РЕШЕНИЕ
№ 194
гр. Силистра, 11.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на седми март
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Жанет Ив. Борова
при участието на секретаря М. П. Л.
като разгледа докладваното от Жанет Ив. Борова Гражданско дело №
20203420101639 по описа за 2020 година
Ищецът Д. Л., дружество регистрирано под юрисдикцията на Англия и
Уелс, дружествен номер в дружествения регистър на Англия и Уелс, ДДС №,
със седалище и адрес на управление: 2 Х. Б. В., 1 Б. р., У., А., КТ OTJ,
представлявано от управителя С. Б., чрез процесуалния му представител адв.
А.Я., със съдебен адрес: гр.С., ул. Т. п. № , ет. , офис претендира от съда да
постанови решение, с което да бъде осъден ответника да му заплати общо
сума в размер на 24 786.67 лева / равностойност на 11 545.33 паунда /,
представляваща претърпени от ищеца вреди, вследствие виновно
неизпълнение на трудов договор от страна на ответника, ведно с лихва в
размер на 8 % годишно от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното изпращане на задължението.
Претендира и разноските си по делото.
Твърди, че на 10.04.2017г. сключил трудов договор с ответника, който
бил назначен по трудово правоотношение на длъжността „главен готвач“,
като не е уточнен срок на договора. Уговорено било прекратяването на
трудовото правоотношение от страна на работника да се извършва след
едномесечно писмено предизвестие. В случаите на временна
нетрудоспособност била уредена процедура за установяване наличие на
1
същата по два различни способа, в зависимост от нейната продължителност,
като за период от осем и повече дни, работникът следвало да представи
медицински удостоверения. Според изложеното в исковата молба, на
22.03.2018г. ответникът информирал ищеца, че страда от болки в гърба и му
бил разрешен платен отпуск по болест съгласно чл.10 от трудовия договор за
периода от 22. 03. 2018 г. до 28.04.2018г., като на 29.04.2018г. работникът
следвало да се яви на работа. Това не се случило нито на посочената дата,
нито по – късно, както и не били представени медицински документи. По тази
причина, ищецът счита, че ответникът е нарушил трудовия договор като
неправомерно е ползвал отпуск по болест и неправомерно е прекратил
трудовото правоотношение без предизвестие. Вследствие на това
неправомерно поведение за ищеца възникнали имуществени вреди в размер
общо на 9588.78 британски паунда формирани както следва: 1. сумата от £ 1
000, заплатена на 16.04.2018г. по фактура № 1 /15.04.2018г., издадена от “Му
private chef Ltd. (Май прайвит шеф Лтд.) с основание „една седмица услуги на
готвач“;
2. сумата от £ 1 000, заплатена на 23.04.2018г. по фактура №
2/22.04.2018г., издадена от “Му private chef Ltd. (Май прайвит шеф Лтд.) с
основание „една седмица услуги на готвач“;
3. сумата от £ 1 000, заплатена на 30.04.2018г. по фактура №
3/29.04.2018г., издадена от “My private chef Ltd. (Май прайвит шеф Лтд.) с
основание „една седмица услуги на готвач“
4. сумата от £ 3 468.78 - неоснователно заплатен болничен за периода
22.03.2018г. - 30.04.2018г. и
5. сумата от £ 3 120, заплатена на 06.09.2018г. по фактура №
6977/31.08.2018г. на агенция за набиране на персонал.
Плащането по т. 1 до т. 4 било извършено от В. П. Л., юридическо лице,
учредено съгласно законите на Обединеното кралство с адрес на управление:
звено 2, Х. Б. В., Б. Р. 1, У., С., KT0TJ, представлявано от Р. Г. въз основа на
сключен между него и ищеца Договор за заем (Договор за кредитна линия) от
01.07.2017г. и отправени от ищеца 4 броя нареждания за извършване на
плащанията.
С уточняващи молби, ищецът е заявил, че ответникът не е представил
2
медицински удостоверения от лека, които да обосноват временната му
неработоспособност и заплащането на обезщетение в съответствие с
договореното в чл. 10, ал 2 от трудовия договор. Липсата на уведомяване на
работодателя се сочи като налична причинно – следствена връзка с
претърпените от ищеца вреди, който е извършил разходите по т. 1, т.2, т. 3 и
т. 5 от исковата молба. В същата се връзка са наведени и доводи за липсата на
предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение от страна на
ответника.
Ответникът Й. Г. Г. с ЕГН **********, гр. С., ул. М. № , вх. , ет. , ап. е
подал писмен отговор, с който оспорва изцяло исковите претенции, като
счита същите за неоснователни, необосновани и недоказани. Твърди, че
съвестно е изпълнявал задълженията си по трудовия договор, като именно в
тази връзка е изпълнявал допълнителна дейност като е оказал помощ при
пренасяне на покъщнина. При извършване на тази дейност е почувствал
силни болки в кръста, като се оказало че е получил херния. Твърди, че е
посещавал лекар, определен от работодателя и в присъствие на негов
представител, поради което не бил задължен да представя медицински
удостоверения, а работодателят, след като се убедил в необходимостта от
лечение му разрешил ползването на отпуск и заплатил обезщетение за
временна нетрудоспособност. Счита, че сумата, като добросъвестно
получена от него, не подлежи на връщане на работодателя, като такава
уговорка липсва и в трудовия му договор. Именно във връзка с факта, че
работодателят е разрешил ползването на платен отпуск поради временна
нетрудоспособност, ответникът счита, че не дължи и сумите, посочени в т.1,
т.2 и т. 3 от исковата молба за услуги, касаещи периода на отпускът му по
болест. Според ответника от посочените доказателства не става ясно за какъв
период и за кой от обектите на ищеца се отнася посоченото основание, като
оспорва и наличието на причинно – следствена връзка между собственото си
поведение и настъпилите за ищеца вреди. Освен това, ответникът твърди, че
след завръщането си в България е установил необходимост от продължително
лечение, поради което уведомил работодателя, че прекратява трудовите
правоотношения с него, като счита, че това уведомяване не следва да е в
писмена форма.
По отношение на претенцията по т. 5 от исковата молба, ответникът
също оспорва наличието на причинно – следствена връзка между поведението
3
си и вредите, като акцентира върху обстоятелствата, че в случая не е
ангажирана дисциплинарната му отговорност, а връзката между платеното от
ищеца на агенция за подбор на персонала и ответника е неясна с оглед
липсата на данни за каква услуга и по отношение на какви специалисти е
платена сумата, при това в много по – късен момент.
СЪДЪТ, като прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното:
С оглед разпоредбата на чл. 22 от Регламент № 1215 / 2012 г. на ЕП и
Съвета от 12.12.2012 г. относно компетентността, признаването и
изпълнението на съдебните решения по граждански и търговски дела,
българският съд е компетентен да разгледа настоящия спор.
Според законодателството на РБългария са предявени искове с правно
основание чл. 203, ал. 2, вр. чл. 211 от КТ вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД –
вр. с чл. 39 КМЧП.
Предвид разпоредбата на чл. 12, параграф 1 от Регламент/ЕО/ № 593 /
2008 на Европейския парламент и Съвета от 17 юни 2008 г. относно
приложимото право към договорни задължения /Рим І/ приложимо следва да е
английското общо право, но само при условие, че спорът се квалифицира като
такъв, въз основа на договор между страните и не се отчита, че се касае за
индивидуален трудов договор и последици, свързани с неговото
неизпълнение.
Съгласно разпоредбата на чл. 96, ал. 1 от КМЧП, трудовият договор се
урежда от избраното от страните право, като изборът на приложимо право не
трябва да лишава работника или служителя от защитата, която му осигуряват
повелителните норми на правото, което би се приложило, ако нямаше избор
на приложимо право. Съгласно чл. 96, ал. 2 от КМЧП, когато няма избор на
приложимо право, трудовият договор се урежда от правото на държавата, в
която работникът или служителят обичайно полага своя труд. В настоящия
случай страните не са уредили в договора приложимото право по смисъла на
чл. 3, параграф 1 от Регламент /ЕО/ № 593 / 2008 г. на Европейския парламент
и Съвета от 17 юни 2008 г. относно приложимото право към договорни
задължения /Рим І/, поради което и доколкото се касае за ангажиране на
имуществена отговорност на работник, а производството за осъществяване на
имуществената и дисциплинарна отговорност на работника или служителя е
4
уредено от императивни правни норми, съдът намира, че е приложимо
българското право, с оглед разпоредбата на чл. 96, ал. 2 вр. с ал. 1, изр. второ
от КМЧП.
За да бъде уважен иск за присъждане на обезвреда и да се ангажира
пълната имуществена отговорност на служителя, е необходимо да се
установят всички елементи от фактическия състав на деликта, а именно да се
установи наличието на противоправно деяние, което да е извършено от
ответника, да е причинен вредоносен резултат и да е налице причинна връзка
между деянието и вредата. Следва да се установят и специфичните елементи
от фактическия състав на чл. 203, ал. 2 КТ, а именно деянието да е
осъществено при или по повод на възложената работа и съответно деецът да е
действал виновно, но само при условията на умисъл, доколкото при небрежна
форма на вина отговорността му може да бъде само ограничена - чл. 203, ал.
1 КТ и съответно би могла да бъде реализирана само по реда на чл. 210, ал. 1 -
4 КТ, който изключва прякото приложение на съдебното производство.
В настоящото производство ищецът не доказа наличието на виновно
поведение у ответника. Основната теза на ищеца в тази връзка се гради на
твърдението за липса на представена медицинска документация,
установяваща временна неработоспособност. Преценявайки обаче
твърденията в исковата молба и представените по делото писмени
доказателства, съдът не споделя тази теза по следните причини: На първо
място, от изложеното в исковата молба става ясно, че работодателят е
разрешил ползването на отпуск за временна нетрудоспособност на ответника,
независимо от липсата на представени / поне по делото / писмени медицински
документи – „разрешеният му от работодателя отпуск по болест е бил със
срок до 28. 04. 2018 г., като на 29. 04. 2018 г. ответникът е следвало да се
върне на работа.“ Ищецът сам установява собствената си удовлетвореност от
поведението на ответника във връзка с наличното заболяване и
необходимостта от продължително лечение. Работодателят несъмнено е
възприел наличието на тези факти, като освен, че е разрешил ползването на
отпуск поради временна нетрудоспособност за период, по – дълъг от седем
дни, е заплатил и дължимото обезщетение за временна нетрудоспособност.
Действително, според уговореното в чл. 10, ал. 2 от договора се изисква,
освен уведомяване, още и представяне на медицинско удостоверение от
лекар, но последицата от неизпълнението на това задължение е предвидена в
5
ал. 4 на същата разпоредба и обхваща възможностите работникът да не
отговаря на условията за изплащане на обезщетение поради заболяване, както
и евентуално – дисциплинарно производство. При условие, че работникът не
е представил писмени доказателства, за работодателят е възникнала правната
възможност, въз основа на договора помежду им да откаже да изплати
обезщетение за временна неработоспособност, респективно да образува
дисциплинарно производство, от които възможности той не се е възползвал –
напротив, видно от представените писмени доказателства, същият е наредил
изплащането на обезщетение на работника както за периода 22. 03. 2018 г. –
31. 03. 2018 г. / период по – дълъг от 7 дни/, така и за периода 01. 04. 2018 г. –
30. 04. 2018 г. / л. 42, 43 по делото/. От изложеното става ясно, че за
работодателят не са съществували съмнения относно здравословното
състояние на работника и необходимостта от продължително лечение,
поради което е и признато правото му да ползва платен отпуск поради
временна нетрудоспособност, както и му е заплатено дължимото
обезщетение.
Сумите, заплатени за обезщетение са добросъвестно получени от
работника и не съществува правна възможност нито по реда на КТ, нито въз
основа на договора между страните от работника да се иска връщането им.
Освен това, дори и да се приеме, че е налице противоправно поведение
от страна на ответника, осъществено при изпълнение на възложената му
работа, от извършването на което са настъпили вреди за ищеца, претенцията
на ищеца за ангажиране на пълната отговорност на ответника отново е
неоснователна. Основанието за възникване на тази отговорност е наличието
на умисъл у работника при причиняването й, като умисълът в случая има
интелектуалното и волево съдържание, определено в чл. 11 НК. От данните
по делото не може да се направи изводът, че ответникът е действал при пряк
или евентуален умисъл, защото нито е целял, нито е допускал настъпване на
някакъв вредоносен резултат. Като не е предполагал настъпването на вреди за
ищеца, ответника не е вложил умисъл в действията си, поради което и не
може да бъде ангажирана пълната му отговорност за вредите, които ищеца в
качеството си на работодател е претърпял.
По изложените съображения съдът счита, че исковата претенция на
ищеца по т. 4 от исковата молба е неоснователна и недоказана и следва да се
6
отхвърли.
По същите съображения съдът намира за неоснователни и недоказани и
претенциите по т. 1, т. 2 и т. 3 от исковата молба, касаещи заплащане на суми
по 3 бр. фактури с основание „една седмица услуги на готвач“. Както беше
обсъдено по – горе, в периода, за който са заплатени тези суми за
предоставени услуги, ответникът се е намирал в законоустановен, признат от
работодателя платен отпуск поради неработоспособност. През този период
работникът е бил в обективна невъзможност да полага труд, поради което
заплатените суми за извършени услуги от друго лице не могат да ангажират
неговата имуществена отговорност. Отделно от това стои въпросът доколко е
възможно да се установи от представените фактури дали същите касаят
именно работното място на ответника и каква е връзката им с неговото
трудово правоотношение, евентуално неизпълнението на задълженията му по
трудовия договор.
Не на последно място следва да се обсъдят и доводите на ищеца
досежно нарушението на трудовото законодателство с оглед неявяването на
работа на ответника след изтичане на срока на временната му
неработоспособност.
Съгласно чл. 19, ал. 2 от договора, за ответника е възникнало
задължение да отправи едномесечно писмено предизвестие до работодателя, с
което да го уведоми, че желае прекратяване на съществуващото трудово
правоотношение. Няма спор между страните, че такова предизвестие не е
отправяно. Последицата от неизпълнението на това задължение е уговорена в
чл. 19, ал. 3 от договора и касае липсата на право на възнаграждение за срока
на предизвестието, като за работника не е предвидена възможността по ал. 4
да плати вместо изтичане на срока на предизвестието, каквато е предвидена за
работодателя. В случая няма спор, че на ответника не са заплащани суми след
изтичане на отпускът му поради общо заболяване.
Съгласно българското законодателство – чл. 190, ал. 2 от КТ
неявяването на работа в течение на два последователни дни е основание да
бъде ангажирана дисциплинарната отговорност на работника, като
разпоредбата на чл. 221, ал. 2 от КТ определя размера на обезщетението,
дължимо от работника на работодателя, дължимо в хипотезата на наложено
дисциплинарно наказание – уволнение. Разпоредбата на чл. 220 от КТ пък
7
урежда размера на дължимото обезщетение при неспазен срок на
предизвестие.
При преценката на цитираните разпоредби, както на уговореното между
страните в настоящото производство в чл. 12 от договора дава основание на
съда да приеме, че дори и да е налице нарушение на трудовото
законодателство от страна на ответника, свързано с липсата на уведомяване
на работодателя за прекратяване на правоотношението помежду им, то
последицата от това поведение следва да е по преценка на работодателя,
който може да предприеме ангажирането на дисциплинарната му
отговорност, респективно да претендира заплащане на обезщетение за
неспазено предизвестие. В конкретния случай няма никакви данни да са
предприети действия по ангажиране на дисциплинарна отговорност от една
страна, а от друга – това няма отношение към основателността на исковите
претенции, тъй като същите не касаят присъждане на обезщетение за неспазен
срок на предизвестие.
По отношение на претенцията по т. 5 от исковата молба, по делото нито
бяха изложени конкретни обстоятелства за относимостта на платената сума на
трето лице с поведението на ответника, нито е възможно да се направи връзка
между поведението на ответника и възникването на необходимост от
извършването на посочения във фактурата разход. Независимо от начина на
прекратяване на трудовото правоотношение, същото е престанало да
съществува най – късно на 31. 05. 2018 г. / при условие, че се изчисли и срока
на предизвестие /, поради което, извършените разходи за услуги на агенция за
набиране на персонал три месеца по – късно и без конкретизация на позиция
не могат да ангажират имуществена отговорност на работника, прекратил
трудовото си правоотношение.
Предвид изложеното, настоящия съдебен състав счита, че претенциите
на ищеца за ангажиране на пълната отговорност на ответника по реда на чл.
203, ал. 2 от КТ е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът дължи на ответника
заплащането на направените от него разноски – платеното адвокатско
възнаграждение в размер на 1 608.00 лева.
Мотивиран от тези съображения, съдът
8
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани исковете с правно
основание чл. 203, ал. 2, вр. чл. 211 от КТ вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД,
предявени от Д. Л., дружество регистрирано под юрисдикцията на Англия и
Уелс, дружествен номер в дружествения регистър на Англия и Уелс, ДДС №
със седалище и адрес на управление: 2 Х. Б. В., 1 Б. р., У., Англия, КТ OTJ,
представлявано от управителя С. Б. против Й. Г. Г. с ЕГН **********, гр. С.,
ул. М. № , вх. , ет. , ап. за заплащане на сумата от 24 786.67 лева /
равностойност на 11 545.33 паунда /, представляваща претърпени от Д. Л.
вреди, вследствие виновно неизпълнение на трудов договор от страна на Й. Г.
Г., ведно с лихва в размер на 8 % годишно от датата на предявяване на
исковата молба до окончателното изпращане на задължението.
ОСЪЖДА Д. Л., дружество регистрирано под юрисдикцията на
Англия и Уелс, дружествен номер в дружествения регистър на Англия и
Уелс, ДДС № , със седалище и адрес на управление: 2 Х. Б. В., 1 Б. р., У.,
Англия, КТ13 OTJ, представлявано от управителя С. Б. да заплати на Й. Г. Г. с
ЕГН **********, гр. С., ул. М. № , вх. , ет. , ап. сумата от 1608.00 / хиляда
шестстотин и осем / лева – разноски по производството.
Решението подлежи на обжалване пред Силистренския окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
9