Определение по дело №2764/2020 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 1871
Дата: 1 септември 2020 г.
Съдия: Зорница Гладилова
Дело: 20201000502764
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 19 август 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 187126.08.2020 г.Град София
Апелативен съд - София5-ти търговски
На 25.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Иво Димитров
Членове:Величка Борилова

Зорница Гладилова
като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно частно гражданско дело №
20201000502764 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 от ГПК.

С определение № 7996/26.05.2020 г. по гр.д.№ 1728/2020 г., СГС, ГО, 1-20
състав е върнал исковата молба на „Астелс“ АД за заплащане на сумата от 500 лева без ДДС
месечно, представляваща дължимо от ответника обезщетение за ползването на процесния
трафопост с правно основание §4, ал. 4а от ЗЕ за периода от датата на завеждане на исковата
молба - 06.02.2020 г. до датата на сключване на договор по чл.117, ал.8 ЗЕ и производството
в тази му част е прекратено.
Срещу определението в тази му част е подадена частна жалба от „Астелс“ АД,
което моли то да бъде отменено и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените
действия по този иск. Жалбоподателят поддържа, че вземането, което претендира е
възникнало към датата на предявяване на иска, а настъпването на неговата изискуемост е
обусловено единствено от настъпването на определен период от време, поради което по
отношение на него бил приложим чл.124, ал.2 от ГПК. Възникването на вземането за
заплащане на обезщетение по реда на § 4, ал. 4 ЗЕ било обусловено от фактически състав,
състоящ се от 4 изчерпателно посочени кумулативни елемента: 1./ неосъществена от страна
на ответника сделка по изкупуване на процесния трафопост в период от 12 години, считано
от влизане в сила на ЗЕ, т.е. в периода до 12.12.2015 г. включително; 2./ липса на обоснован
отказ за изкупуване на трафопоста от страна на ответника; 3./ отправена от ищеца към
ответника покана за заплащане на регламентираното в § 4, ал. 4а ЗЕ обезщетение за
ползването; 4./ изтичането на 3-месечен период от датата на получаване на поканата за
заплащане. Кумулативното наличие на тези предпоставки имало за последица възникването в
правния мир на правото на обезщетение на посоченото по-горе основание (§4, ал. 4а ЗЕ).
Правопораждащият фактически състав бил настъпил към датата на предявяване на исковете.
Разпоредбата на чл.124, ал.2 от ГПК била приложима по отношение на възникнали до датата
на предявяване на иска повтарящи се задължения, чиято изискуемост не е настъпила към датата
на предявяване на исковата молба. В закона липсвала легална дефиниция на понятието
„повтарящи се задължения", но в задължителната практика на ВКС, представена в Тълкувателно
решение № 3/2011 г. от 18.05.2012 г. на ОСГТК били изведени неговите
индивидуализиращи белези. Основният от тях бил свързан с наличието на общ правопораждащ
юридически факт, каквато е и разглежданата хипотеза. Налице бил и вторият белег,
определящ характера на съществуващите вземания за обезщетение на ищеца за периода след датата на
1
предявяване на иска като периодични - предварителната определеност или определяемост на техния размер.
Този извод произтича от изричното съдържание на § 4, ал. 4а ЗЕ, според която размерът на
обезщетението се определя от методика на КЕВР, в зависимост от мощността и типа на
съоръжението. Настъпването на изискуемостта на всяка отделна претенция било обусловено
единствено от настъпването на обективния факт на настъпване на момента, в който
повтарящото се задължение следвало да бъде изпълнено. Допълнително жалбоподателят сочи, че
обжалваното определение било постановено 3 месеца след датата на подаване на исковата
молба, поради което, по силата на чл. 235, ал. 2 ГПК, по аналогия приложима и към
обжалваното определение, при постановяване на своите актове съдът е бил длъжен да
съобрази всички релевантни обстоятелства, настъпили към датата на постановяването му. В
тази връзка съдът следвало да съобрази настъпилата изискуемост на част от вземанията за
обезщетение в периода от датата на предявяване на иска до датата на постановяване на
определението.

Софийски апелативен съд като обсъди представените доказателства, приема
следното:
С исковата молба, по която е образувано първоинстанционното производство
ищецът е направил искане ответникът да бъде осъден да заплаща месечен наем по § 4, ал. 4а
от ЗЕ в размер на 500 лева (без ДДС) от датата на предявяване на исковата претенция до
датата на сключване на договор по реда на чл.117, ал.8 от ЗЕ.
Съгласно § 4, ал. 4а от ЗЕ в случай, че сделката по изкупуване не е
осъществена или няма обоснован отказ по ал.4, енергийното предприятие в срок три месеца
след покана от страна на собствениците по ал. 1 е длъжно да плаща наем по методика,
определена от комисията, в зависимост от типа и мощността на съоръжението.
Съгласно чл.124, ал.1, пр.1 ГПК всеки може да предяви иск, за да възстанови
правото си, когато то е нарушено. Предмет на осъдителен иск е претендирано от ищеца
изискуемо притезателно право. Правният интерес от осъдителния иск като абсолютна
процесуална предпоставка за допустимостта му е налице при наведени от ищцовата страна
твърдения, че тя притежава изискуемо притезателно право спрямо ответната страна, което
съществува към на датата на предявяването на иска.
Разпоредбата на чл.124, ал.2 от ГПК предвижда изключение от общото
правило относно предмета на осъдителните искове като допуска да се предяви иск за
осъждане на ответника да изпълни повтарящи се задължения, дори тяхната изискуемост да
настъпва след постановяване на решението.
С разпоредба на чл.124, ал.2 ГПК е уредена възможността, кредиторът който
има вземане за повтарящи се парични задължения, да заяви иска си за тяхното изпълнение,
преди да е настъпила изискуемостта им. Предмет на иска следва да бъде парично,
повтарящо се вземане на кредитора ищец, спрямо длъжника-ответник, при установен
източник на задължението и размер - т. е. при безспорна ликвидност. Разпоредбата на
чл.124, ал.2 от ГПК предоставя правна възможност да се претендира по исков ред
присъждане на вземане, чиято изискуемост не е настъпила. Критерият за това кои
повтарящи се парични вземания могат да бъдат предмет на защита по този ред следва да
зависи от това кои парични задължения по принцип могат да се защитят чрез иск пред съда,
а това безспорно са съществуващите дължими, повтарящи се вземания за суми, установени
по размер и падеж.
Задължението по § 4, ал. 4а от ЗЕ не е от тази категория, тъй като макар и
вземането да е установено, неговият размер е в зависимост от методика на КЕВР, в
зависимост от мощността и типа на съоръжението.
2
В случая не е приложима постановката на Тълкувателно решение № 3/2011 г.
от 18.05.2012 г. на ОСГТК, тъй като същата е приложима при тълкуването на Понятието
„периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.”в” от Закона за задълженията и
договорите – относно давността, която се прилага при периодични плащания. Настоящият
съдебен състав не може да сподели виждането, че предмет на иск и съответно на
присъждане би могло да бъде определяемо вземане, тъй като в диспозитива на решението
би липсвала яснота, а от там и ще липсва яснота какво точно ще се изпълнява. Следва да се
има предвид, че методиката на КЕВР би могла да бъде променяна и в последващите
исковата молба и решението по делото периоди размерът на вземането да е различен.
Правната норма на чл.124, ал.2 ГПК има предвид повтарящи се задължения –
такива които са ликвидни /установени както в своето основание, така и в своя размер/, а
изискуемостта настъпва единствено с изтичането на срока. В случая нямаме повтарящи се
задължения по смисъла на чл.124, ал.2 от ГПК и първоинстанционния съд законосъобразно
и правилно е преценил иска недопустим.
Подадената частна жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Воден от горното съставът на Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 7996/26.05.2020 г. по гр.д.№ 1728/2020 г., В
ЧАСТТА , с която СГС, ГО, 1-20 състав е върнал исковата молба на „Астелс“ АД за заплащане
на сумата от 500 лева без ДДС месечно, представляваща дължимо от ответника обезщетение
за ползването на трафопост, с правно основание §4, ал. 4а от ЗЕ за периода от датата на
завеждане на исковата молба - 06.02.2020 г. до датата на сключване на договор по чл.117,
ал.8 ЗЕ и производството по делото в тази му част е прекратено.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3