РЕШЕНИЕ
№
гр.Червен бряг, 02.01.2020 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Червенобрежки
районен съд, в публичното заседание на четвърти декември през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО
ПЪРВАНОВ
при секретаря Павлина
Плючарска,
като разгледа докладваното от съдията Първанов
Гр.д.№ 864
по описа за 2019 година на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и
закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и чл. 52 и 45от ЗЗД
Постъпила
е искова молба от М.И.П. ***, против ххх, в която твърди, че в следствие водено
срещу него наказателно производство е претърпял имуществени вреди в размер на
400 лв. и неимуществени вреди, които оценява на 25 000 лева. Претендира
присъждане на направените от него разноски в настоящето производство.
В
съдебно заседание ищеца се явява лично и с адвокат И.В. ***. Поддържа
предявените искове.
Ответника,
редовно призован не се представлява. Депозирал е писмен отговор в който взема
становище, че предявените искове са неоснователни и недоказани, поради което следва да бъдат
оставени без уважение.
Приети
по делото бяха представените с исковете молба писмени доказателства, а именно:
епикриза от 28.03.2015г. от болница Т. София, амбулаторен лист № 000326 от 01.04.2015г., : епикриза от
12.04.2015г. от болница Т. София, експертно решение 2269 от 18.06.2015г,
епикриза от 04.05.2018г. от МБАЛ „С.М.“, амбулаторен лист 000169 от
10.05.2019г., билет за лов № 322953, разрешение № 20190459648 и приложение към
него, протокол за разпит на свидетел от 05.09.2014г., протокол за очна ставка
от 20.10.2014г., протокол за разпит на свидетел от 03.05.2016г., протокол за
разпит на обвиняем от 20.01.2017г. Протоколи
от о.с.з. от 20.06.2017г.,21.11.2017г., 30.01.2018г., 26.02.2018г.,
15.05.2018г., 22.06.2018г., 19.09.2018г. и 31.10.2018г. Присъда № 22 на РС
Свищов от 31.10.2018г., Решение № 174от 25.01.2019г на ОС Велико Търново и
етапна епикриза на ЕТ „ Т.П.“ от 15.08.2019г.
Приложено
бе НОХД № 451/2017г. по описа на РС Свищов.
Разпитани
бяха свидетелите В.М.М., С.Ц. П. и М.И.М. и бяха
изслушани обясненията на гражданския ищец.
По
допустимостта на предявените искове, съдът намира, че е сезиран от надлежна
страна, срещу активно легитимиран ответник и при наличие на правен интерес,
поради което същите са допустими и следва да бъдат разгледани.
По
основателността на предявените искове, съдът съобрази следното:
С
депозираната искова молба М.П. твърди, че с Постановление на РП – Ч.Бряг от 12.12.2014г. прокурора е приел за разглеждане ДП №
Д-410/2014г. по описа на РП – Червен бряг. С това действие на прокурора е
образувано наказателното производство. ДП било образувано и се водело срещу „Неизвестен
извършител“ по чл. 209 ал. 1 от НК. Всички процесуални действия извършени по
него били проведени с оглед доказването, че той и Н.Д.в качеството на свидетели
на 07.11.2011г. в РС Левски по Грд № 451/2011г. устно
и съзнателно са потвърдили неистина.
В
рамките на ДП е призоваван многократно за даване на обяснения, разпит в
качеството на свидетел, за извършване на очни ставки, за предявяване на
обвинението, за разпит в качеството на обвиняем, за предявяване на материалите
по разследването. Явявал се е и в РУП –
Червен бряг, последствие разследването било прехвърлено на РУП – Левски. Това
му създало още повече неудобства, започнало да го притеснява още повече,
полагал неимоверни усилия да ходи до там, предвид здравословното му състояние.
Най-тежко
му се отразил случаят, когато пред домът му в с. Г., пристигнали два полицейски
автомобила и полицаи нахлули за да го разпитват и да му вземат отпечатъци. Тези
действия били възприети от всички негови съселяни, намиращи се в близост.
На
20.01.2017г. бил привлечен като обвиняем. На цялото унижение, на което бил
подложен били свидетели неговите съседи, които веднага се усъмнили, че е престъпник.
Започнали да го гледат с подозрение и да му задават неудобни въпроси,
постепенно и неусетно започнал да се затваря в себе си, а приятелите му се
отдръпнали.
Твърди
също така, че голямата му страст е ловът. Бил е председател на ловната дружинка в селото и не е пропускал лов въпреки физическия
си недостатък, като се чувствал пълноценен и равностоен член на ловната
дружина. След привличането му в
качеството на „обвиняем“ ловното му оръжие било иззето и бил лишен от възможността
да ловува. Това също му се отразило изключително зле на психиката, накарало го
да се затвори още повече в себе си, колегите му от ловната дружинка
постепенно ограничили контактите си с него, а някои ги преустановили напълно.
Преди
производството бил социално активен, но повече негови приятели загубили
доверието си към него и той се отдръпнал, започнал да излиза в селото
единствено да задоволява битовите си нужди – до магазина и при лекари.
Психичните проблеми които получил от разследването, стресът,
който изживял, са се отразили изключително неблагоприятно на неговото здраве. В
началото на 2015 г. започнал да покачва нивата на кръвната захар и това довело
до необходимост от лечение с инсулин. Започнал да се движи трудно заради
отоците по краката. На 25.03.2015г. бил приет в болница „Т.“ с влошено здраве,
а на следващият ден опитали да му спасят десния крак, но това не станало и на
07.04.2015г. бил приет отново, където на 08.04.2015г. му била извършена
ампутация на десен долен крайник, над коляното. Това променило изцяло живота му,
изпаднал в депресия.
На 18.06.2015г. с експертно решение № 2269
получил 96% трайна намалена работоспособност, с чужда помощ. Следствие на това,
неговата съпруга се принудила да
напуснала пределите на РБългария в търсене на
високоплатена работа с цел да го издържа. Изпаднал в тежка депресия, поради
което се наложило дъщеря му да стои неотлъчно до него.Усещал, че е в тежест на
цялото семейство и загубил желание за живот, дори през главата му минавали
мисли за самоубийство. През 2016г. започнал да посещава психолог.
Болките и страданията не приключили с
горепосочената ампутация. На 15.02.2016г. бил приет в УМБАЛ „Г.С.“ Плевен,
където му била извършена нова операция – подкъсяване
на бедрената кост на вече ампутирания крайник.
На 01.05.2018г. отново бил приет, но в „МБАЛ С.М.“
където в отделението по съдова хирургия му била извършена „ангиопластика“
на третият пръст на левия крак.
Въпреки болките и страдания и липсата на
десния крак винаги се е явявал пред правозащитните институции.
В крайна сметка, по воденото срещу него
наказателно производство бил оправдан с присъда на РС Левски, която била
потвърдена от ОС – Велико Търново, където също е присъствал.
Твърди, че тези ужасни за него четири години,
ще останат като „черно петно“ в неговото съзнание, което е променило
непоправимо живота му в негативна посока.
Съдът, след като съобрази фактите и
доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа страна:
Безспорни
между страните факти са, че с Постановление на РП – Ч. Бряг от 12.12.2014г. прокурора е приел за разглеждане ДП №
Д-410/2014г. по описа на РП – Червен бряг. С това действие на прокурора е
образувано наказателното производство. ДП било образувано и се водело срещу
„Неизвестен извършител“ по чл. 209 ал. 1 от НК.
На
20.01.2017г. ищеца бил привлечен като обвиняем. Изготвен бил срещу него
обвинителен акт и делото е внесено за разглеждане в съда. Първоинстанционния
съд – РС Свищов постановил оправдателна присъда по повдигнатото обвинение срещу
ищеца, която била потвърдена от ОС Велико Търново и същата вече е в законна
сила.
По
така приетата за безспорна фактическа обстановка не се спори между страните,
подкрепя се от представените с исковата молба писмени доказателства, както и от
приетото по делото НОХД № 451/2017г. по описа на РС Свищов и съдът я приема за
доказана по несъмнен начин.
Спорно
по делото е, как това наказателно производство се е отразило на ищеца,
претърпял ли е вреди от него, какви и в какъв размер.
По
спорните моменти съдът прие за установено следното:
Ищецът
е бил разпитан в качеството му на свидетел на 07.11.2011г. в РС Левски по Гр.д.
№ 451/2011г.
Представителя
на ххх – ответник по настоящето дело образувал наказателно производство срещу
Неизвестен извършител, за това, че в този разпит са дадени показания в които е
потвърдена неистина или е затаена истина – престъпление по чл. 290 от НК.
Въпреки
обстоятелството, че делото е образувано срещу неизвестен извършител, на
представителя на обвинението му е било абсолютно ясно, че тези показания са
дадени от ищеца. След като е ясно кой е свидетеля, по кое съдебно производство
е бил разпитван в това му качество и кои факти и обстоятелства съставляват
неистински е невъзможно да бъде направен друг обоснован извод, че автор на
деянието може да е лице, различно от това, което е разпитано като свидетел – в
случая – ищеца.
След образуване
на наказателното производство / 12.12.2014г./ ищеца е
узнал този факт още с момента в който е бил извикан от разследващите да даде
обяснения по случая. Именно от този момент той вече е бил на ясно, че
наказателното производство се води именно срещу него, а не срещу неизвестно
лице. От този момент са започнали негативните му изживявания свързани с
наказателната репресия срещу него.
По този въпрос е
на лице трайна съдебна практика и съда не споделя твърдението на ответника в
отговора на исковата молба, че негативните изживявания на ищеца подлежат на
репариране от момента в който му е повдигнато обвинението /20,01,2017г./, до
постановяване на влязла в сила оправдателна присъда.
Съгласно Решение № 230 от 04.12.2017 г. по гр.
д. №4874/2016 г., г. к., ІV г. о. на ВКС - „обвинение
в извършване на престъпление“ по смисъла на чл.
2, ал. 1,
т. 3 ЗОДОВ, се тълкува по-широко
за нуждите на специалния деликт,
а не в тесния му наказателно процесуален смисъл.
Лицето, срещу което е образувано наказателно производство, търпи вреди по
специалния закон и за времето до
повдигане на обвинение, щом от обстоятелствата е било видно, че
наказателното производство
е образувано за деяние, което според
проверяващите органи е извършено от него
и това му е било известно.
Относно причинените вреди:
В
исковата си молба ищеца претендира ответника да му заплати сумата от 25000 лв.
/двадесет и пет хиляди лева/ – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно
със законната лихва от датата н подаване на ИМ /02.09.2019г. до окончателното
изплащане на сумата и 400 лв. за имуществени вреди, представляващи адвокатският
хонорар по НОХд № 451/2017г.
По
иска с правно основание чл. 52 от ЗЗД.
Неимуществените
вреди всякога се преценяват от съда по справедливост, с оглед личността и конкретните
негативни изживявания - болки, страдания, терзания, притеснения причинени както
пряко от деянието, така и от индивидуалните изживявания на конкретното лице.
От
твърденията в исковата молба, обясненията на ищеца и разпита на свидетелите се
установява, че преди образуване на наказателното производство П. е бил човек в
зряла възраст, работоспособен, семеен, социално активен, уважаван от съселяните
си член на обществото. Живеел е в с. Г. в собствен дом със съпругата си.
Ползвал се е с авторитет и добро име сред съселяните си. Бил е ловец и
председател на ловната дружинка на с. Г.. На
доброволни начала е осъществявал охрана на населеното място. Участвал е активно
в социалния и културен живот на селото.
След
като узнал, че на 12.12.2014г. е образувано
наказателното производство спрямо него, същият е започнал да изпитва негативни
емоции. Чувствал се е неправомерно набеден. Започнал да получава призовки от
разследващите органи, с което започнала ерозия на доброто му име сред
съселяните и приятелите му. Започнал да се явява пред разследващите в Червен
бряг, Левски и Свищов и навсякъде усещал негативизъм спрямо себе си.
Негативните емоции лавинообразно нараствали, тъй като от заподозрян, ищеца
станал обвиняем, в последствие и подсъдим. От съмненията, че може и да е
извършил нещо, сред съселяните му се затвърдили убеждения че е „престъпник“, в
домът го посетили полицейски автомобили, полицейски служители му извършили
криминална регистрация, повдигнали му обвинение и след това му било иззето
ловното оръжие. Приятелите му започнали да странят от него, а самият той се
затворил в себе си и не поддържал никакви социални контакти /ходел единствено
до магазина и здравната служба/. Влошило се здравословното му състояние, бил
неработоспособен. Съпругата му заминала в чужбина за да изкарва пари за
прехраната на семейството. Дъщеря му се принудила да го обгрижва
постоянно като негов личен асистент.
В
периода след образуване на наказателното производство, до неговото приключване
с оправдателна присъда, поетапно и възходящо растящите негативи спрямо него
довели до постепенно влошаване и на здравословното му състояние. Развил х., в
последствие Д. а след влошаването му преминал на инсулин и след това се
наложили хирургични интервенции за отстраняване /ампутация/ и допълнително подкъсяване на долния му крайник. В резултат на
заболяванията му е издадено експертно решение № 2269 от 18.06.2015г. с призната
96 процента трайна намалена работоспособност.
Предвид
тези необратими тежки емоционални и здравословни последици съдът приема, че
справедливо би било уважаването на предявения иск в пълен размер.
Наведените
доводи, че с. Г. е в икономически неактивна зона от страна на ответника, биха
имали основание в случай, че се претендират пропуснати икономически ползи.
Факта, че едно лице – български гражданин е от населено место като с. Г. не
може сам по себе си да е причина личността на човека да е по-низка категория от
останалите български граждани и поради това чувствата и здравословното му
състояние да е по-малоценно. Такова отношение би съставлявало дискриминация за
всеки български гражданин и е не допустимо от закона.
По
иска с правно основание чл. 45 от ЗЗД.
Сключвайки
договор за правна защита и съдействие по образуваното наказателно производство
с адв. В. ***, ищецът му е заплатил възнаграждение в размер на 400
/четиристотин/ лева. С това свое действие ищеца се е разпоредил с посочената
сума намалявайки патримониума си единствено и само с
оглед защитата си по образуваното наказателно производство. Защитата е поета от
адв. В. и същият е представлявал своя доверител в досъдебното и съдебни
производства до момента на постановяване на влязла в сила оправдателна присъда.
Тази фактическа обстановка не се спори между страните и е безспорна, видно от
представените с исковата молба писмени доказателства, както и от приложения по
наказателното производство договор за правна защита и съдействие. Между
образуването на наказателното производство и направения разход от ищеца е на
лице пряка взаимовръзка и зависимост. Платения размер на адвокатския хонорар е
в рамките на обичайно приетия и нормативно определен от Наредбата за
минималните адвокатски възнаграждения, поради което не съществуват съмнения за
недобросъвестно завишаване на възнаграждението. Предвид гореизложеното на ищеца
е причинена имуществена вреда в размер на 400 лева и предявения иск като
основателен и доказан в пълния му размер следва да бъде уважен изцяло.
Наличието
на така описаните по-горе неимуществени вреди и пряката им и непосредствена причинно
следствена връзка с воденото спрямо него наказателно производство не се оспорва
от ответника. Спори се единствено за това, че следва да се носи отговорност за
вредите, след привличането му в качеството на обвиняем – въпрос, обсъден
по-горе от съда.
По категоричен и
безспорен начин се установява, от писмените и гласни доказателства събрани по
делото, че причинената вреда за ищеца е именно последица от продължителната
наказателно правна репресия продължила от образуване на наказателното производство,
до приключването му с оправдателна присъда за ищеца.
Освен,
че законът презюмира наличието на виновна у ответника,
в настоящият казус виновното противоправно поведение
е безспорно установено от всички събрани по делото доказателства и от двете
страни. Ответникът не представи доказателства, оборващи тази презумпция.
По разноските:
Предвид
изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца извършените от последния разноски за
възнаграждение за един адвокат в размер на 1 600 /хиляда и шестстотин/
лева и 10 /десет/ лв. държавна такса за образуване на делото.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
ххх гр. София, бул. „В.“ № х ДА ЗАПЛАТИ
НА М.И.П. с ЕГН ********** *** на основание чл. 2, ал. 1,т. 3 от ЗОДОВ и чл. 52
от ЗЗД сумата от 25000 лв. /двадесет и
пет хиляди лева/, явяващи се причинени неимуществени
вреди резултат от водено срещу ищеца наказателно производство по НОХД №
451/17г. по описа на РС Свищов.
ОСЪЖДА
ххх гр. София, бул. „В.“ № х ДА ЗАПЛАТИ
НА М.И.П. с ЕГН ********** *** на основание чл. 2, ал. 1,т. 3 от ЗОДОВ и чл. 45
от ЗЗД сумата от 400 лв. /четиристотин
лева/, явяващи се причинени имуществени вреди за възнаграждение за един адвокат
по водено срещу ищеца наказателно производство по НОХД № 451/17г. по описа на
РС Свищов.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е
изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: