№ 724/6.10.2022г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд
– Пазарджик – ХІ – административен състав, в открито съдебно заседание на
четиринадесети септември две хиляди двадесет и втора година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1. ГЕОРГИ ВИДЕВ 2. ДИЯНА
ЗЛАТЕВА-НАЙДЕНОВА |
|
При секретар |
Тодорка Стойнова |
и с участието |
|
на прокурора |
Паун Савов |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ДИЯНА ЗЛАТЕВА-НАЙДЕНОВА |
|
|
по к.а. дело № 678 по описа на съда за 2022 г. |
||
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.
285, ал. 1 от ЗИЗНС.
Делото е образувано
по две касационни жалби. Едната е на Н.Л.Х. против Решение № 304/20.04.2022 г.,
постановено по адм.д. № 1420/2021 г. по описа на Административен съд –
Пазарджик, в частта му, с която е отхвърлена исковата му претенция да бъде
осъдена Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ да му заплати обезщетение
за неимуществени вреди за разликата от 630 лв. до 50 000 лв. Втората касационна
жалба е от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ против същото решение,
но в осъдителна му по отношение на дирекцията част.
В касационната
жалба на Н.Л.Х. се твърди, че решението в отхвърлителната му част е
незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени процесуални
нарушения. Моли се да бъде отменено решението на първоинстанционния съд и да
бъде постановено друго, с което да бъде уважен изцяло предявения иск.
В касационната
жалба на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ са изложени съображения за неправилност на решението му в
осъдителната част поради неговата необоснованост. Моли се да бъде отменено
решението на първоинстанционния съд в осъдителната му част, като бъде
постановено друго, с което искът да бъде изцяло отхвърлен.
В
съдебно заседание касаторът Н.Х. редовно призован, не се явява, не се
представлява.
Ответникът
по касационната жалба – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и касатор,
редовно призован, не се явява в съдебно заседание, представлява се от юрк. Р.,
който оспорва жалбата на Н.Л.Х.. Излага подробни съображения за
законосъобразност и правилност на решението, в частта с която са отхвърлени
исковете на Н.Л.Х., съответно за неправилност на оспореното решение в
осъдителната му част.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик счита, че решението на
Административен съд - Пазарджик е правилно и законосъобразно и моли да бъде
оставено в сила.
Административен съд – Пазарджик, XI с-в като взе предвид доводите на
страните и посочените касационни основания, прие за установено следното:
Касационните жалби
са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС
и са процесуално допустими.
Разгледани по същество жалбите са неоснователни.
При проверка на обжалваното решение, настоящата инстанция
счита, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Събрани са достатъчно доказателства, установяващи
фактическата обстановка, при чиято преценка са възприети законосъобразни правни
изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция.
С решението си Административен съд – Пазарджик, II с-в е установил
правилно фактическата обстановка, а именно, че Н.Л.Х. е задържан в Арест
Кърджали на 09.02.2016 г. по досъдебно производство № 2/2016 г. по описа на
Следствен Отдел в Окръжна прокуратура, Кърджали, за престъпление по чл. 116,
ал. 1, т. 9 и чл. 339, ал. 1 от НК. На 13.05.2016 г. Х. е в Ареста на Областна
служба „Изпълнение на наказанията“ гр. София за извършване на комплексна
психологична и психиатрична експертиза, като на 09.06.2016 г. е върнат обратно
в Арест Кърджали. На 11.11.2016 г., Х. е конвоиран отново в Областна служба
“Изпълнение на наказанията“, София за явяване в съдебно заседание по гражданско
дело в Софийски районен съд, като на 17.11.2016 г. е върнат обратно в Арест
Кърджали; на 09.05.2017 г. Х. ***.
През време на престоя си
в Арест Кърджали, Х. бил настанен сам в килия № 2 с нетната площ от 4,96 кв.м.,
като както при първоначалното задържане, така и през целия му престой в Арест
Кърджали същият е бил настанен в самостоятелната килия № 2, за непълнолетни,
тъй като при задържането му е бил непълнолетен и никога не е бил в наказателна
килия № 6. Килия № 2 била обзаведена
със следните мебели: легло, тип вишка; пластмасова масичка; пластмасова
табуретка; леглото с дюшек, възглавница, одеяло, два броя чаршафи и калъфка за
възглавница. Постелките в килиите, включително и в килия № 2 се подменяли и перяли
всяка седмица в пералня в град Кърджали. Размерът на всяка една мебел в килия №
2, включително леглото били както следва: леглото е с размер 70/190 см.;
пластмасовата масичка с размер 45/45 см.; пластмасовата
табуретка с размер 30/30 см. На килиите имало монтирани метални решетъчни врати,
които осигурявали през деня достъп на дневна светлина и проветривост, идваща от
прозорците с PVC дограма в коридора срещу килиите, като разстоянието от вратата
на килията и прозореца било 1,40 м. Над вратата имало монтирани решетки с
вентилация и осветление. Арестът разполагал с климатици за топло и студено, а
през зимния период и парно отопление. Прозорците никога, включително и през
процесния период не били счупени. Килиите в Арест Кърджали нямали собствен
санитарен възел, като санитарният възел бил общ за всички помещения. Имало обща
баня и тоалетна с площ от 5,25кв.м., постоянно течаща топла и студена вода. На
задържаните в ареста лица, редовно се осигурявал достъп до тоалетна по всяко
време на денонощието. Същото се спазвало и изпълнявало от служителите от
надзорно-охранителния състав на ареста. При престоя в Арест Кърджали, Х. на
основание т. 24 от Правилника за вътрешния ред в арестите редовно ползвал
правото си на къпане, поне два пъти седмично, а в летните месеци и ежедневно.
Нямало данни на лицето да е отказван такъв достъп при спазване разпределението
на времето за деня в ареста за процесния период от време. Служители от
надзорно-охранителния състав на ареста са спазвали правата му в това отношение.
На всички задържани лица при поискване винаги се осигурявал достъп до
санитарния възел през цялото денонощие, като Х. редовно е ползвал това си
право. Сравнително малкия брой задържани в ареста позволявал ползването на
санитарния възел при нужда от задържаните лица редовно, безпроблемно и
безпрепятствено. Според заявеното в представената по делото справка, през
периода от 09.02.2016 г. до 09.05.2017 г. в килиите на Арест Кърджали,
включително и в килия № 2 не е имало хлебарки, дървеници, гризачи, плесен и
мухъл, не е имало теч на вода, не е имало влага или мухъл. В рамките на този
период от време, ежедневно се извършвала дезинфекция на арестните помещения.
Ежемесечно се извършвали дезинфекция, дезинсекция и дератизация на помещенията
в ареста от оторизирано лице с необходимите препарати за това. През този
период, Х. не бил подавал никакви жалби или оплаквания към условията. Храната в
Арест Кърджали се доставяла от „Адриана“ ЕООД, Кърджали, с което дружество
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ имала сключен договор. Храната се
доставяла ежедневно по заявка и топъл дневен склад, при нужната хигиена в
условията на кетъринг, в кутии за еднократна употреба за всяко задържано лице,
отговаряща на качество, количество и калоричност. Ежедневно хигиената и
качеството на храната в ареста се контролирали от фелдшер на ареста, командира
на отделение и от дежурния по арест.
През времето на
пребиваване в Арест Кърджали, Х. е ползвал правото си на свиждания. Х. редовно
е ползвал правото си на телефонни разговори, като е провел общо 250 телефонни
разговора с негови близки и с адвоката си. При свижданията и срещите, никога не
било имало оплаквания или жалби относно реда и условията в ареста. Н.Х. ползвал
ежедневно правото, съгласно разпределението на времето за деня в ареста, на
престой на открито, провеждан в обособеното за целта място в ареста - обособено
закрито помещение за престой на задържаните лица с достъп на въздух и дневна
светлина, което задържаните лица ежедневно ползват. Всичко това било надлежно
вписано в книгите и регистрите на ареста. През целия период на престоя си в
Арест Кърджали, Х. ползвал правото си на преса, книги, радио и телевизор,
съгласно разпределението на времето в ареста и разпоредбите в Правилника за
вътрешния ред в арестите, утвърден със заповед от Главния директор на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“. Арест Кърджали разполагал и с медицински
фелдшер, който ежедневно извършвал медицински преглед на задържаните лица, а
при нужда или възникнала нужда по всяко време на денонощието. Служителите от
надзорно-охранителния състав на Арест Кърджали, в рамките на своите служебни
задължения, третирали и се отнасяли еднакво спрямо всички задържани в ареста
лица при стриктно спазване на разпоредбите на ЗИНЗС, ППЗИНЗС и Правилника за
вътрешния ред в ареста.
Нямало данни по отношение
на Х. да е имало случаи на превишаване на служебните задължения от страна на
надзорно-охранителния състав, да е бил обиждан, огорчаван, да е принуждаван да
търпи или да върши неща противни на волята му или някакви други неправомерни
действия. Според удостовереното в справката, Н.Х. е спазвал и изпълнявал
задълженията си при престоя в ареста и не е имал никакви проблеми с
надзирателите в ареста. Няма данни спрямо него в ареста да са били употребявани
обидни думи или квалификации. Няма никакви данни при престоя му в ареста да са
употребявани физическа сила и помощни средства.
С оглед горните,
първоинстационният съд правилно е приел, че за жалбоподателя Х., за периода
09.02.2016 г. до 16.05.2017 г., бидейки в Ареста Кърджали за прилагане на мярка
за неотклонение „задържане под стража“ не се установява да е бил принуден да
живее в условията на пренаселеност, недостатъчно проветряване и дневна светлина
и при наличието на насекоми, гризачи и мухъл в помещението.
Условията за
обитаване в Ареста Кърджали са описани с детайлни подробности в степен, която
изключва възможност за подлагане на съмнение на твърденията на административния
орган. Не установява ангажиране на доказателства в обратния смисъл.
По отношение на
престоя на жалбоподателя в Затвора гр. Враца, съдът е установил, съобразно Справка
вх. № 614 от 20.01.2022 г. от администрацията на Затвора Враца, че Н.Л.Х. е
постъпил в Затвора гр. Враца на 10.05.2017 г. и е освободен на 29.03.2021 г. в
хипотеза на условно, предсрочно освобождаване.
Във въпросната
справка е посочено следното:
- За периода
10.05.2017 г. до 06.02.2018 г., Х. е бил в група за обвиняеми и подсъдими, като
е настанен в помещение № 502 с площ 23.63 м². Помещението са обитавали до
5 лица общо. В същото е имало общо 5 бр. легла с размери 0.8 м. х 1.9 м. и площ
от 1,52 м².; общо 2 бр. маса с размери 0.8 м. х 0.8 м. и площ от 0,64
м²; стол кухненски общо 3 бр. с размери 0.4 м. х 0.4 м. и площ от 0,16 м².;
общо 3 бр. шкаф за лично бельо двоен с размери 0.45 м . х 0.45 м. х 1.6 м. и
площ от 0,20 м².
- За периода
06.02.2018 г. до 14.08.2018 г., Х. е пребивавал в VІ група за осъдени. Бил е
настанен в помещение № 405, състоящо се от 4 отделения с площ от по 7,60
м², тоест с обща площ от 30,40 м². В помещението са пребивавали до 7
лица общо. Мебелировката е включвала общо 7 броя легла с размери 0.8 м. х 1.9
м. и площ от 1,52 м².; 4 броя маса 0.8 м. х 0.8 м. и площ от 0,64 м²;
4 броя стол кухненски 0.4 м. х 0.4 м. и площ от 0,16 м².; 4 броя шкаф за
лично бельо двоен 0.45 м . х 0.45 м. х 1.6 м. и площ от 0,20 м².
- За периода
14.08.2018 г. до 29.03.2021 г., когато е освободен, Х. пребивавал във ІІ гр. за
осъдени ученици. Настанен е в помещение № 208 с площ от 20,53 м². Посочено
е в справката, че в помещението са пребивавали до 7 лица общо, като от
01.01.2019 г., когато влизат в сила разпоредбите на чл. 43, ал. 3 от ЗИНЗС,
настанените в помещението са максимум до 5 лица. По желание на Х., на 31.05.2019 г. е бил преместен от помещение
№ 208 в помещение № 206, където пребивава до 06.01.2020 г., когато отново по
негово желание е настанен в помещение № 204. Там пребива до 19.02.2020 г.,
когато отново пожелава да се премести в помещение № 208, до момента в който е
освободен. Помещения 204, 206 и 208 са идентични. Мебелировката им включва общо
5 бр. легла с размери 0,8 м. х 1,9 м. и площ от 1,52 м².; 1 брой маса с
размери 0,8 м. х 0,8 м. и площ от 0,64 м²; 2 броя стол кухненски с размери
0.4 м. х 0.4 м. и площ от 0,16м².; 3 броя шкаф за лично бельо двоен с
размери 0,45 м . х 0,45 м. х 1,6 м. и площ от 0,20м².
Според
справката, през 2009 г. е извършен основен ремонт на помещенията в корпуса на
затвора, като след това непрекъснато се извършват поддържащи дейности с цел
осигуряване на нормални битови условия за живот. Всяко от посочените помещения
разполагало с постоянна течаща вода, а топлата вода се пускала по график.
Изградени били санитарни възли във всички помещения. Нямало регистрирани
сигнали от Х. за лоши битови условия. Затвора гр. Враца имал сключен договор
със специализирана фирма за обезпаразитяване на помещенията, което се извършва
по график и извънредно при подадени сигнали. Съдът е приел, че представената
справка от администрацията на Затвора гр. Враца съдържа еднозначни и непротиворечиви
данни относно битовите условия, при които е пребивавал Х..
Други
доказателства касаещи условията за настаняване, освен посочената справка не са представени
по делото, не се установява да са ангажирани други доказателствени средства.
Предвид горното, съдът правилно е установил, с оглед разпределената доказателствена
тежест между страните, че тези данни обосновават извод на недоказаност на
твърденията на ищеца относно втория от исковите периоди за това, че в
помещенията, които е обитавал не е имало постоянен достъп до течаща топла и
студена вода и санитарен възел, че са използвали кофи за ходене по нужда; че не
е имало условия за раздвижване; че килиите
били мръсни, с олющени стени, покрити с мухъл; че подът бил покрит с балатум,
който е стар и скъсан; че в помещенията имало гризачи, дървеници и хлебарки.
По отношение на
твърденията на ищеца за това, че при пребиваването си в Затвора Враца е бил
принуден да обитава помещение в условията на пренаселеност и липса на
достатъчно жилищна площ, първоинстанционния съд е установил, че за периода
10.05.2017 г. до 06.02.2018 г., в който Х. е бил настанен в помещение № 502, за
всеки един от обитаващите стаята е било осигурена площ от 4,72 м², като
дори да се изключи площта заемана от безусловно необходимите легла и шкафове за
лично бельо, то за всеки един от обитаващите помещението е имало площ от 3,08
м²; За периода 06.02.2018 г. до 14.08.2018 г., в който Х. е пребивавал в
помещение № 405, за всеки един от обитаващите стаята е било осигурена площ от
4,34 м², като дори да се изключи площта заемана от безусловно необходимите
легла и шкафове за лично бельо, то за всеки един от обитаващите помещението е
имало площ от 2,73 м²; За периода 14.08.2018 г. до 01.01.2019 г., в който Х.
е пребивавал в помещение № 208, за всеки един от седемте лишени от свобода,
които са обитавали стаята е било осигурена площ от 2,93 м².; За периода
01.01.2019 г. до 29.03.2021 г., в който Х. е пребивавал в помещения № 204, №
206 и № 208, за всеки един от петте човека обитаващи стаята е било осигурена
площ от 4,11м², като дори да се изключи площта заемана от безусловно
необходимите легла и шкафове за лично бельо, то за всеки един от обитаващите
помещението е имало площ от 2,47 м².
На последно
място, касателно твърдението на жалбоподателя, че на 16 юни 2021 г., бил
опериран от киста, която е причинена от лошите условия в затвора и ареста, съдът
е приел правилно същите за недоказани поради липсата на ангажирани каквито и да
е доказателства в тази насока.
Предвид изложеното,
настоящият състав намира, че първоинстанционният
съд е събрал и обсъдил всички относими писмени и гласни доказателства, като
правилно е установил наличието на нарушение, за което се дължи обезщетение по
реда на чл. 284 от ЗИНЗС.
Съгласно чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко място за
лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други
помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите - за
поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство
на задържаните лица, а съобразно чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС е установено
изискването, минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от
свобода да не е по-малка от 4,00 м².
Както бе посочено по-горе, за периода 14.08.2018 г.
до 01.01.2019 г., в който Х. е пребивавал в помещение № 208, за всеки един от
седемте лишени от свобода, които са обитавали стаята е било осигурена площ от
2,93 м². При това положение, правилно
първоинстанционният съд е приел, че е налице нарушение на посочената разпоредба
на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС по отношение на ищеца че в този период е обитавал
помещение, в което не му е била осигурена жилищна площ, не по малко от 4,00
м².
Според чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените и
задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение, като съобразно ал. 2 от същата разпоредба,
за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност.
При това положение, установяването на кой да е от
фактите, посочени в хипотезите на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, обосновава извод, че е
налице нарушение на забраната осъдените и задържаните под стража да бъдат
подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение.
Съобразно указанието възведено в чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС, в случаите по чл. 3, ал. 2 съдът взема предвид кумулативното въздействие
върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от
свобода или задържането под стража, продължителността, както и други
обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора.
При посочените установявания, настоящият състав
намира, че първоинстанционният съд е постановил правилно и обосновано решение,
в съответствие с трайната съдебна практика по прилагане на чл. 284 и сл. от ЗИНЗС.
При
разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал нарушения на
процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му, както и е
постановил обосновано решение, прилагайки правилно материалния закон. Решението
на Административен съд – Пазарджик, II с-в следва да бъде оставено в сила, а
касационните жалби като неоснователни - без уважение.
По изложените съображения и на основание чл. 221,
ал. 2, предл. първо от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 304/20.04.2022 г., по
адм.д. № 1420/2021 г. по описа на Административен съд – Пазарджик.
Решението е окончателно.
Председател: /П/
Членове:
1. /П/
2./П/