№ 1007
гр. Пловдив, 16.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Иван Б. Бонев
Членове:Михаела Ат. Добрева
Станислава Б. Бозева
като разгледа докладваното от Станислава Б. Бозева Въззивно частно
наказателно дело № 20225300602193 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 243, ал.8 от НПК.
С определение № 1195/18.11.2022г. по ЧНД № 5837/2022г. по описа на
Районен съд Пловдив,10 н.с. е потвърдено Постановление на РП Пловдив от
27.09.2022г., с което е прекратено наказателното производство по досъдебно
производство № 260/2022г. по описа на 2 РУ при ОДМВР Пловдив, водено за
престъпление по чл. 206, ал.1 от НК.
Срещу така постановеното определение е постъпила жалба от С. А. К., в
която се навеждат съображения за незаконосъобразност на съдебния акт – превратно
тълкуване на доказателствата, при което е достигнато до неправилен извод за липса на
извършено престъпление както по чл. 206, ал.1 от НК, така и по чл. 290 от НК. Отправя
се искане за отмяна на определението на съда и постановлението на РП, с което
наказателното производство е било прекратено, като делото бъде върнато, за
привличане на Е. К.а като обвиняемо лице по посочените две престъпления.
Пловдивският окръжен съд, като обсъди материалите по делото, доводите в
жалбата и извърши проверка за законосъобразност и обоснованост на обжалваното
определение, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима - подадена от надлежна страна в
законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по
същество е неоснователна.
Производството е било образувано по жалби от С. К., визиращи
неправомерно поведение основно на Е. К.а – бивша съпруга на С. К., заключаващо се в
това, че на 11.12.2021г. е изнесла от предоставеното й при развода им за ползване
жилище различни вещи, между които и в последващите си разпити жалбоподателят
индивидуализира само 1 бр. мобилен телефон Айфон, 1 бр. лазерно устройство, 1 бр.
кафемашина марка „Саеко“, 1 бр. микровълнова фурна Самсунг, 1 бр. прахосмукачка
Филипс, детско легло, детска маса и детско столче. Разпитан като свидетел след
образуване на наказателното производство за посочените вещи, К. е посочил, че има
претенции единствено по отношение на телефона, лазерното устройство и
1
кафемашината, като първите две били актив на дружеството, на което е собственик и
управител /приложил е писмени доказателства за закупуване на вещите/, а
кафемашината била подарък за семейството от майка му.
В хода на досъдебното производство като свидетел е разпитана и Е. К.а, която
посочва, че напускайки семейното жилище на ул. „Г.И.“, е взела със себе си само вещи,
необходими за отглеждане на детето, родено от брака, лични вещи, посуда, както и
описани в съставен на място приемо-предавателен протокол /копие приложен на л. 28
от ДП/. Сочи да е оставила в жилището вещи, необходими за домакинството на много
по-значителна стойност, които тя третира като закупени по време на брака.
Претенцията на свидетелката е и че вещите, посочени в споменатия протокол, също са
закупени по време на брака за съвместно ползване от двамата съпрузи, а телефонът й е
бил подарен по повод на рождения й ден /в тази връзка е имало проверка по друга
жалба на К., по която РП Пловдив е отказала да образува досъдебно производство-виж
копие от постановлението на л. 20-21 от ДП, без да има данни дали същото е влязло в
сила/ Посоченият приемо-предаватален протокол не бил подписан от К., който не бил
съгласен с изнасянето на вещи от жилището.
В хода на досъдебното производство свид. К.а е върнала на свид. К. 1 бр.
мобилен телефон Айфон, 1 бр. лазерно устройство, 1 бр. кафемашина марка „Саеко“,
т.е. вещите, по отношение на които същият по-рано е имал претенции да са били
обсебени от страна на К.а, а по отношение на останалите упоменати и
индивидуализирани от свидетеля К. вещи, същият е заявил, че няма претенции.
Изразил е желание наказателното производство, водено против свид. К.а да бъде
прекратено.
Такава фактическа обстановка е била възприета в определението на Районния
съд, а така и в постановлението на РП Пловдив, изключая факта за несъгласието на К.
при изнасяне на вещите. Същата е съобразена със събраните към този момент
доказателства. Настоящата инстанция се солидаризира с мотивите на районния съд, че
единствено по отношение на обстоятелството дали свид. К. е възразил при изнасяне на
вещите от страна на свид. К.а, прокуратурата не е била екзактна в постановлението си.,
тъй като в тази насока са както показанията на разпитаните свидетели, така и
приложеното копие от приемо-предавателен протокол, който видно – не е бил
подписан от страна на К..
Правилно е било прието от районния съд, че спорът между двамата свидетели
към инкриминираната дата е бил във връзка с прекратяване на брака помежду им и все
още неуредените помежду им имуществени отношения, вкл. по повод на
инкриминираните вещи. Настоящата инстанция не констатира превратно или
неправилно възприемане показанията на двамата свидетели , а така и на
инкорпорираните писмени доказателства както от страна на прокурора, така и от
първата инстанция – доказателствата са коректно оценени, анализирани поотделно и
съпоставени помежду им. Правилно е заключил районният съд, че трите вещи, по
отношение на които К. е имал претенции, са му били върнати в хода на образуваното
досъдебно производство – телефонът Айфон, кафемашината и лазерното устройство,
както и че същият бил върнал на свид. К.а фотоапарат Канон, по отношение който пък
тя имала претенции към него. И на база на правилно анализираните доказателства,
напълно законосъобразно и районният съд е достигнал до извод за липса на извършено
престъпление по чл. 206, ал.1 от НК. Това е така, тъй като престъпният състав на
„обсебването“ изисква от обективна страна лицето, на което вещта е поверена на
определено правно основание, да се разпореди с нея фактически или юридически, така
2
щото да засегне възможността на собственика на вещта изобщо да се разпорежда с нея.
Съществено е да се посочи, че може да бъдат обсебени не само чужди движими вещи,
но и така, когато част от вещта принадлежи на дееца. От субективна страна обаче,
престъплението следва да е извършено с пряк умисъл – във волево отношение деецът
да има за цел да се разпореди с вещта в свой или чужд интерес.
Установява се от гласните доказателства, че не само по отношение на трите
вещи, които свид. К.а е върнала в хода на ДП, но и по отношение на други,
включително оставени в жилището след напускане на свид. К.а по-габаритни и на
значително по-висока стойност вещи, необходими за домакинството, всяка от страните
е имала претенции да са били закупувани от собствени или пари на родителите им и не
представлявали СИО. Верен е изводът на районният съд, че в случая се касае за изцяло
гражданско-правни отношения между свидетелите К.и, което изключва поведението на
свидетелката да се оценя като противоправно от наказателно-правна точка. Касае се за
вещи, които са били използвани от съпрузите в домакинството и ежедневието им по
време на брака и понастоящем същите имат спор за собствеността им. Извън
изложеното, поведението на К.а не може да се оцени като престъпно и поради
заявеното от всеки един от тях – че свид. К.а е посочила необходимост да се ползват от
нея тези вещи, тъй като жилището, в което се е преместила със сина им, не е било
оборудвано – „Тя също каза, че тези вещи са за детето ни и затова ги взема /л.50-гръб
от показанията на свид. К./, „Аз му казах на С., че тези вещи ми трябват, защото ги
няма в жилището, където ще ходя“, след което свид. К.а изразява готовност да ги върне
на бившия си съпруг/л.54-гръб/. Т.е. още към този момент същата е нямала намерение
да свои било лазерното устройство, било кафемашината, доколкото е смятала
единствено да ползва същите. Що се отнася до мобилния телефон, то за тази вещ
наказателното производство не е било образувано, проверка за това е била водена по-
рано по друга преписка, приключила с отказ за образуване на наказателно
производство. Но и видно, последната вещ също е била върната на свид. К.. При това
положение напълно законосъобразни са изводите на първата инстанция за
несъставомерност в поведението на свид. К.а. Още повече, че и настоящият съдебен
състав е на становище, че отношенията на страните са изцяло гражданско-правни, така
също и претенциите по повод състоянието на вещите са изцяло в сферата на
гражданското право и които могат да бъдат реализирани по друг ред, а не с използване
способите на наказателната репресия посредством образуване и водене на наказателно
производство.
Претендира се в жалбата, че К.а била „обсебила“ и други вещи, освен
посочените, но разпитан на два пъти в производството като свидетел, К. не
индивидуализира нито една друга вещ, по отношение на която има претенции, а
подобна конкретизация не се съзира и в жалбата на същия, с която е сезирал
прокуратурата. Ето защо няма основание за отмяна на постановлението на прокурора и
връщане на делото за допълнително разследване. Неоснователно е и искането за
продължаване на наказателното производство, за да бъдат приобщени като
доказателства записи от видеонаблюдение. Не става ясно от жалбата на К. какви са
тези видеозаписи, кой ги е заснел, при какви обстоятелства и какво ще се установява с
тях. При това положение, няма основание за ревизиране на становището за пълно,
обективно и всеобхватно изследване на релевантните обстоятелства и ясно очертаване
на фактическа обстановка, която не сочи да е реализиран състав на разследваното или
друго престъпление.
Не може да се сподели и доводът за нарушени права на свидетеля К. при
3
водене на разследването, тъй като не се бил консултирал с адвокат преди да направи
изявлението си, че е удовлетворен от воденото разследване и няма претенции към свид.
К.а – видно от протокола за разпит от 08.06.2022г., така и от този от 08.07.2022г.
правата по чл. 75 от НПК, а така и по чл. 122, ал.2 от НПК са му били ясно разяснени и
същият е положил подписа си под съответните текстове в уверение, че е запознат с тях.
Напълно се споделят и съображенията на районния съд да отхвърли като
неоснователни доводите на жалбоподателя за привличане на К.а като обвиняема за
престъпление по чл. 290, ал.1 от НК – за лъжесвидетелстване, доколкото в случая се
претендира невярност в твърдения, изречени от същата в настоящото наказателно
производство. Извън изложеното следва да се посочи, че единствено от
компетентността на прокуратурата е да преценява дали да привлече към наказателна
отговорност едно лице /чл. 127, ал.1 от Конституцията на Р България/.
Предвид изложеното по-горе, настоящият състав намира, че определението на
Районен съд Пловдив е законосъобразно и като такова следва да се потвърди.
Водим от изложеното, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1195/18.11.2022г. по ЧНД № 5837/2022г.
по описа на Районен съд Пловдив,10 н.с., с което е потвърдено Постановление на РП
Пловдив от 27.09.2022г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно
производство № 260/2022г. по описа на 2 РУ при ОДМВР Пловдив, водено за
престъпление по чл. 206, ал.1 от НК.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4