П Р О Т О К
О Л
2014 година Град София
СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, 10-ти
състав
На
двадесет и първи октомври две хиляди и четиринадесета година
В публично съдебно заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНДОН МИТАЛОВ
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:1. Н.А.
2. Д.Р.
Секретар: И.М.
Прокурор: Мария Дойчева
Сложи за разглеждане докладваното от председателя на
състава
НЧД № 1345 по описа за 2014 година
На именното повикване в 10.00 часа се явиха:
СП редовно призована, явява се прокурор Мария Дойчева.
ОСЪДЕНИЯТ С.С.С. редовно призован се явява лично и с адв. Илия
Павлов от САК, редовно призован.
СЪДЪТ докладва постъпила актуална справка за съдимост за
осъденият С. от РС П. от 10.10.2014г, постъпили преписи от протокол на РС П. от
24.01.2012г по НОХД 11/2012г по описа на РС П., с което е одобрено споразумение
на основание чл. 381 НПК, с което С. е наказан с „пробация“.
ИЗИСКА СЕ СТАНОВИЩЕ ПО ХОДА НА ДЕЛОТО.
ПРОКУРОРЪТ: Няма процесуална пречка, да се даде ход на
делото.
АДВ. ПАВЛОВ: Да се даде ход на делото.
ОСЪДЕНИЯТ С.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, след съвещание и като взе предвид, че са налице
процесуални предпоставки за разглеждане на делото в днешното съдебно заседание
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ОСЪДЕНИЯ:
С.С.С. – роден на ***г***, българин,
български гражданин, със средно образование, неженен, във фактическо
съжителство, с две деца, работи в „***“ като пазач, осъждан, живущ ***, ЕГН **********.
СЪДЪТ разясни правата на осъдения в
настоящето производство.
ОСЪДЕНИЯТ: Разбрах правата си, няма да
правя отвод на изброените лица.
На страните се разясниха правата по
реда на чл. 274-275 НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания по реда на чл. 274-275 НПК.
АДВ. ПАВЛОВ: Нямам искания за отводи. Аз ще представя
писмени доказателства, касаещи характеристични данни на моя подзащитен
доколкото личността му има значение за налагане на общо наказание, а именно: удостоверения
за раждане 2бр, договор за извършване на работа от подсъдимия, няколко броя
характеристики, удостоверения, грамоти и награди и отзиви в пресата за него.
Това касае неговите характеристични данни. Няма да соча други доказателства.
ОСЪДЕНИЯТ С.: Нямам искания по реда на чл. 275 НПК. Да се
приемат представените от адвоката ми доказателства.
ПРОКУРОРЪТ: С оглед обстоятелството, че от представените доказателства
се установяват характеристични данни на осъденото лице, считам, че същите са
относими към настоящото производство и не се противопоставям да бъдат приети.
СЪДЪТ намира представените писмени доказателства за относими
към предмета на делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ
ПРИЕМА и ПРИЛАГА по делото представените в днешно съдебно
заседание писмени доказателства, а именно: Удостоверение за раждане от ***г на С.С.С.;
Удостоверение за раждане от ***г на С. С.С.; граждански договор за извършена работа
чрез личен труд от 01.04.2014г между С.С. ***, където осъденият С. изпълнява
задълженията на охрана във фирмата; характеристика на С. от управителя на фирма
„****“ ЕООД; характеристика на С. от Сдружение „За един по-добър живот“ от 19.08.2009г;
Удостоверение за почетен знак № 4, издадена от община П.; поздравителен адрес
от министър Х.Х. до г-н С.С. за участието му в параолимпийските игри в Атина
2004г; Грамота от министъра на младежта и спорта В.И. за участие на С.С. в
състезание по вдигане на тежести по проект на Европейски съюз – Общество за
всички; Грамота но С. Б., Председател на българската федерация по силов трибой
за класиране на С. на първо място в състезание.
СЪДЪТ като
взе предвид, че са изпълнени изискванията на чл. 271-275 от НПК и на основание
чл. 276 от НПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА
СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
Делото се
докладва чрез прочитане предложението на Специализирана Прокуратура за
определяне на общо най-тежко наказание на осъдения.
ПРОЧЕТЕ СЕ.
ПРОКУРОРЪТ:
Поддържам предложението на СП за групиране на наказанията на осъденият С., няма
да соча нови доказателства. Моля да се даде ход по същество.
АДВ. ПАВЛОВ:
Възразяваме относно вида на изтърпяване на наказанието. Нямаме доказателствени
искания. Моля за ход по същество.
ОСЪДЕНИЯТ С.:
Нямам доказателствени искания. Моля да приключите делото.
На основание
чл. 283 от НПК,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА
приложените по делото писмени доказателства.
СЪДЪТ НАМИРА ДЕЛОТО ЗА ИЗЯСНЕНО ОТ
ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА
На основание чл. 286 от НПК
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам
предложението на СП за групиране на наказанията, наложени на осъдения С.С..
Същия има влезли в сила две присъди и е
извършил две деяния преди да е било наложено наказание по което и да е от тези
деяния, поради което са налице предпоставките на чл. 25 НК и ще моля да
определите едно общо наказание, а именно най-тежкото от двете, това с определение
на СпНС за налагане на три години „лишаване от свобода“, отложено с чл. 66, ал.
1 НК за пет годишен изпитателен срок и налагане на наказание глоба.
Прокуратурата счита, че с оглед вида на извършените деяния, въпреки добрите характеристични
данни за осъденото лице, би било адекватно да се отмени приложението на чл. 66 НК
при определяне на общото наказание, като се присъдени изцяло кумулативно
наложеното по-леко наказание глоба. Моля в този смисъл да бъде постановен вашия
съдебен акт.
АДВ. ПАВЛОВ:
Искането на СП е частично основателно. Основателно е досежно това, че действително
са налице предпоставките на чл. 25, вр. чл. 23 НК за групиране на наказанията,
наложени на С.С. с определение от 24.01.2012г по НОХД 11/12г на РС П., както и
наказанието, наложено по НОХД 532/14г от настоящия съдебен състав, вследствие
на постигнатото и одобрено от съда между С. и СП споразумение. Действително, в
този случай са налице предпоставките, деянието са извършени в условията на
реална съвкупност, доколкото са наложени с отделни определения, които имат
характера на присъда, то е налице и хипотезата на чл. 25 НК. Не съм съгласен
обаче, че следва при съобразяване и отчитане разпоредбата на чл. 25, ал. 4 НК, която
дава възможност съдът да прецени отново възможността за това дали да приложи чл.
66 НК или не, в случая на С. да бъде наложено ефективно изтърпяване на
наложеното най-голямо наказание три години „лишаване от свобода“. Това е така
по следните съображения: На първо място и двете решаващи инстанции, наложили
наказанията, включително и последната такава, са отчели, че този момент
предпоставките на закона и морала позволяват сключване на споразумение, на
което да бъде наложено условно осъждане на лицето. Тоест, нито обществената опасност
на деянието и дееца са били от такова естество, че налагат ефективно изтърпяване
на тези наказания. В производството по групиране формално следва отново да се
преценят тези предпоставки, но за да бъде ревизирано едно такова становище на
предходните инстанции, следва да са налице нови обстоятелства, които да визират
някаква различна характеристика и обществена опасност на дееца доколкото тази
на деянието вече е отчетена при налагане на наказанието. Това по същество при
липса на доказателства би било едно ревизиране на вече постановени съдебни
актове без наличие на сериозни основания за това. Напротив, защитата е на
мнение, че в резултат и изхождайки от данните по делото, както и от всички
писмени доказателства, касаещи личността на С., не може да се направи извод, че
същия е лице с висока степен на обществена опасност. Същия е баща на две деца,
за които се грижи, въпреки състояние, в което очевидно се намира, за което има
приложени писмени доказателства по делото. Въпреки това състояние, С. полага
обществено полезен труд според възможностите и силите си, бих казал, че същия проявява
и особена сила на духа, доколкото и към момента той продължава да се състезава,
както за отделни клубове, така и за Република България на параолимпийски игри и
на други параолимпийски състезания за лица в неравностойно положение, като
многократно е бил награждаван, включително е бил и олимпийски шампион. Същия е почетен
гражданин на гр. П., многократно са му били изказвани благодарности от редица
държавни и длъжностни лица, както и от общинските власти. Не смятам, че това
налага извода, че С. с такава обществена опасност, че с оглед целите на специалната
и генерална превенция, се налага да търпи ефективно така определеното му от
съда наказание. С. близо година изкара и в следствения арест, въпреки, че към
тогавашния момент не беше обсъждан, като условията бяха такива, че впоследствие
ВАС в развило се дело, за което съм представил доказателства призна, че спрямо
него е била налице дискриминация. Няма да описвам това състояние тогава, защото
то е доста нелицеприятно. Считам, че С., с оглед целите на специалната
превенция, си е взел необходимите бележки и не са налице обстоятелства, които
да налагат определеното от настоящия съдебен състав наказание, за което е
постигнато споразумение с прокуратурата, да бъде търпяно ефективно. Смятам, че
с оглед данните по делото, представените доказателства в настоящото съдебно
заседание и отчитайки всички доказателства, съдът следва да извърши групиране
на наказанията като наложи едно общо най-тежко, като изтърпяването на същото
отново да бъде отложено по реда на чл. 66 НК. Не възразяваме за присъединяване
на глобата. В този смисъл, моля за вашето определение.
ОСЪДЕНИЯТ С.
/ЗА ЛИЧНА ЗАЩИТА/: Поддържам казаното от моя защитник. Няма какво да добавя.
На основание
чл. 297 ал. 1 от НПК,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОСЪДЕНИЯ
ОСЪДЕНИЯТ: Моля
за справедливо наказание. Съгласен съм да бъдат групирани наказанията ми по
двете присъди.
Съдът се
оттегли на тайно съвещание.
Съдът, след проведеното
съвещание и след като изслуша доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено и
обяви на страните следното:
Производството
е по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК.
Осъденият С.С.С.,
видното справките и бюлетините за съдимост е осъждан, както следва:
По НОХД
11/12г с влязло в сила определение на РС П. за одобряване на споразумение от 24.01.2012г
за извършени на 22.10.2011г престъпления, както следва: По чл. 167, ал. 2, вр.
чл. 55, ал. 1, т. 2, буква Б от НК, за което му е наложено наказание „пробация“;
по чл. 131, ал. 2, т. 3, вр. чл. 130, ал. 1 НК, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, за
което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, като така
наложеното наказание е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за изпитателен
срок от три години, считано от влизане на споразумението в сила; по чл. 270, ал.
1 НК, вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, буква Б НК, за което му е наложено наказание „пробация“.
На основание чл. 23, ал. 1 НК, на С.С. за горните три престъпления е определено
едно общо и най-тежко наказание, а именно „лишаване от свобода“ за срок от шест
месеца, чието изтърпяване отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК с изпитателен
срок от три години, считано от влизане на споразумението в сила.
По НОХД
532/14г по описа на СпНС, 10 състав с влязло в сила на 18.07.2014г определение
за одобряване на споразумение за извършени престъпления, както следва: По чл.
249, ал. 1, вр. 26, ал. 1 НК; по чл. 244, ал. 1, пр. 3, вр. чл. 243, ал. 2, т.
3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК; по чл. 249, ал. 4, пр. 1, вр. ал. 3, вр.
ал. 1 НК; по чл. 339, ал. 1 НК и по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и 3, т. 2, вр. ал. 2 НК. На основание чл. 23, ал. 1 НК, на осъдения С. е определено за посочените
по-горе престъпления да изтърпи едно общо най-тежко наказание „лишаване от
свобода“ за срок от три години, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 НК,
е отложено с изпитателен срок от пет
години. На основание чл. 59, ал. 1 НК е зачетено времето, през което осъдения С.
е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“ за периода от 24.07.2009г
до 04.06.2010г. Към така определеното общо наказание е присъединено изцяло
наказанието „глоба“ в размер на 1990лв, на основание чл. 23, ал. 3 НК.
Компетентността
на настоящия съдебен състав, с оглед разпоредбата на чл. 39, ал. 1 НПК се
определя от посоченото по-горе осъждане по НОХД 532/14г по описа на СпНС, 10 състав.
Съдът, като взе предвид горните данни, съдържащи се в справките и бюлетините за
съдимост, характеристичните данни на осъдения С. и като съобрази датите на извършване
на престъпленията, както и датите на които са влезли в сила съдебните актове, с
които С.С. е бил осъден за тези
престъпления, воден от принципа за най-благоприятното съчетание, визирано в Постановление
на Пленума на ВКС № 4/1965г; ТР № 14/1966г на ОСНК на ВКС на РБ, ТР № 1/2003г
на ОСНК на ВКС на РБ, ТР № 2/2005г на ОСНК на ВКС на РБ и ТР № 3/2009 на ОСНК
на ВКС на РБ, намира, че на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК, следва
да се определи едно общо и най-тежко наказание измежду наложените по НОХД 11/12
на РС П. и НОХД 532/14г на СпНС, 10 състав, а именно „лишаване от свобода“ за срок от три години. На основание чл. 23,
ал. 3 НК, към така определеното едно общо и най-тежко наказани „лишаване от
свобода“ за срок от три години следва да се присъедини изцяло наказанието „глоба“
в размер на 1990лв.
При преценката
на цялостната престъпна дейност на осъденият С.С., с оглед обстоятелствата по
делото и за личността на осъдения, тежестта на престъплението, настоящия съдебен
състав стигна до извода, че наложеното по реда на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал.
1 НК едно общо и най-тежко наказание от три години „лишаване от свобода“, е
достатъчно за постигане на посочените в чл. 36 НК цели. При преценката за
приложение на чл. 25, ал. 4 НК, съдът не прие наличие на сравнително висока степен
на обществена опасност на личността на осъдения С.С.. Следва са се отбележи
обстоятелството, че когато е извършил деянията по НОХД 532/14г на СпНС през 2009г,
той е бил с чисто съдебно минало, което не позволява да се направи изрод, че „предходните
наказания“ не са изпълнили целите на индивидуалната и специалната превенция, тъй
като такива до 2009г С. на е извършвал и наказания не са му налагани. На следващо
място, следва да се изтъкне обстоятелството, че постановената присъда по НОХД
204/12г на СпНС, 8 състав /нов № 532/14г на СпНС, 10 състав/, е било
протестирана пред АСпНС. По този повод е било образувано и ВНОХД 376/14г с
решение № 13 от 20.03.2014г, присъдата на СпНС е отменена изцяло и делото
върнато на СП, тъй като обвинителния акт, по който е протекло наказателното
производство в съда е бил изготвен от некомпетентен прокурор при ОП Пазарджик и
внесен в СпНС в нарушение на пар. 9, ал. 1 от Преходните и заключителни
разпоредби на Закона за изменение и допълнение на НПК.
Следва да се
отбележи, че с присъдата по НОХД № 204/12г всички седем подсъдими лица са били
оправдани за престъплението по 321 НК – за участие или ръководене на организирана
престъпна група, а включените в него като вторични престъпления са изброени престъпления
по чл. 244, чл. 242, чл. 339, ал 1 НК. Налага се извода, че при
липсата на престъпление по чл. 321 и наличието на специалната уредба на НПК по
411а, ал 2, в което не фигурира нито едно от вторичните престъпления, които са
били вменени на седемте лица, делото е следвало да се прекрати и да се изпрати
на ОП Пазарджик по компетентност, но СП, подсъдимите лица техните защитници са
положили достатъчно усилия и са постигнали споразумение за решаване на делото,
като подсъдимите са се признали за виновни по всичките пунктове на обвинението и
са били осъдени в влязло в сила на 18.07.2014г споразумение, одобрено от съда.
Всъщност, такава е била и претенцията на АСП в протестите й срещу присъдата по
НОХД № 204/12г на СпНС пред АСпНС /лист 21-40 от ВНОХД 376/13г на АСпНС/.
На следващо
място, следва са се отчете и практиката на ЕСПЧ и ЕКПЧОС за достатъчно дългия
срок, който е изминал от престъплението до наказанието, около пет годишен срок и
съобразено със закона, процесуалното поведение на осъдения С., което рефлектира
както върху размера на наказанието, така и върху самото му изпърпяване. Налице
са предпоставките за приложения на компесаторния механизъм по Европейската
конвенция спрямо осъдения С., иначе казано налице са законовите основания
определеното общо наказание от три години „лишаване от свобода“, да не бъде
изтърпявано ефективно, поради което съдът намира, че не е необходимо ефективно
изтърпяване на така определеното едно общо най-тежко наказание в размер на три
години „лишаване от свобода“. Следва са се приспадне на основание чл. 59, ал. 1
и 2 НК от така определеното на осъдения С.С. наказание от три години „лишаване
от свобода“, времето през което същия е бил задържан с мярка за неотклонение
„задържане под стража“ по НОХД 532/14г на СпНС /стар № 204/12 по опис на СпНС/,
считано от 24.07.2009г до 04.06.2010г. като един ден „задържане под стража“ се
зачита за един ден „лишаване от свобода“.
Така
мотивиран
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ГРУПИРА,
на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК, наложените на осъдения С.С.С.
с ЕГН **********, българин, български гражданин, роден на ***г***, със средно
образование, неженен, във фактическо съжителство с две деца, работи, осъждан, живущ
***, наказания по НОХД 11/12г на РС П. и по НОХД 532/14г на СпНС, 10 състав, като
му ОПРЕДЕЛЯ едно общ и най-тежко
наказание в размер на 3 /три/ години „лишаване от свобода“.
На основание
чл. 66, ал. 1 НК ОТЛАГА изпълнението
на така определеното наказание за срок от 3 /три/ години, с изпитателен срок от
5 /пет/ години.
ПРИСЪЕДИНЯВА,
на основание чл. 23, ал. 3 НК, към така определеното на С.С.С. /със снета по
делото самоличност/ наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ години,
което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено изпитателен срок от 5 /пет/
години, ИЗЦЯЛО наказанието ГЛОБА в размер на 1990лв.
ПРИСПАДА,
на основание чл. 59, ал. 1 и 2 НК, от така определеното на осъдения С.С.С. /със
снета самоличност/, наказание в размер на 3 /три/ години „лишаване от свобода“,
чието изпълнение е отложено за изпитателен срок от 5 /пет/ години, времето,
през което същия е бил задържан с мярка за неотклонение „задържане под стража“ по
НОХД 532/14г по описа на СпНС, считано от 24.07.2009г до 04.06.2010г, като един
ден задържане се зачита за един ден „лишаване от свобода“.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не е окончателно и подлежи на жалба и протест в 15 дневен срок от днес пред АСпНС.
Протоколът е
изготвен в СЗ, което приключи в 10.50ч.ч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.
2.
СЕКРЕТАР: