Определение по дело №186/2021 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 316
Дата: 22 март 2021 г. (в сила от 22 март 2021 г.)
Съдия: Анета Илинска
Дело: 20211200100186
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 февруари 2021 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 316
гр. Б. , 22.03.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ДЕСЕТИ СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
втори март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анета Илинска
като разгледа докладваното от Анета Илинска Гражданско дело №
20211200100186 по описа за 2021 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от М. А. И.,
ЕГН **********, с адрес: гр.Б., ж.к."С.ц." бл.*, вх.*, ет.*, ап.*срещу „О. Б. Б.” *, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление гр. С., район Т., бул.”В.” № *, със сочено
правно основание чл. 439 ГПК.
Отправено е с поправената искова молба искане за установяване по отношение
на ответното дружество, че ищецът като ипотекарен длъжник не дължи на „О. Б. Б.”
**, сумата в размер на 42 770.87 лева - представляваща просрочена главница по
договор за кредит, 11,90 лева - вземания по текущо начислена законна лихва от
19.08.2020г. до настоящия момент, 5 515, 22 лева - вземания за договорна лихва за
периода 25.02.2011г. до 04.03.2012г., 86, 92 лева - вземания за наказателна лихва за
периода 25.02.2011г. до 04.03.2012г, 967,46 лева - държавни такси, както и суми
представляващи адвокатски възнаграждения, в размер на 1 120,48 лева.
Съдът намира, че следва да се има предвид, че отрицателният установителен иск
по чл.439 ГПК за недължимост на вземанията е защита срещу материалната
незаконосъобразност на изпълнението, като когато предмет на делото е установяване
недължимост на парични вземания, независимо от основанието за нея, предметът на
делото е оценяем, като размерът на цената на иска се определя по правилото на чл.69,
ал.1, т.1 ГПК - от размера на вземането, чиято дължимост се иска да бъде отречена.
При предявяване с една молба на кумулативно съединени искове, какъвто е
настоящият случай – претендира се недължимост на вземане за главница, договорна,
законна и наказателна лихви, държавна такса и адв. възнаграждение - държавна такса
се събира по всеки иск, а не върху сумата от сбора на цената на исковете.
При проверка редовността на постъпилата поправена искова молба по реда на
чл.129, ал.1 ГПК съдът констатира нередовности, които следва да бъдат отстранени.
Общата дължима държавна такса е в размер на 2 529.43 лв. и така както следва:
По иска за недължимост на сумата в размер на 42 770.87 лева - представляваща
1
просрочена главница по договор за кредит – д.т. в размер на 1710.83 лв. ,
По иска за недължимост на сумата 11,90 лева - вземания по текущо начислена
законна лихва от 19.08.2020г. до настоящия момент – – д.т. в размер на 50.00 лв.,
По иска за недължимост на сумата 5 515, 22 лева - вземания за договорна лихва
за периода 25.02.2011г. до 04.03.2012г.- – д.т. в размер на 220.60 лв.,
По иска за недължимост на сумата 86, 92 лева - вземания за наказателна лихва
за периода 25.02.2011г. до 04.03.2012г. – д.т. в размер на 50.00 лв.,
По иска за недължимост на сумата 967,46 лева - държавни такси – д.т. в размер
на 50.00 лв.
както и по иска за недължимост на суми представляващи адвокатски
възнаграждения, в размер на 1 120,48 лева – д.т. в размер на 448.00 лв..
От тях са внесени – 194.40 лв. или общо дължимия остатък е в размер на
2 335.03 лв.
На ищеца следва да се изпрати съобщение, че в едноседмичен срок от връчване
на настоящето определение, следва да отстрани констатираните нередовности с
писмена молба, в препис за връчване на ответника.
В противен случай производството по делото ще бъде прекратено, а исковата
молба – върната.
Мотивиран от горното и на осн. чл.1* т.2 и чл.129, ал.1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ повторно БЕЗ ДВИЖЕНИЕ постъпилата искова молба .
УКАЗВА на ищеца, че в едноседмичен срок от връчване на настоящето
определение следва да отстрани следните констатирани нередовности:
Да довнесе следващата се държавна такса по сметка на ОС Б. / ако не изпълни
указанията по-долу във връзка с искането му по чл. 83 ГПК или не поддържа същото /
- в общ размер на 2 335.03 лв.. Ищецът следва да представи по делото към исковата
молба документ, удостоверяващ заплащането на ДТ по производството по сметка на
ОС Б..
Със съобщението до ищеца, на основание чл. 129 ал.2 ГПК , да се уведоми
същия за възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на
това.
УКАЗВА на ищеца, че при неотстраняване на описаните нередовности в дадения
от съда срок, исковата молба заедно с приложенията ще бъде върната при условията
на чл.129, ал. 3 от ГПК, а производството по делото - прекратено.
По молбата с правно основание чл. 83 ал.2 ГПК съдът е дал вече указания, но
счита за нужно при определяне на вече пълния размер държавна такса повторно да
укаже следното:
Такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е
признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. По молбата за
освобождаване съдът взема предвид:
2
1. доходите на лицето и на неговото семейство;
2. имущественото състояние, удостоверено с декларация;
3. семейното положение;
4. здравословното състояние;
5. трудовата заетост;
6. възрастта;
7. други констатирани обстоятелства.
В конкретния случай, ищецът следва да представи коректна декларация за
семейно и имуществено състояние по чл.83, ал.2 ГПК, в която да е отразено: доходите
на ищеца от какво са; дали същият получава доходи и от свободни професии, от
наеми, хонорари, рента и аренда от земеделски земи, получава ли дивиденти от
акционерни дружества и от дялово участие в други търговски дружества, получава ли
доходи като ЕТ, както и получава ли молителя пенсия и в какъв размер, ако
получава, обезщетения при безработица или други социални плащания; притежава ли
молителя недвижими имоти /доколкото твърди, че е ипотекарен длъжник/;
наличието на други обстоятелства по см. на чл.83, ал.2, т.7 ГПК досежно искането за
освобождаване от дължимата се за разглеждане на предявеният иск държавна такса;
знанието на наказателната отговорност по чл.313 НК за деклариране на неверни
данни.
С уточнителната молба, ищецът следва да представи по преценка и
доказателства, носещи информация за обстоятелствата, визирани в текста на чл. 83,
ал.2 ГПК, след което и съдът ще се произнесе по направеното искане за освобождаване
от внасяне на следващи се такси и разноски по делото.
Дава възможност на ищеца да представи доказателства, касаещи искането по
чл. 83 ал.2 ГПК и представи нужната информация.
По искането за обезпечение, съдът ще се произнесе след отстраняване на
нередовностите на исковата молба, доколкото допустимата искова молба е
предпоставка за разглеждане на това искане.
Настоящото определение да се връчи на ищеца.
След изтичане на указания срок – делото да се докладва на определения съдия-
докладчик.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Б.: _______________________
3