№ 661
гр. София, 13.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Светлин Михайлов
Снежана Бакалова
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно търговско дело
№ 20241001000490 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.
Образувано е по повод постъпил въззивна жалба от Ц. Н. Ц. и „София риалти
финанс С.Р.Ф.“ ООД, с която обжалват решение № 260 956 от 12.07.23 г., постановено по гр.
д. № 2 363/21 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 4 състав, с което
съдът е отхвърлил исковете на Ц. Н. Ц. и „София риалти финанс С.Р.Ф.“ ООД срещу „Банка
ДСК“ АД за установяване в отношенията между страните, че поради изтекла погасителна
давност Ц. Н. Ц. и „София риалти финанс С.Р.Ф.“ ООД не дължат солидарно на „Банка
ДСК“ АД заплащане на сумата общо 30 677.98 евро, с левова равностойност 60 000 лв.,
частично от 804 850.29 евро, с левова равностойност 1 574 150.34 лв., от които както следва:
15 000 евро с левова равностойност 29 337 лв., частично от 451 093.41евро - непогасена
главница; 15000 евро с левова равностойност 29 337 лв., частично от 349 906.45 евро
непогасена законна лихва; 101.91 евро - разноски по застрахователна премия; 1 126.69 лв.
частично от 7 331.47 лв. - такси и разноски по изпълнителни дела, представляващи
задължение по договор за ипотечен кредит от 20.12.2008 г. сключен с „Банка ДСК“ ЕАД, за
задълженията по който е издадена запис на заповед от 20.12.2008 г. от „София риалти
финанс С.Р.Ф.“ ООД, авалиран от Ц. Н. Ц., за които е издаден изпълнителен лист въз основа
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от
17.11.2011 г., по ч. гр. д. № 46 692/11г. по описа на Софийски районен съд, на основание чл.
124, ал. 1 ГПК и е осъдил Ц. Н. Ц. и „София риалти финанс С.Р.Ф.“ ООД да заплатят на
„Банка ДСК“ АД сумата 450 лв., представляваща сторените в производството съдебни
1
разноски, формирани от възнаграждение за защита от юрисконсулт.
В жалбата се твърди, че атакуваното решение е неправилно. Твърди се, че в
периода 2017 г. - 2021 г. не са извършвани изпълнителни действия, които могат да доведат до
спиране на давностните срокове като последното изпълнително действие е извършено на
04.09.2017 г., а изпълнителното дело е прекратено по силата на закона на 04.09. 2019 г.
Инвокират се доводи, че претендираните суми са недължими поради погасяването им по
давност в съответствие с даденото разрешение с ТР 2/13 на ОСГТК. Твърди, че
прехвърлянето на изпълнителното дело от ЧСИ С. Я. на ЧСИ И. Л. не представлява
изпълнително действие по смисъла на даденото разрешение в горецитираното тълкувателно
решение. Твърди, че молбата на банката вх. № 004510/10.05.2018 г. следва да бъде
преценявана до колко е реална или симулативна, като дори да се приеме, че същата прекъсва
сроковете по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, първото изпълнително действие след горепосочената
молба е извършено на 27.08.2020 г. от ЧСИ Н. Д. по настоящето изпълнително дело чрез
налагане на възбрана на недвижими имоти. Твърди, че и след това действие е изтекъл срока,
в който взискателя е бездействал. Инвокира доводи, че с оглед дадените разрешения в
тълкувателното решение следва да бъдат обезсилени извършените изпълнителни действия
след 04.09.2017 г. Твърди, че с оглед датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение не
следва да се прилага разпоредбата на чл.117, ал. 2 от ЗЗД и следва да се приложи кратката
тригодишна давност, тъй като претендираното вземане произтича от запис на заповед.
Твърди, че представеното постановление за прекратяване на производството е само с цел да
не се постанови благоприятно решение за ищците. С оглед на наведените твърдения моли
съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното и вместо него постанови ново, с
което да се уважи предявеният отрицателен установителен иск, като претендира и разноски.
Ответникът „Банка ДСК“ ЕАД оспорва подадената въззивна жалба. Твърди, че
подадената въззивна жалба е неоснователна, а обжалваното решение е правилно и
законосъобразно. Прави анализ на установените по делото факти, от които прави извод, че
първоинстанционният съд правилно е приел, че до датата на приключване на съдебното
дирене не е изтекъл период, през който да не са извършвани изпълнителни действия -
двугодишен, който би бил основание за прекратяване на производството поради перемпция
или петгодишен, при изтичането на който да се приеме, че вземанията на Банка ДСК АД са
погасени по давност. Твърди, че срокът на перемцията е ирелевантен по отношение на
изтичането на петгодишната давност, а дори да се приеме, че е релевантен, то към датата на
подаване на исковата молба същият не е изтекъл. Оспорва твърдението, че от ССчЕ се
установява, че не са извършвани изпълнителни действия. Твърди, че е правилен изводът на
първоинстанционния съд относно приложението на общата петгодишна давност за
вземанията по процесната заповед за незабавно изпълнение. Моля да оставите без уважение
въззивна жалба и претендира разноски за настоящето производство.
Съдът след като се съобрази с доводите изложени в жалбата и обсъди
събраните по делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
2
От фактическа страна:
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с атакуваното
решение № 260 956 от 12.07.23 г., постановено по гр. д. № 2 363/21 г. по описа на Софийски
градски съд, Гражданско отделение, 4 състав, съдът е отхвърлил исковете на Ц. Н. Ц. и
„София риалти финанс С.Р.Ф.“ ООД срещу „Банка ДСК“ АД за установяване в отношенията
между страните, че поради изтекла погасителна давност Ц. Н. Ц. и „София риалти финанс
С.Р.Ф.“ ООД не дължат солидарно на „Банка ДСК“ АД заплащане на сумата общо 30 677.98
евро, с левова равностойност 60 000 лв., частично от 804 850.29 евро, с левова
равностойност 1 574 150.34 лв., от които както следва: 15 000 евро с левова равностойност
29 337 лв., частично от 451 093.41евро - непогасена главница; 15000 евро с левова
равностойност 29 337 лв., частично от 349 906.45 евро непогасена законна лихва; 101.91
евро - разноски по застрахователна премия; 1 126.69 лв. частично от 7 331.47 лв. - такси и
разноски по изпълнителни дела, представляващи задължение по договор за ипотечен кредит
от 20.12.2008 г. сключен с „Банка ДСК“ ЕАД, за задълженията по който е издадена запис на
заповед от 20.12.2008 г. от „София риалти финанс С.Р.Ф.“ ООД, авалиран от Ц. Н. Ц., за
които е издаден изпълнителен лист въз основа заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 17.11.2011 г., по ч. гр. д. № 46 692/11г.
по описа на Софийски районен съд, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК и е осъдил Ц. Н. Ц. и
„София риалти финанс С.Р.Ф.“ ООД да заплатят на „Банка ДСК“ АД сумата 450 лв.,
представляваща сторените в производството съдебни разноски, формирани от
възнаграждение за защита от юрисконсулт.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с решение №
260 249 от 23.04.24 г., постановено по гр. д. № 2 363/21 г. по описа на Софийски градски съд,
Гражданско отделение, 4 състав съдът е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка
в решение № 2 363/12.07.2023 г. постановено по гр. д. № 2 363/21 г., по описа на Софийски
градски съд, Гражданско отделение, 4 състав, като навсякъде в решението, вместо
вписаното: „Ц. Н. Ц., ЕГН ********** и „София реалти финанс С.Р.Ф.“ ООД, ЕИК
*********“, да се чете: „Ц. Н. Ц., ЕГН ********** и „София риалти финанс С.Р.Ф.“ ООД,
ЕИК *********“.
Не се спори между страните, а се установява и от събраните по делото
доказателства, че „Банка ДСК“ АД се снабдила с изпълнителен лист от 17.11.2011 г., въз
основа заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
ГПК, издаден по ч. гр. д. № 46 692/11 г., по описа на Софийски районен съд, за вземанията
си по сключен между нея, като кредитор и „София риалти финанс С.Р.Ф.“ ООД, като
кредитополучател и Ц. Н. Ц., като ипотекарен длъжник, по договор за ипотечен кредит от
20.12.2008 г., за задълженията по който е издадена запис на заповед от 20.12.2008 г. от
„София риалти финанс С.Р.Ф.“ ООД, авалиран от Ц. Н. Ц..
Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че
въз основа на така издадения изпълнителен лист банката е образувала изп. д. №
20128440401244 по описа на ЧСИ С. Я.. Не се спори, че по образуваното изпълнително
производство ЧСИ е връчил покани за доброволно изпълнение на длъжниците, както и че
същите не са подали възражение по реда на чл. 414 от ГПК. Не се спори, а се установява и
от доказателствата, че по образуваното изпълнително дело е извършена публична продан на
недвижим имот на 04.09.2017 г.
3
От доказателствата, намиращи по изпълнителното делото се установява, че по
същото за периода след извършване на публичната продан от 04.09.2017 г. по делото са
постъпвали искания от взискателя за осъществяване на изпълнителни действия.
Не се спори, а се установява и от доказателствата, че след преместване на
изпълнителното дело при ЧСИ Л., с молба от 10.05.2018 г. визскателя е поискал насрочване
на опис и публична продан на недвижим имот собственост на ипотекарния длъжник,
находящ се в с. ***, обл. ***.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че на 07.02.20 г.,
след преместване на делото при ЧСИ Д., банката е поискала опис и насрочване на публична
продан на имотите собственост на „София риалти финанс С.Р.Ф.“ ООД, както и че е обявена
публична продан за същите в периода от 10.11. до 10.12.2020 г. Не се спори, а се установява
и от доказателствата по делото, че в резултат на проведената публична продан за купувач е
обявено трето лице, което е внесло предложената цена на 14.12.2020 г.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба ищецът е
предявил отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1
от ГПК, с искане да се признае за установено, че Ц. Н. Ц. и „София риалти финанс С.Р.Ф.“
ООД не дължат солидарно на „Банка ДСК“ АД заплащане на сумата общо 30 677.98 евро, с
левова равностойност 60 000 лв., представляваща част от общо претендирана сума от 804
850.29 евро, с левова равностойност 1 574 150.34 лв., от които 15 000 евро с левова
равностойност 29 337 лв., представляваща част от общо претендирана сума от 451
093.41евро - непогасена главница; 15 000 евро с левова равностойност 29 337 лв.,
представляваща част от общо претендирана сума от 349 906.45 евро непогасена законна
лихва; 101.91 евро - разноски по застрахователна премия; 1 126.69 лв. частично от 7 331.47
лв. - такси и разноски по изпълнителни дела, представляващи задължение по договор за
ипотечен кредит от 20.12.2008 г. сключен с „Банка ДСК“ ЕАД, за задълженията по който е
издадена запис на заповед от 20.12.2008 г. от „София риалти финанс С.Р.Ф.“ ООД, авалиран
от Ц. Н. Ц., за които е издаден изпълнителен лист въз основа заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 17.11.2011 г., по ч. гр. д. №
46 692/11 г. по описа на Софийски районен съд, поради погасяването им по давност.
С атакуваното решение № 260 956 от 12.07.23 г., постановено по гр. д. № 2
363/21 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 4 състав, съдът е
отхвърлил исковете на Ц. Н. Ц. и „София риалти финанс С.Р.Ф.“ ООД срещу „Банка ДСК“
АД за установяване в отношенията между страните, че поради изтекла погасителна давност
Ц. Н. Ц. и „София риалти финанс С.Р.Ф.“ ООД не дължат солидарно на „Банка ДСК“ АД
заплащане на сумата общо 30 677.98 евро, с левова равностойност 60 000 лв., частично от
804 850.29 евро, с левова равностойност 1 574 150.34 лв., от които както следва: 15 000 евро
с левова равностойност 29 337 лв., частично от 451 093.41евро - непогасена главница; 15000
евро с левова равностойност 29 337 лв., частично от 349 906.45 евро непогасена законна
лихва; 101.91 евро - разноски по застрахователна премия; 1 126.69 лв. частично от 7 331.47
лв. - такси и разноски по изпълнителни дела, представляващи задължение по договор за
ипотечен кредит от 20.12.2008 г. сключен с „Банка ДСК“ ЕАД, за задълженията по който е
издадена запис на заповед от 20.12.2008 г. от „София риалти финанс С.Р.Ф.“ ООД, авалиран
от Ц. Н. Ц., за които е издаден изпълнителен лист въз основа заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 17.11.2011 г., по ч. гр. д. №
46 692/11г. по описа на Софийски районен съд, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК и е осъдил
Ц. Н. Ц. и „София риалти финанс С.Р.Ф.“ ООД да заплатят на „Банка ДСК“ АД сумата 450
лв., представляваща сторените в производството съдебни разноски, формирани от
4
възнаграждение за защита от юрисконсулт.
С решение № 260 249 от 23.04.24 г., постановено по гр. д. № 2 363/21 г. по
описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 4 състав съдът е допуснал поправка
на очевидна фактическа грешка в решение № 2 363/12.07.2023 г. постановено по гр. д. №
2 363/21 г., по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 4 състав, като
навсякъде в решението, вместо вписаното: „Ц. Н. Ц., ЕГН ********** и „София реалти
финанс С.Р.Ф.“ ООД, ЕИК *********“, да се чете: „Ц. Н. Ц., ЕГН ********** и „София
риалти финанс С.Р.Ф.“ ООД, ЕИК *********“.
По допустимостта и основателността на подадената въззивна жалба:
По отношение на допустимостта на подадената жалба съдът намира, че същата
е подадена от легитимирано лице, в установените от закона срокове, срещу подлежащ на
инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Атакуваното
решение е валидно и допустимо.
Във въззивната жалба са наведени твърдения за незаконосъобразност на
решението свързани с твърдението, че съдът неправилно е приел, че погасителната давност е
петгодишна, както и се оспорват изводите по отношение на перемирането на
изпълнителното производство и негово значение по отношение на давността. Така
наведените доводи съдът намира за неоснователни по следните съображения:
Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба ищецът е
предявил иск с правно основание чл. 439 от ГПК, като иска да бъде установено със сила на
присъдено нещо, че не дължи на взискателя сумата подробно описаните суми, предявени
като частични. Съгласно чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът може да оспорва изпълнението чрез
иск, който съобразно, ал. 2 може да се основава само на факти, настъпили след приключване
на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
Предмет на отрицателния установителен иск е недължимостта на изпълняемото материално
право, основана на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание, т. е. недължимост на
вземането, предмет на издадения изпълнителен лист, въз основа на който е образувано
изпълнителното дело. Съответно на предмета на отрицателния установителен иск надлежно
процесуално легитимирани страни в исковото производство са носителите на оспорваното
материално право - длъжникът като ищец и взискателят като ответник.
По отношение на наведения довод за незаконосъобразност на решението,
свързан с изводите на съда по отношение на срока на погасителната давност съдът намира,
че същият е неоснователен. ЗЗД е установил различна погасителна давност. Общата
погасителна давност според разпоредбата на чл. 110 ЗЗД е петгодишна. Тя е приложима във
всички случаи, при които законът не е определил друг специален давностен срок. Такъв
кратък срок е предвиден в разпоредбата на чл. 111, б. "в" от ЗЗЗД с изтичане на тригодишна
давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. Във
въззивната жалба са наведени твърдения относно неправилността на възприетото от
първоинстанционния съд, че претендираните от банката вземания се погасяват с изтичането
на общата, а не на специалната тригодишна давност, като това е мотивирано от твърдението
5
(неоспорено от страните), че заповедта за изпълнение е издадена въз основа на запис на
заповед. Тези доводи на въззивниците са неоснователни. По делото липсва спор, че срещу
издадената заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, въз основа на запис на заповед, както и че
в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, не е постъпило възражение, поради което и на основание
чл. 416 ГПК заповедта за изпълнение е влязла в сила. Вярно е, че липсва законов текст,
който изрично да указва, че съществуването на вземането в този случай е установено със
сила на пресъдено нещо, но с изтичане на срока за възражение и на сроковете по чл. 424
ГПК се получава ефект, аналогичен на силата на пресъдено нещо; длъжникът не би могъл да
релевира възраженията си срещу съществуването на дълга, тъй като неподаване в срок на
възражение преклудира възможността да се предявяват същите възражения по-късно
посредством отрицателен установителен иск, насочен към установяване недължимост на
посоченото в заповедта за изпълнение вземане. По последици влязлата в сила заповед по чл.
417 ГПК е приравнена на установено със съдебно решение вземане, следователно
приложимата давност е тази по чл. 117, ал. 2 ЗЗД. В този см. е константната практика на
ВКС, обективирана в решение № 448 от 04.07.2024 г., постановено по гр. д. № 3 976/22 г., по
описа на Г. К., ІV Г. О. на ВКС, решение № 3 от 04.02.2022 г., постановено по гр. д. № 1
722/21 г., по описа на ВКС, ГК, ІV г.о. и др. С оглед на така даденото разрешение в
константната съдебна практика настоящият състав намира, че доводите за погасяване на
вземането, установено със влязла в сила заповед за изпълнение са неоснователни.
По отношение на второто наведено основание за незаконосъобразност на
атакуваното решение и свързани с настъпването на перемция и нейното значение относно
погасяването по давност на вземането на банката съдът намира, че същото е неоснователно.
Съгласно задължителното тълкуване на приложението на закона дадени в т. 1
от Тълкувателно решение № 2 от 04.07.2024 г. по тълк. д. № 2/2023 г., ОСГТК на ВКС с
разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, предвиждаща, че когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното
производство следва да се прекрати с постановление на съдебния изпълнител, разгледани в
светлината на дадените разрешения с Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д.
№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в които е прието, че прекратяването на изпълнителното
производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК поради т. нар. перемпция настъпва по
силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече
настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните
правнорелевантни факти. Настъпването на перемпцията е основание за прекратяване на
процесуалните правоотношения в изпълнителния процес, но няма за последица погасяване
на признатото субективно материално право, нито на правото на принудително изпълнение.
Срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е процесуален и преклузивен и е в полза на длъжника. При
перемпцията не се погасява правото на принудително изпълнение.
След като е предприето изпълнителното действие, с което материалноправната
норма на чл. 116, б. "в" ЗЗД свързва последици за давността, е осъществен нейният
фактически състав и погасителната давност е прекъсната. От прекъсването на давността
6
започва да тече нова давност. Ефектът на прекъсването не се засяга от настъпилата по-късно
перемпция на изпълнителното дело. При перемпция на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК
изпълнителните способи, които са били осъществени преди тя да настъпи, не се засягат
изобщо от прекратяването на делото. Те са осъществени и приключени като отделни
процеси.
С приемането на т. 10 на ТР № 2/26.03.2015 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че
прекратяването на изпълнителното производство при настъпване на условието в чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК става по право и също така по право се обезсилват и вече предприетите по
делото изпълнителни действия. Изтъкнатото в мотивите на тълкувателния акт обезсилване
на предприетите изпълнителни действия, като законна последица от прекратяването на
делото, не се отнася до действията, с които законът свързва един вече настъпил
материалноправен ефект, какъвто е прекъсването на погасителната давност по чл. 116, б. "в"
ЗЗД. Затова в тълкувателия акт е посочено, че нова давност е започнала да тече от
предприемането на последното по време валидно изпълнително действие. Перемпцията и
давността са различни правни институти, с различни правни последици.
Давността е институт на материалното право, установен в интерес на правната
сигурност с цел да стимулира кредитора да не бездейства и своевременно да упражнява
субективните си права, да иска принудително изпълнение на своите притезания, когато
разполага с изпълнително основание и доброволно изпълнение от страна на длъжника
липсва, както и да поддържа висящността на изпълнителния процес със своята активност.
Като процес, принудителното изпълнение е подчинено на основните начала на
гражданския процес и на особени правила, съдържащи се в Част Пета на Гражданския
процесуален кодекс, които норми свързано регламентират искането като волеизявление на
кредитора - взискател и изпълнителните действия, предприемани единствено от съдебен
изпълнител. Тази обвързаност следва да се отчита при тълкуването на чл. 116, б. "в" ЗЗД. С
оглед на това ОСГТК на ВКС приема, че погасителната давност се прекъсва от
изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция.
Изложеното по- горе по отношение на практиката на ВКС обуславя извод, че
въведените доводи относно настъпването на перемция по изпълнителните дела е
ирелевантно по отношение на основанието на предявеният в настоящето производство иск, а
именно погасяването по давност на вземанията на банката, обективирани в издадената
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.
Разпоредбата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД установява правилото, че давността се
прекъсва с предприемането действия за принудително изпълнение. В изпълнителния процес
давността се прекъсва последователно, когато осъществяването на способа става чрез
отделни процесуални действия: запор или възбрана, опис, оценка, насрочване на продан,
разгласяване, приемане на наддавателни предложения, провеждане на наддаване и т.н. до
влизането в сила на постановлението за възлагане. В този см. решение № 37/24.02.2021 г.,
постановено по гр. д. № 1 747/20 г., по описа на ВКС, 4-то г.о. Прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя
7
съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ), като насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. В конкретния случай видно от доказателствата по
делото е безспорен факта, че е извършена публичната продан на 04.09.2017 г., след
преместване на изпълнителното дело при ЧСИ Л., с молба от 10.05.2018 г. взискателя е
поискал насрочване на опис и публична продан на недвижим имот собственост на длъжника
физическо лице, находящ се в с. ***, обл. ***, като описът не е осъществен поради
установеното, че сградата е саморазрушена. Липсва спор и относно факта, че на 07.02.20 г.,
след преместване на делото банката е поискала опис и насрочване на публична продан на
имотите собственост на „София риалти финанс С.Р.Ф.“ ООД, като същите са изнесени на
публична продан за периода от 10.11.20 г. до 10.12.2020 г. Така установеното обуславя
законосъобразен извод, че след прекъсването на давността, чрез предприемането на
действия по изпълнението от страна на взискателя не е изтекъл срок по-голям от 5 години,
даващ основание да се приеме, че вземанията са погасени по давност.
По изложените съображения настоящият състав намира, че въведените доводи
във въззивната жалба за незаконосъобразност на атакуваното решение са неоснователни,
поради което същото следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора съдът намира, че разноски се дължат на въззиваемата
страна, поради което ищците следва да бъдат осъден да заплатят сумата от 300 лв.
Водим от гореизложеното Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260 956 от 12.07.23 г., постановено по гр. д. № 2 363/21 г. по
описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 4 състав, като правилно и
законосъобразно.
ОСЪЖДА Ц. Н. Ц., ЕГН ********** и „София риалти финанс С.Р.Ф.“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Лозенец“, ул. „Кораб
планина“, № 27, ет. 2 да заплатят на „Банка ДСК“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес за управление: гр. София, р-н „Оборище“, ул. „Московска“ № 19 сумата от 300
(триста) лв., на основание чл. 78 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
съобщението за изготвянето му до страните пред Върховния касационен съд, при условията
на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8
9