МОТИВИ към НОХД №537/2009 г.:
Обвинението е
против подсъдимия Ю. А.А. *** за престъпление по
чл.216, ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 от НК.
Подсъдимият се обвинява за това, че на 09.03.2009 г.
за времето от 10,30 ч. до 10,50 ч.
в с.Звъничево,
при
условията на продължавано престъпление, противозаконно е унищожил чужди движими
вещи - стъкла и фарове на л.а , собственост на П.И.Ш. *** и на л.а,
собственост на А.А.В. ***, всичко на обща стойност 1495 лева.
При проведеното съкратено съдебно следствие по реда на Глава двадесет и
седма от НПК подсъдимият Ю. Н. прави
самопризнание съобразно чл.371, т.2 от НПК, признава изцяло фактите,
изложени в обвинителния акт, като се
съгласява да не се събират доказателства за тези факти.
Районният съд обсъди събраните по делото гласни и писмени доказателства и
при съобразяване разпоредбите на чл.301 във връзка с чл.373, ал.3 от НПК прие
за установено следното:
На 09.03.2009 г.
сутринта свидетелят М. М. отишъл до
дома на свидетеля П.Ш. и поискал да вземе автомобила му “”, тъй
като имал работа в гр.С.. Свидетелят Ш. се съгласил
и свидетелят М. потеглил към гр.С.
заедно с един негов приятел - свидетеля
А.В..
След като приключили работата си, двамата потеглили в обратна посока. При
оранжериите “Гемел” в района на с.З., обл.П., те забелязали
подсъдимият Ю.
Н., който бил спрял с автомобил “БМВ 520И”, собственост на свидетеля
В.
встрани от пътя, до входа на оранжериите. Свидетелите Мохамед и В. спрели с
автомобила и се насочили към него, за да се видят. Свидетелят
В.
попитал подсъдимия Н., кога ще му доплати сумата за ползвания от
него автомобил, но последният му отвърнал, че нямал да му дава никакви пари.
Между подсъдимия Н. и свидетеля А.В.
възникнал спор, който прераснал в сбиване. Подсъдимият Н., видял
наблизо двама служители от фирма за почистване “Еко Хидро” – свидетелите
А. А.
и С. И.. От първия той взел една лопата и с нея
подгонил свидетеля В., който избягал. След като не го настигнал
започнал да удря по автомобила и изпочупил по него предното панорамно стъкло,
задното стъкло, стъклата на задни лява и дясна врати, задни десни вътрешни
стоп-светлини и два предни външни фара. След това се насочил към другия
автомобил и на него счупил предното панорамно стъкло, задното панорамно стъкло,
стъклото на предна лява и дясна врати, странично стъкло зад предна дясна врата,
предните два фара и задните стоп-светлини. Виждайки какво става свидетеля
А.В.
позвънил в полицията и съобщил за случилото се.
На място
пристигнали служители при РУ на МВР гр.П. и бил съставен Протокол
за оглед на местопроизшествие.
Свидетелят
М. позвънил и
на собственика на л.а. - свидетеля Ш., който веднага
пристигнал на мястото на инцидента с друг автомобил. С него се прибрали свидетелите
М. и В., а л.а свидетелят Ш. откарал до
гаража си на ход.
От
назначената и извършена по делото съдебно-оценъчна експертиза е видно, че
общата стойност на унищожените движими вещи
обект на извършено престъпление по л.а, възлиза
на стойност 624 лева, а на л.а. на стойност 871 лева или всичко на обща
стойност 1495 лева по пазарни цени към датата на извършване на деянието.
Горната фактическа
обстановка съдът възприе въз основа на самопризнанието на подсъдимия и
доказателствата събрани на досъдебното производство, прочетени по реда на
чл.283 във връзка с чл.373, ал.3 от НПК, а именно показанията на
свидетелите П.Ш., А.А., Б. А., А.В., С. И.,
М. М., заключението на оценъчната експертиза, както и писмените доказателства
приложени по делото.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема, че подсъдимият Ю. А.А. Н. е осъществил
от обективна и субективна страна признаците престъпния състав на чл.216, ал.1 във
връзка с чл.26, ал.1 от НК, като на 09.03.2009 г.
за времето от 10,30 ч. до 10,50 ч.
в с.З.,
при
условията на продължавано престъпление, противозаконно е унищожил чужди движими
вещи- стъкла и фарове на на л.а,
собственост на П.И.Ш. *** и на л.а, собственост на А.А.В. ***,
всичко
на обща стойност 1495 лева.
При извършване
на деянието подсъдимият
е
действал при пряк умисъл, като е съзнавал всички обективни и
субективни признаци на състава на престъплението и е искал да настъпят
общественоопасните последици на деянието.
Двете деяния, извършени от подсъдимия Н.
осъществяват поотделно един и същи състав на престъплението “противозаконно
унищожаване”, извършени са през непродължителен период от време, при една и
съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от
обективна и субективна страна продължение на предшестващото. В този смисъл
подсъдимият е осъществил едно продължавано престъпление, наказуемо съобразно
включените в него деяния, взети в тяхната съвкупност, и с причинения от тях общ
престъпен резултат.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимия, съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК относно целите на
наказанието и чл.54 от НК при неговата индивидуализация.
Съдът прецени и обществената опасност на конкретното деяние, която е висока,
като се има предвид причините за извършването му и стойността на вредите.
Подбудите за извършване на деянието се коренят в незачитането на
установения правов ред в страната.
При преценката на обществената опасност на подсъдимия, съдът взе предвид
характеристичните данни за същия, които са положителни.
Като смекчаващи вината обстоятелства съдът прецени направените
самопризнания, чистото съдебно минало, причините за извършването и изразеното
съжаление.
Съдът счете,
че за постигането на целите на наказанието по чл.36 от НК – личната и
генералната превенции и съобразно изискванията на чл.373, ал.2 от НПК, следва
да се наложи наказание на подсъдимия Ю. А.А. Н. за
извършеното престъпление при условията
на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК, а именно ПРОБАЦИЯ, включваща следните мерки за контрол и
въздействие: Задължителна регистрация по
настоящия му адрес за срок от СЕДЕМ
МЕСЕЦА, Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от СЕДЕМ МЕСЕЦА и Безвъзмезден труд в полза
на обществото в размер на 100 часа в рамките на ЕДНА ГОДИНА.
Предвид осъдителната присъда и на
основание чл.189, ал.3 от НК в тежест на подсъдимия Ю. Н. бяха присъдени
направените разноски по делото за в размер на 55 лева.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: