Решение по дело №1055/2020 на Районен съд - Пазарджик

    Р Е Ш Е Н И Е

 

                                  гр.Пазарджик, 17.01.2022 год.

 

     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД,  Наказателна колегия, ХІV състав, в публичното заседание на 06.12.2021 година в състав:

                                                                     

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР БИШУРОВ

 

при секретаря Ива Ч., като разгледа докладваното от районен съдия  Бишуров  АНД № 1055/2020 год. по описа на Пазарджишкия районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на С.А.Д., ЕГН ********** ***06-004551 от 27.02.2019г. год. на началник група в Сектор „ПП“ при ОДМВР-Пазарджик, с което на основание чл.174 ал.3 от ЗДП е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лв. /две хиляди лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца.

Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до наличие на материална и процесуална незаконосъобразност на НП, чиято отмяна се иска.  С жалбата не се претендира присъждане на разноски.

  В някои съдебни заседания жалбоподателят се явява лично, но се представлява и от  процесуален представител, който поддържа жалбата и ангажира доказателства. В последното по делото съдебно заседание последният излага съображения за отмяна на НП. Не претендира присъждане на разноски.

          За ответникът по жалбата – АНО, редовно призован, не се явява представител. Постъпва бланкетно писмено становище от пълномощник на директора на ОДМВР-Пазарджик, с което иска НП да се потвърди. Прави възражение за прекомерност на евентуално претендираните разноски от жалбоподателя и на свой ред иска присъждане на такива под формата на юрисконсултско възнаграждение.

Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят е санкциониран затова, че на 10.12.2018г., в гр.Пазарджик, по ул.“С.“, срещу № 13 е управлявал МПС – л.а. „Тойота Аурис“ с ДК № ***, като след спиране за проверка от служители на МВР в 16:10 часа е отказал да бъде тестван за употреба на наркотични вещества и техните аналози с техническо средство „Дръгтест 5000“ с фабр. № ARHJ 0009, като отказал да получи и подпише талон за изследване.

Това съставлявало нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДП, поради което от страна на св.Л.П. – полицай в сектор „ПП“ при ОДМВР-Пазарджик, бил съставен АУАН № 163481 от 10.12.2018г., въз основа на който било издадено и атакуваното НП.

В обжалваното НП е направено отбелязване, че същото е било връчено по реда на чл.58 ал.2 от ЗАНН на 21.01.2020г., от което пък следва, че би трябвало да е влязло в сила на 29.01.2020г.

Жалбата против НП е подадена чрез АНО на 17.06.2020 година.

Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. Това е така, защото според съда, АНО неправилно е приел, че НП е било връчено и е влязло в сила по реда на чл.58 ал.2 от ЗАНН. За да бъде приложима тази разпоредба, е необходимо да са налице две кумулативни предпоставки. Първо - наказаният субект да е бил търсен на известни за него адрес и да не е бил намерен там, т.к. не пребивава трайно на тях и второ - наказаният субект да е променил адреса си, и да няма никакви данни за новия му такъв. От материалите по делото /виж две докладни записки на л.8 и л.10/  става ясно, че адресът на жалбоподателят /гр.Пазарджик, ***/ е бил посетен на общо четири дати в началото и средата на 2019г. с цел връчване на НП от страна на служител в РУМВР-Пазарджик, но не е бил открит там. Същият този служител е направил справка в системата на МВР и е установил, че жалбоподателят не е заявил друг настоящ или постоянен адрес. Съдът също констатира, че жалбоподателят не е променял своя адрес, а това че продължава да пребивава на него и не го е променял, се установява и от обстоятелството, че за първото съдебно заседание лицето е било призовано на този адрес и е получило призовката си лично, след което се явява в съдебното заседание.

Всичко това се установи и от показанията на съпругата на жалбоподателя– св. Д.Д.. При това положение АНО не е следвало да приема, че са били налице основанията за връчване по реда на чл.58 ал.2 от ЗАНН на НП, независимо, че лицето не е било намирано на адреса при посещенията на полицейския служител, натоварен със задачата да му връчи НП. Усилията по неговото търсене и намиране е следвало да продължат, защото лицето категорично е продължавало да пребивава на своя настоящ и постоянен адрес и не е променяло никога същият, респ. не е имало ново местоживеене, чиито адрес да не може да бъде установен. С оглед на казаното до тук, съдът намира, че въззивната жалба е процесуална допустима, доколкото остава ясно, че обжалваното НП никога не е било връчвана на жалбоподателя по реда на ЗАНН, а той е узнал за него от друга институция и веднага го е обжалвал.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на  събраните по делото писмени доказателства и показанията на свидетелите Д., К., П., Т. и И., както и от заключението на съдебно-почерковата експертиза.

          При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че жалбата е основателна по следните съображения:

          По мнението на този съдебен състав, в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, накърняващо правото на защита на жалбоподателя до степен на невъзможност за неговото упражняване. Това е така, защото НП не отговаря на императивните изисквания на чл.57 ал.1, т.5 от ЗАНН, а именно налице е неясно и хронологично объркващо описание на обстоятелствата, при които се твърди, че е било извършено вмененото административно нарушение.

Видно от отразеното в самото начало на обстоятелствената част на АУАН и НП,  на жалбоподателят е вменено извършването на нарушение по чл.174 ал.3 от ЗДП, а именно за отказ да бъде изпробван за употреба на наркотици, като се сочи, че той бил водач на МПС и го управлявал на 10.12.2018г., в 15:40 часа, в гр.Пазарджик на ул.“С.“. Веднага след това обаче е посочено, че водачът бил управлявал процесният автомобил не в 15:40 часа, а в 16:00 часа, като в 16:10 часа бил отказал да бъде тестван за употреба на наркотици. С така направеното описание жалбоподателят практически е лишен от възможността да научи кога точно е управлявал автомобила, респ. кога е направил отказ да бъде тестван за наркотици.

От разпита на полицейските служители - свидетелите Т.И. и Г.Т. стана ясно, че те били спрели автомобила, управляван от жалбоподателя на 10.12.2018г., което станало на ул.“С.“ в гр.Пазарджик. Тогава установили, че  жалбоподателят управлява автомобила, след като е бил лишен от това право по административен ред, което според тях съставлявало престъпление по чл.343в ал.1 от НК, заради което били предприети действия по задържането му за срок от 24 часа по реда на ЗМВР. Жалбоподателят бил отведен в сградата на РУМВР-Пазарджик, където св.И. оформил документално задържането за срок от 24 часа, като съставил Заповед за задържане № 1818зз-503 от 10.12.2018г. /виж л.65, в която е допусната техническа грешка при изписването на годината – вместо „2018“ е записано „2017“/, като в заповедта вписал като час на задържането – 15:40 часа, т.е. действителният час, в който лицето било задържано фактически на ул.“С.“.

При това положение няма как да е вярно обстоятелството, отразено в  АУАН и НП, че жалбоподателят е бил водач, т.е. че е управлявал автомобила в 15:40 часа, т.к. той тогава фактически е бил задържан от полицейските служители. Преди това те са го спрели и очевидно са направили проверка по документите му, а след това и съответните справки с дежурните служители в РУ-Пазарджик и С-р „ПП“, за да разберат, че е лишен от право да управлява МПС, респ. че е извършил престъпление по чл.343в ал.1 от НК, след което да пристъпят към неговото фактическо задържане. Всичко това несъмнено е отнело технологично време, което пък означава, че управлението на автомобила е било във всички случаи във време преди 15:40 часа. Поради казаното до тук още по-малко може да бъде верен вторият час записан в НП, в който се сочи, че жалбоподателят бил управлявал автомобила – 16:00 часа. Ето защо с така направеното описание жалбоподателят е лишен от възможността ясно и недвусмислено да научи кога според наказващия орган той е управлявал МПС, т.е. е имал качеството на водача, а оттам и задължението да се подложи на проба за употреба на алкохол и наркотици. Това пък го е лишило и от възможността да оспорва и оборва фактът на управлението, респ. наличието на качеството на водач на МПС.

Установи се от показанията на актосъставителя – св.П., че неговите колеги И. и Т., след задържането на жалбоподателя и отвеждането му в районното управление, поискали съдействие от свои колеги от сектор „ПП“, за да бъде изпробван Д. за употреба на алкохол и наркотични вещества. Св.П. бе категоричен, че заедно със своя колега Т.Г. пристигнали в сградата на районното управление, където първоначално Д. бил изпробван за употреба на алкохол, като пробата била отрицателна, а след това отказал да бъде изпробван за употреба на наркотици с тест, както и да подпише и получи издадения му талон за изследване /ТИ/. Видно  от отразеното в приетия като писмено доказателство ТИ /л.58 от делото/ в него е отразено, че Д. бил отказал да бъде изпробван за наркотици в 16:10 часа. Този час е записан и в НП, но за съда не остана съмнение, че този час също е недостоверен, подобно на взаимно изключващите се часове, в които е отразено, че жалбоподателят бил управлявал автомобила.

Да, св.П. не можа да си спомни конкретни подробности във връзка с хронологията на събитията, но след предявяването на изготвената от него докладна записка във връзка с конкретната проверка /л.5 от делото/ горният заяви, че той я е съставил и по нея възстанови част от спомените си. Пак от показанията на св.П. стана ясно, че първоначално жалбоподателят бил съгласен и бил тестван за употреба на алкохол, но след това отказал да бъде тестван за наркотици.

Видно е от приетата като писмено доказателство докладна записка, тя е изготвена от св.П. на 10.12.2018г., т.е. в деня на проверката и очевидно след нея, от което пък може да се направи извод, че неговите спомени тогава са били съвсем пресни, респ. че отразените в докладната събития са достоверни. В тази докладна записка обаче св.П. е посочил, че жалбоподателят бил тестван за употреба на алкохол в 17:22 часа, като пробата била отрицателна, но след това категорично отказал да бъде тестван за наркотици, за което бил съставен АУАН и бил издаден ТИ № 00462621, който Д. отказал да получи /респ. да се подложи на медицинско изследване – бел. моя/.  С оглед на така изложеното не може да има съмнение, че посоченият в НП час на отказа на жалбоподателят да бъде изпробван с техническо средство за употреба на наркотични вещества или техни аналози – 16:10 часа, е абсолютно недостоверен. При това положение жалбоподателят за пореден път е бил недопустимо ограничен да упражнява правото си на защита, т.к. не му е казано коректно кога е отказал да бъде изпробван за употреба на наркотици, респ. кога е извършил изпълнителното деяние на вмененото му нарушение, а от там насетне да му се даде възможност да оспорва и оборва този факт, като гради например алиби, изтъква извинителни обективни обстоятелства  и т.н.

Всичко това е достатъчно обжалваното НП да бъде отменено като незаконосъобразно, още повече, че ако бъде потвърдено в този му вид, то ще значи жалбоподателят да бъде санкциониран за нещо, което обективно не е извършил – нито е бил водач на МПС, било то в 15:40ч. или 16:00ч., нито пък в 16:10ч. е отказала да бъде тестван за употреба на наркотични вещества.

При този изход от делото, който е неблагоприятен за АНО, то искането на неговия пълномощник за присъждане на разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, не може да бъде уважено.

Относно разноските направени във връзка с допуснатата и приета по делото съдебно-почеркова експертиза следва да се каже, че те трябва да останат за сметка на държавата. Това е така, защото обжалваното НП ще бъде отменено, което в административнонаказателния процес се приравнява на оправдаване на подсъдимия в наказателния такъв. В нормата на чл.190 ал.1 от НПК, която е субсидиарно приложима в настоящото АНП по силата на чл.84 от ЗАНН, когато подсъдимият бъде признат за невинен или наказателното производство бъде прекратено, разноските по дела от общ характер остават за сметка на държавата.

Пазарджишкият районен съд в настоящият състав, след като извърши анализ на установените обстоятелства и на основание чл.63 ал1 от ЗАНН ,

 

                                                Р   Е   Ш   И  :

 

   ОТМЕНЯ НП № 18-1006-004551 от 27.02.2019г. год. на началник група в Сектор „ПП“ при ОДМВР-Пазарджик, с което на С.А.Д., ЕГН ********** ***, на основание чл.174 ал.3 от ЗДП е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лв. /две хиляди лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца.

 

  Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Пазарджишкия административен съд.

 

 

 

                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: