Решение по дело №167/2018 на Районен съд - Козлодуй

Номер на акта: 219
Дата: 11 юни 2018 г.
Съдия: Цветанчо Димитров Трифонов
Дело: 20181440100167
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 февруари 2018 г.

Съдържание на акта

         Р Е Ш Е Н И Е 

гр.Козлодуй,11 юни 2018 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Козлодуйският Районен съд, първи състав в публично заседание на 22.05.2018г. /двадесeт и втори май две хиляди и осемнадесета година/ в състав:

 

Районен съдия: Цветанчо Трифонов

 

при секретаря Мартин Марков, като разгледа докладваното от съдията Цветанчо Трифонов гражданско дело № 167 по описа за 2018г. на Козлодуйския Районен съд и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Н.Г.К. *** е предявила против Е.С.К. ***  обективно съединени искове с правно основание чл.109 от ЗС за преустановяване на действия, възпрепятстващи ищцата да ползва пълноценно собствения си имот и иск по чл.45 от ЗЗД за търсени имуществени вреди в размер на 5000лева.

Претендира и законната лихва върху главницата от постъпването на исковата молба в съда, 07.02.2018г. до окончателното изплащане на сумите и направените разноски по водене на делото.

Към молбата са приложени ксерокопия от следните доказателства: заверено копие от протокол от открито заседание през месец 10/2000г. по гр.дело № 480/1996г. по описа на РС – Козлодуй, заверено копие от констативен протокол № 1/20.07.2017г. на Община – Козлодуй, заверено копие от писмо с изх.№ 905-01-130/2/ от 26.07.2017г. от Община – Козлодуй до ищцата, заверено копие от писмо с изх.№ 288000-3628/05.07.2017г. до ищцата, квитанция за внесена държавна такса за образуване на делото, адвокатско пълномощно.

Ищцата Н.Г.К. е собственик на недвижим имот /апартамент/, находящ се в град Козлодуй, жк.2, бл.50, ет.6, ап.18 по силата на договор за продажба на държавен имот от 22.11.1990г.

В исковата молба ищцата твърди, че от началото на 2013г., след направен основен ремонт на жилището си, живее в него, без да бъде обезпокоявана и смущавана да упражнява правото си на собственост, след което в банята и  кухнята й постоянно се появяват силни течове на мръсна, примесена с различни перилни препарати и човешки биологични отпадъци вода. Многократно била молила ответницата, която живее в апартамента над нея, да установи причините за появата на течовете, предлагала й всякакъв вид помощ, за да може да разрешат проблема, но не срещнал разбиране и съдействие от нея. Това я принудило да потърси съдействие от компетентните държавни органи, като подала жалба до РУ „Полиция“ град Козлодуй и до Общинската администрация. РУ „Полиция“ град Козлодуй предупредило ответницата  с протокол за предупреждение по реда на чл.65 от ЗМВР. От своя страна 6 членна комисия на Общинската администрация – Козлодуй извършила проверка на място, за което съставила констативен протокол за оглед, в който са описани наличието на теч в банята и липса на осветление поради наводнена ел. инсталация. С течение на времето течовете се разпространяват и в жилищата на съседите живеещи под ищцата, които я предупреждават, че и те ще потърсят правата си по закон.

Препис от исковата молба и приложените писмени доказателства са връчени на ответницата и в едномесечния срок по чл.131 от ГПК същата не е представила писмен отговор.  Редовно призована, не се е явила в съдебното заседание и не се представлява.

По делото са разпитани свидетели на ищцата, назначена е и е изслушана съдебно-техническа и оценителна експертиза.

От така събраните по делото доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка.

Страните са съседи. Ищцата живее в апартамент 18 на шестия етаж на жилищен блок 50 в гр.Козлодуй. Ответницата живее в същия блок, на 7 етаж, апартамент 21, т. е. в идентичен апартамент точно над ищеца.

За наличието на теч в апартамента на ищцата съдът разпита като свидетели Петко Драганов П., който живее на съпружески начала с ищцата по делото в същия апартамент и съседката Юлия Христова Деновска, която живее на четвъртия етаж в същия вход.

Свидетелят П. разказва, че в продължение на три години в банята на ищцата има течове. Течовете били от горния етаж и прониквали в банята на ищцата, а напоследък влагата стигала и до нейната кухня. Свидетелят посочва още, че когато ответницата ползвала банята си те били принудени да слагат отдолу кофи за да събират водата. На четири пъти ищцата викала майстори, които се опитвали да запушат течовете, идващи от горния етаж в нейната баня, но това не се удавало. Свидетелят твърди, че биха ремонтирали банята на съседката си Е. дори със собствени средства, но тя не им подсигурявала достъп. Най–лошото било, че течът идвал от мръсната вода на горния етаж, поради което таванът в банята бил черен, а също и стената в кухнята. Наводняването на стените и тавана довело до поражение в електрическата инсталация в банята.

В същата насока са и показанията на свидетелката Деновска. Тя била посещавала банята на ответницата Е.К., тъй като ищцата Н.К. на няколко пъти се оплаквала, че от банята на К. тече вода в нейната баня. Самата свидетелка Деновска намерила майстор, който да направи частичен ремонт на банята на ответницата, но последната отказала да плати. Течовете били постоянни и тъй като блокът е панелен водата от тях се просмуква в панела, поради което възникнали проблеми с електрическата инсталация в апартамента на съседа от петия етаж и в апартамента на свидетелката. Свидетелката е виждала поставените кофи в апартамента на ищцата.

Вещото лице по назначената експертиза заяви категорично, че течът в апартамента на ищцата е в резултат на повреди в апартамента на ответницата. Той обрисува банята на седмия етаж с думите „окаяно състояние”.

Съдът приема изцяло като достоверни показанията на разпитаните свидетели, тъй като те са очевидци на пораженията на апартамента на ищцата и напълно кореспондират както по между си, така и със заключението на експерта.

Ето защо съдът прави извода, че в резултат на лоша поддръжка, а в случая дори никаква на жилището на ответницата Е.К., от банята на нейния апартамент в апартамента на Н.К., намиращ се под нейния са възникнали течове и то от мръсната вода. Тези течове са в продължение на няколко години, но въпреки предупрежденията на ищцата, ответницата К. отказва да ги отстрани. Не помогнали предупреждението с протокол за предупреждение по чл. 65 от ЗМВР от 05.07.2017 година, както и указанията на Комисия на общинската администрация отразени в констативен протокол от 20.07.2017 година. Ето защо съдът намира, че иска по чл. 45 от ЗЗД е доказан по основание.

По негаторния иск по чл. 109 ЗС.

С Решение № 15 от 1.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5432/2014 г., II г.о. е прието, че в исковото производство по чл. 109 ЗС собственикът на недвижим имот търси защита срещу всяко трето, което лице макар и да не оспорва правото му на собственик на имота, чрез конкретни действия или бездействия създава пречки за упражняване на правомощията на собственика т. е. препятства или ограничават възможността на собственика да се упражнява правото на собственост определена степен. В случая, с нежеланието си, ответницата К. да ремонтира банята си и в резултат на това нейно нежелание в апартамента на ищцата се появили течове, които й пречат да упражнява в пълен обем правото си на собственост върху този апартамент.

В исковата си молба ищцата претендира за обезщетение в размер на 5000 лева. Заключението на вещото лице, което съдът приема изцяло като достоверно, компетентно и изцяло кореспондиращо с останалите доказателства по делото, е че стойността на повредите са както следва: за банята 186,90 лева, за кухнята 206,50 лева или общата стойност на щетата е 394,40 лева, в който размер следва да бъде уважен иска. В останалата му част до 5000 лева искът следва да бъде отхвърлен като основателен и недоказан.

Следва претендираните от ищцата разноски да се присъдят съобразно уважения размер на иска. По реда на чл. 80 от ГПК ищцата е представила разноските си които възлизат на 650 лв. Следва да й се присъдят разноски от 51,27 лв., които съответстват на уважения размер на предявения иск.

В хода на делото по същество процесуалният представител на ищцата е изразил становище, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение. Съдът намира, че не следва да се произнася с неприсъствено решение. Макар и ответникът да не е депозирал писмен отговор и да не се явил в първото по делото съдебно заседание, ищецът не е направил изрично искане за постановяване на неприсъствено решение преди даване ход на делото по същество /арг. от чл. 239, ал. 3 от ГПК/. Съгласно чл. 239, ал. 2 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество. Достатъчно е да се изпълнени условията на ал. 1 на чл. 239 и искът да е вероятно основателен, с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства. Ето защо искането за неприсъствено решение следва да се направи и преди събирането на доказателства, тъй като съдът не обсъжда такива. След като вече ги е събрал то той е длъжен да ги обсъди, което от своя страна изключва постановяването на неприсъствено решение.

Ето защо съдът намира, че не са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

Водим от горното съдът

 

Р Е Ш И :

 

Осъжда Е.С.К. *** да заплати на Н.Г.К. с ЕГН ********** *** сумата 394,40 лв. представляващи нанесени имуществени вреди в жилището на ищцата, като в останалата част до 5000 лв. отхвърля предявения иск, като неоснователен и недоказан.

Осъжда Е.С.К. *** да заплати на Н.Г.К. с ЕГН ********** *** сумата 51,27 лв. деловодни разноски, съобразно уважената част от иска.

Решението може да се обжалва пред Врачански окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението.

Да се публикува съгласно ВППСА в КРС.

 

 

 

                                                                           Районен съдия: