РЕШЕНИЕ
№ 13568
гр. София, 04.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20211110156436 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от Х. И. Д. срещу „Столичен
автотранспорт“ ЕАД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД вр.
чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от 3000 лева /частично от 10 000 лева/, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди вследствие на увреждане – нараняване на главата и
рамото и увреждане на зрението, настъпило на 20.09.2021г. около 22,45ч. в гр. София, на
спирка „Красно село“, при слизане на ищеца от автобус по линия 5ТМ с инвентарен № 1110,
поради виновно противоправно поведение на водача – потегляне преди да се убеди, че
пътниците са слезли, ведно със законната лихва считано от 30.09.2021г. до окончателното
изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че на 20.09.2021г. около 22,30ч. в гр. София се е качил на автобус на
ответника, движещ се по линията 5ТМ с инвентарен номер 1110. Около 22,45ч. ищецът се
готвел да слезе на спирка „Красно село“. Поради напредналата си възраст, ищецът слизал
по-бавно от останалите пътници. Докато ищецът слизал, водачът на автобуса, без да се
увери, че всички пътници са слезли и докато разговарял със свой колега, затворил вратите на
автобуса, с което захванал десния крак на ищеца. Водачът потеглил, а ищецът паднал и
ударил главата и рамото си в монтиран на спирката паркинг елемент тип „колче“. Автобусът
изминал около 10 м. с ниска скорост, влачейки ищеца, докато пътниците успели да обърнат
внимание на водача да спре. На следващия ден ищецът посетил УМБАСМ „Н.И.Пирогов“
ЕАД, където му били извършени изследвания. Събитието довело до значително увреждане
на зрението на ищеца, което било констатирано в издадената епикриза и продължавало и
понастоящем. Моли съдът да уважи предявения иск.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявения иск. Счита, че липсвали доказателства процесните увреждания да са
настъпили вследствие на противоправно виновно поведение на служител на ответника,
както и да са настъпили по описания в исковата молба начин. Оспорва наличието на
причинно-следствена връзка между вредите и събитието. Моли съдът да отхвърли
предявения иск. Претендира разноски.
С определение от 23.01.2023г. съдът е конституирал като трети лица-помагачи на
страната на ответника ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД – застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автобуса и Й. С. Н. – водач на автобуса.
Със свое становище от 28.02.2023г. третото лице-помагач ЗАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп“ ЕАД оспорва предявения иск. Твърди, че липсвали доказателства за
настъпване на застрахователно събитие, както и за неговия механизъм. Оспорва вредите да
са причинени от противоправно поведение на водача на автобуса, както и че ищецът се е
намирал в него. Релевира възражение за съпричиняване на вредите като твърди, че ищецът
бил предприел слизане от превозното средство след подаден звуков сигнал,
предупреждаващ за затваряне на вратите и потегляне на превозното средство. Оспорва
вредите и причинно-следствената връзка с произшествието, както и размера на
обезщетението. Моли съдът да отхвърли предявения иск.
В проведените по делото открити съдебни заседания, третото лице-помагач Й. С. Н.
оспорва предявения иск като счита, че с поведението си не е причинил процесното
увреждане.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12
ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
От приетия лист за преглед на пациент от 21.09.2021г. се установява, че на
посочената дата ищецът Х. И. Д. е диагностициран с „Повърхностна травма на окосмената
част на главата“.
От приетите епикризи от 26.02.2022г. и 05.10.2022г., издадени от УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов“ се установява, че на посочената дата ищецът е диагностициран с „Вторична
глаукома, дължаща се на други болести на окото“.
Приета е и медицинска документация за лицето Х. И. Д. от лечението му в
УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“.
Приета е и справка от НЗОК за извършените от ищеца прегледи и лечение за периода
от 01.01.2018г. до 20.09.2021г.
От приетия пътен лист № 28582 от 20.09.2021г. се установява, че на посочения ден
водач на автобуса с инвентарен номер 1110 с рег. № С8279НС, изпълняващ линия „5ТМ“,
втора смяна /от 15,53ч. до 0,06ч./ е Й. С. Н..
От приетото ежедневно сведение за работата на обществения транспорт за
2
20.09.2021г. се установява, че в същата няма данни за установено произшествие по линия
„5ТМ“, няма и постъпили жалби и сигнали от граждани във връзка с такова произшествие.
От приетата застрахователна полица „Злополука на пътниците в средствата за
обществен превоз“ се установява, че към 20.09.2021г. застраховател на ответника по тази
застраховка е ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД.
От приетата застрахователна полица по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ за процесния автобус се установява, че към 20.09.2021г. застраховател по
тази застраховка е ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД.
От дадените в проведеното на 28.02.2023г. открито съдебно заседание обяснения по
реда на чл. 176 ГПК от третото лице-помагач Й. С. Н. се установява, че на 20.09.2021г. в
22,42ч. правил последен курс с автобуса и тръгнал от улица „Пушкин“ към площад „Руски
паметник“. Ищецът много пъти бил идвал да се вози при него в автобуса, но не спазвал
правилата, че трябва да се качи от предната врата и да седне на определените седалки.
Трябва да бъде близо до водача, за да знае водачът какво да направи и как да спре, защото
слиза бавно. Ищецът водел дъщеря си, тя слязла първа на спирката, ищецът се забавил, а тя
не му била подала ръка, за да слезе. Ищецът паднал „все едно, че бил каскадьор“, не се бил
ударил. Й. Н. не бил закачил крака на ищеца с вратата, ако било така, то при падането
ищецът щял да си счупи крака. Освен това ищецът бил паднал с глава по посока на
движението. Й. Н. не бил тръгнал докато ищеца слиза, сочи, че ако бил тръгнал, щял да му
счупи крака. Заедно с едно момче помогнали на ищеца, вдигнали го и го изтупали.
Предложили му да викнат КАТ и линейка, но дъщеря му казала „няма да викаме никого“. Й.
Н. искал да им даде пътния лист, за да се подпишат, но те вече си били тръгнали. Сочи, че
автобусът не разполагал със звуков сигнал за затваряне на вратите.
От приетото експертно заключение по съдебно-медицинската експертиза се
установява, че на 20.09.2021г. в резултат на падане при слизане от автобус, Х. И. Д. е
получил контузия в тилната област на главата, контузия на дясното рамо, контузия на
дясната подбедрица, контузия на дясната длан. Описаните травматични увреждания добре
отговарят да са резултат от падане по гръб и подпиране основно на дясната ръка. Според
вещото лице не може да се очакват късни здравословни последици от процесния инцидент, а
нанесените контузии са отзвучали в срок от 15-20 дни. Не може да се очакват усложнения от
тези травми, като е възможно, предвид напредналата възраст на ищеца, да е изпитвал болки
за значително по-дълъг период от време. Вещото лице сочи, че проведеното консервативно
лечение за глаукома не е във връзка с процесния инцидент.
При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни
изводи:
По иска с правна квалификация чл. 49 във връзка с чл. 45, ал. 1 ЗЗД в тежест на
ищеца е да установи наличието на противоправно деяние от страна на служител на
ответника, понесеното от ищеца увреждане, механизма на увреждането, причинно-
следствената връзка между увреждането и деянието, обема и интензитета на претърпените
3
неимуществени вреди. При доказване на горното, вината се предполага.
В доказателствена тежест на ответника е да опровергае законоустановената
презумпция за вина, както и релевираните от него възражения.
Отговорността по чл. 49 ЗЗД е особен вид безвиновна и обективна отговорност за
чужди противоправни и виновни действия, като тази отговорност има гаранционно-
обезпечителен характер. За да се ангажира отговорността на ответника по посочената
разпоредба, следва да се установят общите предпоставки, при които за определено лице би
възникнала деликтна отговорност, както и допълнителния факт на възлагане на работа на
деликвента от ответника и причиняване на вредите при или по повод тази работа – така и
Постановление № 7 от 29.XII.1958 г., Пленум на ВС, Постановление № 17 от 18.XI.1963 г.,
Пленум на ВС, Постановление № 4 от 30.X.1975 г., Пленум на ВС и Постановление № 9 от
28.XII.1966 г., Пленум на ВС. В ППВС № 9/1966 г. е прието, че в някои случаи се касае до
неспазване на правилата за извършване на възложената работа, а в други случаи до
невземане на необходимите мерки за предотвратяване на увреждането; за възложителите
бездействието е основание за отговорност за увреждането, когато то се изразява в
неизпълнение на задължения, които произтичат от закона, от техническите и други правила
и от характера на възложената работа.
В настоящата хипотеза страните не спорят и с окончателния доклад по делото съдът е
обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК
обстоятелството, че по посоченото в исковата молба време и място, автобусът по линия 5ТМ
с инвентарен номер 1110 е бил управляван от Й. С. Н. – служител на ответника. Освен
безспорния му характер, това обстоятелство се установява по категоричен начин от приетия
по делото пътен лист.
Следователно ответникът „Столичен автотранспорт“ ЕАД, като възложител на
работата на водача на автобуса Й. С. Н., се явява пасивно легитимиран да отговаря за
вредите, причинени от неговия служител при и по повод извършената от него работа.
От обясненията на Й. С. Н. се установява, че на 20.09.2021г. в 22,42ч. ищецът Х. И.
Д. е бил в автобуса, докато водачът извършвал последен курс с него и пътувал по посока от
улица „Пушкин“ към площад „Руски паметник“. Установява се също, че при слизане от
автобуса, ищецът е паднал, като според водача главата му била по посока на движението.
Съдът кредитира обясненията на третото лице-помагач Й. С. Н. в тази им част като
добросъвестно дадени. Последващите опити на третото лице да се отрече от тези си
обяснения с твърдения, че нямало данни ищецът изобщо да е пътувал в автобуса, не следва
да бъдат кредитирани, доколкото в обясненията си от 28.02.2023г. третото лице ясно
заявява, че ищецът многократно се е возил в управлявания от него автобус и именно
вследствие на това го е запомнил на процесната дата. Установява се също, че автобусът не е
бил снабден със звуков сигнал за затваряне на вратите, поради което възражението на
третото лице-помагач ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, че ищецът бил започнал
да слиза след подаването на сигнала, е изцяло неоснователно.
4
От приетата медицинска документация, както и от приетото и неоспорено експертно
заключение по съдебно-медицинската експертиза пък се установява, че именно в следствие
на това падане ищецът е претърпял контузия и хематом в тилната област на главата,
контузия на дясното рамо, контузия на дясната подбедрица и контузия на дясната длан.
Вещото лице е категорично, че тези увреждания могат да бъдат причинени от падане при
слизане от автобус, каквото описва ищецът. Установява се също по категоричен начин, че
заболяването на ищеца „глаукома“ и проведеното консервативно лечение не се намират в
причинно-следствена връзка с процесното събитие и не се дължат на него. Това е видно и от
приетата епикриза от 26.02.2022г., в която изрично е посочено, че заболяването е вторично и
се дължи на други болести на окото, освен това от съдържанието медицинската
документация се изяснява, че при постъпването на ищеца в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ на
24.02.2022г. е констатирано обективно състояние на оток и кръвонасядане на клепачите на
дясното око, каквото състояние не е констатирано при постъпването му в болницата пет
месеца по-рано на 21.09.2021г. – непосредствено след процесното събитие.
На следващо място от експертното заключение се установява и възникването на
неимуществени вреди за ищеца – необходимост от възстановяване в продължение на 15 до
20 дни и изпитвани от ищеца болки вследствие на контузиите в тилната част на главата и
дясната страна на тялото.
Не всяко падане на пътник при слизане от автобус на градския транспорт, обаче, е
годно да породи деликтна отговорност за ответника. За тази цел е необходимо падането да
се намира в пряка причинно-следствена връзка с противоправно деяние на лице, за което
ответникът отговаря. Ноторно е, че ежедневните човешки дейности, в това число и
ползването на градски транспорт, крият рискове от случайно увреждане на здравето,
особено когато се касае за възрастни хора, за които е характерна по-лесна загуба равновесие.
Обстоятелства като внезапно залитане, стъпване накриво, спъване в бордюра или настилката
на спирката, или в анти-паркинг колче и пр., също водят до падане, респективно до
травматични увреждания за пътника, но не се дължат на противоправно действие или
бездействие на водача на автобуса, поради което не могат да доведат до ангажиране
деликтната отговорност на възложителя на неговата работа. Касае се за случайни събития,
които не са предизвикани от чуждо поведение, а са естествен резултат от физичните
процеси, действащи при слизането. Единствено фактът, че автобусът е бил експлоатиран от
ответното дружество към датата на събитието, също не може да доведе сам по себе си до
ангажиране на неговата деликтна отговорност, без падането по някакъв начин да е било
причинено от лице, за което ответникът отговаря. Именно поради тази причина в тежест на
ищеца е да докаже, че процесното падане е настъпило по вина на такова лице.
В настоящия случай с исковата молба /уточнена с молбата от 07.07.2022г./ като
такова деяние са инкриминирани действия на водача по затваряне на вратата, докато ищецът
е слизал, и потеглянето му от спирката, вследствие на което десният крак на ищеца е бил
захванат от вратата и това причинило падането. Въпреки дадените от съда указания на
ищеца по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК, по делото не се събраха доказателства за тези
5
твърдения. В обясненията си по реда на чл. 176 ГПК водачът на автобуса Й. С. Н. отрича да
е затворил вратата, докато ищецът е слизал, както и да е потеглил преди ищецът да е слязъл
от автобуса, а други доказателства за тези обстоятелства липсват. Единственият извод, който
може да се направи от обясненията на водача, е за загуба на равновесие на ищеца при
слизане от автобуса.
От експертното заключение по съдебно-медицинската експертиза пък се установява,
че ищецът е получил повърхностни контузии /без счупвания и данни за вътрешни
увреждания/ на окосмената част на главата, дясната подбедрица, дясното рамо и дясната
китка, от които следва извод за травми от падане. Липсва травма на крака на ищеца, която
да има до такава степен специфичен характер, че да е възможно да бъде причинена
единствено от захващане на крака от вратата на автобуса, а не от удар при падане, както
всички останали травми. Липсват и охлузвания по цялото тяло на ищеца, каквито биха били
налице, ако автобусът наистина е бил потеглил и е бил влачил ищеца в продължение на 1,5
метра /както той твърди в първоначалната си искова молба/, респ. в продължение на 10
метра /съгласно молбата-уточнение от 07.07.2022г./.
При това положение съдът намира, че от събраната по делото доказателствена
съвкупност не се установява процесните вреди да са настъпили вследствие на
противоправно деяние на водача на автобуса. При липса на основание за ангажиране на
гаранционната отговорност на ответника по чл. 49 ЗЗД, предявеният иск е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен изцяло.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски има единствено ответникът. Същият не е
сторил разноски, но е бил представляван от юрисконсулт и претендира юрисконсултско
възнаграждение, чийто размер съдът определи на 100 лева съгласно чл. 25, ал. 1 НЗПП. Ето
защо на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 100 лева. Третите лица-
помагачи нямат право на разноски на основание чл. 78, ал. 10 ГПК, а платените от бюджета
на съда разходи следва да останат в тежест на държавата.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Х. И. Д., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул.
„Баба Илийца“ № 47, вх. А, ет. 2, ап. 4, срещу „Столичен автотранспорт“ ЕАД, с ЕИК:
*********, с адрес: гр. София, ул. „Житница“ № 21, иск с правно основание чл. 49 ЗЗД вр.
чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от 3000 лева /частично от 10 000 лева/, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди вследствие на увреждане – нараняване на главата и
рамото и увреждане на зрението, настъпило на 20.09.2021г. около 22,45ч. в гр. София, на
спирка „Красно село“, при слизане на ищеца от автобус по линия 5ТМ с инвентарен № 1110,
поради виновно противоправно поведение на водача – потегляне преди да се убеди, че
пътниците са слезли, ведно със законната лихва считано от 30.09.2021г. до окончателното
6
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Х. И. Д. да заплати на „Столичен автотранспорт“ ЕАД на основание чл.
78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение
в производството.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трети лица – помагачи на страната на
ответника „Столичен автотранспорт“ ЕАД, а именно: ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс
Груп“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл.
„Позитано“ № 5, и Й. С. Н., с адрес: гр. София, ж.к. „Разсадника“, бл. 24, вх. А, ет. 4, ап. 9.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7