РЕШЕНИЕ
гр. Русе, 08.10.2018 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, първи граждански състав в публично заседание на двадесет и пети септември две
хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НАДЕЖДА АЛЕКСАНДРОВА
при секретаря Борянка Георгиева разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 4176 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са
обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 от КТ от
К.Х.Г. *** за отмяна на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение и
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност. Ищецът твърди, че
работил по силата трудов договор с ответника на длъжност „**********************“с място на работа Русе- Трети ТЕР, считано от
09.10.2017 год. Със заповед № 17/24.04.2018 год. било прекратено трудовото му
правоотношение с ответното дружество на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ.
Ищецът счита заповедта за незаконосъобразна, тъй като е постановена, без да е
налице писмено съгласие на ръководството на синдикалната организация и секция в
предприятието, предвид факта, че той е синдикален член на Синдикалната секция
на КТ Подкрепа във В и К ООД- Русе.
Ищецът
заявява, че освен допуснатото процедурно нарушение, което е самостоятелно и
достатъчно основание за отмяна на процесната заповед, тя е и незаконосъобразна
по същество. Заявява, че не е налице реално съкращаване на щата на длъжността,
заемана от него, както и че процесната заповед не му е връчена. Моли заповедта
да бъде отменена и той да бъде възстановен на заеманата длъжност.
Исковата молба отговаря на
изискванията на чл. 127 и 128 от ГПК. Извършени са предвидените в чл. 129 и 130
от ГПК проверки, при които е установено, че предявеният иск е редовен и
допустим. На ответника е връчено съобщение и преписи от исковата молба и
доказателствата по реда на чл. 131 от ГПК.
В указания
срок същият е подал писмен отговор.
Оспорва предявените искове. Твърди, че е получено съгласие на синдикалните лидери,
инкорпорирано в протокола на общото събрание, на което са разисквани въпросите,
касаещи промяната в щатното разписание. Заявява, че съкращението е реално,
както и че не е налице основанието за признаване на уволнението за незаконно по
чл. 333, ал. 4 от КТ, тъй като цитираният от ищеца браншови договор не се
прилага за В и К ООД- Русе, поради което и нормата на чл. 4 от КТД в
дружеството не съставлява основание за прилагане на чл. 77, ал.1 от браншовия
КТД.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема
за установено от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА следното:
Не се спори между страните, а и се установява от представените по делото
писмени доказателства, че К.Х.Г. е бил в трудово правоотношение с ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ ООД- Русе, което е прекратено със Заповед № 17/24.04.2018 год. на
основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предложение второ от КТ поради съкращаване на
щата.
Страните не спорят и че ищецът е синдикален член на синдикалната секция на
КТ Подкрепа във В и К ООД- Русе, че тя, наред със Синдикалната организация на
ОСО на КНСБ, са страни по Колективен трудов договор сключен с В и К ООД- Русе,
че на браншово ниво е сключен Браншов колективен трудов договор (БКТД) между
Работодателите, чрез съюза на В и К операторите в Република България и
Синдикатите: Федерация Строителство, индустрия и водоснабдяване- Подкрепа и
Национален браншов синдикат Водоснабдител- КНСБ. Няма спор, че синдикалната
организация на СС при КТ Подкрепа при В и К ООД- Русе е член на Синдикат
Федерация Строителство, индустрия и водоснабдяване- Подкрепа.
Страните не спорят и че ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ООД- Русе е член на
Съюза на В и К операторите в Република България.
Ответникът възразява, че (БКТД) не се прилага за ответното дружество поради
липса на акт на надлежния министър за разпространяване на дейността му по
отношение на В и К дружествата, каквото е изискването на чл. 51б, ал. 4 от КТ.
Според него на това основание нормата на чл. 4 от КТД в дружеството не
съставлява основание за прилагане на нормата на чл. 77, ал. 1 от БКТД.
На 20.12.2017 год. е проведено Общо
събрание на работниците и служителите във В и К ООД- Русе, в което са взели
участие и представителите на синдикалните организации на КТ Подкрепа и КНСБ в
дружеството. На това събрание управителят на ответното дружество е докладвал
предстоящата промяна в щатното разписание след 01.01.2018 год., касаеща
длъжността „****************“, която ще бъде съкратена и на нейно място ще бъде
създадена длъжността „*************“. Тази промяна е извършена със заповед от
12.02.2018 год. Протоколът от Общото събрание е подписан от председателите на
синдикалните организации, с което според ответника, е удостоверено тяхното
съгласие за съкращение на длъжността „*************“.
При така установената фактическа обстановка съдът приема
от ПРАВНА СТРАНА следното:
В тежест на работодателя е да
докаже в производството чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ законосъобразното
упражняване на правото да прекрати трудовото правоотношение с работника или
служителя. Такива доказателства той не ангажира. Поради това
исковете за отмяна на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение и
възстановяване на заеманата длъжност, са основателни.
Въпросът за конкуренцията
между уговорените в колективния трудов договор на ниво предприятие и този
сключен на отраслово или браншово равнище условия е разрешен с изричната
разпоредба на чл. 50, ал. 2 от КТ. Същевременно сключеният на отраслово или браншово равнище
колективен трудов договор обвързва валидно всички работодатели, които са
членове на представителните организации на работодателите, подписали договора,
а също така и всички членове на подписалите го синдикални организации. В този
смисъл е и Решение № 508/18.06.2010 г., постановено по гр.
д. № 4594/2008 г. по описа на ВКС, ГК, IV г. о. Разпоредбата на чл.
51б, ал. 4 от КТ урежда разпростирането на условията на колективния
трудов договор извън посочените лица, т. е. тези,
които не са членове на съответните работодателски или синдикални организации-
страни по договора или работят в предприятие,
което не е страна по договора. В хода на съдебното производство ответникът не е сочил доводи, че не е обвързан
от сключения на 27.04.2016 год. браншови колективен договор и той
може да разпростре действието си по отношение на него само при наличието на
хипотезата на чл.
51б, ал. 4 от КТ. При сключване на
колективен трудов договор на отраслово и браншово равнище, работодателят се
представлява от представителна организация на работодателите по споразумение
между националните им организации.
На основание чл. 4, ал. 1 от КТД установените със закон и договорени на
национално и Браншово ниво по- благоприятни условия от включените в този
договор влизат в действие веднага. В чл. 77 от БКТД е договорено задължение на
работодателите да прекратяват трудовото правоотношение с работник или служител,
член на един от синдикатите, страни по БКТД, при закриване на част от
предприятието, съкращение на щата или при намаляване на обема на работата, след
предварителното съгласие на ръководството на синдикалната организация и секция
в предприятието. Съгласието се дава в срок от 5 работни дни от писменото
поискване, получено от председателя на синдикалното ръководство или
упълномощени от него лица, въз основа на писмено искане от страна на
работодателя, в което се посочват мотивите за прекратяване на трудовия договор.
Ръководството на синдикалната организация взема решение за даване на съгласие
или мотивиран отказ и го представя на работодателя, т.е. то винаги е писмено и
конкретно. Провеждането на общо събрание и подписването на протокола от страна
на синдикалните лидери не санира извършеното нарушение на процедурата по чл. 77
от БКТД. Липсва и писмено мотивирано искане от страна на работодателя. Предвидената с
КТД и БКТД закрила за синдикални членове при
уволнение поради съкращаване на щата или намаляване обема на работа е следвало
да бъде съобразена от работодателя преди да прекрати трудовия договор с ищеца. Това не е сторено и заповедта за уволнение е
незаконосъобразна, поради което са основателни
исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ.
Само за пълнота на изложението следва да се обсъди оспорването на заповедта
за уволнение поради липсата на реално съкращаване на щата. Основанието за
уволнение по чл. 328, ал.
1, т. 2 КТ в хипотезата "съкращаване на щата" се преценява
винаги с оглед заеманата от уволнения работник или служител конкретна трудова
функция. То е приложимо само когато съкращаването на щата е реално - т.е.,
когато не само е премахната длъжността като щатна бройка, но и когато трудовата
функция е престанала да съществува като съществено съдържание на отделна
длъжност. Когато част от трудовите задължения на премахнатата длъжност са
запазени в новосъздадена длъжност, но са комбинирани с нови съществени за тази
длъжност трудови задължения, които предполагат и нови различни квалификационни
изисквания за заемането й, съкращаването на щата също е реално. Реално
съкращаване на щата е налице и когато, при запазване общата численост на
персонала, се закриват щатни бройки за определени длъжности и се откриват нови
щатни места за длъжности, с различни трудови функции, както и при трансформация
на длъжности. По въпроса налице ли е съкращаване на щата в случай на закриване
на заеманата длъжност и създаване на нейно място на нова, в трудовите функции
на която са включени част от трудовите функции на закритата длъжност, но са
предвидени и съществени нови трудови функции, е даден положителен отговор с
Решение № 13 от 6.04.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2239/2016 г., III г. о., ГК,
Решение № 154 от 27.04.2011 г. по гр. д. № 1279/2010 г. III г. о. и Решение № 282 от 1.09.2011
г. на ВКС, IV г. о., постановено по гр. д. № 110/2010 г.
Предвид изхода от спора ответникът следва да понесе направените от ищеца
разноски. В случая той е ангажирал доказателство за платен адвокатски хонорар в
размер на 510.00 лева.
Дължимите
държавни такси, платими от ответника, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК и чл. 3 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК по
обективно съединените искове е в размер на по 50.00
лева за всеки от неоценяемите искове или общо 100.00
лева.
Така мотивиран, Русенски районен съд, първи граждански състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ заповед №
17/24.04.2018 год., издадена от управителя на
ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ООД- Русе, с която е прекратено трудовото
правоотношение с К.Х.Г., ЕГН **********.
ВЪЗСТАНОВЯВА
К.Х.Г., ЕГН ********** на заеманата преди уволнението длъжност „*************”
във ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ООД- Русе, Трети ТЕР.
ОСЪЖДА ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ООД- Русе, седалище и адрес
на управление: гр. Р*, ул. Д*№ *, ЕИК *********, представлявано от управителя С*
И* С* да заплати на К.Х.Г., ЕГН ********** сумата 510.00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ ООД- Русе, седалище и адрес на управление: гр. Р*, ул. Д* № *, ЕИК
*********, представлявано от управителя С*И* С*да заплати по сметка на Русенски
районен съд сумата 100.00 лева, представляваща държавни такси по
обективно съединените искове.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от обявяването му на 09.10.2018
год. пред Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: