№ 783
гр. Варна, 10.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV А СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. Станислав М. Ангелов
при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова
като разгледа докладваното от мл.с. Станислав М. Ангелов Въззивно
гражданско дело № 20243100500743 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 97625/29.12.2023 г. по описа на РС-Варна,
уточнена с молба входящ № 5996/23.01.2024 г., подадена от „Б.Х.“ ЕООД, ЕИК: *********,
чрез процесуален представител адв. М. Ц. от АК-Варна, срещу решение № **************
г., постановено по гр. д. № ********* г. по описа на РС-Варна, в частта му, с която РС-Варна
е осъдил „Б.Х.“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на Р. Ж. Х., ЕГН **********, сумата в
размер на 999 лева, заявена като частична претенция от цялата сума в размер на 120000
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания, в следствие на трудова злополука, настъпила на 17.09.2022г.,
в к.к. „З.П.“, пред х-л „Е.“, на основание чл.200, ал.1 от КТ; ведно със законната лихва върху
горната сума, считано от 17.09.2022г. до окончателното плащане.
Жалбоподателят - „Б.Х.“ ЕООД счита първоинстанционното решение в обжалваната
му част за неправилно и незаконосъобразно. Счита, че определената в мотивите на
обжалваното решение сума, в размер на 25 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, е прекомерно завишена и несъобразена с критерия за
справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Счита, че получаването на обезщетение от пострадалото
лице в подобен размер, би довело до неоснователното му обогатяване. На следващо място
счита, че от страна на пострадалата - Р. Х. е налице съпричиняване, тъй като същата е
подходила с груба небрежност при предприемане на придвижването си към превозното
средство. Небрежността й се изразявала в тичане по чехли, по тъмен и хлъзгав, поради валял
дъжд, участък от пътя, в резултат на което е паднала и е получила травмата. Счита, че
несъобразяването на Р. Х. с пътната и атмосферната обстановка е причината, поради която е
настъпила трудовата злополука.
Mоли първоинстанционното решение в обжалваната му част да бъде отменено, като
1
неправилно, и вместо него да бъде постановено решение, с което исковата претенция за
неимуществени вреди да бъде отхвърлена.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, подаден от Р. Ж.
Х., чрез процесуалния й представител адв. М. Т. от АК-Варна, с който оспорва въззивната
жалба. Моли същата да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Счита, че присъденият размер на
обезщетението за претърпени неимуществени вреди не е прекомерно завишен, а е
справедлив и съответства на претърпените от нея болки и страдания.
В открито съдебно заседание „Б.Х.“ ЕООД, чрез процесуалните си представители адв.
М. Ц. от АК-Варна и адв. М.В., моли за отмяна на първоинстанционното решение в
обжалваната му част и отхвърляне на исковата претенция за присъждане на обезщетение за
причинени на Р. Х. неимуществени вреди, поради сключена извънсъдебна спогодба. Заявява,
че в сключената между страните спогодба е договорено, че „Б.Х.“ ЕООД не желае
присъждане на разноски по делото. Претендира присъждане на разноски само и единствено,
ако спогодбата не бъде зачетена от съда.
В открито съдебно заседание Р. Х., чрез процесуалния си представител адв. М. Т. от
АК-Варна, оспорва въззивната жалба, моли за потвърждение на първоинстанционното
решение.
Съдът, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството пред РС-Варна е образувано по искова молба на Р. Ж. Х. срещу
„Б.Х.“ ЕООД, ЕИК *********, с която се иска на основание чл. 200, ал.1 от КТ, „Б.Х.“ ЕООД
да бъдат осъдени да заплатят на Р. Ж. Х., сумата в размер на 999 лева, заявена като частична
претенция от 120000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от Р. Х.
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, както и сумата в размер на 999
лева, заявена като частична претенция от 2150 лева, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди, изразяващи се в разходи за поставяне на импланти,
използвани за лечението на Р. Х.., настъпили вследствие на трудова злополука от
17.09.2022г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното им изплащане.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 04.06.2022г. ищцата – Р. Х. е
сключила трудов договор с ответното дружество „Б.Х.“ ЕООД, като е започнала работи на
длъжност „мияч на съдове“ в кухнята на хотел „Е.“, находящ се в курортен комплекс „З.П.“.
На 17.09.2022г. около 22:20 часа докато се прибирала от работа по обичайния път до
автобусната спирка, по който минавала всеки ден, и придвижвайки се към служебния
автобус, превозващ служителите, Р. Х. се е подхлъзнала и паднала върху мократа пътна
настилка. Вследствие на падането е почувствала силна болка, като след проведен
медицински преглед се установило, че е получила пертрохантерно счупване на ставата на
десния крак. При проведено оперативно лечение на 23.09.2022г. е била извършена операция
по открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация, бил е поставен един
интрамедуларен бедрен пирон- RFN-A. След престой в болницата, Р. Х. била изписана за
домашно лечение, като е посещавала и контролни прегледи на 12.10.2022г. и на 26.10.2022г.
На всеки 2-3 дни се било налагало да сменя превръзката, а за конците били препоръчано
сваляне след 14-тия следоперативен ден. Била препоръчана и рехабилитация, която не била
проведена поради липса на финансова възможност.
За медицинското изделие, което било използвано при извършената оперативна
интервенция Р. Х. заплатила сумата в размер на 2150 лева. Злополуката била приета за
трудова с разпореждане на ТП на НОИ-Варна. Процесът на лечение на травмата бил
съпроводен с множество страдания и разходи. Р. Х. твърди, че и понастоящем изпитва болки
и умора в десния крак при обикновени движения. Сочи, че не е преодоляла и психичните
травми от инцидента и не е възстановила контактите с роднини и приятели. Била е дълго
време неподвижна, не е излизала от дома си и е имала нужда от помощ при извършване на
ежедневните си дейности. Около два месеца е била с шина на десния крак, след което е
2
започнала да се придвижва с помощта на закупен бастун, който използвала и към момента.
Твърди, че след злополуката е имала неспокоен сън, сънувала травмата, събуждала се и не
можела да заспи, изпитвала постоянно чувство на стрес, унилост, страх от несправяне с
ежедневните задължения и с бъдещите професионални такива.
В законоустановения едномесечен срок ответното дружество - „Б.Х.“ ЕООД е
депозирало писмен отговор, с който оспорва предявените искове по основание и по размер.
Не се оспорва обстоятелството, че ищцата е паднала, тичайки в дъжда към приближаващ
автобус. Прави се възражение за съпричиняване, като се твърди, че ищцата е допуснала
груба небрежност, изразяваща се в липса на елементарно старание и внимание и
пренебрегване на основните правила за безопасност. Твърди се още, че към момента на
злополуката Р. Х. е имала остеопатични и остеопорозни засягания на мускулната и костната
система, което от своя страна е причината за настъпването на така описаното в увреждане –
пертрохантерно счупване, закрито в дясно. Оспорва се наличието на пряка и непосредствена
връзка между падането на ищцата и полученото от нея телесно увреждане. Размерът на
претендираното обезщетение се оспорва като прекален висок. Оспорват се и твърденията на
ищцата за изпитани силни болки и страдания в периода на възстановяване, както и че
изпитва дискомфорт и към датата на подаване на исковата молба. Оспорва се и наличието на
негативно отражение на случилото се върху психиката на ищцата, както и описаните в тази
връзка обстоятелства.
В открито съдебно заседание пред първата инстанция Р. Х., чрез процесуалния си
представител, поддържа предявените искове.
В открито съдебно заседание пред първата инстанция „Б.Х.“ ЕООД, чрез
процесуалния си представител, поддържа отговора и оспорва така предявените искове.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото
доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
Не е спорно по делото и от представените писмени доказателства се установява, че Р.
Ж. Х. е работила по трудово правоотношение при „Б.Х.“ ЕООД от 04.06.2022г. на длъжност
„мияч съдове“.
С декларация за трудова злополука от 26.09.2022г. работодателят „Б.Х.“ ЕООД е
декларирал пред ТП на НОИ-Варна, че Р. Ж. Х. е пострадала при трудова злополука,
настъпила на 17.09.2022г. в к.к. „З.П.“, пред х-л „Е.“ в 22:20 часа по време на придвижване
по обичайния път до автобусната спирка, като се е препънала и е паднала. С разпореждане
№ 510403-183 от 10.10.2022г., издадено от длъжностно лице при ТП на НОИ-Варна, на
основание чл.60, ал.1 от КСО декларираната злополука е приета за трудова злополука по
чл.55, ал.2 от КСО. Посочено е, че злополуката е станала по време на придвижване по
обичайния път от работното място до постоянното място на живеене. Придвижвайки се към
служебен автобус, превозващ служителите след изтичане на тяхната смяна, пострадалата се
подхлъзнала и паднала на мократа пътна настилка, вследствие на което е получила
пертрохантерно счупване, закрито в дясно.
От епикриза, издадена от МБАЛ „Св. А.-В.“ АД се установява, че Р. Ж. Х. е
постъпила в лечебното заведение на 20.09.2022г. и е изписана на 27.09.2022г., като й е
поставена диагноза „пертрохантерно счупване, закрито в дясно“. Били са проведени
множество изследвания и консултации, като на 23.09.2022г. е извършена операция, в
рамките на която е извършено открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация,
фемур, като е бил поставен един брой интрамедуларен бедрен пирон.
От представени: талон за медицинско изделие за пациента Р. Ж. Х. - „заключващ
бедрен пирон“ на стойност 2150 лева; фактура № ********** от 21.09.2023г., издадена от
МБАЛ „Св. А.-В.“ АД с получател Р. Ж. Х. за медицинско изделие съгласно талон на
стойност 2150 лева и касов бон за плащане на сумата по фактурата се установява, че
медицинското изделие, използвано при операцията на Р. Х. е на стойност 2150 лева.
3
От амбулаторен лист № 22301504EF75 от 28.10.2022 г. издаден от доктор Н.З., става
видно, че на Р. Ж. Х. е поставена диагноза – петрохантерно счупване. В анамнезата е
посочено, че на 17.09.2022 г. след падане е получила травмата на дясна тазобедрена става.
Оперирана е на 23.09.2022г. Като обективно състояние в амбулаторния лист е посочено:
оток, ограничени и болезнени движения, напрегната и болезнена мускулатура.
От амбулаторен лист № ************ от 31.10.2022 г. издаден от доктор Р.М., става
видно, че на Р. Ж. Х. е поставена диагноза – петрохантерно счупване. В анамнезата е
посочено, че на 17.09.2022 г. след падане е получила травмата на дясна тазобедрена става.
Оперирана е на 23.09.2022г. Като обективно състояние в амбулаторния лист е посочено:
оток, ограничени и болезнени движения, напрегната и болезнена мускулатура. Представя се
на ЛКК за продължаване на временна нетрудоспособност.
От заключението на назначената по делото съдебно медицинска експертиза,
неоспорено от страните, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се
установява, че на процесната дата 17.09.2022г. Р. Ж. Х. при падане е получила
пертрохантерно счупване на дясна бедрена кост. Описаното травматично увреждане е
резултат на удар с или върху твърд, тъп предмет, реализиран с посока от дясно на ляво в
областта на дясната тазобедрена става и би могло да бъде получено при падане и удар в
подлежащата настилка, т.е. по начина, описан в исковата молба. Описаното счупване
обуславя трайно затруднение в движенията на десния долен крайник за период от около 8-10
месеца при условие, че не се проведе оперативно лечение. След провеждането на операция с
метална остеозинтеза на бедрената кост, оздравителният период обичайно се скъсява до
около 5-6 месеца. В посочения период /8-10 месеца/ пострадалата е реално да е изпитвала
болки в областта на травмата, които са били с по-изразен интензитет в началото и затихващи
към края на периода. Първите седмици след проведената операция пострадалата е спазвала
постелен режим, като препоръката, дадена от специалистите, е да не натоварва крайника за
период от 90 дни. След получената травма пострадалата е изпитвала затруднение в
придвижването, използвала е помощни средства, като е имала затруднения и в ежедневните
си дейности и задължения, които към момента на прегледа от вещото лице са със затихващ
интензитет. Не са налице усложнения в оздравителния процес. При правилно поведение след
оперативна интервенция, провеждане на рехабилитация и лечебна физкултура са налице
условията за подобряване кръвоуросяването и тонуса на мускулите, които стабилизират
ставата и се намалява значително възстановителния период. Опорната и двигателната
функция на десния долен крайник са в значителна степен възстановени към момента на
прегледа – 06.06.2023г. Движенията са все още ограничени, но позволяват походка без
помощни средства. При продължително натоварване на десния долен крайник пострадалата
би могла да ползва помощни средства, включително бастун. В настоящия случай
проведената операция с метална остеосинтеза е била необходима по медицински показания,
допринесла е за скъсяване на оздравителния период и като всяко оперативно лечение е
свързана с болки в областта на оперативната рана с продължителност около 20-30 дни. Към
датата на инцидента няма медицинска документация, свързана с данни за остеопороза на
костната структура на пострадалата. Остеопорични промени на костната сртруктура на ляво
бедро се установяват при проведена на 14.07.2023г. остеометрия, но са под нормата за
възрастта. Остеопорозата представлява рисков фактор, но не определя травматичните
фрактури, като има по-значимо отношение към възстановителния процес в случай, че
заболяването е в тежка форма. Посочените в епикризата на пострадалата придружаващи
заболявания не причиняват болки в областта на тазобедрените стави и не допринасят за
продължителността на болките след получената травма.
От заключението на назначената по делото съдебно психологична експертиза,
неоспорено от страните, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се
установява, че след инцидента при Р. Х. са се развили симптоми на разстройство в
адаптацията с тревожно-фобиен синдром. Състоянието е довело до продължителна промяна
в начина и качеството й на живот. Посоченото състояние е вид дезадаптация, която често се
среща като реакция на подобни стресогенни събития. Няма данни да се е отчуждила,
4
затворила в себе си или да е спряла да комуникира с близките си. Към момента на
обследването е налице промяна в състоянието на психиката й – наличие на остатъчни
страхове, свързани с двигателната й нестабилност, физическа умора и депресивни симптоми,
които самата тя свързва с внезапната загуба на един от синовете й. Не са установени
нарушения в психическата устойчивост и способността й да се справя с ежедневните битови
задачи в защитена семейна среда. Налице са данни за затруднено функциониране в резултат
на двигателните нарушения, в т.ч. да се придвижва самостоятелно по улиците и да полага
професионален труд.
От показанията на разпитания по делото свидетел Т.П.А. - внучка на Р. Х., преценени
по реда на чл. 172 от ГПК, които съдът кредитира като обективни, еднопосочни и във връзка
с останалия събран по делото доказателствен материал се установява, че Р. Х. е претърпяла
инцидент - падане на 17.09.2022 г., като на 23.09.2022 г. е претърпяла операция във връзка с
инцидента. Свидетелката се е грижила за Р. Х. в период от четири месеца след операцията,
защото Р. Х. не е можела да се обслужва, да става, да се къпе, била е на памперси, изпитвала
е болки в краката, не е можела да спи нощем, заради болките.
От показанията на разпитания по делото свидетел – В.П.А. - внучка на Р. Х.,
преценени по реда на чл. 172 от ГПК, които съдът кредитира, като обективни и еднопосочни
се установява, че Р. Х. е претърпяла инцидент, падане, докато е била на работа. Вследствие
на инцидента, няколко дни по - късно е претърпяла медицинска операция. След операцията
Р. Х. е останала при сестрата на свидетелката, защото не е можела да се обслужва сама, била
е на памперси, тъй като не е можела да ходи до тоалетната. Свидетелката също се е грижила
за Р. Х. след операцията. Р. Х. е изпитвала болки в следствие на операцията, имала е
поставени медицински болтове и мястото на поставянето им много я е боляло.
От показанията на разпитания по делото свидетел Д.Т.Т. които съдът кредитира като
обективни и добросъвестно дадени, се установява, че същият познава Р. Х., понеже двамата
са колеги и работят в един и същ хотел. Свидетелят е главен готвач а Р. Х. е мияч. Д.Т.
свидетелства, че на 17.09.2022 г. е свършил работа около 22,00 часа, след което е отишъл да
си купи цигари, като времето е било дъждовно и е валяло дъжд. Видял е, че Р. Х. се е
затичала, нейни колеги са извикали, за да спре, тя се обърнала, подхлъзнала се и паднала.
След това около нея са се струпали хора и колегата му е извикал „Бърза помощ“.
В открито съдебно заседание, проведено на 13.05.2024 г., е представено споразумение
входящ № 12280/15.05.2024г. по описа на ОС-Варна. В посоченото споразумение е отразено,
че същото е сключено на 18.04.2024 г. в град Варна между „Б.Х.“ ЕООД и Р. Ж. Х. и
страните са се споразумели, че се съгласяват и приемат, че дължимото в полза на Р. Ж. Х.
обезщетение по чл. 200 от КТ, за претърпени в резултат на настъпилата на 17.09.2022 г.
трудова злополука е в общ размер на 12000 лева. С подписването на споразумението Р. Ж. Х.
заявява и потвърждава, че сумата от 12000 лева представлява пълния размер на
справедливото и дължимо обезщетение по чл. 200 от КТ за претърпени в резултат на
настъпилата на 17.09.2022 г. трудова злополука неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания от получените травматични увреждания, както и че посочената сума е
достатъчна да покрие тези неимуществени вреди в пълен размер.
От писмо входящ № *************** г. изпратено от „***“ АД, става видно, че
разплащателна банкова сметка ***********************, е открита на 16.09.2021 г. Същата
е активна и е с титуляр Р. Ж. Х.. На 23.01.2024 г. по посочената сметка е постъпил превод на
сумата в размер на 2499,87 лева с основание „Обезщ. за имуществени вреди по чл. 200 от
КТ; главница и лихви по ГД ********“ с наредител „Б.Х.“ ЕООД.
На 19.04.2024 г. по посочената сметка е постъпил превод на сумата в размер на 12000
лева с основание „Обезщетение по чл. 200 от КТ – неимущ. вреди по споразумение от 18.04“
с наредител „Б.Х.“ ЕООД.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Въззивната жалба, инициирала настоящото въззивно производство е подадена в срок,
5
от надлежно легитимирана страна, срещу акт подлежащ на обжалване, при наличието на
правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на правилността на
първоинстанционния съдебен акт, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата
оплаквания, като съгласно указанията, дадени в т. 1 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
служебно следи за приложението на императивни правни норми.
В обхвата на така посочените въззивни предели, ОС-Варна намира
първоинстанционното решение в обжалваната му част за валидно и допустимо, като
постановено от надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в
изискуемата форма и при наличието всички положителни, респ. липса на отрицателни
процесуални предпоставки, обуславящи правото на иск и неговото надлежно упражняване.
Първоинстанционното решение в частта му, с която е присъдено обезщетение за
претърпени от Р. Ж. Х., в следствие на процесния инцидент имуществени вреди, не е
обжалвано и е влязло в сила.Съгласно разпоредбата на чл. 55 от КСО, трудова злополука е
всяко внезапно увреждане на здравето станало през време и във връзка или по повод на
извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието,
когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или
смърт. Трудова е и злополуката, станала с осигурено лице по време на обичайния път при
отиване или при връщане от работното място до: основното място на живеене или до друго
допълнително място на живеене с постоянен характер; мястото, където осигуреният
обикновено се храни през работния ден; мястото за получаване на възнаграждение. Не е
налице трудова злополука, когато пострадалият умишлено е увредил здравето си.
Съгласно разпоредбата на чл. 200 от КТ, за вреди от трудова злополука или
професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена
работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят
отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или
служител има вина за настъпването им.
Съгласно разпоредбата на чл. 201 от КТ, работодателят не отговаря имуществено, ако
пострадалият е причинил умишлено увреждането; отговорността на работодателя може да
се намали, когато: пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба
небрежност; при работа от разстояние пострадалият не е спазил предписаните му правила и
норми за здравословни и безопасни условия на труд.
Съгласно чл. 51 от ЗЗД, обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането.
За уважаването на иска по чл. 200 от КТ, в тежест на Р. Х. е да докаже: 1. наличието
на трудово правоотношение между нея и „Б.Х.“ ЕООД към момента на настъпване на
злополуката; 2. настъпилата злополука и нейния трудов характер; 3. претърпените
неимуществени вреди /болки и страдания/, в резултат на увреждането; 4. Причинната връзка
между увреждането и неработоспособността и претърпените вреди.
В тежест на „Б.Х.“ ЕООД е да докаже фактите, на които основава своите възражения -
съпричиняване от страна на Р. Х. на неблагоприятния резултат; сключване на спогодба.
В настоящия случай не е спорно между страните, а също така и от приложения по
делото трудов договор се установява, че към момента на инцидента – 17.09.2022 г. между Р.
Х. и „Б.Х.“ ЕООД е налице трудово правоотношение от 04.06.2022г. по силата на което, Р. Х.
заема длъжност „мияч съдове“ в кухнята на хотел „Е.“, в курортен комплекс „З.П.“.
С декларация за трудова злополука от 26.09.2022г. работодателят „Б.Х.“ ЕООД е
декларирал пред ТП на НОИ, че Р. Ж. Х. е пострадала при трудова злополука, настъпила на
17.09.2022г. в к.к. „З.П.“, пред х-л „Е.“ в 22:20 часа по време на придвижване по обичайния
път до автобусната спирка, като се е препънала и е паднала. С разпореждане № 510403-183
6
от 10.10.2022г., издадено от длъжностно лице при ТП на НОИ, на основание чл.60, ал.1 от
КСО декларираната злополука е приета за трудова по смисъла на чл.55, ал.2 от КСО.
Претърпените от Р. Х. неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания се
доказват от показанията на разпитаните по делото свидетели и от приетата по делото
съдебно психологична експертиза.
Причинната връзка между увреждането и неработоспособността и претърпените
вреди се доказва от приетата по делото съдебно-медицинска експертиза, в която е посочено,
че в следствие на падането при инцидента на 17.09.2022 г. Р. Х. е получила телесно
увреждане, изразяващо се в пертрохантерно счупване на дясна бедрена кост. Същото е
наложило оперативна намеса за наместване на фрактурата с вътрешна фиксация чрез
остеосинтеза.
Възражението на „Б.Х.“ ЕООД за съпричиняване на вредоносния резултат остана
недоказано. В константната и актуална съдебна практика се приема, че грубата небрежност,
по смисъла на чл. 201, ал. 2 от КТ, представлява неполагане на грижата, която би положил и
най-небрежният човек, зает със съответната дейност, при подобни условия, както и липса на
елементарно старание, внимание и пренебрегване на основни технологични правила за
работа и безопасност. В настоящия случай не е установена груба небрежност от страна на Р.
Х., която да оправдае съпричиняване на вредоносния резултат и намаляване на
отговорността на работодателя - „Б.Х.“ ЕООД. Тичането в дъждовно време не представлява
груба небрежност, а е опит тичащият да се намокри по-малко, което е адекватно човешко
поведение и в никакъв случай не е признак на груба небрежност.
Съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК, съдът взема предвид и фактите,
настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право.
В настоящия случай със споразумение входящ № 12280/15.05.2024г. по описа на ОС-
Варна, сключено на 18.04.2024 г. в град Варна между „Б.Х.“ ЕООД и Р. Ж. Х., страните са се
споразумели, че се съгласяват и приемат, че дължимото в полза на Р. Ж. Х. обезщетение по
чл. 200 от КТ, за претърпени в резултат на настъпилата на 17.09.2022 г. трудова злополука е
в общ размер на 12000 лева.
От писмо входящ № *************** г. изпратено от „***“ АД, е видно, че банкова
сметка *********************** е открита на 16.09.2021 г. Същата е активна и е с титуляр
Р. Ж. Х.. На 19.04.2024 г. по посочената сметка е постъпил превод на сумата в размер на
12000 лева с основание „Обезщетение по чл. 200 от КТ – неимуществени вреди по
споразумение от 18.04, с наредител „Б.Х.“ ЕООД.
Предявеният от Р. Ж. Х. срещу „Б.Х.“ ЕООД иск е за сумата в размер на 999 лева,
заявена като частична претенция от цялата сума в размер на 120000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания, в следствие на трудова злополука, настъпила на 17.09.2022г., в к.к. „З.П.“, пред х-
л „Е.“, на основание чл.200, ал.1 от КТ; ведно със законната лихва върху горната сума,
считано от 17.09.2022г. до окончателното плащане. Преведената от „Б.Х.“ ЕООД на Р. Х., на
19.04.2024 г. сума е в размер на 12000 лева /повече от заявената частична претенция/.
С оглед горното, първоинстанционното решение в обжалваната му част следва да бъде
отменено и вместо него да бъде постановено друго решение, с което предявеният иск за
обезщетение за претърпени от Р. Х. неимуществени вреди в следствие на трудова злополука,
настъпила на 17.09.2022г., в к.к. „З.П.“, пред х-л „Е.“, на основание чл.200, ал.1 от КТ следва
да бъде отхвърлен, с оглед извършеното плащане в хода на процеса.
По частните жалби:
По частна жалба входящ № 4269/17.01.2024 г. по описа на РС-Варна.
Постъпила е частна жалба входящ № 4269/17.01.2024 г., подадена от Р. Ж. Х., чрез
процесуален представител адв. М. Т. от АК-Варна, срещу определение № 37/02.01.2024 г.
постановено по гр. д. № ********* г. по описа на РС-Варна, с което съдът е оставил без
уважение молбата на Р. Х., с която, на основание чл. 248 от ГПК, е отправено искане до съда
7
да измени постановеното по делото решение в частта за разноските.
Жалбоподателят счита обжалваното определение за неправилно и незаконосъобразно.
Счита, че на основание чл. 2, ал. 7 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, на адв. М. Т. се следва адвокатско възнаграждение по чл. 38,
ал. 2 от ЗАдв. в размер на 9450 лева по иска за неимуществени вреди. Моли обжалваното
определение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което на адв. М.
Т. да бъде присъдено адвокатско възнаграждение, съгласно чл. 38 от ЗАдв. в размер на 9450
лева, по иска за неимуществени вреди, на основание чл. 2, ал. 7 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Претендират се разноски.
В срока по чл. 276 от ГПК е постъпил отговор, подаден от „Б.Х.“ ЕООД, чрез
процесуален представител адв. М. Ц. от АК-Варна, с който оспорва подадената частна жалба
и счита същата за неоснователна. Счита, че разпоредбата на чл. 2, ал. 7 от Наредба № 1/2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е приложима във вътрешните
отношения между представител и представляван и определеното по този ред адвокатско
възнаграждение не следва да се възлага в тежест на насрещната страна в производството.
Моли депозираната частна жалба да бъде оставена без уважение.
Депозираната частна жалба е редовна и допустима, подадена е срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, в законовия срок за обжалване и от лице имащо правен интерес от
обжалване. По същество се явява неоснователна.
В определение № 3385/07.11.2023 г. по гр. дело № 3531/2023 г. по описа на ВКС е
посочено, че съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК цената на иска по искове за
парични вземания е търсената сума, която е материалния интерес на предявения иск,
определящ: предметните предели, по които се формира силата на пресъдено нещо;
подсъдността на поставения за разглеждане спор и реда за обжалване на постановените по
него съдебни актове. В този смисъл са и разясненията дадени в мотивите на т. 1 на ТР №
3/22.04.2019 г. по тълк. д. № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС и т. 1 на ТР № 1/17.07.2001 г. по
тълк. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС. В същите е прието, че предмет на делото е спорното
материално право, въведено с основанието и петитума на иска, а по частичните искове само
частта от вземането заявена с исковата молба. Разпоредбата на чл. 2, ал. 7 от Наредба №
1//09.07.2004г, за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е приложима във
вътрешните отношения между представител и представляван, но определеното по този ред
адвокатско възнаграждение не следва да се възлага в тежест на насрещната страна в
производството.
Предвид горното, частна жалба входящ № 4269/17.01.2024 г., подадена от Р. Ж. Х.,
чрез процесуален представител адв. М. Т. от АК-Варна, срещу определение № 37/02.01.2024
г. постановено по гр. д. № ********* г. по описа на РС-Варна, с което съдът е оставил без
уважение молбата на Р. Х., с която, на основание чл. 248 от ГПК, е отправено искане до съда
да измени постановеното по делото решение в частта за разноските, следва да бъде оставена
без уважение.
По частна жалба входящ № 22798/20.03.2024 г. по описа на РС-Варна.
Постъпила е частна жалба входящ № 22798/20.03.2024 г., подадена от „Б.Х.“ ЕООД,
чрез процесуален представител адв. М. Ц. от АК-Варна, срещу определение №
2130/20.02.2024 г. постановено по гр. д. № ********* г. по описа на РС-Варна, с което съдът
е оставил без уважение молбата на „Б.Х.“ ЕООД, с която, на основание чл. 248 от ГПК, е
отправено искане за изменение и допълване на постановеното по делото решение, в частта
за разноските.
Жалбоподателят счита обжалваното определение за неправилно, незаконосъобразно и
необосновано. Счита, че размерът на определеното от съда, по реда на чл. 38 от ЗАдв.,
възнаграждение на адв. М. Т. – процесуален представител на Р. Х., е прекомерно завишен.
Счита, че същото следва да бъде намалено до справедливия размер от 400 лева. В този
смисъл цитира практика на СЕС, че съдът не е обвързан от праговете разписани в Наредба
№ 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и следва да определи
8
дължимото адвокатско възнаграждение за всеки отделен случай, след извършване на
преценка относно фактическата сложност на производството и извършените от
процесуалния представител действия. В условията на евентуалност счита, че
първоинстанционното решение следва да бъде допълнено, в частта му за разноските, като в
негова полза бъдат присъдени разноски в размер на 8250 лева, определени по реда на чл. 7,
ал. 2, т. 4, вр. чл. 2, ал. 7 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, на база разликата между претендирания в исковата молба общ размер на
дължимото според ищцата обезщетение за претърпени неимуществени вреди от 120000 лева
и приетия от съда размер на дължимото й обезщетение в размер на 25000 лева. Моли
обжалваното определение да бъде отменено.
В срока по чл. 276 от ГПК е постъпил отговор, подаден от Р. Ж. Х., чрез процесуален
представител адв. М. Т. от АК-Варна, с който оспорва подадената частна жалба и счита
същата за неоснователна. Счита, че присъденото му адвокатско възнаграждение в общ
размер на 3165 лева не е прекомерно завишено, нито несправедливо. Счита, че на основание
разпоредбата на чл. 2, ал. 7 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждение, определеното му адвокатско възнаграждение по иска за неимуществени
вреди следва да бъде в размер на 9450 лева. Моли депозираната частна жалба да бъде
оставена без уважение. Претендират се разноски.
Депозираната частна жалба е редовна и допустима, подадена е срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, в законовия срок за обжалване и от лице имащо правен интерес от
обжалване. По същество се явява основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 38 от ЗАдв., адвокатът или адвокатът от Европейския съюз
може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на: 1. лица, които имат право на
издръжка; 2. материално затруднени лица; 3. роднини, близки или на друг юрист. В тези
случаи, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът
или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът
определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал.
2 и осъжда другата страна да го заплати.
В определение № 3385/07.11.2023 г. по гр. дело № 3531/2023 г. по описа на ВКС е
посочено, че съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК цената на иска по искове за
парични вземания е търсената сума, която е материалния интерес на предявения иск,
определящ: предметните предели, по които се формира силата на пресъдено нещо;
подсъдността на поставения за разглеждане спор и реда за обжалване на постановените по
него съдебни актове. Предмет на делото е спорното материално право, въведено с
основанието и петитума на иска, а по частичните искове само частта от вземането заявена с
исковата молба. Разпоредбата на чл. 2, ал. 7 от Наредба № 1//09.07.2004г, за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, е приложима във вътрешните отношения между
представител и представляван, но определеното по този ред адвокатско възнаграждение не
следва да се възлага в тежест на насрещната страна в производството. В настоящия случай
са предявени два обективно кумулативно съединени частични искове, цената на всеки един
от които е 999 лева. Настоящият случай следва да бъде подведен под хипотезата на чл. 7, ал.
2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение,
която гласи, че за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен
интерес възнагражденията са следните: при интерес до 1000 лева, какъвто е настоящият
случай – 400 лв. Предвид, че са предявени два броя искове, и вземайки предвид ниската им
фактическа и правна сложност, справедлив и обоснован размер на следващото се
възнаграждение на адв. М. Т. следва да бъде определено в общ размер на 800. Подадената
частна жалба входящ № 22798/20.03.2024 г. по описа на РС-Варна е основателна.
Присъденото в полза на адв. М. Т. Т., ЕГН **********, член на АК-Варна, с адрес на
кантора: гр. Варна, ул. „П.К.“ 12 адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено от
сумата в размер на 3165 лева, на сумата в размер на 800 лева, представляваща дължимо
справедливо адвокатско възнаграждение, на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
В определение № 50013/08.02.2023 г. по ч. гр. дело № 4000/2021 г. на ВКС е посочено,
9
че производството по чл. 248 от ГПК няма самостоятелен характер, а е продължение на
делото по повод на дължимостта на разноските и размера на направените от страните
разноски в съответната инстанция. Същото е способ за защита срещу неправилното
определяне на разноските, без да се обжалва по съществото постановения по спора съдебен
акт. Съгласно чл. 78 от ГПК разноските се разпределят с оглед на крайния изход на спора в
съответната инстанция. По естеството си те не са предмет на поставения за разрешаване от
съда спор, като съдът дължи произнасянето по този въпрос като съпътстващ елемент при
разрешаването на спора. В производството по чл. 248 ГПК съдът не събира допълнителни
доказателства за разноските, освен ако страната не е могла, по уважителни причини, да ги
представи в съдебното заседание, като само извършва проверка за това правилно ли са
определени разноските. Присъждането на разноски в това производство би означавало
добавянето на нови такива, към извършените в основното производство, без да са налице
предпоставките за това. Поради това в производството по чл. 248 ГПК не се присъждат
разноски, а това разрешение намира приложение и в производствата по подадени частни
жалби срещу определения по чл. 248, ал. 3 ГПК. Предвид горното в производството по
подадените два броя частни жалби разноски между страните не се дължат и съдът не дължи
произнасяне по разноските.
По разноските.
Съгласно разпоредбата на чл. 81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в
съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. На основание чл. 78,
ал. 2 от ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако
признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. В настоящия случай не е налице
посочената хипотеза, защото ответникът с поведението си е станал повод за завеждане на
делото и макар в хода на делото да е постигнато споразумение между страните и да е
последвало плащане от страна на ответника в полза на ищеца, то ответникът /въззивник в
настоящото производство/ - „Б.Х.“ ЕООД, следва да бъде осъден да заплати разноски по
делото. Адвокат М. Т. е осъществил безплатна адвокатска помощ и съдействие по
отношение на Р. Х. в производството пред ОС-Варна. В тази хипотеза, съдът следва да
определи адвокатското възнаграждение на адв. М. Т. в размер не по-нисък от предвидения
в наредбата по чл. 36, ал. 2 и да осъди другата страна да го заплати. В чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение, е посочено,
че за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес
възнагражденията са следните: при интерес до 1000 лева, какъвто е настоящият случай
/предявен е частичен иск в размер на 999 лева/ следващото се адвокатско възнаграждение е в
размер на 400 лева. Следователно „Б.Х.“ ЕООД следва да бъде осъден да заплати, на адв. М.
Т. Т. сумата в размер на 400 лева, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение, на
основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № ************** г. постановено по гр. д. № ********* г. по описа
на РС-Варна, 26-ти състав, в частта му, с която РС-Варна е осъдил „Б.Х.“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: к.к. „З.П.“, обл. Варна, х-л „Б.“ да заплати
на Р. Ж. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Д.Г.“ 5А, сумата в размер на 999 лева
/деветстотин деветдесет и девет лева/, заявена като частична претенция от 120000 лева /сто и
двадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на трудова злополука от
17.09.2022г., настъпила в к.к. „З.П.“, пред х-л „Е.“, ведно със законната лихва върху сумата
от 999 лева, считано от 17.09.2022г. до окончателното й изплащане, на основание чл.200,
ал.1 от КТ и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. Ж. Х., ЕГН ********** срещу „Б.Х.“ ЕООД, ЕИК
10
*********, иск с правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ, с който се иска „Б.Х.“ ЕООД да бъде
осъден да заплати на Р. Ж. Х. сумата в размер на 999 лева /деветстотин деветдесет и девет
лева/, заявена като частична претенция от 120000 лева /сто и двадесет хиляди лева/,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени от Р. Ж. Х. болки и страдания, вследствие на трудова злополука от 17.09.2022г.,
настъпила в к.к. „З.П.“, пред х-л „Е.“, ведно със законната лихва върху сумата от 999 лева,
считано от 17.09.2022г. до окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА „Б.Х.“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на адв. М. Т. Т., ЕГН
**********, член на АК-Варна, с адрес на кантора: гр. Варна, ул. „П.К.“ 12, сумата в размер
на 400 лева /четиристотин лева/, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за
предоставена безплатна адвокатска помощ в производството пред ОС-Варна, на основание
чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба входящ № 4269/17.01.2024 г., подадена от
Р. Ж. Х., чрез процесуален представител адв. М. Т. от АК-Варна, срещу определение №
37/02.01.2024 г. постановено по гр. д. № ********* г. по описа на РС-Варна, с което съдът е
оставил без уважение молбата на Р. Х., с която, на основание чл. 248 от ГПК, е отправено
искане до съда да измени постановеното по делото решение в частта за разноските.
ОТМЕНЯ определение № 2130/20.02.2024 г. постановено по гр. д. № ********* г. по
описа на РС-Варна, с което съдът е оставил без уважение молбата на „Б.Х.“ ЕООД, с която,
на основание чл. 248 от ГПК, е отправено искане за изменение и допълване на
постановеното по делото решение № ************** г., в частта за разноските и вместо
него постановява:
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 248 от ГПК, решение № ************** г. постановено
по гр. д. № 16937/ 2022 г. по описа на РС-Варна, в частта за разноските, като намалява
присъдените разноски в полза на адв. М. Т. Т., ЕГН: **********, член на АК-Варна, с адрес
на кантора в град Варна, ул. „П.К.“ № 12 от сумата в размер на 3165 лева /три хиляди сто
шестдесет и пет лева/ на сумата в размер на 800 лева /осемстотин лева/, представляваща
дължимо справедливо адвокатско възнаграждение, за правна защита и съдействие пред РС-
Варна, на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по аргумент от чл.
280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11