№ 1070
гр. П., 31.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Явор П. Джамалов
при участието на секретаря Илиана Кр. Иванова
като разгледа докладваното от Явор П. Джамалов Гражданско дело №
20231720104612 по описа за 2023 година
за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.7 и сл. от Закона за закрила срещу домашното
насилие.
Постъпила е молба от К. Д. Б. ЕГН **********, лично и в качеството си на майка и
законен представител на Б.Т.Б. и двете от *****, ******, с която моли съдът да постанови
решение, по силата на което на ответника Т.Б.Б., да му бъде забранено да приближава
молителката и детето и жилището, местоработата и и местата за социални контакти и
отдих на молителката и детето.
Ответника, чрез процесуалния си представител е изразил становище, че доводите на
молителката изложени в молбата не отговарят на истината, поради което същата да бъде
оставена без уважение. Моли се присъждане на направените по делото разноски.
Районният съд преценявайки събраните по делото доказателства, по реда на чл.
12 и чл.235 ГПК, както и доводите на страните, приема за установено и доказано
следното:
Молбата по чл. 4 ЗЗСДН е допустима - подадена е в срока по чл.10 от ЗЗСДН,
считано от извършване на твърдения акт на домашно насилие и срещу лице от кръга на
очертаните в чл. 3 от ЗЗДН. По същество същата се явява недоказана и неоснователна и
следва да бъде отхвърлена като такава.
Видно от приложената по делото молба от 17.02.2009г., К. Д. Б. е поискала и
издаване на заповед за незабавна защита от домашно насилие, като е приложена декларация
по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, в които се сочи, както и в молбата, че последния акт на домашно
насилие от страна на съпруга и е било извършено на 23.09.2023г. и се е изразявало в това, че
същия я удрял, плюл и обиждал пред денонощен магазин в присъствието на негава
приятелка. С определение от 28.09.2023г. молбата за издаване на заповед за незабавна
защита, е била уважена на база твърденията на молителката.
1
Цитираната и приложена по делото декларация от молителката, по реда на чл.9, ал.3
от ЗЗДН и съгласно чл.13, ал.3 от ЗЗДН, при липса на други доказателства е достатъчна за да
бъде издадена заповед за защита. Посочената доказателствена сила на декларацията е по
повод особената защита при извършено домашно насилие, тъй като същото, принципно се
извършва в домовете на страните и в отсъствието на свидетели, поради което е и трудно
доказуем акта на извършване на домашно насилие в присъствието само на страните. Самите
обстоятелства декларирани по горепосочения начин, подлежат на оборване с допустимите за
това доказателствени средства. В настоящия случай молителката в декларацията по реда на
чл.9, ал.3 от ЗЗДН, не сочи конкретни обстоятелства свързани с твърдения акт на домашно
насилие от 23.09.2023г. а се излагат доводи, принципно за нанасян тормоз във времето от
ответника като и от неговия баща.
По делото са разпитани като свидетели по искане на ответника А.С.Р. – която живее
на семейни начала с ответника и С.М.Т.- майка на ответника, показанията на които ценени
по реда на чл.172 ГПК и на които съдът дава вяра. Първия свидетел заявява, че е
присъствала лично на конфликта от 23.09.2023г., когато страните случайно се срещнали
пред „Нон стоп“ на ******. Молителката била без дете и когато ответника попитал за
детето, молителката почнала да го обижда и плюе. Втората свидетелка заявява, че като
разбрала за случилото се отишла при „Нон стоп“ на ****** и помолила магазинерката да
свидетелства. Последната отказала, но и казала, че е видяла, че молителката започнала да
удря ответника.
Предвид на изложеното съдът намира, че сочения от молителката акт на домашно
насилие не е доказан по делото а молбата като неоснователна следва да бъде оставена без
уважение. В случая твърдения акт на домашно насилие е бил сторен на публично място в
присъствието на свидетели. Разпитаните такива по искане на ответната страна, установяват,
че молителката е отправила обиди и удари спрямо ответника а не обратното. Съответно
молителката не е поискала ангажиране на доказателства опровергаващи това твърдение.
Следва да бъде отбелязано, и че детето на страните не е присъствало на инцидента и
няма никакви данни, същото да е било жертва на домашно насилие от страна на ответника.
С оглед изхода на делото и на основание чл.11, ал.3 от ЗЗДН, молителката, следва да
бъде осъдена да заплати държавна такса в размер на 25.00 лева. Същата следва да бъде
осъдена да заплати и направените разноски от ответната страна за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 600.00 лева.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ направеното искане от К. Д. Б. с ЕГН **********, лично и в качеството си на
майка и законен представител на Б.Т.Б. и двете от *****, ******, с която моли съдът да
постанови решение, по силата на което на ответника Т.Б.Б. с ЕГН-**********, с постоянен
адрес: *****, ******, да му бъде забранено да приближава молителката и детето и
жилището, местоработата и и местата за социални контакти и отдих на молителката и
детето, като неоснователно и недоказано.
ОСЪЖДА К. Д. Б. с ЕГН **********, от *****, ******, да заплати по сметка на
Пернишки районен съд 25.00 лева държавна такса по делото, а на Т.Б.Б.а с ЕГН-
**********, с постоянен адрес: *****, ******, сумата в размер на 600.00 лева направени
разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение.
2
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в 7 – дневен
срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
3