Р Е Ш
Е Н И Е
№
град Горна Оряховица, 07.10.2019 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
районен съд – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, сеДМи състав,
в публично заседание на трети октомври две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
Председател:
М.КАРАГЬОЗОВА
при
секретаря М.Първанова и прокурор…, като разгледа докладваното от съдията
Карагьозова АНД № 454 по описа за
Производство
по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Съдът е сезиран с жалба от Р.Г.И. против
наказателно постановление/НП/ № **********/30.05.2019 г. на зам.директора на
Регионална дирекция по горите/РДГ/ Велико Търново. Навеждат се доводи за
допуснати в хода на административното производство нарушения на процесуалните
правила. В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и чрез адв.Р.И.
поддържа подадената жалба и направените в нея искания. Изявена е претенция за
постановяване на съдебен акт, с който да се отмени наказателното постановление.
Постъпила е и писмена защита с дата 04.10.19г., сочена като изготвена от адв.Р.И.,
неподписана от защитник.
Въззиваемата страна чрез упълномощения си
представител заема становище, с което оспорва подадената жалба. Намира, че
издаденото НП е законосъобразно и правилно и като такова следва да бъде
потвърдено.
Съдът, като прецени доказателствата по
делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
АУАН серия В бланков № 005652 от 05.12.18 г. е съставен от Я.П.И..
(старши експерт при РДГ - В. Търново,
видно от заповед № 154/13.09.2018г.-л.40)
въз основа на Констативен протокол Серия В № 006026 от 21.09.2018 г./л.9
от делото/.
При описание на нарушението и на
обстоятелствата, при които е извършено в АУАН и НП е прието, че Р.Г.И., в
качеството си на лесовъд на частна практика, в периода от 06.09.2018 г. до
21.09.2018 г. не изпълнил задължението си да следи за спазване правилата за сеч
- да се извършва сеч само на определените и отбелязани за сеч дървета в имот с
№ ****. попадащ в отдел 253, подотдел "и", землище ****, за който
имало издадено позволително за сеч № 0454486/03.09.2018 г., като в имота имало
извършена сеч на 15 броя дървета, немаркирани с контролна горска марка/КГМ/.
Като място на нарушението е посочено, че е извършено на територията на РДГ -
Велико Търново, общ. Велико Търново, землище на село ****, отдел 253, подотдел
"и", имот с № **** - частна горска територия, в периода от 06.09.2018
г. до 21.09.2018 г.
Осъщественото деяние било квалифицирано като
нарушение на разпоредбата на чл.
257, ал.1, т. 1 от Закона за горите (ЗГ), във връзка с чл.
12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на
горските територии.
АУАН е бил връчен на нарушителя на 05.12.2018
г. В срока по чл.
44, ал. 1 от ЗАНН, нарушителят не е депозирал възражение, с което да
оспорва направените в АУАН констатации. В самия АУАН жалб.И. е вписал, че
записаното в акта „отговаря на действителността”/л.8 от делото/.
Въз основа на съставения акт, при възприемане
в пълнота и идентичност на фактическата обстановка, отразена в АУАН и
съобразявайки материалите в административнонаказателната преписка, е издадено
обжалваното НП № № **********/30.05.2019 г.
на Директора на РДГ Велико Търново/л.14 от делото/. Осъщественото от жалбоподателя
деяние било квалифицирано като нарушение на чл.
257, ал.1, т. 1 от Закона за горите (ЗГ), във връзка с чл.
12 б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на
горските територии.
За извършеното на основание чл.
257, ал. 1, т. 1 от ЗГ, на жалбоподателя, е наложено административно
наказание – глоба в размер на 300.00 лева. Същото е получено от нарушителя на
17.06.2019 г./л.16/ и обжалвано в срок/л.7/.
Съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл.
257, ал. 1, т. 1 от ЗГ, наказва се с
глоба от 300 до 5 000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно
лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което не изпълни или изпълни
несвоевременно задължения или контролни правомощия, възложени му по този закон,
подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани
на тях. Съгласно чл.
108, ал. 3 от ЗГ лицето по ал. 2 - лице, вписано в публичния регистър за
упражняване на лесовъдска практика, на което е издадено позволителното за сеч,
упражнява контрол и взема мерки за предотвратяване и спиране на незаконни
действия по извършването на добива на дървесина, както и за транспортирането на
остатъците от сечта, по ред, определен с наредбата по чл. 148, ал. 11, до
освидетелстване на сечището. Според чл. 12б, ал.
1, т. 5 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските
територии, лицата по чл.
108, ал. 2 от ЗГ след получаването на позволителното за сеч са длъжни да
следят за спазването на сроковете и правилата за сеч, в т. ч. да се извършва
сеч само в границите на насаждението на определените и отбелязани за сеч
дървета, а при гола сеч – на всички дървета върху площта на сечището без
забранените за сеч дървета, указани в позволителното за сеч.
Видно от доказателствата по делото,
позволителното за сеч за процесния обект и съответния подотдел, е издадено на
жалбоподателя като лицензиран лесовъд и именно лицензираният лесовъд е
отговорен да не се извършва сеч на дървесина, немаркирана с КГМ в съответния
имот. Дървесината като вид и брой на дърветата е подробно описана в АУАН и НП,
както и е посочено изрично, че те са немаркирани с контролна горска марка в
основата на пъна.Свидетелите Я.И., Б.Г./СЗ 28.08.19г./ и св.Б.П./СЗ 03.10.19г./
поддържат тези констатации. Това задължение за резултат произтича от цитираните
по-горе разпоредби на чл.
108, ал. 3 от ЗГ и Наредба № 1 от 30.01.2012 г., а всички мерки, които
способстват или гарантират този краен резултат биха били подходящи и съответно
- дължими от лесовъда. Безспорно установеният по делото факт, за наличие в
процесния имот на отсечени 15 бр. неотбелязани дървета, сочи на допуснато от Р.Г.И. нарушение - неупражняване на достатъчен
контрол на случващото се в имота и неизпълнение от същия на задължения и
контролни правомощия съгласно чл.
257 от ЗГ.
Разпоредбата на чл.
108, ал. 3 от ЗГ, респ. на чл. 12б, ал.
1, т. 5 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. не сочи на определен кръг от
субекти, които могат да осъществяват незаконни действия по извършването на
добива на дървесина и не стеснява кръга им до лица, намиращи се под прякото и
непосредствено ръководство на лицензирания лесовъд. Контролните правомощия на
лесовъда, регламентирани в цитираните разпоредби не визират субект на
незаконната сеч, поради което е ирелевантно обстоятелството субектът дали е
лице измежду тези, извършващи разрешената сеч – служители на фирмата,
извършваща дърводобива или трето за сечта лице. Персонализацията на извършителя
на сечта е ирелевантно за отговорността
на дееца обстоятелство. Обемът и характерът на контролните правомощия на
лицензирания лесовъд не е свързан с неупражнен контрол върху лицата, извършващи
добива на дървесина, а е общо задължение, изразяващо се в неупражняване на
контролни правомощия върху целия добив, независимо от лицата, които го
извършват/ в този смисъл е имал възможност да се произнесе по идентичен казус и Адм.съд
В.Търново- решение № 170 от 13.06.17г. по КНАХД № 10131/2017г./. В тежест
на И. е било да организира и контролира
извършването на добива, за който има издадено позволително за сеч като следи за
спазване на правилата, въведени в Закона за горите и
подзаконовите актове за извършване на сеч, включително и да не допуска
извършване на сеч на немаркирани дървета, което обаче не е сторено в случая.
Не е спорно това, че срокът за провеждане на
сечта съгласно издаденото позволително за сеч е за времето от 06.09.2018 г. до
30.12.2018 г./л.10/. В този смисъл за
периода по отношение на И. възниква задължение да носи отговорност и да
упражнява контрол по извършването на добива на дървесина, вкл. да не допуска
изсичане на немаркирани дървета до освидетелстване на сечището /чл.
108, ал. 3 от ЗГ/. Следователно за времето от издаване на позволителното за
сеч и до освидетелстване на сечището за лесовъда съществува задължение да
упражнява контрол при добива на дървесина за конкретния имот, за който това
позволително е издадено. В случая компетентните органи са установили, че към
по-ранна дата – 21.09.2018 г. жалбоподателят не е изпълнил вменените му
задължения, поради което посочването на периода на бездействие покрива
изискванията на чл.
42, т. 3 и чл.
57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. При нарушение изразяващо се в бездействие, което
се извършва до датата на констатирането му /какъвто е настоящия случай/,
давностният срок за образуване на административнонаказателно производство
започва да тече не от началната дата, на която е започнало бездействието, а от
датата, на която е констатирано. В случая от доказателствата по делото се
установява, че са спазени сроковете по чл. 34
от ЗАНН.
Предвид изложеното, процесното деяние е
съставомерно, осъществяването му е установено по безспорен начин от обективна и
субективна страна, при форма на вината – непредпазливост /небрежност/ и няма
причини то да се счита за маловажен случай.
В конкретния случай обективно се е стигнало
до отсичане на немаркирани дървета, в сечище, за което жалбоподателят е
отговарял и в рамките на периода, за който му е било издадено позволителното за
сеч. За процесния период от жалбоподателят е имал контролни и санкционни правомощия
по отношение на сечището, вменени му с нормативен акт. По какъв начин е
следвало да организира работата си частният лесовъд е въпрос на негова
оперативна самостоятелност. Меродавно в случая е, че в поверено му сечище
обективно се е стигнало да отсичане на дървета, които не са били определени и
маркирани за сеч. Сам по себе си този факт сочи към извод за неефективно
изпълнение на задълженията, за проявено бездействие под формата на дължим, но
неупражнен контрол.
Частният лицензиран лесовъд носи отговорност
да контролира не само сечта, извършвана в изпълнение на договора между
съответното горско стопанство и изпълнителя, който добива дървесина, но и по
отношение на трети лица.
Съдът счита, че нарушението, за което е
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, е
осъществено от него от обективна и субективна страна и доказано със събраните
по делото писмени и гласни доказателства. Не се оспорва от жалбоподателя
обстоятелството, че той е вписан в регистъра на Изпълнителна агенция по горите
като лице, упражняващо частна лесовъдска практика и че на него е издадено ползволително за сеч
№ 0454486, отнасящо се за процесното сечище.
Съгласно разпоредбата на чл.
257, ал. 1, пр. 2, т.
1, пр. 1 от Закона за горите, за което нарушение е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, «наказва се с глоба
от 300 до 5000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание, лице, упражняващо
лесовъдска практика, което не изпълни задължения или контролни правомощия,
възложени му по този
закон, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и
предписания, основани на тях. "
В нормата на чл.
257, ал. 1, т. 1, от ЗГ са посочени изпълнителни деяния "не изпълни
задължения или контролни правомощия", която е препращаща диспозиция, тъй
като визираните задължения или контролни правомощия трябва да са възложени по този закон,
подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани
на тях. В АУАН и в НП е посочено, че Р.Г.И.
не е изпълнил задълженията си да упражнява контрол, като по този начин е
допуснал да се извърши сеч на 15 бр. немаркирани дървета, което задължение му е
вменено с разпоредбата на чл. 12б, ал.
1, т. 5 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските
територии.
Съгласно чл.
108, ал. 2 и ал.
3 от Закона за горите, позволителното за сеч се издава на лице, вписано в
публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика. В чл. 12б, ал.
1, т. 5 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските
територии е регламентирано, че лицата по чл.
108, ал. 2 ЗГ след получаването на позволителното за сеч са длъжни да
следят за спазването на сроковете и правилата за сеч, в т. ч. да се извършва
сеч само в границите на насаждението на определените и отбелязани за сеч
дървета, а при гола сеч – на всички дървета върху площта на сечището без
забранените за сеч дървета, указани в позволителното за сеч;
Съдът приема, че Р.Г.И. е субект на нарушението, тъй като е лице,
упражняващо лесовъдска практика. Той е осъществил от обективна страна съставът
на нарушението, като не е изпълнил контролните си правомощия да следи да се
секат само маркирани дървета и с бездействието си е допуснал да бъдат отсечени
немаркираните дървета.
За извършеното нарушение на жалбоподателя е
наложена глоба в минимално установения размер за това наказание - 300 лева.
Съгласно 257, ал.
1, т. 1 от ЗГ параметрите на глобата са от 300 до 5000 лева. Наложеното
наказание е в минимален размер, поради което не подлежи на промяна. Съдът
счита, че при определяне на размера на административното наказание са спазени
разпоредбите на чл.
27, ал. 1 и ал.
2 от ЗАНН и наказанието е определено в законоустановеният размер. Глоба в
този размер би изпълнила задачите и целите, които поставя чл. 12 от ЗАНН, а именно да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на
установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху
останалите граждани.
Предвид изложеното съдът счита, че
обжалваното наказателно постановление се явява законосъобразно и правилно, и
като такова следва да бъде потвърдено, поради което и на основание чл.
63, ал. 1 от ЗАНН,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление/НП/ №
**********/30.05.2019 г. на Директора на РДГ Велико Търново, издадено въз
основа на АУАН № ********** от 05.12.18 г., с което на Р.Г.И. е наложено административно наказание
"Глоба" в размер на 300. 00 лева, като законосъобразно и правилно.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Административен съд гр.В.Търново в 14-дневен срок от съобщението на
страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: