№ 23135
гр. София, 19.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ Гражданско
дело № 20241110122187 по описа за 2024 година
Ищецът Й. Б. В., ЕГН **********, гр. Перник, ............ е предявил искове за присъждане на
обезщетения срещу Н. с. за о., ЕИК ............., гр. София, ..............., за претърпени от него
неимуществени и имуществени вреди в следствие на трудова злополука настъпила на
10.07.2023 г., в размер на 40 000 лв. за неимуществени вреди – болки и страдания, и на 3734
лв. за имуществени вреди – разходи по повод хирургична интервенция. В исковата молба
ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответника служебно правоотношение, работел
като „сержант“ и заемал длъжността „механик поддръжка на машини“ в сервиза за ремонт
на автомобилна техника на НСО, като трудовите му функции не били свързани с даване на
дежурство. Сочи, че не му е бил предоставен екземпляр от договора за военна с.. Твърди, че
на 10.07.2023 г. през време и по повод на извършваната работа – в сервиза за ремонт на
автомобилна техника на НСО, извършвал ремонт на крик № 3, като при поставяне на
въжетата се качил на дървена стълба, за да ги стегне. При стягане на едно от въжетата,
дървената стълба се счупила, при което паднал и усетил остра болка в областта на
предмишницата, след което бил откаран в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, където била
установена травма на дясна ръка на екстензорните мускули и сухожилия на ниво
предмишница. Била му поставена гипсова шина и му бил издаден болничен лист за 14 дни.
След изтичане на четиринадесетте дни, болките се увеличавали, движението на дясната ръка
не било възстановено, поради което ищецът посетил Военномедицинска академия, където
след извършен ядрено-магнитен резонанс било установено частично дезинсерциране на
дългата бицепсова глава и дисторзия на м.супраспинатус, като ищецът бил изпратен за
лечение в УСБАЛО „Проф. Б. Бойчев“ ЕАД, гр. София, Клиника по костна патология и
обща ортопедия, където му била поставена диагноза – травма на сухожилията на
1
ротаторните мускули на мишницата, била извършена хирургична артроскопска операция, и
ищецът бил изписан за домашно лечение, като бил имобилизиран с шина за срок от 30 дни.
След изтичането им, започнал курс по рехабилитация, която продължавала и до настоящия
момент. Ищецът декларирал злополуката пред ТП на НОИ, като същата била призната за
трудова с влязло в сила разпореждане № 33351/01.08.2023 г. Твърди, че извършил разходи по
повод хирургичната интервенция в размер на 3734.29 лв.: анкър – 2700 лв., сет за коляно –
43.80 лв., избор на екип – 900 лв., синджарди – 90.49 лв. Посочва, че през цялото време на
лечение и физиотерапия изпитвал силна болка в дясната ръка, дясното рамо и дясната част
на гърдите, приемал предписаните му аналгетици и антикоагуланти. Било му изключително
трудно да се обслужва сам в ежедневието, поради което получавал помощ от близките си.
Макар и с по-нисък интензитет, болката продължава и към настоящия момент, с наличие на
ограничен обем движения в дясната раменна става. Според лекарските прогнози, не било
възможно пълно възстановяване, т.е. увреждането е с постоянен характер. Инцидентът се
отразил както на физическото, така и на психическото здраве на ищеца, поради нарушения
на съня заради продължаващата болка. И към настоящия момент му е невъзможно да
борави с дясната си ръка и да работи. Изпитва притеснения дали и в кой момент ще се
възстанови. За обезщетяване на така претърпените вреди счита, че субсидиарно е приложим
Законът за държавния служител, доколкото липсва регламентация в Закона за н.та с. за о..
Моли да се осъди ответникът да му плати обезщетение за претърпените неимуществени
вреди в следствие на трудовата злополука в размер на 40 000 лв. ведно със законната лихва
от датата на увреждането до плащането и сумата от 3734 лв. - обезщетение за
имуществените вреди, изразяващи се в разходи за лечение на травмата, ведно със законната
лихва върху тях от датата на предявяване на иска до плащането, както и разноските по
делото.
Ответникът Н. с. за о. е депозирал в срок отговор на исковата молба, в който оспорва
предявените искове като недопустими и неоснователни. Оспорва между страните да е бил
сключен договор за военна с. на 08.06.2018 г. Излага довод, че спрямо служителите със
звание „сержант“ /каквото притежавал и ищецът/ в Н.та с. за о. във връзка с възникването,
съдържанието, изменението и прекратяването на служебното правоотношение се прилага
единствено Законът за н.та с. за о. /ЗНСО/, който закон регламентира стриктно случаите, при
които се изплащат обезщетения на тази категория служители. Сочи, че правилото, залегнало
в ЗНСО, изключва приложението на други закони спрямо тази категория служители,
включително на Закона за държавния служител. Поддържа, че като служител със звание
„сержант“, ищецът би имал право на еднократно обезщетение за причинени тежка или
средна телесна повреда по време на дежурство по ЗНСО, какъвто не е настоящият случай,
доколкото злополуката е квалифицирана като трудова, а не такава, настъпила при даване на
дежурство, каквото е и изискването на закона. Посочва, че ищецът е предприел действия за
сезиране на застрахователя по сключен договор за заплащане на обезщетения в случай на
неработоспособност в следствие на претърпяна злополука, за да пристъпи застрахователят
към удовлетворяването му, както и че е получил от Фондация „Закрила и сигурност“ сума в
размер на 2 672 лв. за финансово подпомагане след инцидента. Поради изложеното счита
2
исковете за неоснователни и моли да бъдат отхвърлени, като по отношение на иска за
имуществени вреди, посочва, че разходите за избор на екип не подлежат на обезщетяване,
тъй като изборът на екип не е задължителен елемент от лечението, а относно размера на
останалата част от претендираните имуществени вреди, счита същите за обезщетени
посредством полученото от фондацията. Оспорва акцесорната претенция за лихва.
Претендира разноски.
С оглед на събраните по делото доказателства, във връзка с доводите и съображенията на
страните, съдът намира от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 78, ал. 1 ЗДСл, вр. чл. 46, ал. 2 ЗНА, за
заплащане на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди от трудова злополука, и
чл. 86 ЗЗД - на обезщетение за забава.
Установява се по делото, че въз основа заповед от 7.6.2018 г. на Началника на НСО, Й. В. е
назначен на длъжност „младши технически сътрудник, автомонтьор, със звание младши
сержант IV степен. Правоотношението неколкократно е изменяно, последно със Заповед от
26.10.2022 г., с която ищецът е назначен на длъжност „сътрудник“-поддръжка на машини и
инструменти на група 01 в сектор 04 на отдел 03, със звание сержант II-ра степен.
С декларация за трудова злополука № 4 от 28.07.2023 г. ответникът декларирал пред ТП на
НОИ настъпила на 10.07.2023 г. злополука с Й. В. като трудова. В декларацията е посочено,
че злополуката е настъпила на 10.07.2023 г. около 14.30 ч., на работното място - сервиз за
ремонт на автомобилна техника на НСО, при изпълнение на работата по ремонт на
автомобилна техника, в резултат на падане от стълба, като полученото травматично
увреждане е травма на екстензорните мускули и сухожилия на друг(-и) пръсти(-и) на ниво
предмишница на дясна ръка.
С Разпореждане на НОИ от 1.8.23 г. злополуката е призната за трудова.
При наличието на влязло в сила разпореждане, съдът е обвързан от същото и не може да
пререшава въпросите за наличие на злополука, както и за причинната връзка между
злополуката и настъпилото увреждане на здравето във връзка с извършваната работа.
Представени са по делото лист за преглед на пациент, обменна карта, резултат от образно
изследване, епикризи, карта за обем на движения, установяващи получената при злополуката
на 10.7.23 г. травма и проведените след това оперативно и медикаментозно лечение и
рехабилитация.
От представените болнични листа се установява, че Й. В. е бил в отпуск поради временна
неработоспособност за периода 24.7.2023 г. –1.9.2023 г., с оглед поставената му диагноза -
травма на екстензорните мускули и сухожилия на друг(-и) пръсти(-и) на ниво предмишница.
Ищецът е представил проформа фактура за „PLLA анкър“, 3 бр. на обща стойност 2700 лв.,
фактура № ............ г. с приложен касов бон за плащане на сумата от 900 лв. за избор на екип;
фактура № ............. г., с приложен касов бон за плащане на сумата от 43.80 лв. за
артроскопски сет за колянo, за извършени от него разходи за лечение. Приет е и касов бон
относно плащането на медикамент синджарди за сумата от 90.49 лв., като е посочено, че
дължимата от пациента сума е в размер на 30.05 лв., а останалата част се поема от НЗОК.
Ответникът е представил и е приет по делото застрахователен договор от 09.02.2022 г., /със
3
срок от 16.2.2022 г. до 15.2.2024 г./ сключен между Н.та с. за о. /застраховащ/ и ЗЕАД
„...............“ /застраховател/, с предмет осигуряване на застрахователно покритие срещу
рисковете, свързани с живота, здравето и работоспособността на служителите на
застраховащия, в следствие на злополука, настъпила при или по повод на изпълнение на
служебните им задължения /наречени застраховани/; уговорено е, че се застраховат
физически лица, срещу платена от застраховащия премия, като застрахователят се задължава
да плати на застрахования съответно застрахователно обезщетение при настъпване на
предвидено в договора застрахователно събитие. Според чл. 7 от договора, сред покритите
рискове са: временна загуба на работоспособност над 20 дни – застрахователната сума е
1200 лв., медицински разходи от злополука /реално извършени/- до 1000 лв.
Представена е служебна бележка – сведение, издадена от застраховащия Н. с. за о. относно
временна неработоспособност на Й. Б. В. в следствие на трудова злополука, настъпила на
10.07.23 г. Отразено е отсъствие от 294 дни на лицето от работа съгласно издадени болнични
листове, през което време е ползван отпуск за временна неработоспособност.
Представено е платежно нареждане от 27.08.2024 г. за сумата от 1250 лв., в полза на ищеца,
с наредител ЗЕАД „...............“ и основание щета ................
Приложен е учредителен акт на фондация „Закрила и сигурност“, чиято цел е подпомагане
на деца на служители на Н. с. на о., както и на самите служители при необходимост от
лечение, което изисква скъпоструващи разходи. Уговорено е учредителите да предоставят
безвъзмездно сума от 30 лв., а имуществото на фондацията да се формира от дарения,
завещания, субсидии и др. Органи на фондацията са: настоятелство – колективен върховен
орган на управление, контролен съвет – колективен контролен орган, председател на
фондацията – едноличен колективен орган. Според чл. 11, ал. 3 от учредителния акт, за
членове на колективните органи на фондацията и за неин председател могат да бъдат
избирани само служители на Н.та с. за о..
Представен е протокол № 199/20.10.2023 г. от заседание на Настоятелството на фондация
„Закрила и сигурност“ за разглеждане на молба от Й. Б. В., като е взето решение на същия
да се отпусне финансова помощ за възстановяване на извършени разходи за медицински
дейности, свързани с диагностициране, оперативно лечение и възстановяване на травма от
трудова злополука, в размер на 2 672 лв., доказани със следните документи – фактура за
колагенна терапия, издадена от МЦ „............“, на стойност 240 лв., фактура за
рентгенография на горен крайник, издадена от УСБАЛО „Проф. Бойчо Бойчев“, на стойност
80 лв., проформа фактура за 3 бр. PLLA анкер, издадена от „Клоди-М. Атанасова“ ЕООД на
стойност от 2700 лв., като е съобразен и делът на самоучастие на молителя – в размер на
348.50 лв., определен съгласно методика, представляваща Приложение № 4 към Правилата
за дейността на Фондацията. Представено е платежно нареждане в полза на ищеца, на
основание посочения протокол, за сумата от 2 672 лв.
От заключението на приетата съдебно-медицинска експертиза, което съдът кредитира като
обективно и компетентно изготвено, се установява, че при процесната злополука, ищецът е
получил увреждания на мускулите и сухожилията на десен горен крайник, изразяващи се в
разкъсване на сухожилието на дългата глава на двуглавия мишничен мускул и растежение на
4
мускула, който повдига ръката настрани. Проведено е оперативно лечение на уврежданията,
изразяващо се във възстановяване на разкъсания мускул със специални винтове с конци
/анкъри/. Получените увреждания се характеризират с болки и ограничен обем движение в
раменната става, слабост на ръката, като възстановителният процес при ищеца е продължил
повече от 15 месеца. През периода на възстановяване ищецът е търпял болки и страдания,
които са били с по-голям интензитет за времето непосредствено след инцидента и след
оперативното лечение. При прегледа, извършен на 4.10.2024 г., е установен ограничен обем
движение в дясна раменна става, като прогнозата за пълно възстановяване е песимистична.
В съдебно заседание вещото лице уточнява, че ограниченият обем движение означава, че
ищецът ще изпитва затруднения при дейности, свързани с повдигане на ръката над нивото
на рамената. Пояснил е, че синджарди е лекарство за диабет, от какъвто страда ищецът, а
анкъри и сет са материали, свързани с оперативното лечение.
За претърпените болки и страдания от ищеца по делото са събрани гласни доказателства
чрез разпит на свидетелката В.а, които съдът кредитира като обективни и съответни с
останалите събрани по делото доказателства, независимо, че е съпруга на ищеца. От тях се
установява, че след злополуката ищецът бил прегледан в Пирогов, където бил гипсиран,
след което се прибрал вкъщи. Изпитвал много силни болки, не можел да спи през нощта,
приемал обезболяващи. Не можел да се грижи за себе си и свидетелката му помагала с
тоалет, обличане и хранене. След около две седмици ищецът посетил Военна болница, тъй
като болките били непоносими и се опасявал, че няма да може да си служи пълноценно с
ръката. При посещението във Военна болница ищецът бил насочен за ЯМР, като се
установило, че е необходимо да се извърши операция, каквато била проведена, но и след нея
болките били нетърпими, ищецът отново не можел да спи, приемал обезболяващи, бил
постоянно нервен и притеснен за здравето си. Това състояние продължило дълго време, като
и към момента ищецът изпитва болки в ръката, която не е напълно възстановена. 5-6 месеца
след операцията започнал рехабилитация, като и до настоящия момент посещава процедури
по рехабилитация, тъй като движенията на ръката все още са ограничени, понякога приема
обезболяващи, продължава да изпитва притеснения, че няма пълноценно да използва ръката
си.
Безспорно се изясни по делото, че ищецът е служител на ответника, като заема длъжността
сътрудник-поддръжка на машини и инструменти на група 01 в сектор 04 на отдел 03, със
звание сержант II-ра степен.
Първият спорен въпрос е относно приложимата разпоредба в случая и по-конкретно дали
следва да се приложи чл. 78 ЗДСл.
Ищецът е служител на НСО, съгласно чл. 38, ал. 1, т. 11 ЗНСО, а според ал. 3 на чл. 38,
възникването, съдържанието, изменението и прекратяването на служебното правоотношение
на офицерите и сержантите от Н.та с. за о. се уреждат с този закон. След като ищецът е
сержант от НСО, правоотношението между страните се регулира от ЗНСО.
В последния обаче не е регламентирана уредба за трудова злополука, настъпила по повод на
работата, но не през време на дежурство /по арг. от обратното – чл. 124, ал. 1 ЗНСО/,
призната като такава по надлежния ред, какъвто е разглежданият случай. Допуснатият
5
законодателен пропуск следва да бъде преодолян по реда на чл. 46, ал. 2 ЗНА. В посочената
норма е регламентирано, че когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него
случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на
целта на акта. Нормата на чл. 78, ал. 1 ЗДСл. регламентира подобен случай, доколкото в нея
е предвидено, че за вреди от трудова злополука и професионално заболяване, които са
причинили временна неработоспособност, инвалидност или смърт на държавния служител,
съответната администрация дължи обезщетение, независимо от това дали органът по
назначаването или друг негов служител има вина за настъпването им. Прилагането на тази
норма отговаря на целите на специалния закон. Не би могло да се приеме, че целта на
законодателя е да се стигне до положение, в което сержантите в НСО да бъдат лишени от
възможността да получат обезщетение при трудова злополука, настъпила по повод на
работата, но не по време на дежурство. С това прилагане и тълкуването на непълния
нормативен акт - в случая ЗНСО, по реда на чл. 46, ал. 2 ЗНА, не се достига до нарушаване
на чл. 11, ал. 2 ЗНА.
По изложените съображения съдът счита, че нормата на чл. 78, ал. 1 ЗДСл намира
приложение спрямо спорното право, т.е. по реда на чл. 46, ал. 2 ЗНА следва да се приложи
регламентираното тълкуване на непълния нормативен акт – ЗНСО.
С оглед установеното настъпване на трудова злополука с ищеца, са налице предпоставките
по чл. 78 ЗДСл за ангажиране на обективната отговорност на ответника като
административен орган за обезщетяване на всички вреди, претърпени от служителя –
имуществени и неимуществени.
Обезщетението за неимуществените вреди се определя от съда по справедливост - чл. 52
ЗЗД. Относими към тази преценка са характерът и видът на увреждането,
продължителността на лечението и извършените медицински манипулации, перспективата и
трайните последици, продължителността и интензивността на претърпените болки и
страдания, конкретните отражения в бита на пострадалия. Предвид обсъдените по – горе
доказателства съдът приема за доказано, че в следствие на трудовата злополука ищецът е
получил травматично увреждане, наложило оказване на медицинска помощ, провеждане на
медицински изследвания, включително ЯМР, както и оперативна интервенция, в периода на
възстановяването /повече от 15 месеца/ е търпял силни болки, наложили прием на
обезболяващи медикаменти, имал е затруднения в битовохигиенното си обслужване и се е
нуждаел от помощта на своите близки. Следва да се отчете и че ищецът продължава да
изпитва затруднения в движението на крайника, болки и неудобства и че ограниченият обем
в движенията е с траен характер - при дейности, свързани с повдигане на ръката над нивото
на рамената. Към момента на настъпване на трудовата злополука ищецът е в активна,
трудоспособна възраст /41 г./ и увреждането ще се отрази на възможностите му за полагане
на определени трудови функции. За съответно на претърпените неимуществени вреди съдът
приема обезщетение в размер на 24 000 лв., съобразявайки се с принципа на справедливост,
залегнал в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, както и задължителните разяснения, дадени с ППВС
№ ............ г., включително и икономическите условия към датата на настъпване на
злополуката.
6
Относно имуществените вреди:
Установи се по делото, че ищецът е реализирал разходи за лечение във връзка с процесното
увреждане в размер на 2700 лв. за анкър, 43.80 лв. за закупуване на сет за коляно и 900 лева
за избор на екип. Разходите за медикамента синджарди /за лечение на диабет/ не са в
причинна връзка с увреждането и не са имуществена вреда от него.
Съгласно приложеното платежно нареждане, ищецът е получил от фондация „Закрила и
сигурност“ сумата от 2 672 лв. във връзка с направените от него разходи за лечение: за
колагенна терапия на стойност 240 лв., рентгенография на горен крайник на стойност 80 лв.
и за 3 бр. PLLA анкер на стойност от 2700 лв. Касае се до получена от ищеца финансова
помощ за направени от него разходи за скъпоструващи медицински дейности, поради което
не е налице аналог с личните застраховки, при които съгласно чл. 448, ал. 2 КЗ,
застрахователната сума, дължима при настъпване на застрахователно събитие се изплаща и в
случаите, когато този, който е причинил вредата, е длъжен да обезщети застрахования или
вече го е обезщетил, както и когато застрахованият е получил плащане по друг
застрахователен договор. Т.е. при посочената разпоредба е допустимо увреденото лице да
получи сума от застрахователя, след като вече е било обезщетено. При личните застраховки
застрахователната сума няма обезщетителен характер. В тази насока са постановките, в
ППВС № 4 от 25.V.1961 г., II, съгласно които „при имуществените застраховки увреденият от
непозволено увреждане, който е получил от ДЗИ обезщетение за причинените вреди, може
да търси от причинителя на вредата обезщетение на основание чл. 45 ЗЗД до размера на
разликата между полученото обезщетение и действителната стойност на унищожението
имущество, а получената от увредения застрахователна сума по лична застраховка за живот
или злополука не се приспада от обезщетението по чл. 45 ЗЗД, тъй като в случая се касае до
личен договор за застраховка. Изложеното води до извод, че целта на фондацията в
настоящия случай, е да се съдейства на легитимираните да получат финансова помощ лица,
с оглед незасягане на имуществената им сфера, поради което платеното от фондацията
следва да бъде съобразено при опреД.е на дължимото от ответника обезщетение за
имуществени вреди, тъй като в противен случай би се стигнало до неоснователно
обогатяване. Ето защо съдът приема, че от доказаните разходи за имуществени вреди и
конкретно за анкър следва да се приспаднат получените 2672 лв., при което се дължат 28 лв.
Дължими са и разходите за сет от 43.80 лв., които според вещото лице са свързани
проведеното оперативно лечение.
Относно сумата в размер на 900 лв. за избор на екип - правната регламентация относно
предоставяне на услугата "избор на екип" се съдържа в § 1, т. 12 от Наредбата за
осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, където е посочено, че "избор на
лекар/екип" е изразяване на предпочитание от пациента за конкретна интервенция или друга
специфична част от диагностично-лечебния процес да му бъде предоставена/осъществена от
определен лекар/екип на болницата. Следователно медицинската услуга "избор на екип" е
уредена като допълнително право, установено в полза на пациента. Ако се приеме, че при
извършване на избор на екип, разноските следва да останат в тежест на пациента, а не да се
възлагат върху делинквента, респективно върху работодателя/органа, който отговаря, то би
7
се стигнало до положение, при което от упражняване на признато от закона право следват
неблагоприятни последици за лицето, в полза на което същото е предоставено. Доколкото
подобно съждение би противоречало на духа на закона и възможността за свободно
упражняване на предоставените от него права, то следва да се приеме, че този вид разноски
също подлежат на обезщетяване от лицето, което поначало носи отговорност за вредата. От
друга страна в случая не съществува съмнение, че извършените разходи в размер на 900 лв.
за заплащане на услугата "избор на екип" са в причинна връзка с настъпилата злополука,
поради което и с оглед гореизложените аргументи следва да се приеме, че същите следва да
се възложат в тежест на ответника.
Следва да бъде отчетено, че извършеното плащане в размер на 1250 лв. от застрахователя е
във връзка с проведено болнично лечение, която вреда не се претендира в настоящото
производство, т.е. платената сума не следва да се приспада от определеното обезщетение.
Следва да се присъди законната лихва считано от 10.7.23 г., датата на злополуката върху
сумата от 24 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, до окончателното изплащане, а
върху обезщетението за имуществени вреди в размер на 971.80 лв. – от датата на подаване
на исковата молба.
Относно разноските:
За осъществената от адвокат Д. П. Д. безплатна правна помощ в полза на ищеца и съгласно
чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 38, ал. 2 ЗА, вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, предвид цената на уважените искове, следва да се
присъди възнаграждение в размер на 2647.39 лв. Съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК, съразмерно с
отхвърлената част от исковете, на ответника се дължат разноски в размер на 64.35 лв. /от
определено от съда юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв./. При този изход на
делото, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на СРС сумата от 998.87 лв. за държавна такса, съобразно с уважената част от
исковете, както и 216.98 лв. разноски за съдебномедицинска експертиза.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. с. за о., БУЛСТАТ ............., адрес гр. София, ..............., ДА ЗАПЛАТИ на Й. Б.
В., ЕГН **********, адрес гр. Перник, .............., на основание чл. 78, ал. 1 ЗДСл, вр. чл. 46,
ал. 2 ЗНА, сумата от 24000.00 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки
и страдания, получени в следствие на трудова злополука настъпила на 10.07.2023 г., ведно
със законната лихва считано от 10.07.2023 г. до окончателното изплащане, сумата от 971.80
лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди - разходи за лечение, ведно със законната
лихва, считано от 16.04.2024 г. до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
неимуществени вреди за разликата над 24000 лв. до предявените 40000 лв., и иска за
имуществени вреди за разликата над 971.80 лв. до предявените 3734.00 лв.
ОСЪЖДА Н. с. за о., БУЛСТАТ ............., адрес гр. София, ..............., ДА ЗАПЛАТИ на адв. Д.
П. Д. от СлАК, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата от 2647.39 лв. адвокатско
8
възнаграждение.
ОСЪЖДА Н. с. за о., БУЛСТАТ ............., адрес гр. София, ..............., да ЗАПЛАТИ на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на Софийски районен съд сумите 998.87 лв. държавна
такса и 216.98 лв. разноски за експертиза.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване
на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9