О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер444/29.5.2019г.Град
Варна
Варненският окръжен съд Наказателно отделение
На двадест и
осми май Две хиляди и деветнадесета година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЕН
ПОПОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ЖУЛИЕТА ШОПОВА
С. ПОПОВ
като разгледа докладваното от съдия Асен Попов
ВЧНД № 599 по описа на съда за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид:
Производството е по
реда на чл. 342 и сл. от НПК и е образувано въз основа на частна жалба от адв. И.С.от
АК-Варна, процесуален представител на П.Т.Н. срещу Определение № 6/03.01.2019
г. по НОХД № 3524/2018 г. на Районен съд – Варна, с което подс.Н. е осъден да
заплати направени в производството разноски за
адвокатско възнаграждение на гражданския ищец по делото в размер на 1 000 /хиляда/
лева.
По същество в жалбата
сe моли за отмяна на постановения съдебен акт с довода, че
същият е неправилен в частта на признатите съдебни разноски за адвокатски
хонорар за защита на гражданския ищец в размер на 1 000 лева. Сочи се, от една
страна неоснователност на така присъдените по делото разноски, предвид, че наказателното
производство по делото е приключило на 12.12.2018 г. със Споразумение и
съответно даколкото щетите са изцяло възстановени от подсъдимия, то граждански
ищец, като страна в производството не е налице. От друга страна се изтъква, че
е налице прекомерност на сумата, свързана с неоснователно завишено от съда
възнаграждение, без същата да е обоснована с фактическата и правна сложност на
делото имащо за предмет престъпление по чл.216, ал.1 от НК, за което законодателят е предвидил наказание
„Лишаване от свобода“ до пет години. Съгласно посоченото в чл.13, ал.1, т.2 от Наредба
№1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, то в
случая, се изтъква, че същото е определено на 500 лева, като предвид конкретиката на делото, то се
иска този размер да се намали на 150-200
лева.
По реда на чл.322 от НПК е постъпило писмено възражение от адв.С.
Т., в което се моли частната жалба, като неоснователна и необоснована да бъде
отхвърлена. Като аргумент за това се сочи липсата на законово основание на
наведените от страна на частния тъжител доводи досежно прекомерност на
платеното от него адвокатско възнаграждение, доколкото в НПК липсва уредба,
предвиждаща възможност при направено възражение за прекомерност, договореният
размер да се намалява. От друга страна се изтъква и че така направеното искане е преклудирано,
предвид изтичане на срока за упражняване на това право по реда на ГПК.
След като се запозна
с материалите по делото, въззивната инстанция намери за установено следното:
Производството по НОХД № 3524/2018 г. по описа на
Районен съд-Варна е образувано въз основа на внесен от Районна
прокуратура – Варна обвинителен акт срещу П.Т.Н. за извършено престъпление по
чл.216, ал.1 от НК. След проведено на 07.11.2018 г. разпоредително заседание
съгласно чл.248, ал.1 от НПК, предвид констатирани основания за разглеждане на
делото по реда на гл.29 от НПК, същото е продължило по реда на чл.384 от НПК,
като със Споразумение за решаване на
делото от 12.12.2018 г. по НОХД № 3524/2018 г. по описа на
Районен съд-Варна, подс.П.Т.Н. се
е признал за виновен за извършено престъпление по чл.216, ал.1 от НК.
Във връзка с молба от адв.С. Т. – процесуален представител
на гражданския ищец ЕТ.„Д-Д.И.“, с искане за присъждане на сторените от същия
разноски във воденото по делото производството, с
Определение №6/03.01.2019 г., Районен съд-Варна е осъдил подс.Н., да заплати направени
от гражданския ищец разноски за процесуалното му представителство в наказателно
производство в размер на 1 000 /хиляда/ лева, съгласно т.2 от Договор за
правна защита и съдействие от 30.10.2018 г.
Определение №6/03.01.2019 г по описа на ВРС е обжалвано от подс.Н., чрез защитника на същия
- адв. И.С.от
АК-Варна, във връзка с което е образувано и настоящото
производство по ВЧНД № 599/2019 г. по описа на Окръжен съд – Варна.
При така установеното, ВОС намира, че наведените във
въззивната жалба от страна на дв. И.С.от АК-Варна доводи срещу обжалваното Определение
№ 6/03.01.2019 г. по НОХД № 3524/2018 г. на Районен съд – Варна са
несъстоятелни, поради следните съображения:
Съобразно разпоредбата на чл. 189 ал.3
от НПК, за съда съществува задължение да осъди лицето, по
отношение на което има влязъл в сила осъдителен съдебен акт да заплати разноските по делото,
включително и адвокатското възнаграждение, както и разноските, направени от
частния обвинител и граждански ищец, ако са направили такова искане. В случая,
ощетеното юридическо лице ЕТ.„Д-Д.И.“, на осн.чл.84 и сл.от НПК е конституирано
от съда в качеството му на граждански ищец с протоколно Определение от
07.11.2018 г. За процесуален представител на същото е упълномощен адв.С. Т. ***,
съгласно представено по делото пълномощно. Същият е реализирал правна защита и
съдействие, срещу уговорено за това възнаграждение в първоинстанционното
производство, съгласно представеният по НОХД № 3524/2018 г. по описа на Районен
съд-Варна, Договор
за правна защита и съдействие от 30.10.2018 г., който удостоверява извършено плащане на посочената в него сума в
размер на 1 000 лева. По отношение на предявените от гражданския ищец
разноски, ВРС правилно се е произнесъл с обжалваното пред настоящата инстанция Определение, с
което е осъдил подсъдимия да заплати същите.
Настоящият въззивен състав счита, че
релевираните във въззивните жалби аргументи досежно прекомерност на размера на
разноските за адвокатско възнаграждение, които подс.Н. е осъден да заплати, са
неоснователни, дотолкова, доколкото в НПК не съществува възможност за преценка
от страна на съда, свързана с несъразмерност /прекомерност/ на договорения
хонорар, както това е предвидено в ГПК. Съдебната практика на ВКС по този
въпрос е непротиворечива. Възможността, предвидена в разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК,
за присъждане в по-нисък размер от претендираните и доказани от страната
разноски не намира приложение в наказателното производство. Тава е така, тъй
като въпросът за разноските, сторени от страните в наказателния процес, е
уреден изрично в чл. 189 -190 от НПК и тези текстове на закона не предвиждат
възможност осъществено плащане за адвокатско възнаграждение бъде намалено при
направено възражение от насрещната страна.
Предвид и посоченото, възражението за
прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение е недопустимо в
наказателния процес и в конкретния случай за заплащане на така направените от
гражданския ищец в наказателното производство разноски, правилно
първоинстанционния съд е осъдил подс.Н., дотолкова доколкото по отношение на
същите са налице от една страна доказателства за действителното им изплащане, а
от друга - има направено искане за присъждането им.
С оглед гореизложеното, настоящия въззивен
състав намира, че съдебният акт на Районен съд - Варна е правилен и законосъобразен
и като такъв следва да бъде потвърден, поради което, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 6/03.01.2019 г. по НОХД №
3524/2018 г. на Районен съд – Варна, с което подс. Н. е осъден да заплати направени в производството разноски за адвокатско
възнаграждение на гражданския ищец по делото в размер на 1 000 /хиляда/ лева.
Определението е
окончателно и не подлежи на обжалване или протест
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.