Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 53 от 16.03.2021 г., гр. Кюстендил
В И
М Е Т О НА Н А Р О Д А
Административен
съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на седемнадесети февруари две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
АСЯ СТОИМЕНОВА
при секретар
Ирена Симеонова и с участието на прокурор Йордан Г.,
като разгледа докладваното от съдия Ася Стоименова касационно
административнонаказателно дело № 299 по
описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр.
с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН).
Делото
е образувано по касационна жалба от Д.Г.Н., с ЕГН ********** и адрес: ***,
срещу Решение № 260070/28.10.2020 г., постановено по административнонаказателно
дело (АНД) № 590/2020 г. по описа на Районен съд –
Кюстендил, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) №
42-0000411/07.04.2020 г., издадено от директора на Регионална дирекция
„Автомобилна администрация – София” при Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация” към Министерството на транспорта, информационните технологии и
съобщенията (МТИТС). С посоченото наказателно постановление на Д.Н. на
основание чл. 95, ал. 1, т. 3 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтПр) е
наложена глоба в размер на 500,00 лева за нарушение по чл. 38, предл. 1 от
Наредба № 34 от 1999 г. за таксиметров превоз на пътници (Наредба № 34/1999
г.). В жалбата е наведено касационното
основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс.
Претендира се отмяна на решението и на наказателното постановление.
В съдебното заседание по делото жалбата се поддържа от адвокат К. Д. –
процесуален представител по пълномощие на Д.Н..
Регионална
дирекция „Автомобилна администрация – София” при Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация” към МТИТС не се представлява
в съдебното заседание по делото и не изразява становище по касационната жалба.
Прокурорът
дава заключение за неоснователност на жалбата.
Касационната
жалба е допустима. Подадена е от страна с право на касационно оспорване по
смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен
контрол и в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, и отговаря на
изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
Предмет
на въззивно обжалване е НП № 42-0000411/07.04.2020 г., издадено от директора на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация – София” при Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация” към МТИТС. От фактическата страна на спора районният
съд е установил, че на 03.03.2020 г. около 09:35 часа Д.Н., като водач на лек
таксиметров автомобил марка „Д.”, модел „Л.”,
с рег. № **** включен в списъка на Удостоверение за
регистрация №10193/22.06.2010 г. за извършване на таксиметров превоз на „М.
п.” ЕООД, е извършил
таксиметров превоз на пътник – С. Й.
Г, след наемане на таксиметровия автомобил по телефона на телефонен номер №****,
като при спирането на начална спирка на Гаров площад в гр. Кюстендил
контролните органи – В.
Ж.
Г. и С. И.К.
(инспектори в Регионална дирекция „Автомобилна администрация – София”),
установили, че водачът не е включил монтирания в автомобила електронен таксиметров апарат с фискална памет (ЕТАФП) ЕТ000579 и ФП
№ 48024943. Водачът
е работил с пътен лист № 24/03.03.2020
г. от пътна книжка серия КН № **/10.12.2019 г. За установеното нарушение срещу Н. е съставен Акт
за установяване на административно нарушение (АУАН) №271272/03.03.2020
г., като същото е квалифицирано по чл. 38, предл. 1 от Наредба №34/1999 г. Въз основа на
съставения акт е издадено процесното НП, в което са възпроизведени фактическите констатации по акта, с изключение на началната точка на маршрута, по
който е извършен процесният таксиметров превоз – в наказателното постановление
е посочено с. Г., а в акта – с. Г. В производството пред районния
съд са разпитани
актосъставителят и свидетелят по акта, които потвърждават констатациите в
същия. Районният
съд е приел от правна страна липса на допуснати нарушения в процедурата по
съставяне на акта за установяване на административното нарушение и издаване на
наказателното постановление, компетентност на административнонаказващия орган,
наличие на реквизитите по чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН съответно в акта и в
наказателното постановление, доказано противоправно поведение на Д.Н. и
законосъобразно наложено административно наказание. По посочените правни доводи
съдът е потвърдил наказателното постановление.
В
пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с
наведеното в жалбата касационно
основание настоящият касационен състав намира, че
че решението на районния съд е валидно и допустимо, а преценено за съответствие
с материалния закон – правилно.
Правилен
е изводът на районния съд за липса на формални предпоставки за
отмяна на наказателното постановление, тъй като при реализирането на
административнонаказателната отговорност на Д.Н. не са допуснати съществени
процесуални нарушения, водещи до опорочаване на производството. Разминаването в процесните АУАН и НП относно началната точка на маршрута, по който е извършен процесният таксиметров превоз
– съответно с. Г. и с. .Г, не е съществено процесуално нарушение, доколкото не
е довело до ограничаване на правото на защита на нарушителя. Процесното
административно нарушение е установено от контролните органи в крайната точка
на маршрута и различно посочената начална точка на същия в акта и в
наказателното постановление не се отразява на съставомерността на деянието, за
което е санкциониран нарушителят.
Правилен
е и изводът на районния съд за доказано нарушение от
обективна и субективна страна. Съгласно
разпоредбата на чл. 38, предл. 1 от Наредба № 34/1999 г. след наемане на
автомобила водачът задължително включва таксиметровия апарат и превозва пътника
по най-краткия маршрут, освен ако пътникът не пожелае друго. Изпълнителното
деяние от състава на нарушението по чл. 38, предл. 1 от Наредба №34/1999
г. се осъществява чрез бездействие. Негов извършител е водач на лек таксиметров
автомобил. Бездействието се свързва е неизпълнение на задължението на водача да
включи таксиметровия апарат след наемане на автомобила. От събраните пред
районния съд писмени и гласни доказателства е безспорно установено,
че на 03.03.2020 г. Д.Н. е управлявал посочения в наказателното
постановление лек таксиметров автомобил, с монтиран
в същия ЕТАФП. Автомобилът е включен в списъка на Удостоверение за регистрация
№ 10193/22.06.2010 г. за извършване на
таксиметров превоз на „М. п.”
ЕООД. Съгласно показанията на актосъставителя и свидетеля по акта в часа на
проверката с автомобила е извършен превоз на
пътник без водачът да е включил
таксиметровия апарат.
Съдът
намира, че наложеното
наказание
глоба в размер на 500,00
лева е
правилно определено,
доколкото санкционната разпоредба на чл. 95, ал. 1,
т. 3 от ЗАвтПр, в приложимата редакция, определя
наказанието
в абсолютен размер, което изключва възможността на административнонаказващия орган за
преценка по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. В случая липсват
обстоятелства, които да сочат, че процесното
нарушение
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушения от този вид, поради което не е
налице маловажен
случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Процесното
наказателно постановление е законосъобразно и като го е потвърдил,
районният съд е постановил правилно решение.
По изложените
съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 от АПК във
вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН
съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
260070/28.10.2020 г., постановено по АНД №590/2020 г. по описа на Районен съд –
Кюстендил.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.