Решение по дело №310/2023 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 16 януари 2024 г.
Съдия: Галина Колева Динкова
Дело: 20237240700310
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 декември 2023 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

195

 

Стара Загора, 16.01.2024г.

 

 

                      В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

                                                                                                                                                              Старозагорският административен съд, в публично съдебно  заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

 

                                                                           Председател:   ГАЛИНА ДИНКОВА  

                                                 Ч                                                                                                                Членове:    ДАРИНА ДРАГНЕВА 

                                                                                                                                                                                                 МИХАИЛ РУСЕВ                                  

 

при секретар  Стефка Христова          

и с участието на прокурор Минчо Николов                                                    

като разгледа докладваното от  съдия  Г.Динкова  КАН дело № 310 по описа за 2023г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63в  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.   

 

Образувано е по касационна жалба на „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Новозагорско шосе“ № 032016, представлявано от управителя Х. К., подадена чрез пълномощник адв. П.Д. ***, против Решение № 369 от 02.10.2023г., постановено по АНД № 1238/ 2023г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 24-2300073 от 07.04.2023г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Стара Загора.

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63в от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като необоснован направения от въззивния съд извод, че извършването на вмененото му нарушение е установено и доказано по безспорен начин. Поддържа, че неправилно съдът е приел, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение, съотв. при издаването на наказателното постановление, не са допуснати съществени нарушения на регламентираните в ЗАНН процесуални правила и формални изисквания досежно тяхното съдържание. Твърди, че в решението не са изложени конкретни мотиви за липсата на основание нарушението да бъде квалифицирано като маловажен случай с оглед прилагането на чл.28 от ЗАНН, като не е извършена и преценка дали и доколко наложената санкция не нарушава принципа за пропорционалност, регламентиран в чл.5, §4 от Договора за Европейския съюз и не надхвърля необходимото за постигане на законовите цели. С подробно изложени в жалбата и в представеното писмено становище съображения по наведените касационни основания, е направено искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно Наказателно постановление № 24-2300073 от 07.04.2023г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Стара Загора.

 

Ответникът по касационната жалба – Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа че обосновано, в съответствие и при правилно приложение на закона Старозагорският районен съд е потвърдил Наказателно постановление № 24-2300078 от 07.04.2023г.

 

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно – постановено в съответствие с материалния закон и при липса на процесуални нарушения.

 

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

 

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

 

Разгледана по същество жалбата е основателна. 

 

Производството пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД, гр. Стара Загора, срещу Наказателно постановление /НП/ № 24-2300073 от 07.04.2023г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Стара Загора, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 24-2300073 от 07.03.2023г., на „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД, гр. Стара Загора, в качеството му на работодател, е наложена имуществена санкция в размер на 2 000лв., на основание  чл.78, ал.1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност /ЗТМТМ/, за нарушение на чл.10, ал.1 от ЗТМТМ. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че при извършена проверка на 04.01.2023г. и 07.02.2023г. по документи в Дирекция „Инспекция по труда“ – Стара Загора, е установено, че „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД, в качеството си на работодател, не е уведомил териториалното поделение на Изпълнителна агенция „Главна инспикция по труда“ – Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище Стара Загора, писмено в 7-дневен срок от датата на действителното започване на работа на чужденеца – гражданин на трета държава /Република Турция/ Б. А., дата на раждане ***г., който работи по трудов договор № 00000081/ 10.08.2022г., изпълнявайки трудови функции на длъжност „шофьор товарен автомобил“, в нарушение от 19.08.2022г.

Старозагорският районен съд е потвърдил обжалваното наказателно постановление, по съображения за неговата процесуална и материална законосъобразност. Въззивният съд е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на регламентираните в ЗАНН формални изисквания и процесуални правила, като наказателното постановление съдържа изискуемото се по чл. 57 от ЗАНН описание на нарушението, обосноваващо в необходимата степен от фактическа и правна страна административнонаказателното обвинение. По съществото на спора, въз основа на събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства съдът е направил извод, че по безспорен и несъмнен начин е установена и доказана описаната в наказателното постановление фактическа обстановка и правилно административнонаказващият орган е приел, че е нарушен чл.10, ал.1 от ЗТМТМ и на основание чл.79, ал.4 във вр. с чл.78, ал.1 ЗТМТМ е наложил имуществена санкция в размер на 2 000лв. В мотивите към решението са изложени и съображения, че нарушението не представлява маловажен случай и съотв. че липсва основание за прилагането на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

 

Решението на Старозагорския районен съд е постановено при неправилно приложение на закона.

Не се споделя от настоящия касационен състав на Административен съд Стара Загора извода на въззивния съд, че по несъмнен начин е установено и доказано наличието на съставомерно от обективна страна деяние, квалифицирано като  административно нарушение по чл.78, ал.1 във вр. с чл.10, ал.1 от ЗТМТМ.

Разпоредбата на чл.78, ал.1 от ЗТМТМ е обща и предвижда налагане на глоба или имуществена санкция в случаите, когато за нарушение на този закон не е предвидено друго наказание. За да приложи посочения административно-наказателен състав АНО се позовава на извършено нарушение на чл.10, ал.1 от ЗТМТМ, въвеждащ задължение за работодателя в 7-дневен срок от датата на действителното започване на работа на гражданина на трета държава, да уведоми писмено за това Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда". 

Установява се от представените и приети от въззивния съд доказателства, че санкционираното дружество е приело предоставянето на работна сила от чужденеца Б. А., който е гражданин на Република Турция, видно от съдържащите се данни в издадения от република Турция документ за самоличност. 

На л.33 от въззивното дело е приложено писмо с характер на справка изх.№ 537700-141/ 12.01.2023г., издадено от началника на група „Миграция“ при ОД на МВР – Стара Загора във връзка с постъпило писмено искане от Директора на Дирекция ИТ гр.Стара Загора за предоставяне на информация относно статута на пребиваване на чужденци, по приложен списък. В писмо изх.№ 537700-141/ 12.01.2023г. се сочи, че данни за лицето Б. А., ЛНЧ **********, не са установени. Пред настоящия касационен състав жалбоподателят е представено и писмо УРИ: 537700-2175/ 14.07.2023г. на Началника на група „Миграция“ при ОД на МВР – Стара Загора, в което изрично е отбелязано, че при извършените проверки в АИФ на МВР  не са установени данни за регистриран статут на пребиваване на лицето Б. А., род. ***г., гражданин на Турция, като чужденецът е осъществявал влизанията си страната законно с визи.

При тези данни се налага извод, че както към датата на сключването на посочения в НП трудов договор № 00000081 – 10.08.2022г., така и към датата, приета от АНО като такава на извършване  на нарушението – 19.08.2022г., чужденецът Б. А. – гражданин на трета държава /Република Турция/, е бил незаконно пребиваващо в страната лице по смисъла на §1, т.3б от ДР на ЗЧРБ,  приложим съгласно препращането на §1, т.14 от ДР на ЗТМТМ. Следователно с наемането на работа на този чужденец работодателят „Керасус лоджистик“ ООД е нарушил чл.13, ал.1 от ЗТМТМ, съгласно който не се разрешава наемането на работа на незаконно пребиваващи на територията на Република България граждани на трети държави  и съответно е осъществил състав на административно нарушение по чл.77, ал.2 вр. с ал.1 от ЗТМТМ.

С процесното НП обаче работодателят е санкциониран за неспазване на изискването по чл.10, ал.1 от ЗТМТМ да уведоми писмено ИА ГИТ за започването на работа на гражданин на трета държава. Изпълнението на регламентираното в тази законова разпоредба задължение е дължимо единствено в случаите на наемане на работа на законно пребиваващи в страната чужденци, граждани на трета държава. При положение, че чужденецът не отговаря на условията за пребиваване в страната, т.е. има качеството на незаконно пребиваващ съгласно §1, т.3б от ДР на ЗЧРБ и е налице изрична законова забрана за наемането му на работа /чл.13, ал.1 ЗТМТМ/, немислимо е да се изисква работодателят да извършва уведомяване по реда на чл.10, ал.1 от ЗТМТМ, с което на практика би информирал контролните органи по спазване на трудовото законодателство,  за извършеното от него незаконно наемане на работа на чужденец.

В случая наказателното постановление е издадено при неизяснена фактическа обстановка и без да са разгледани, обсъдени и преценени всички релевантните факти и обстоятелства /вкл. относно статута на чужденеца Б. А./. Това нарушение следва да се квалифицирано като съществено процесуално нарушение, тъй като в конкретния случай има за последица необоснованост и недоказаност извършването на вмененото на касатора съставомерно деяние – събраните в хода на съдебното производство доказателства са индиция, че ако административнонаказващият орган беше изпълнил процесуалното си задължение по чл.52, ал.4 от ЗАНН, това би довело до възприемане на друга фактическа обстановка и съотв. до други правни изводи относно наличието на административно нарушение и неговата квалификация.

Ето защо съдът приема, че наказателното постановление, с което по административно обвинение, основано на допуснато от „Керасус Лоджистик“ ООД в качеството му на работодател нарушение на разпоредбата на чл. 10, ал.1от ЗТМТМ, е наложена имуществена санкция на основание чл.78, ал.1 от същия закон, се явява незаконосъобразно и като го е потвърдил, Старозагорският районен съд е постановил решение в нарушение на закона, което се явява отменително касационно основание по см. на чл.348, ал.1, т.1 НПК във вр. с 63в от ЗАНН. 

 

С оглед на изложеното обжалваното решение на Старозагорския районен съд следва да бъде отменено, а вместо него следва да бъде постановено друго, с което да се отмени Наказателно постановление № 24 - 2300073 от 07.04.2013г., издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Стара Загора, като незаконосъобразно.

 

Предвид изхода на делото искането на касатора за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.63д от ЗАНН, Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Стара Загора бъде осъдена да заплати на „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“, ЕИК *********,  сумата от 960 лева  представляваща разноски за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за изготвяне на жалби /въззивна и касационна/ и процесуално представителство за двете съдебни инстанции.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ от АПК, Старозагорският административен съд

 

 

                                         Р     Е     Ш     И :

 

 

ОТМЕНЯ Решение № 369 от 02.10.2023г., постановено по АНД № 1238/ 2023г., с което е потвърдено Наказателно постановление №  24-2300073 от 07.04.2023г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Стара Загора,  и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №  24-2300073 от 07.04.2023г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Стара Загора, с което на „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, ул.“Новозагорско шосе“ № 032016, е наложена имуществена санкция в размер на 2 000лв. на основание чл.78, ал.1 от ЗТМТМ, за извършено нарушение на чл.10, ал.1 от ЗТМТМ.

 

ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Стара Загора да заплати на „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, ул.“Новозагорско шосе“ № 032016, сумата от 960 лв /деветстотин и шестдесет лева/, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

 

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

                   

   

 

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                 

 

                                                                          ЧЛЕНОВЕ: 1.     

 

                                                                                              2.