№ 64478
гр. С., 25.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Г.К.Г.
като разгледа докладваното от Г.К.Г. Частно гражданско дело №
20231110123230 по описа за 2023 година
Производството е образувано по заявление с вх. № 119996/02.05.2023г. на /фирма/,
ЕИК ********** срещу С. И. Г., ЕГН **********, за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК, за сумата в размер на 659,96 лева (шестстотин
петдесет и девет лева и 96 стотинки), представляваща главница по договор за паричен заем
№ 581047/14.10.2021г., ведно със законната лихва за период от 02.05.2023 г. до изплащане на
вземането, сумата в размер на 164,24 лева (сто шестдесет и четири лева и 24 стотинки),
представляваща договорна лихва за периода от 14.10.2021 г. до 14.04.2023 г., сумата в
размер на 93,13 лева (деветдесет и три лева и 13 стотинки), представляваща мораторна
лихва за периода от 01.06.2022 г. до 01.04.2023г., за сумата в размер на 904,80 лева,
представляваща компенсаторна неустойка, за периода от 14.10.2021г. до 14.04.2023г., за
сумата от 172,90 лева, представляваща неустойка за забава и за сумата от 135,00 лева,
представляваща разходи за събиране на вземането поради забава, за периода от 21.04.2022г.
до 01.04.2023г.
След запознаване със заявлението и приложените към него доказателства съдът
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
С разпореждане от 25.05.2023 г. съдът е уважил заявлението на заявителя за издаване
на заповед за изпълнение срещу длъжника за сумата в размер на 659,96 лева (шестстотин
петдесет и девет лева и 96 стотинки), представляваща главница по договор за паричен заем
№ 581047/14.10.2021г., ведно със законната лихва за период от 02.05.2023 г. до изплащане на
вземането, сумата в размер на 164,24 лева (сто шестдесет и четири лева и 24 стотинки),
представляваща договорна лихва за периода от 14.10.2021 г. до 14.04.2023 г., сумата в
размер на 93,13 лева (деветдесет и три лева и 13 стотинки), представляваща мораторна
лихва за периода от 01.06.2022 г. до 01.04.2023 и за сумата в размер на 130,32 лева за
разноски, присъдени с оглед уважената част от заявлението.
По отношение на искането за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК за сумата в
1
размер на 904,80 лева, представляваща компенсаторна неустойка, за периода от 14.10.2021г.
до 14.04.2023г., за сумата от 172,90 лева, представляваща неустойка за забава и за сумата от
135,00 лева, представляваща разходи за събиране на вземането поради забава, за периода от
21.04.2022г. до 01.04.2023г., съдът намира следното:
В производството по реда на чл. 410 от ГПК не е необходимо прилагане на
документи, като е достатъчно твърдение от страна на заявителя, че длъжникът не е изплатил
определена сума, както и посочване на основанието, на което същата се претендира.
Съобразно с новелата на чл. 410, ал. 3 от ГПК заявителят е приложил към заявлението
договор за паричен заем от 14.10.2021 г., който намира правното си основание в чл. 9 от
ЗПК, а длъжникът в настоящото производство има качеството на потребител по смисъла на
чл. 9, ал. 3 от ЗПК. Новелата на чл. 7, ал. 3 от ГПК, обн. ДВ, бр. 100 от 2019 г., закрепваща
служебното начало, възлага на съда да извърши проверка за наличието на неравноправни
клаузи в договор, сключен с потребител, но същевременно задължавана съда да осигури
възможност на страните да изразят становище по тези въпроси. Заповедното производство е
формално и едностранно до издаване на заповед от съда. Ето защо съдът намира, че в
рамките на заповедното производство не може да се осигури състезателност на страните и
възможност да изразят становище по въпроси, свързани с отделни клаузи в договор, страна
по който има качеството на потребител по смисъла на закона, в случая на Закона за
потребителския кредит, който е специален спрямо Закона за защита на потребителите.
Претенцията за присъждане на компенсаторна неустойка, за неизпълнение на задължение за
предоставяне на обезпечение, за неустойка за забава, при все, че е присъдена мораторна
лихва и за разноски за събиране на вземането поради забава, обосновава вероятна
основателност за наличието на неравноправни клаузи. Ето защо и с оглед на
гореизложеното съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК и
искането за издаване на заповед по реда на чл. 410 от ГПК за посочените суми следва да
бъде отхвърлено.
Относно размера на присъдените по делото разноски, съдът е присъдил такива
съобразно уважената част от претенцията, в съответствие с разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от
ГПК.
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението с вх. № 119996/02.05.2023г. за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение на /фирма/, ЕИК ********** срещу С. И. Г., ЕГН
**********, за сумата в размер на 904,80 лева, представляваща компенсаторна неустойка, за
периода от 14.10.2021г. до 14.04.2023г., за сумата от 172,90 лева, представляваща неустойка
за забава и за сумата от 135,00 лева, представляваща разходи за събиране на вземането
поради забава, за периода от 21.04.2022г. до 01.04.2023г.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски
2
градски съд в едноседмичен срок, който за заявителя тече от връчване на препис от
разпореждането, а за длъжника – в двуседмичен срок от връчване на заповедта.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3