Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 29.10.2021г. гр. Асеновград
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, втори граждански състав на двадесет и девети септември две хиляди и двадесета година в
публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.
КАРАДЖОВА
секретар
Йорданка Тянева
като
разгледа докладваното от съдия М. КАРАДЖОВА гражданско дело № 306 по описа за 2021г. и като обсъди:
Обективно съединени искове с правно основание чл. 415 от ГПК във връзка с чл. 79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че между страните е сключен договор за мобилни услуги №********* от 13.09.2017г. със стандартна
месечна абонаментна такса от 15,99 лева, към който е сключен и договор за лизинг
от същата дата за мобилно устройство HUAWEI Media Pad T2 7 4G Silver с обща лизингова стойност 37,95 лева, дължима на една
вноска от 10,12 лева и 23 месечни вноски по 1,21 лева. На 22.03.2018г. е
сключен и договор за мобилни услуги №********* със стандартна месечна абонаментна такса от 10,99 лева, към който е сключен
и договор за лизинг от същата дата за мобилно устройство TABLET PRESTIGIO WIZE
3418 8 4G Yellow с обща лизингова стойност 99,47 лева, дължима на една вноска от 21,50 лева и 23 месечни вноски по 3,39
лева. Ответникът не е изпълнил произтичащите от тях задължения да заплати
стойността на използваните услуги за периода от 05.11.2018г. до 04.02.2019г.,
поради което договорите са прекратени предсрочно. С оглед на това се дължи
неустойка по всеки един от тях в размер на три стандартни месечни абонаментни
такси и добавената разлика между
стандартната цена на мобилното устройство без отстъпка съгласно последно
актуалната ценова листа и дължимата обща преференциална цена, съответстваща на
оставащия срок на договора. Размерът на същата по първия договор е общо 110,89
лева, от които три месечни такси по 13,32 лева без ДДС и 70,93 лева разлика в
цената, а по втория договор – 123,60 лева, от които три месечни такси по 9,16
лева без ДДС с добавена стойност на ползваните отстъпки от месечния абонаментен
план от 9,95 лева и 86,17 лева разлика в цената. Предсрочна изискуемост е
настъпила и за остатъкът от лизингови вноски в размер на 40,68 лева с ДДС за
мобилно устройство TABLET
PRESTIGIO WIZE 3418 8 4G Yellow и в размер на 7,26 лева
с ДДС за мобилно устройство HUAWEI Media Pad T2 7 4G Silver.
За събиране на вземането му в общ
размер от 372,20 лева е издадена заповед за изпълнение, която е връчена на
длъжника при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК. Ето защо моли да бъде
постановено решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът му
дължи тази сума, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от
датата на подаване на заявлението до изплащането й. Претендира направените по
делото разноски, както и тези, направени в заповедното производство.
Ответникът чрез назначения му особен
представител оспорва предявения иск и обстоятелствата, на които се основава.
Оспорва твърденията, че ищецът е предоставил описаните в исковата молба услуги
и устройства. Твърди, че договорите не отговорят на императивните разпоредби на
Закона за електронните съобщения, тъй като не съдържат предмет, вид на услугата
и нейното описание, цена и срок на договора. Ето защо същите са нищожни. Твърди
също така, че те съдържат неравноправни клаузи. Освен това предоставената
информация на ответника непосредствено преди сключване на договора представлява
нелоялна търговска практика. Евентуално оспорва предявения иск като недоказан,
тъй като приложените към исковата молба фактури установяват изгодни за издателя
им факти. Ето защо моли искът да бъде отхвърлен.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
От приложеното ч.гр.д. №1357/2020г. по описа на АРС е
видно, че по същото е издадена заповед за изпълнение за вземането, предмет на установителния
иск, както и че същата е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК. Настоящият иск е предявен в предвидения едномесечен срок, поради което е
допустим.
Между страните е сключен договор за мобилни услуги 13.09.2017г. и договор за лизинг от
същата дата, както и договор за мобилни услуги от 22.03.2018г. и договор за
лизинг от същата дата. Преценката дали и коя от договарящите страни е изправна
следва да се предхожда от тази относно действителността на сделките. Не е
спорно между страните, че договорите за мобилни услуги следва да се подчиняват
на изискванията на Закона за електронните съобщения, който урежда обществените отношения, свързани с осъществяване на
електронни съобщения.
Съгласно редакцията на чл. 228, ал. 1 от същия, действала към 2017г. и 2018г., индивидуалният договор при общи условия между предприятието,
предоставящо обществени електронни съобщителни услуги, и крайния потребител
съдържа най-малко: 1. идентификационни данни на
крайния потребител; 2. телефон (факс, електронен
адрес) и адрес на крайния потребител; 3. вид и описание на услугите; 4. (изм. - ДВ, бр. 105 от
2011 г., в сила от 29.12.2011 г.) срок на договора и
условия за подновяване и прекратяване на услугите и на договора, включително: а) изисквания за минимално потребление или минимална
продължителност за възползване от промоционални условия; б) такси, свързани с преносимостта на номера и други
идентификатори; в) неустойки и обезщетения,
свързани с прекратяване на договора, включително възстановяване на направени
разходи по отношение на крайни електронни съобщителни устройства; г) едностранно прекратяване на договора от страна на абоната с
едномесечно предизвестие; 5. цени, ценови пакети или
тарифи, условия и срокове на плащане.
Процесните два договора не съдържат
всички изброени елементи. В тях липсва телефон (факс, електронен адрес) на
крайния потребител. Не е посочен видът и описание на услугите, а само и
единствено видът на абонаментния план, без да става ясно за каква услуга се
дължи стандартния месечен абонамент. Посочени са допълнителни услуги, но не и
основната. В съдържанието им липсват условията за прекратяване на услугите, а
това изискване е кумулативно и отделно от това да се посочат условията за
прекратяване на договора. Липсват изисквания
за минимално потребление или минимална продължителност за възползване от
промоционални условия, като и такси, свързани с преносимостта на номера и други
идентификатори. Няма условия и срокове на плащане. С оглед на това
възражението, че тези договори противоречат на закона, а именно на чл.228 от ЗЕС в редакцията на правната норма, действала към момента на сключването им, е
основателно. Ето защо същите са нищожни на това основание. По тази причина е
безпредметно да се извършва преценка за наличието на неравноправни клаузи в
тях, доколкото те не са породили правно действие.
По изложените съображения предявените искове, основани на
права на ищеца, произтичащи от тези два договора, са неоснователни. Това се
отнася до претенциите за признаване на установено, че ответницата дължи сумите
за месечни абонаментни такси и такса спиране за периода от 05.11.2018г. до
04.02.2019г. в общ размер от 78,51 лева,
включени в задълженията по фактури
№**********/05.12.2018г., №**********/05.01.2019г. и №**********/05.02.2019г., както и за претенцията за
заплащане на неустойка в общ размер от 234,49 лева, включена в задълженията по
фактура №**********/05.04.2019г., ,които следва да бъдат отхвърлени.
Не така стои въпросът по
отношение на лизинговите вноски за двете мобилни устройства. Основанието на
тези искове са сключените между страните договори за лизинг от 13.09.2017г. и
22.03.2018г. Те са свързани с договорите за мобилни услуги, но нищожността на последните
не води автоматично до нищожност и на тези сделки. Те не се подчиняват на
правилата на Закона за електронните съобщения. В тях се съдържа изявление от
ответника, че е получил съответното устройството. Поради това възражението в
обратния смисъл е неоснователно. Ето защо съдът приема, че те са действителни и
ищецът е изправна страна по тях. От тях произтича задължението на ответника да
заплаща лизингови вноски, което не е направил за периода от 05.11.2018г. до
04.02.2019г. Поради това исковете за заплащане на сумите от 3,63 лева, дължими
за този период по договор за лизинг на мобилно устройство HUAWEI
Media Pad T2 7 4G Silver от 13.09.2017г. и от 10,17 лева, дължими за
същия период по договор за лизинг на мобилно устройство TABLET PRESTIGIO WIZE
3418 8 4G Yellow от 22.03.2018г., са основателни. Тези суми са включени в
задълженията по фактури №**********/05.12.2018г., №**********/05.01.2019г. и
№**********/05.02.2019г. Липсват доказателства, че е настъпила предсрочна
изискуемост на останалите вноски, но тъй като срокът на тези два договора е
изтекъл, това е ирелевантно. Ответникът дължи и останалите вноски или сумата от
общо 47,94 лева, която е включена в задълженията по фактура
№**********/05.04.2019г.
Не се твърди и не се сочат доказателства, че ответникът е изпълнил изцяло
задължението си за заплащане на уговорената цена, с оглед на което предявеният иск за установяване, че
дължи горните суми е основателен.
На основание чл. 86 от ЗЗД се дължи и обезщетение за
забава върху уважените претенции в размер на законната лихва от датата на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да
заплати на ищеца направените по делото разноски по съразмерност или от общо
направените такива в размер на 835 лева, от които 25 лева държавна такса, 300
лева възнаграждение за особен представител, 360 лева адвокатско възнаграждение
и 150 лева възнаграждение за вещо лице, ищецът има право на 138,51 лева. Същото
се отнася и до разноските в заповедното
– от общо направени 385 лева, се дължат 63,86 лева.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С.Р.П., ЕГН ********** ***, дължи на “Теленор България” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. София, район Младост, Ж.К.”Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 6,
представлявано от Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачик, сумата от 3,63 лева (три лева и шестдесет и три
стотинки) , дължими за периода от 05.11.2018г. до 04.02.2019г. по договор за
лизинг на мобилно устройство HUAWEI Media Pad T2 7 4G Silver от 13.09.2017г. и сумата от 10,17 лева (десет лева и седемнадесет стотинки), дължими за
периода от 05.11.2018г. до 04.02.2019г. по договор за лизинг на мобилно
устройство TABLET
PRESTIGIO WIZE 3418 8 4G Yellow от 22.03.2018г., за
което са съставени фактури №**********/05.12.2018г., №**********/05.01.2019г. и
№**********/05.02.2019г., и сумата от 47,94 лева (четиридесет
и седем лева и деветдесет и четири стотинки), представляваща незаплатен остатък
от лизингови вноски, дължими по договор лизинг на мобилно устройство HUAWEI
Media Pad T2 7 4G Silver от 13.09.2017г. и по договор за лизинг на
мобилно устройство TABLET PRESTIGIO WIZE 3418 8 4G Yellow от 22.03.2018г. за периода от 05.02.2019г. до изтичане на срока на
договорите, за което е съставена фактура №**********/05.04.2019г., ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на подаване на
заявлението 21.08.2020г. до окончателното изплащане на вземането, за събиране
на което е издадена заповед за изпълнение № 260021 от 28.08.2020г. по ч.гр.д.№1357/2020г.
по описа на АРС, като ОТХВЪРЛЯ
предявените искове за признаване на установено, че се дължи сумата 78,51 лева, представляваща
месечни абонаментни такси и такса спиране, дължими по договор за мобилни услуги
от 13.09.2017г. и договор за мобилни услуги от 22.03.2018г. за периода от
05.11.2018г. до 04.02.2019г., за което са съставени фактури №**********/05.12.2018г., №**********/05.01.2019г. и
№**********/05.02.2019г., както и че се дължи сумата от 234,49 лева, представляваща неустойка дължима
поради предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от 13.09.2017г. и
договор за мобилни услуги от 22.03.2018г., за което е съставена фактура №**********/05.04.2019г., за събиране на които е издадена
заповед за изпълнение № 260021 от 28.08.2020г. по ч.гр.д.№1357/2020г. по описа
на АРС
ОСЪЖДА С.Р.П., ЕГН ********** ***, да заплати на “Теленор България” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. София, район Младост, Ж.К.”Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 6,
представлявано от Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачик, сумата от 138,51 лева (сто
тридесет и осем лева и петдесет и една стотинки), направени по
производството разноски и сумата от 63,86
лева (шестдесет и три лева и осемдесет и шест стотинки), направени в
заповедното производство разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: