
„Контрол на почвената ерозия” 2017 година е трета година от последно поетия агроекологичен ангажимент по това направление.
В писмото е посочено,
че неразделна част от него са:
Таблица №1 -
Оторизирани суми ( в лева).
Таблица №2 -
Извършени плащания (в лева).
В таблица 1 към
обжалваното уведомително писмо, в 21 колони, се съдържа информация относно
заявени направления за подпомагане по мярка 10 „Агроекология
и климат“, декларирана площ по всяко от тях, установена площ, разлика и т.н.
В поясненията към
всяка колона се съдържа информация относно това как е процедирано
и приложимите правни норми от националното и правото на ЕС, за да се достигне
до съответния резултат във всяка от колоните към таблица 1.
При така установената фактическа обстановка
АС – Кърджали приема, че жалбата е основателна:
Оспореният акт е
издаден от компетентен орган. Съгласно чл. 20а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПЗП и чл. 10,
т. 2 и т. 7 от Устройствения правилник на ДФЗ,
изпълнителният директор на фонда е изпълнителен директор и на Разплащателната
агенция. Организира и ръководи дейността на Разплащателната агенция и я
представлява, като разполага и с правомощието по вземане на решения за
одобряване или отхвърляне на заявления по схемите и мерките на Общата
селскостопанска политика, прилагани от Разплащателната агенция. От своя страна,
съгласно чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП, изпълнителният директор може да делегира
правомощията си, произтичащи от правото на ЕС или от националното
законодателство, включително вземане на решения, произнасяне по подадени
заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане на
заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на
фонда съобразно териториалната им компетентност. С т. 1 от Заповед №
03-РД/2891/23.07.2019 г., изпълнителният директор на ДФЗ, е делегирал на
заместник -изпълнителния директор – П. Д. С., правомощия по издаване и
подписване на всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни
плащания за извършена оторизация и изплатено
финансово подпомагане.
Оспореното
уведомително писмо е административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, и
следва да отговаря на изискванията за форма и съдържание, посочени в чл. 59 от АПК.
Съгласно чл. 59, ал.
2, т. 4 от АПК, административният акт следва да съдържа фактическите и правни
основания за издаването му. Т. е., в закона е въведено императивно изискване за
мотивиране на административните актове. Мотивите на административния акт
представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му и
тяхното наличие позволява на адресата на акта да разбере волята на
административния орган и да защити адекватно правата и интересите си. Мотивите
имат съществено значение и при осъществявания съдебен контрол за
законосъобразност, а липсата им възпрепятства този контрол и представлява
самостоятелно основание за отмяна на административния акт.
В случая в оспорения
административен акт, като фактичско основание за
издаването му е посочено следното: „Общата оторизирана сума за получаване е
изчислена чрез Интегрираната система за администриране и контрол след
извършване на задължителни административни и/или проверки на място (съгласно
чл.37 от ЗПЗП) на данните в подаденото от М. К. заявление. Тези данни са
сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри
на ИСАК, поддържани на основание чл. 30 от ЗПЗП, както и с предоставените данни
от Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството (ИАСРЖ)
и дирекциите на националните паркове, във връзка с чл.54 от Наредба № 7 от 24.02.2015
г. за прилагане на мярка 10 „Агроекология и климат”
от ПРСР 2014-2020 г.“
В писмото не се
съдържат конкретни фактически и правни основания, които да сочат на неспазени
изисквания. В настоящия казус единственият документ от преписката, който би
обосновал отказ на заявеното финансово подпомагане за 2017 г. по мярка 10, е доклад
за проверка на площи от 24.10.2017 г., установяващ несъответствие само по
отношение на три, от общо 40 заявени, парцела по тази мярка. Този документ,
непосочен в АА, съдържа факти относно разораване на част от тези три парцела и
разлика в площи, а не съображения, които да са възпроизведени в акта, за да се
приеме, че тези съображения са такива по издаването му, обосноваващи конкретно
посочения от АО отказ от финансово подпомагане за кампания 2017 година.
АС – Кърджали приема,
че данните от извършената проверка на място не могат да послужат като мотиви за
издаване на обжалваното УП, и защото в същото са посочени ( в колона 2 от
таблица1) декларирани площи по двете направления „ВПС1“ с код АКП1 и „Контрол
на почвената ерозия“ с код АК6, които са различни от заявените от жалбоподателя
за кампания 2017 г. по мярка 10 „Агроеколокия и
климат“. Съответно – различни площи, установени при извършената проверка на
място (колона 3 от таблица 1. Така в колона 2 от оспореното УП е записано, че
заявената площ за направление с код АКП1( ВПС1) е 19.16 ха. В колона 3 от УП е
посочено, че установената площ по направление с код АКП1 е 18.12 ха. За
направление с код АК6 в УП е записано, че заявената площ е 8.92 ха, а
установената е 6.55 ха.
В таблица към
заявление с УИН ***/ *** г., по мярка 10 „Агроекология
и климат“ за кампания 2017 г. М. К. е декларирал 23.74 ха по направление
„Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност“
(ВПС-1) с код АКП1 и 8.92 ха – по направление „Контрол на почвената ерозия“ с
код АК6.
Съгласно Докладна
записка, изх. № 05-2-262/ 199/ 30.10.2017 г. на началник-отдел „РТИ“ в ОД –
Хасково на ДФЗ, при извършената на 24.10.2017 година проверка на място на
заявените парцели по мярка 10 „ Агроекология и
климат“ е установено следното: декларирана площ по мярка 10, АКП1 – 23.74 ха,
установена площ – 23.19 ха; декларирана площ по мярка 10, АК6 8.92 ха,
установена площ – 8.72 ха. Посочената констатация е в съответствие с данните,
съдържащи се в Доклад от проверка на място. При сумиране на площта на заявените
за подпомагане парцели по двете направления на мярка 10 и констатираните
несъответствия спрямо три от тях, отнасящи се съответно до парцели, завени за
подпомагане по направление с код АКП1- за първия парцел с композитен
№ *** и два парцела по направление с код АК6, с композитни
номера *** и *** се получава площ, съответна на посочената в Докладна записка,
изх. №
05-2-262/ 199/ 30.10.2017 г. на началник-отдел „РТИ“ в ОД – Хасково на ДФЗ.
В Таблица 1 към оспореното
уведомително писмо са посочени площи на заявени парцели, съответно – установени
при проверка. Съгласно пояснението към колона 3, това е площта, изчислена
съгласно чл.2, §1, т.23,б. „б“ от Делегиран регламент (ЕС) № 640/ 2014 г., за
която са изпълнени всички изисквания, определени в правилата за отпускане на
помощ, преди налагане на намаления за неспазени базови и други изисквания,
различни от размера на площите, съгласно Наредба № 7 от 24.02.2015 г. и
Методика за намаляване и отказване на годишните агроекологични
плащания по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР
2014-2020 година. В чл.2, §1, т.23,б. „б“ от Делегиран регламент (ЕС) № 640/
2014 г. е посочено, че „установена площ" означава: за мерките за
подпомагане за площ – площта на участъците или парцелите, идентифицирани
посредством административни проверки или проверки на място. Както бе изложено
по-горе в решението посочената в колона 3 от таблица 1 установена площ не
съответства на същата, констатирана при извършената проверка на място. От
документи, удостоверяващи извършени административни проверки на подаденото
заявление за кампания 2017 година, също не може да се установи тази заявена
площ. На следващо място при извършена проверка на място, следва да се вземат
предвид резултатите от нея, а не от административните проверки.
От изложеното следва,
че в оспореното УП не става ясно как са установени заявените от жалбоподателя
площи за кампания 2017 година, касаещи мярка 10 „Агроекология
и климат“ и на следващо място – как АО е приел, че подлежащите на подпомагане
площи са в размера, посочен в колона 3 към таблица 1. Цитираната в УП разпоредба
на чл.16 от Наредба № 7/ 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2014 – 2020 г. (в редакцията от ДВ, бр. 18 от 2018
г., в сила от 27.02.2018 г.) гласи,
Когато при проверка на място или административните проверки се установи,
че за съответните земеделски парцели или животни не са спазени базовите
изисквания, съгласно приложение № 6, минималните изисквания за торене и
използване на продукти за растителна защита съгласно приложение № 7 и
изискванията по управление, годишните агроекологични
плащания се отказват или намаляват съгласно методика, утвърдена от министъра на
земеделието, храните и горите, също не позволява да се установи това
обстоятелство.
Посочената в
обстоятелствената част на УП разпоредба на чл.54 от Наредба № 7/ 24.02.2015 г.
за прилагане на мярка 10 "Агроекология и
климат" от ПРСР 2014-2020 година е неотносима,
защото посочва реда за създаване и поддържане на електронна система, в която
Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството и
дирекциите на националните паркове въвеждат данни за извършените през текущата
година проверки. Това е така, защото няма доказателства, нито твърдения общо
заявените 40 парцели по мярка 10 „Агроекология и
климат“ да попадат на територията на национален парк. Съответно – отпускането
на финансова помощ по мярката не е обвързано от отглеждането на животни.
Липсата на относими мотиви за издаване на оспореното уведомително
писмо не позволява да се провери правилно ли са посочени в същото като нарушени
норми от националналното и правото на ЕС.
По изложените
съображения, уведомителното писмо е издадено при неспазване на установената от
закона форма, поради липса на конкретни фактически основания за издаването му, отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК, поради
което следва да бъде отменено. Тъй като естеството на въпроса не позволява
решаването му от съда, преписката следва да се изпрати на административния
орган за ново произнасяне, съобразно указаното в мотивите на решението.
При този изход на
спора в полза на жалбоподателя се дължи държавна такса в размер на 10.00 лв.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя сумата от 600.00
лв., представляващи реално заплатено адвокатско възнаграждение съгласно ДПЗС № **/
*** г. При определяне размера на адвокатското възнаграждение съдът взе предвид
обстоятелството, че делото е с фактическа и правна стойност, които изискват
проверка на правни норми от различни нормативни актове, включително и общностни, пълномощникът на жалбоподателя е изготвил
подробна жалба, участвал е в съдебно заседание, в което е изложил съображения в
подкрепа на жалбата.
Водим от горните мотиви и на основание
чл.173, ал.2, предл. 3-то АС – Кърджали
Р Е Ш И:
Отменя Уведомително
писмо, изх. № 02-090-6500/ 19515/ 01.12.2021 г., издадено от
заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”, град София, за
извършена оторизация и изплатено финансово
подпомагане по мярка 10 „Агроекология и климат“ от
Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 година, за кампания 2017
година.
Изпраща
преписката на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд
"Земеделие" – София, за ново произнасяне, съобразно дадените указания
по тълкуване и прилагане на закона.
Осъжда Държавен фонд
„Земеделие”, град София да заплати на М.М.К. с ЕГН **********,
с адрес: ***, деловодни разноски в размер на 610 лв. ( шестстотин и десет
лева).
Решението
може да се обжалва, с касационна жалба, пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Препис
от решението да се изпрати на страните на основание чл.138, ал.3 от АПК.
Съдия: