О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София,……2019 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НО, II-ри въззивен състав, в закрито
заседание на …………… две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН КОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТЕФАН МИЛЕВ
НАТАЛИ
ГЕНАДИЕВА
като разгледа
докладваното от съдия КОЕВ ВНЧД № 2316
по описа за 2020г., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по реда
на чл. 243, ал. 7 НПК.
Образувано е по протест на прокурор на СРП срещу
Определение от 10.02.2020 г. по НЧД № 19598/2019 г. по описа на СРС, НО 107-ми
състав, с което е отменено прокурорско постановление от 22.11.2019 г., в частта
с което е прекратено частично наказателното производство по досъдебно
производство № 533/17г. по описа на 09 РУ-СДВР, пр.пр. № 5403/2017 г. по описа
на СРП по отношение на обвиняемите Г.С.М.за престъпление по чл. 198, ал. 3, вр.
чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК и С.Л.С.за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2,
вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр.
чл. 29, ал. 1,6. „б” НК.
В протеста се излагат доводи относно неправилността на
атакуваното определение. Представителят на държавното обвинение изразява
несъгласие с извода на съда, че единствено в хода на съдебното производство
може по един категоричен начин да се докаже виновността или невиновността на
конкретно лице, като се посочва, че прокурорът има правомощия да прекрати
наказателното производство, когато намери обвинението за недоказано. В тази
връзка отново се посочват доказателствата, разколебаващи обвинителната теза, че
обвиняемите М.и С.са извършили престъплението, за което са привлечени в
съответното процесуално качество. Невъзможността да се докаже по един
категоричен начин съпричастността на двамата към деянието по начин, изискуем
съгласно чл. 246, ал. 1 от НПК, както и обстоятелството, че са били извършени
всички възможни и необходими действия по разследването са съображенията, въз
основа на които прокурорът е прекратил производство. С тези аргументи се
предлага атакуваното определение да бъде отменено, а постановлението да бъде
потвърдено като законосъобразно и обосновано.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди изложените доводи във въззивния
протест и се запозна с доказателствата по делото, намери за установено
следното:
Протестът е процесуално допустим, тъй като е подаден в предвидения в чл.243, ал.7 от НПК
седмодневен срок.
Разгледан по същество протестът е основателен и следва да бъде уважен, като първоинстанционното
определение да бъде отменено, а постановлението за частично прекратяване да
бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано, поради следните съображения:
От данните по делото се установява, че досъдебното производство
е образувано и водено за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, вр.
чл. 194, ал. 1 от НК. В хода на производството в качеството на обвиняеми са
привлечени лицата С.Л.С.за извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр.
чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл.
29, ал. 1, б. “б” НК и Г.С.М.за извършено престъпление по чл. 198, ал. 3, вр.
чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК.
В хода на досъдебното производство са извършени множество
процесуално- следствени действия: оглед на местопроизшествие; разпит на
свидетелите В.В.Г.и В. Н. М.; разпит на свидетелите Л. Б. А., И. Д. А., К. З. А.,
З. А. И., Д. Л. Д., А. А. З., Р. Х. К., А. К. К., Р. Ц. Б., Е. И. С., П. Й. М.,
О. В. О., В. М. М., Г. И. Г.. Извършен е разпит на обв. С. С. в присъствието на
неговия защитник, разпит на обв. Г. М.и разпит пред съдия по реда на чл. 223 НПК на св. В. Г.. Проведени са разпознавания на лица на живо и по снимки. По
делото са приложени копие от трудов договор по отношение на обв. С., справки от
НОИ, копие от трудов договор по отношение на св. Р.К., копие от графика за
месец март 2017г. в “С.Ф.П.” ЕООД, справка от управителя на “С.Ф.П.” ЕООД;
заверено копие от протокол № 116/2017г. на Група “ЕКД” при 09 РУ-СДВР; на
основание чл. 159а НПК са изискани и приложени справки от мобилните оператори
по отношение на мобилните телефони, ползвани от привлечените към наказателна отговорност
лица обв. С.и обв. М.. По делото са приложени и копия от документи по отношение
на част от инкриминираните вещи; списък на отнетите посредством деянието вещи;
извършени са 4 бр. претърсване и изземване с предварително разрешение от страна
на СРС; изискани са и приобщени справки от “Първа инвестиционна банка” и
“Уникредит Булбанк”; приложена е справка от НСлС по отношение на С.С.; изискани
са и приложени множество справки; копия от амбулаторни листа и др. медицинска
документация, справки за съдимост. В хода на досъдебното производство
местонахождението на инкриминираните вещи не е установено, като за тази цел
разследващите органи се извършили проверки на заложни къщи в района на
извършената кражба, както и онлайн на различни интернет сайтове.
След анализ на събрания доказателствен материал, подробно
изложен в постановлението за частично прекратяване, прокурорът е достигнал до
заключение, че обвинението спрямо С.и М.не може да бъде доказано. Приел е, че
по делото са приобщени доказателства, установяващи, че към инкриминирания
момент обвиняемият С.е бил на работното си място, а обвиняемият М.е бил на
преглед при д-р С..
Постановлението за прекратяване на наказателното
производство било обжалвано от пострадалите В.Г.и В.М.чрез техния повереник, в
резултат на което било образувано НЧД № 19598/2019 г. по описа на СРС, 107-ми
състав. В атакуваното определение районният съд е направил собствен анализ на
доказателствената съвкупност, въз основа на който е приел, че оправдателните
доказателства не оневиняват по категоричен начин обвиняемите лица и продължава
да съществува обоснован извод, че те са съпричастни към извършеното
престъпление. Въз основа на това районният съд е приел и различна фактическа
обстановка, приемайки че С.и М.са извършили престъплението, за което са
привлечени като обвиняеми.
При така установеното от фактическа страна, от правна
страна съдът прие следното:
Предмет на проверка е определението на районния съд,
който съгласно разпоредбата на чл. 243, ал. 4 НПК се произнася по
обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване на
наказателното производство. Следва да се посочи, че в настоящето производство,
съдът може да се произнася по въпросите свързани със законността, правилността
и обосноваността на атакувания акт на държавното обвинение в рамките на
фактическите и правни доводи изложени в този акт, като не може да приема нови
фактически обстоятелства. В този ред на мисли неправилно първоинстанционният
съд е извел нова фактическа обстановка, различаваща се от тази описана в
постановлението за прекратяване на наказателното производство. В настоящото
производство съдът не разполага с подобни правомощия да установява различни
фактически констатации, а следва да направи изводите си въз основа на тези,
залегнали в прокурорския акт. В случай, че съдът прецени, че в постановлението
за прекратяване фактическата обстановка е формирана въз основа на грешни
изводи, резултат от превратно тълкуване, той не може самостоятелно да я изменя,
като излага свой прочит на доказателствата по делото, а следва да отмени
атакувания акт на това основание, като посочи в какво се състои констатираното
нарушение при оценката на събрания доказателствен материал.
В светлината на гореизложеното настоящата инстанция
намира, че районният съд, излагайки свой собствен анализ на доказателствата,
без да изложи съображения дали са налице съществени процесуални нарушения,
опорочили волята на прокурора, е заменил неговото вътрешно убеждение.
Ръководно-решаващ орган в хода на досъдебното производство е прокурорът, който
разполага с правомощията да прецени дали са налице основанията за прекратяване
на производството, или за привличане на едно лице към наказателна отговорност.
В този ред на мисли изцяло неоснователни са мотивите на районния съд, че
единствено в хода на съдебното следствие по категоричен начин се доказва
виновността или не на едно лице. Качеството на съдебната фаза като централна в
наказателното производство не означава, че всяко едно досъдебно производство
следва да се пренесе в съдебната зала. Характерът на досъдебното производство
като подготвително такова обуславя възможността в хода на същото да се
разследват различни хипотези, въз основа на които конкретни лица могат да бъдат
привлечени към наказателна отговорност или производството спрямо привлечени
като обвиняеми лица да бъде прекратено. Затова са основателни възраженията на
прокурора, че същият повдига обвинение само когато е събран такъв обем от
доказателства, въз основа на който може да се направи единствен извод за
виновността на конкретно лице.
В настоящия случай е внесено основателно съмнение в
обвинителната теза, което не може да бъде преодоляно, както правилно е преценил
представителят на държавното обвинение. Както С., така и М.са представили версии пред
разследващите органи, подкрепени с писмени и гласни доказателства.
Съобразявайки правилата за доказване, тежестта за доказване лежи върху държавното
обвинение, а не върху обвиняемите лица. Затова техните обяснения и изложените
от тях хипотези не е необходимо да се подкрепят категорично от събрания
доказателствен материал, а да не се опровергават еднозначно от него. В тази връзка са несъстоятелни доводите на
районния съд, че от доказателствения материал не може да се установи, къде да
се намирали обвиняемите към момента на инкриминираното деяние. Нито обясненията
на С., нито тези на М.могат да се опровергаят единствено с показанията на
пострадалата Г.и протоколите за разпознаване. Това е така, тъй като обясненията
и на двамата са подкрепени с гласни и писмени доказателства, които не могат да
бъдат опровергани по категоричен начин от останалия доказателствен материал.
На първо място, настоящата инстанция не може да се
съгласи с изводите на първата инстанция, че твърдението на обвиняемия С.относно
обстоятелството, че към инкриминираното време бил на работното си място не може
да се докаже по категоричен начин. От писмените документи се установява, че
обвиняемият С.е сключил трудовия договор на 14.03.2017 г., като на следващия
/инкриминирания/ ден постъпил на работа, видно от самия трудов договор. Това се
потвърждава и от приложения по делото график на работа за март месец 2017 г. Не
е вярно твърдението, че този график е приложен през 2019 г. към материалите по
делото. Същият е предоставен от управителя на фирмата „С.Ф.П.“ ЕООД заедно със
справка от него с дата 12.09.2017 г. От справките направени в НОИ се
установява, че трудовият договор на С.е бил надлежно регистриран. Следователно
инкриминираният ден е бил първи работен ден за обвиняемия С., поради което ако
същият беше отсъствал около 2-3 часа, то това обстоятелство щеше да бъде
забелязано от служителите и най-вече от неговия началник към този момент –
свидетелката Б.. Последната обаче, разпитана значително време след
инкриминираното деяние, е категорична, че обвиняемия С.е спазвал работното
време и че на 15.03.2017 г. /сряда/ е била на работа /посочвайки, че е почивала
единствено в петък/. Същата твърди, че когато се е налагало обвиняемият е
оставал и след работно време. Съдът не може да се съгласи, че свидетелката Б.е
заинтересована от изхода на делото. Същата към момента на разпита не се е
намирала в колегиални отношения с обвиняемия С., който е работел за кратко във
фирмата – до 12.04.2017 г., и
двамата не са се намирали в близки приятелски отношения. Показанията ѝ се
отличават с последователност и обективност, като взаимно се допълват с тези на
свидетелите К.и К.. Показанията единствено на последния биха могли да се
разглеждат през призмата на заинтересовано лице от изхода на делото, доколкото
свидетелят К. твърди да е бил приятел с обвиняемия С.. Но въпреки това
обстоятелство и анализирайки показанията на тримата свидетели, е видно, че
същите взаимно се допълват и подкрепят, като не са налице съществени
противоречия между тях. В същия смисъл са и показанията на свидетелката З.. Обстоятелството,
че същата е годеница на С.не може а приори да обуслови тенденциозност на
нейните показания. Въпреки отношенията ѝ с обвиняемия споделеното от З.
относно работата на С., работното му място, начина, по който отивал на работа,
както и времето по което се прибирал, съответства на показанията на Б., К.и на К..
Показанията на всички тези свидетели, разгледани съвкупно с трудовия договор и
с обстоятелството, че мобилният телефон на С.е бил активен в района на ж.к.
Дружба потвърждават изложената от него версия, че същият на 15.03.2017 г. в
инкриминираното време е бил на работното си място – ул. „****, ж.к. ****, гр.
София. В действителност телефоните клетки сами по себе си не могат да обусловят
извод, че обвиняемият се е намирал в жк. Дружба, но данните са разгледани от
прокурора съвкупно с показанията на свидетелите и работното място на
обвиняемия, което водят до извод, че той е бил на работа в инкриминираното
време.
На следващо място, съдът не споделя изводите на първата
инстанция относно обвиняемия М.. Последният в подкрепа на своите обяснения е
предоставил амбулаторен и болничен лист. Разследващите органи са предприели
процесуално-следствени действия по проверка на неговите обяснения чрез разпит
на д-р Е.С., медицинската сестра П.М., както и приобщавайки редица писмени
доказателства – амбулаторни листи, издадени от д-р Симова, отговори от НОИ
досежно издадения на М.болничен лист. Вследствие на извършеното разследване е
установено, че поредният номер на амбулаторния лист, предоставен от обвиняемия М.,
съответства на издадените преди и след него амбулаторни листове от д-р Е.С..
Въпреки че нито тя, нито медицинската сестра свидетелката П.М.си спомнят за
лицето М., д-р С.е предоставила на органите на разследването наличните
документи на пациент с имена Г.С.М.. Предоставените от нея документи
съответстват на тези приложените от обвиняемия М.. Обстоятелството, че те не
могат да си спомнят конкретно за него, е обяснимо с факта, че същият не е
пациент на д-р С., а по спешност е потърсил медицинска помощ при нея. Житейски
правдиво е д-р С.и медицинската сестра, разпитани близо две години след
инкриминираното деяние, да не си спомнят пациент появил се веднъж в кабинета. Неоснователни
са съображенията на първия съд и относно липсата на трансфер в ЕРБЛРО на
болничния лист Е2016 7593295, което да поставя под съмнения посещението на М.при
д-р С.. Видно от отговор на НОИ е възможно издаването на болничен лист без да
бъде трансферирана информацията към НОИ, като това се случва често основно
поради технически причини. Отделно от това свидетелката М. посочва, че когато в
болничния лист не е посочен работодател, какъвто е случаят с болничния лист на М.,
тъй като последният към този момент не е работел със сключен трудов договор, същият
не се изпращал към НОИ, тъй като няма как да се изплати. Поради това липсата на
трансфер на болничния лист Е2016 7593295 не може да опровергае издаването му и
посещението на М.в медицинския кабинет. В този смисъл са и показанията на
свидетеля Г.. В действителност същият е приятел на обвиняемия М., поради което той
е заинтересован от изхода на делото, но споделеното от него съответства на обясненията
на обвиняемия, на показанията свидетелите С.и М., както и на писмените доказателства
– амбулаторния лист, поради което обосновано прокурорът се е доверил на
споделеното от Г..
Така изложените
обяснения от С.и М., подкрепени с доказателства, са подложени на обстоен
и задълбочен анализ в постановлението на прокурора за частично прекратяване на
наказателното производство, който е стигнал до обоснования извод, че те не
могат да бъдат опровергани от показанията на пострадалата Г.. В действителност
единствените обвинителни доказателства са нейните показанията и протоколите от
разпознаване, при които същата е посочила обвиняемите лица като извършители на
деянието. Тук настоящата инстанция ще се съгласи с изводите на районния съд, че
прокурорът неправилно е преценил показанията на свидетелката Г.а като вътрешно
противоречиви. Последната е разпитвана многократно в хода на досъдебното
производство, като между показанията ѝ са налице несъществени
разминавания. Нормално е с изминаване на времето част от спомените на
свидетелката да се губят или леко да се видоизменят, но по отношение на
информацията, част от предмета на доказване, тя е последователна. В същото
време прокурорът правилно не е кредитирал протокола за разпознаване на С..
Видно от същия обвиняемият не е бил съпоставен с лица сходни на външен вид.
Четирите лица са със значителна разлика във височината, телосложението и
лицевото окосмяване. Различията са съществени, доколкото свидетелката посочва
телосложението като един от признаците, по които би разпознала извършителите.
Същата не споделя да е видяла лицево окосмяване, поради което разследващите
органи е следвало да съпоставят лица без или със значително незабележимо
такова. Въпреки това лицето под № 3 не само че се отличава със своята височина,
но и има черна брада, която го отличава съществено от останалите. Изложеното
опорочава извършеното разпознаване спрямо С., поради което правилно прокурорът
не е кредитирал протокола. На следващо място, съдът намира за обосновани
изводите на прокурора, че пострадалата не е дала конкретно описание спрямо
двамата обвиняеми на индивидуализиращи белезите, по които би могла да познае
извършителите на деянието. Същата обобщава, че би ги разпознала по общия външен
вид и телосложението, като липсва каквато и да е била конкретика. Липсата на
подобно описание, разгледано съвкупно с обясненията на М.и С., подкрепени с
писмени и гласни доказателства, поставят под съмнение извършените разпознавания.
В заключение настоящата инстанция намира, че прокурорът е
подложил на обстоен и задълбочен анализ събрания в хода на досъдебното
производство доказателствен анализ, като не се наблюдава игнориране на част от
доказателствата или тяхното превратно тълкуване. Не са допуснати съществени
процесуални нарушения при формиране на вътрешното убеждение от страна на ръководно-решаващия
орган. Крайното решение, че обвинението спрямо обвиняемите М.и С.не може да се
докаже по категоричен начин, е взето след всестранно, пълно и обективно
разследване и след обстоен анализ на събрания доказателствен материал. Органите
на досъдебното производство са положили и необходимите процесуални усилия, за
да съберат всички относими и
необходими фактически данни по случая. В изпълнение на предходното определение
на СГС са проверили редица заложни къщи, както и интернет сайтове, с цел
установяване на инкриминираните вещи, но безрезултатно. Според съдът
проведеното разследване спрямо М.и С.е всеобхватно и безпристрастно, тъй като
са извършени всички възможни процесуално-следствени действия за разкриване на
обективната истина.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира атакуваното
определение на районния съд за неправилно, а постановлението на прокурора за
частично прекратяване на наказателното производство спрямо обвиняемите М.и С.за
законосъобразно и обосновано. При това положение, въззивната инстанция намира
за необходимо да отмени първоинстанционното определение и да потвърди
постановлението за частично прекратяване.
Водим от горното Софийски Градски съд, НО, II-ри
въззивен състав на основание чл.243,
ал.8, вр.ал.6, т.1 от НПК
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение от 10.02.2020 г. по НЧД № 19598/2019
г. по описа на СРС, НО 107-ми състав
ПОТВЪРЖДАВА постановление от 22.11.2019 г., в частта с което
е прекратено частично наказателното производство по досъдебно производство №
533/17г. по описа на 09 РУ-СДВР, пр.пр. № 5403/2017 г. по описа на СРП по
отношение на обвиняемите Г.С.М.за престъпление по чл. 198, ал. 3, вр. чл. 20,
ал. 2, вр. ал. 1 НК и С.Л.С.за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл.
195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 29,
ал. 1,6. „б” НК.
Определението е окончателно.
Препис от определението да се връчи на пострадалите В. В.
Г.а, В. Н. М., на обвиняемите Г.С.М., С.Л.С.и на СРП.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: