РЕШЕНИЕ
№
гр. Ловеч, 14.12.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ административен
състав, в открито съдебно заседание на десети декември, две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЛЮБОМИРА
КРЪСТЕВА
при
секретаря Татяна Тотева, като разгледа докладваното от съдия Любомира Кръстева
адм.дело №231 по описа за
Производството е по чл. 172 от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП).
Производството е образувано по жалба с вх.№
2289/06.07.2021 г. подадена от В.М.Г. с ЕГН********** ***, подадена от адв. К.Ч.,***,
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
21-0356-000068/12.06.2020 г. издадена от Началник на РУ – Тетевен към ОДМВР -
Ловеч, с която на основание чл. 171, т. 1, б.“б“ от ЗДвП е наложена
принудителна административна мярка „временно отнемане на СУМПС до решаване на
въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца, считано от датата на
отнемане“.
Жалбоподателят моли да се отмени оспорвания
административен акт като незаконосъобразен. Твърди, че заповедта е
незаконосъобразна – издадена в нарушение на материалния и процесуалния закон,
при допуснати съществени процесуални нарушения. Излага доводи за липса на
фактическите основания за издаването на ЗППАМ. Твърди, че в недостатъчна степен
е спазена установената от закона форма, изискуема съгласно нормите на чл. 172, ал. 1 ЗДвП и чл. 59, ал. 2 АПК, като
в нея се съдържат противоречиви мотиви.
В съдебно заседание жалбоподателят В.М.Г.,
редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото е постъпило писмено
становище от адв. Ч., процесуален представител на жалбоподателя. Не възразява
да се даде ход на делото, заявява, че няма други доказателствени искания, освен
да се приеме представено със становището копие от Постановление от 13.08.2021
г. от Районна прокуратура - Ловеч, Териториално отделение Тетевен, излага
съображения по съществото на спора и претендира разноски по делото съобразно
представен списък. В становището от ПП се сочи, че приложеното постановление
доказва, че образуваното досъдебно производство по отношение на Г. е прекратено
поради това, че не е установено по категоричен начин, че е управлявал МПС. Претендира
възстановяване на разноските по делото.
Ответникът - Началник РУ към ОДМВР Ловеч, РУ
Тетевен – редовно призован, не се явява, представлява се от главен юрисконсулт
Р., който сочи, че издаденият индивидуален административен акт е правилен и
законосъобразен. Излага съображения, че административното производство е
различно от наказателното производство и към момента на издаването на
оспорваната ПАМ за органа е било ясно кой е управлявал автомобила и е бил изпълнен
съставът на чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП. Целта е била да се възпрепятстват действия
на водача, да не извърши друго нарушение. Водачът сам е посочил, че е бил
водач, бил е изследван техническо средство, което е отчело 1,63 промила алкохол.
Административният орган е действал в условията на обвързана компетентност, и е приложил
съответната правна норма при установяването на водач, управлявал под
въздействие на алкохол. Моли съда да остави жалбата без уважение.
Съдът, след като прецени доказателствата по
делото и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
Жалбата е подадена в предвидения от закона срок
съгласно чл. 149, ал. 1 от АПК и от лице притежаващо правен интерес, поради
което намира същата за допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
По делото е изискана и приложена
административната преписка по издаване на оспорената заповед, като към същата е
приложен и Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GА №
181746 от 12.06.2021 г., съставен против В.М.Г., констатациите по който се
свеждат до следното: на 12.06.2021 г., в 07:23 часа, в с. Гложене, на ул. *,
пред дом номер 6 в посока дом номер 4, В.М.Г. управлявал собствения си лек
автомобил Фолксваген Голф с рег. номер ********, след употреба на алкохол,
установена с техническо средство Алкотест Дрегер. Водачът е изпробван за
употреба на алкохол с техническо средство Дрегер 7510 с фабр. номер ARNJ-0025,
като уреда отчел 1,63 промила алкохол, поредна проба 105 от 07,23 часа на
12.06.2021 г., с което виновно е нарушил чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.
Въз основа на така съставения АУАН и
констатираното с него нарушение е издадена оспорената Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 21-0356-000068 от 12.06.2021 г. по чл.
171, т.1, б. „б“ от ЗДвП, с която на основание чл. 22 от ЗАНН на Г. е наложена
ПАМ по чл. 171, т.1, б. „б“ от ЗДвП временно отнемане на СУМПС, до решаване на
въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Към административната преписка са приложени:
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0356-000068 от
12.06.2021 г.; АУАН серия GА № 181746 от 12.06.2021 г.; талон за изследване №
00382228. Представено е и копие от Постановление за прекратяване на
наказателното производство по ДП № 144/2021 г. по описа на РУП Тетевен с изх. №
2443/21 от 13.08.2021 г. на прокурор при Районна прокуратура – Ловеч,
Териториално отделение – Тетевен, с направено отбелязване, че е влязло в
законна сила на 24.08.2021 г. От съдържанието му се установява, че се
прекратява наказателното производство по ДП № 144/2021 г. по описа на РУП
Тетевен, пр. № 2443/2021 г. по описа на прокуратурата, образувано за престъпление
по чл. 343б, ал. 1 от НК, на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК.
Констатациите, изложени в него се свеждат до установяване на невъзможност за
доказване по категоричен начин, че на дата 12.06.2021 г., в с. Гложене, обл.
Ловеч, жалбоподателят Г. е управлявал собствения си л.а. марка „Фолксваген“,
модел „Голф“, с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно
1,63 промила, установено по надлежния ред чрез техническо средство „Алкотест
Дрегер 7510“, фабр. № 0025. В прокурорското постановление е изложена следната
установена фактическа обстановка: от проведения разпит на свидетелите С. и Л., полицейски
служители на РУ Тетевен, извършили проверката и констатирали деянието,
послужило като основание за издаване на ЗППАМ, се установява, че на 12.06.2021
г. около 07,00 ч. били уведомени от ОДЧ при РУП Тетевен и изпратени на проверка
по сигнал за възникнало ПТП с материални щети и без пострадали лица в с.
Гложене. Сигналът бил подаден от В.Г., който посочил, че лично е управлявал
автомобила си и е причинил ПТП. Пристигайки на място около 07,15 ч.
полицейските служители установили извършено ПТП пред дом № * в посока дом № *
на ул. *, при което л. а. марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № ********
се блъснал в електрически стълб срещу дома на Г.. На място бил Г.,***. В
присъствието на служителите на РУ Тетевен от дом № 1 излязла Мила Георгиева,
която е майка на жалбоподателя, и заявила пред полицейските служители, че тя е
управлявала автомобила, а не синът й, като между нея и последния възникнал спор
за това обстоятелство. В постановлението са изложени показанията на свидетели
очевидци Д. и П., съгласно които процесният лек автомобил е бил управляван от
майката на Г. и тя е причинила ПТП, а жалбоподателят Г. излязъл от дома си на
същата улица и се е появил на местопроизшествието след удара на автомобила в електрическия
стълб. Очевидно е, че твърденията на Мила Георгиева и данните от другите
свидетели очевидци са били изложени пред служителите на РУ Тетевен в момента на
установяване на ПТП. Същия ден е съставен АУАН серия GА № 181746.
Оспорваната ЗППАМ е издадена в деня на съставяне
на АУАН.
При така установената фактическа обстановка и
след извършена цялостна проверка на законосъобразността на процесния
индивидуален административен акт (ИАА), на основание чл. 146 и чл. 168 от АПК
съдът намира, че оспорваната заповед за прилагане на ПАМ е незаконосъобразна.
Оспорената заповед е издадена в предвидената от
закона писмена форма. Фактически и правни основания се съдържат както в нея,
така и в преписката по издаване на административния акт.
Съдът не констатира допуснати от
административния орган съществени нарушения на административно-производствените
правила в хода на административното производство.
При извършена проверка за наличие на основанието
по чл. 146, т. 4 от АПК, съдът констатира, че обжалваната заповед не
съответства на материалния закон, като съображенията за това са следните:
Преди издаване на заповедта за прилагане на ПАМ,
административният орган следва да изясни фактите и обстоятелствата от значение
за случая - както е регламентирано в чл. 35 от АПК и както изискват принципът
за законност - чл. 4, ал. 2 от АПК и принципът за служебното начало в
административния процес - чл. 9, ал. 2 от АПК.
В конкретния случай заповедта е издадена във
връзка с установено нарушение попадащо в хипотезата на чл. 171 , т.1 , б. „б”
от ЗДвП.
С оглед приложеното по делото писмено
доказателство – Постановление за прекратяване на наказателното производство по
ДП № 144/2021 г. по описа на РУП Тетевен, пр. № 2443/2021 г. по описа на
прокуратурата, образувано за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, съдът счита,
че се доказва, че към момента на извършване на проверката не е бил налице един
от двата кумулативно изискващи се елемента, за да бъде осъществен съставът на
административното нарушение, а именно В.Г. да е управлявал МПС. От
прокурорското постановление е видно, че не може да бъде доказано по категоричен
начин, че на дата 12.06.2021 г. в с. Гложене, обл. Ловеч, В.Г. е управлявал
МПС, л. а. марка Фолксваген, модел Голф, негова собственост. Доказано е
единствено, а и не се оспорва от жалбоподателя, наличието на концентрация на
алкохол в кръвта на същия над 1,2 на хиляда, а именно 1,63 промила, установено
по надлежния ред чрез техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“, фабр. № 0025.
Видно от данните в постановлението, служителите на РУ Тетевен не са възприели
лично жалбоподателя по време на управляване на процесното МПС. Изводът, че Г. е
управлявал МПС е направен само въз основа на неговите твърдения, като
административният орган не е отчел факта, че твърдения, че е управлявала лично
автомобила и е предизвикала ПТП, е направило в същия момент пред служителите на
РУ Тетевен и майката на Г., като това твърдят и двама свидетели – очевидци Д. и
П.. Т.е. в момента на установяван на ПТП са били налице противоречиви твърдения
относно авторството на нарушението, което обстоятелство не е изяснено от
административния орган, преди да издаде процесната ЗППАМ.
Предпоставка за издаването на заповед по чл.
172, ал. 3 от ЗДвП с правно основание по различните състави на чл. 171 от ЗДвП
е извършено от правоспособен водач на МПС административно нарушение, което се
установява с акт за административно нарушение, съставен от компетентните
длъжностни лица. Действително налице е обвързана компетентност в хипотезата по
чл. 172, ал. 3 от ЗДвП, но това не означава, че незаконосъобразно съставен АУАН
следва да се приема за законосъобразно основание за издаване на ЗППАМ.
От представеното по делото Постановление за
прекратяване на наказателното производство се установява, че още в момента на
установяване на ПТП, момента на проверката, на съставяне на АУАН и отнемането
на СУМПС са били налице достатъчно данни, че жалбоподателят, въпреки неговите
твърдения, всъщност не е управлявал МПС след употреба на алкохол.
В тежест на административния орган, издал
оспорения акт, е да докаже пред съда наличието на извършено административно
нарушение, за преустановяването на което е наложена принудителната
административна мярка, каквато е и законовата цел на всяка ПАМ. В случай, че
съставеният АУАН не установява реално извършено нарушение от Г., същият не може
да бъде и основание за законосъобразно издаване на
заповед за прилагане на ПАМ за предотвратяване и преустановяване на неизвършено
нарушение.
Предвид изложеното се налага изводът, че от
събраните по делото доказателства се установява липсата на условията, с
възникването на които относимата правна норма свързва временното отнемане на
СУМПС.
Принудителните административни мерки са форма на
изпълнителна дейност, чрез която се дава легален израз на държавната принуда,
упражнявана в предвидените от закона случаи. По своята правна същност те са
актове на държавно управление от категорията на индивидуалните административни
актове и следва да бъдат подчинени на принципа на законност, както по отношение
на издаването им, така и по отношение на изпълнението им. Спазването на
изискванията за законност при издаване на акта е гаранция за
законосъобразността на самата мярка. Принудителните мерки трябва да бъдат
прилагани само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи. Самите
материално-правни норми, с които се предвиждат такива мерки, подлежат на
стриктно и ограничително тълкуване, доколкото предпоставките за прилагането им
са с изключителен характер и засягат директно и безусловно правната сфера на
адресата. Недопустимо е прилагането на ПАМ при липса на всички нормативно установени
условия. А щом като не е налице задължителен елемент от фактическия състав,
липсва и основание за прилагане на правомощието на административния орган за временно
отнемане на СУМПС на жалбоподателя.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че
принудителната административна мярка, наложена със заповед № 21-0356-000068/12.06.2021
г. на Началник РУ към ОД на МВР Ловеч, РУ Тетевен е издадена при липса на
всички необходими материално-правни предпоставки за това и като такава следва
да бъде отменена.
По отношение на заявените от жалбоподателя
разноски съгласно представен от процесуалния му представител списък - адвокатски хонорар – 600,00 лева и държавна
такса – 10,00 лв., съдът счита, че същото следва да бъде уважено.
Водим от горното, Административен съд – Ловеч, шести
административен състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 21-0356-000068 от 12.06.2021 г., издадена от Началник
РУ към ОДМВР – Ловеч, РУ Тетевен.
ОСЪЖДА ОДМВР – Ловеч да заплати на В.М.Г. с ЕГН**********
***, сумата от 610,00 (шестстотин и десет) лева, разноски по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване
съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
Препис от решението да се изпрати на страните по
делото.
Административен
съдия: