№ 225
гр. София, 29.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Ивайло Хр. Родопски
Членове:Димитър Г. Цончев
Магдалена Д. Инджова
при участието на секретаря Ц. П. Младенова П.
като разгледа докладваното от Димитър Г. Цончев Въззивно гражданско дело
№ 20241800500631 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба от Р. М. М. – Петрова – ответник в
първоинстанционното производство, против Решение № 83/19.04.2024 г.,
постановено по гр.д. № 167/2023г. по описа на РС – Сливница, с което на
основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД е обявен за окончателен предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 17.04.2018 г., сключен между С. Х. В.,
ЕГН ********** и Р. М. М. - П., ЕГН **********, в качеството на продавачи
и Н. Х. В., ЕГН **********, в качеството на купувач, с който С. Х. В., ЕГН
********** и Р. М. М. - П., ЕГН ********** продават на Н. Х. В., ЕГН
********** идеалните си части /по 1/3 всяка/ от следния недвижим имот -
дворно място с площ от 600 кв.м., находящо се в село А., обл. С., махала „С.“,
при съседи: К. Д. Н., черен път, А.Т. С. и наследниците на К. Д. С., който по
КККР на село А., одобР. със Заповед № РД – 18-204/02.04.2019 г. на ИД на
АГКК, представлява Поземлен имот с идентификатор № .............., с площ от
550 кв.м., находящ се в с. А., общ. С., обл. С., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до
10м./, при съседи: ПИ с идентификатори № .............., .............., .............. и
.............. и притежаваните от тях идеални части /по 1/21 ид.ч. всяка/ от имот,
отреден за път с обща площ от 408 кв.м., който по КККР на село А., одобР. със
Заповед № РД – 18 204/02.04.2019 г. на ИД на АГКК, представлява Поземлен
имот с идентификатор № .............., целият с площ от 537 кв.м., находящ се в
с. А., общ. С., обл. С., трайно предназначение на територията: урбанизирана,
начин на трайно ползване: за второстепенна улица, при съседи: ПИ с
идентификатори № .............., .............., .............., .............., .............., ..............,
1
.............., .............., .............., .............. и .............. за сумата в общ размер от 2000
лева, при УСЛОВИЕ, че Н. Х. В., ЕГН ********** заплати, разделно и
поравно, на С. Х. В., ЕГН ********** и Р. М. М. П., ЕГН ********** сумата
от 1800 лева – остатък от продажната цена в срок от две седмици от влизане в
сила на решението.
Указано е на Н. Х. В., ЕГН **********, че ако, в определения срок, не
изпълни задълженията си за заплащане на остатъка от продажната цена, по
искане на ответниците, решението ще бъде обезсилено от съда.
Р. М. М. - П., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „Л.“, бл...., бл.., ап... е
осъдена да заплати на Н. Х. В., ЕГН **********, с адрес: село А., ул. „В.Л.“ №
.. сумата в общ размер на 1100 лева – разноски в производството.
Н. Х. В., ЕГН ********** е осъден да заплати по сметка на Районен съд
– Сливница сумата в общ размер на 56.50 лв. – нотариална такса по делото.
Н. Х. В., ЕГН ********** е осъден да заплати на Община Сливница
сумата в общ размер на 34.66 лева – представляваща местен данък за
придобиване на имущество по възмезден начин.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и
постановено при съществени процесуални нарушения. Твърди се, че
въззивницата няма споен тя или нейният починал баща М. М. да са
подписвали предварителния договор и да разполагат с екземпляр от него,
независимо от приетата по делото съдебно-почеркова експертиза.
Твърди се, че процесният предварителен договор е следвало да бъде
обявен за окончателен до един месец след влизането в сила на кадастралната
карта в кадастралните регистри за с. А., махала „С.“, общ. С., което
обстоятелство е настъпило на 02.05.2019г. Изразява се учудване защо правото
на обявяване на договора за окончателен е упражнено в толкова дълъг срок
след влизане в сила на кадастралната карта. Представените скици на имотите
са от 2020г. В този смисъл съдебният състав не е направил анализ на фактите
и не се е произнесъл върху това обстоятелство в първоинстанционното
решение, а то се явява съществено само по себе си за решаване на делото.
Съдът обаче не го е обсъдил.
В срока по чл. 263, ал. 2 ГПК въззиваемата страна – Н. Х. В. - ищец в
първоинстанционното производство, чрез процесуалните си представители,
оспорва жалбата. Твърди се, че липсва конкретика за фактите и
обстоятелствата, които се твърди, че не са обсъдени от първоинстанционния
съд. От доказателствата по делото следва извод, че между наследодателя на
въззивницата – М. М. и Н. В. е сключен процесният предварителен договор.
Без правно значение е кога е упражнено правото на да бъде обявен договорът
за окончателен, тъй като това зависи от преценката на купувача.
Неоснователно се твърди, че първоинстанционният съд не е взел предвид
показанията на свид. К. М., тъй като същите са анализирани, но е достигнат до
извод, че не опровергават съдържанието на договора. Навежда се, че
доказателственият анализ на първоинстанционният съд е правилен, поради
което е довел до правилно приложение на материалния закон. Иска се
потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на разноски.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
2
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, а по същество
правилно.
След изключително задълбочен анализ на ангажираните по делото
доказателства, районният съд е установил правилно фактите и е достигнал до
обоснования извод за основателност на предявения иск. Ето защо и на
основание чл. 272 ГПК въззивната инстанция препраща към мотивите на
първоинстанционния съд, като на основание чл. 269, изр. 2 ГПК и с оглед
конкретните доводи в жалбата ще отбележи следното:
Липсата на спомен у въззивницата, както и твърдението, че не разполага
с екземпляр от процесния предварителен договор, не сочат на неправилност
на първоинстанционното решение. Аналитичната дейност на
първоинстанционния съд не търпи критика, тъй като е проследим начинът на
формиране на вътрешнот убеждение на съда, а доказателствата не са
извратени. От заключението на съдебно-почерковата експертиза следва
несъмнен извод, че подписите и ръкописния текст „Р. М. М. – П.“ и „М. К. М.“
в графа „продавачи: 2., 3“ са изпълнени от въззивницата М. и нейният баща М.
М.. Вещото лице е дало аргументирани отговори как е стигнало до това
заключение, проследило е в изложението на експертизата множество
графични характеристики на изследвания текст, съпоставило ги е, като
липсват каквито и да е данни, които да сочат на неправилност на експертните
изводи.
Извод за наличие на валидно облигационно отношение следва както от
съдържанието на самия договор, който е логически свързан, както правилно е
отбелязал първоинстанционния съд, но и от показанията на свид. Х.,
преценени с оглед възможната й заинтересуваност от изхода на спора, които са
в синхрон с обсъдените по-горе доказателствени източници и подкрепят
извода за наличие на валиден предварителен договор, сключен между
страните. Противно на твърденията в жалбата, показанията на свид. М. не
сочат на различен извод, тъй като са твърде общи, лишени от конкретика и
обстоятелството, че въззивницата в разговори й е споделяла, че няма намеР.е
да се разпорежда с имота, не е в състояние, без наличие на други конкретни
доказателства, да опровергае съгласието й за сключване на процесния
договор. Освен това противоречи на нормалната житейска логика въззивната
жалбоподателка и нейният баща да подпишат договора, но да нямат намеР.е да
възникне облигационно правоотношение с процесното съдържание. При това
положение въззивният съд приема за неуспешно проведеното насрещно
доказване относно възражението за липса на съгласие на жалбоподателката и
праводателят й за сключване на процесния договор.
Въззивният съд споделя аргументите, изложени в първоинстанционното
решение, че е без правно значение кога ищецът е упражнил правото си да
обяви договора за окончателен. След настъпване на установения в чл. 3 от
Договора падеж, единствено от волята на кредитора зависи дали и кога ще
бъде реализирано право. В случая липсва възражение за погасяването му по
давност, поради което възражението за неправилност на решението на това
основание е неоснователно.
Не рефлектира върху правилността на съдебния акт датата на издаване
3
на скиците, тъй като от една страна те не са условие за редовност на исковата
молба, от друга не се твърди, че същите не са актуални или има съществени
изменения в процесните вещи.
По тези съображения въззивният съд намира жалбата за неоснователна.
Ето защо, поради съвпадение на крайните изводи, решението на първата
инстанция следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото въззивникът на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
дължи на въззиваемата страна Н. Х. В. разноски за адвокатско възнаграждение
пред настоящата инстанция в размер на 1 500 лева.
Така мотивиран, Софийският окръжен съд на основание чл. 271, ал. 1
ГПК,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 83/19.04.2024 г., постановено по гр.д. №
167/2023г. по описа на РС – Сливница.
ОСЪЖДА Р. М. М. - П., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Н. Х. В.,
ЕГН **********, сумата от 1500 лева - разноски във въззивното
производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4