№ 1575
гр. Варна, 25.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20213100501838 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба вх.
№ 290380/10.06.2021 г. от Г. ИВ. ИВ., ЕГН **********, с местожителство в гр. Варна, ул.
„Кап. Райчо“, 12, ет. 3, ап. 13, срещу Решение № 261696/20.05.2021 г., по гр.д. № 7324/2020
г., на ВРС, XXXIX с., с коeто са отхвърлени исковете за осъждане на
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ““ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, жк „Възраждане“, ул. „Св.
София“, № 7, ет. 5, да заплати разликата над присъдената сума 584.36 лв., до
претендираната сума 1156.00 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение
по щета № 0021-090-0102/2017 г., за щети по л.а. „Опел Вектра“, ДК № **** в резултат на
настъпило застрахователно събитие на 24.11.2017 г., по договор „Каско Антикриза на
МПС“, обективиран в полица № 0021090201700086/13.06.2017 г., както и разликата над
присъдената сума 78.56 лв. до претендираната сума 155.00 лв., представляваща
обезщетение за забава върху главницата за периода от 07.03.2019 г. до датата на предявяване
на иска, на осн. Чл. 405, ал. 1 КЗ и чл. 409 КЗ.
Въззивникът излага, че е останал недоволен от решението в отхвърлителната му част,
поради което моли да бъде отменено като неправилно, незаконосъобразно и очевидно
неправилно, постановено при допуснати процесуални нарушения и вместо него да бъде
постановено друго, с което исковете бъдат уважени в пълния им заявен размер. В съдебно
заседание, чрез процесуален представител поддържа въззивната жалба.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна „Застрахователно акционерно
дружество „ОЗК Застраховане““ АД, депозира писмен отговор, в който счита постановеното
1
решение за правилно, законосъобразно и мотивирано, поради което следва да бъде
потвърдено, а изложените във въззивната жалба доводи за неоснователни. Излага коментар
на доводите на ищеца пред първоинстанционния съд. По същество отправя искане за
оставяне в сила на атакувания съдебен акт. Претендира разноски. В съдебно заседание не
изпраща представител.
За да се произнесе по спора, ВОС съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен иск от Г.И. за осъждането на
„ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД, да заплати сумата 1156.00 лв., представляваща
застрахователно обезщетение по щета № 0021-090-0102/2017 г. за щети по л.а. „Опел
Вектра“, ДК № *****, както и сумата 155.00 лв., обезщетение за забава за периода
07.03.2019 г. – до предявяване на иска, ведно със законната лихва от датата на депозирането
на исковата молба - 02.07.2021 г. до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че между него и ответника е бил сключен валиден застрахователен
договор по имуществена застраховка „Каско антикриза на МПС“, за собствения му л. а.
„Опел Вектра", ДК № В4591КХ, обективиран в полица № 0021090201700086/13.06.2017 г.
като в обхвата на договора били включени и застрахователни рискове – „кражба“ и
„злоумишлени действия на трети лица“. Сочи, че на 24.11.2017 г. автомобилът били
откраднат, било образувано ДП № 2441/2017 г. по описа на Първо РУ при ОД на МВР –
Варна, на 28.11.2017 г. бил уведомен и застрахователя като била образувана и щета №
0021-090-0102/2017 г. Излага още, че автомобилът бил открит и му бил върнат, но бил без
гуми и акумулатор, с демонтирани реристрационни табели, два предни фара, предни
мигачи, декоративна предна маска и предна броня, казанче за чистачки. Отделно му били
върнати 3 броя гуми „Континентал“, 1 бр. гума „Дебица“, 1 брой ключ за автомобил с
дистанционно, 1 бр. акумулатор и 2 бр. клеми с отрязани кабели. Твърди, че увреждането на
автомобила било в резултат на злоумишлени действия на извършителя като отделянето на
частите било чрез механично въздействие.
Излага още, че на ответника бил представен влязъл в сила съдебен акт постановен по
нохд. № 2339/2018 г., на ВРС, XLV с., както и всички необходими документи, но въпреки
това бил постановен отказ от изплащане на обезщетение с мотива, че причинените от
кражбата вреди били възстановени. Излага, че необходимата сума за отстраняване на
щетите възлиза на 1156.00 лв. като освен това застрахователят дължи и обезщетение за
забава за периода от датата на постановения отказ до предявяването на иска, предмет на
втората претенция.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ““ АД, в който оспорва предявения
иск. Не се оспорва към датата на застрахователното събитие да е бил налице валиден
застрахователен договор за процесния автомобил, както и настъпването на застрахователно
събитие „кражба". Излага, че постановения отказ за изплащане на застрахователно
обезщетение е законосъобразен, тъй като по образуваното срещу извършителя на кражбата
НОХД № 2339/2018 г., ВРС, приключило със Споразумение за прекратяване на
наказателното производство, страните са приели за безспорно установено, че Я.А.Р. на
24.11.2017 г., в гр. Варна е отнел чужди движими вещи от владението на С. И., собственост
на Г.И., сред които и процесния автомобил. Отразено било още, че причинените с
престъплението имуществени вреди са възстановени. Още твърди, че след извършен оглед
на автомобила било установено, че демонтираните детайли от автомобил са монтирани
обратно и не са подменени с нови, увредени са отрязаните основни силови кабели за
акумулатора, десен фар е ремонтиран за закрепващо ухо, подменен е заден долен ляв носач,
предните гуми са подменени с нови. В условията на евентуалност твърди, че ищецът не е
2
изпълнил задълженията си да уведоми застрахователя не по-късно от 24 часа от узнаването
за настъпилото застрахователно събитие и не по-късно от 1 работен ден да подаде писмено
уведомление в офис на застрахователя. Доколкото застрахователното събитие било
настъпило на 24.11.2017 г., а застрахователят уведомен на 28.11.2017 г., то застрахованият
не е изпълнил надлежно задължението си за своевременно уведомяване. Навежда доводи, че
извършената кражба на целия лек автомобил представлявала покрит риск, съгл. чл. 4, т. 1.4
и чл. 3, т. 19 от ОУ, но кражбата или грабежа на отделни части, детайли, възли, агрегати,
принадлежности и оборудване извън салона на МПС, както и увреждане или унищожаване
на гумите и/или джантите, освен ако не е получено в резултат на друго застрахователно
събитие, както и увреждане или унищожаване на гуми и/или джанти от злоумишлени
действия на трети лица, съгласно чл. 5, ал. 2, т. 8 от ОУ, представлявали изключен от
застрахователния договор риск. Сочи, че обезщетение за възстановяване на предна броня не
се дължи, тъй като същата била увредена и към момента на сключване на застрахователния
договор. По изложените съображения отправя искане за отхвърляне на предявения иск.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели
на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от
фактическа страна следното:
От представените пред първоинстанционния съд писмени доказателства и
кореспондиращите си твърдения на страните, се установяват следните релевантни за спора
факти: 1. Валидно облигационно правоотношение по силата на договор за имуществена
застраховка „Каско Антикриза на МПС” за л.а. „Опел Вектра“, ДК № **** обективиран в
полица № 0021090201700086/13.06.2017 г. и приемане на валидните към датата на договора
Общи условия, неразделна част от него; 2. Заплащане на застрахователната сума по
договора в пълен размер при сключването му; 3. Настъпване на застрахователно събитие на
24.11.2017 г. – кражба на МПС, в границите на срока на действие на застраховката и
връщане на автомобила на ищеца на 28.11.2017 г., с нанесени материални щети; 4.
Уведомяване на 28.11.2017 г. на застрахователя-ответник за настъпилото събитие; 5.
Постановен отказ на 07.03.2019 г., обоснован с възстановяване на щетите.
По делото са представени и ОУ по застраховка „Каско“ на МПС.
В хода на първоинстанционното производство е назначена САТЕ и допълнителна
такава като от ВРС заключенията са кредитирани. Заключенията се ценят и от въззивния съд
като компетентни и безпристрастно дадени.
При така установената фактическа обстановка и след като съобрази приложимия
закон, съставът на Варненски окръжен съд достигна до следните правни изводи:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК - въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така
посочените въззивни предели ВОС намира, че решението е постановено в границите на
правораздавателната компетентност на съда и от законен състав, поради което се явява
валидно. Произнасянето на ВРС съответства на осъдителната претенция с правно
основание чл. 405, ал. 1 КЗ и на осъдителна претенция с правно основание чл. 409 КЗ,
заявени за разглеждане, поради което решението се явява и допустимо.
3
Досежно неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания.
Предмет на въззивна проверка е първоинстанционния съдебен акт в
отхвърлителната му част за разликата над присъдената сума 584.36 лв., до
претендираната сума 1156.00 лв., представляваща дължимо застрахователно
обезщетение по щета № 0021-090-0102/2017 г. и за разликата над присъдената сума 78.56
лв. до претендираната сума 155.00 лв., представляваща обезщетение за забава върху
главницата за периода от 07.03.2019 г. до датата на предявяване на иска.
По оплакванията във въззивната жалба: Във въззивната жалба не са наведени
конкретни оплаквания свързани с твърдяната неправилност и незаконосъобразност на
атакувания акт. Конкретни оплаквания са изложени от страна на въззивника в допълнителна
молба вх. № 292598/30.06.2021 г. Доколкото обаче тази молба е депозирана след изтичане на
срока за обжалване на съдебното решение, то изложените в нея доводи не подлежат на
обсъждане от въззивния съд.
Посоченото в чл. 269, ал. 1 ГПК правило за ограничен въззив търпи изключение,
свързано с допуснато от първата инстанция нарушение на императивни материалноправни
разпоредби. Аргумент в тази насока се съдържа в изложеното в т. 10 на ТР № 1/17.07.2001
г., тълк.д. № 1/2001 г. на ВКС, ОСГК разбиране, че съдът следи за спазването на
императивни материалноправни норми дори ако тяхното нарушение не е въведено като
основание за обжалване, което не е загубило значение и при сега действащия процесуален
Закон. В тази връзка, въззивният съд след извършена служебна проверка, не установи от
първоинстанционния съд да са допуснати нарушения на императивни материалноправни
разпоредби при постановяването на съдебния акт в атакуваната му част.
Поради липсата на конкретни оплаквания във въззивната жалба и при липсата на
допуснати нарушения от първоинстанционния съд, за които въззивната инстанция следи
служебно, се налага извода, че съдебното решение в атакуваната му част ще следва да бъде
потвърдено.
По разноските.
С оглед изхода от спора на въззиваемата страна се следват направените разноски,
съобразно представения списък по чл. 80 ГПК и доказателства, възлизащи на сумата 360.00
лв., адвокатско възнаграждение с включен ДДС.
Мотивиран от изложеното, съставът на ВОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261696/20.05.2021 г., по гр.д. № 7324/2020 г., на ВРС,
XXXIX с., в частта с която са отхвърлени исковете на Г. ИВ. ИВ., ЕГН **********, с
местожителство в гр. Варна, ул. „Кап. Райчо“, 12, ет. 3, ап. 13 за осъждане на
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ““ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, жк „Възраждане“, ул. „Св.
София“, № 7, ет. 5, да заплати разликата над присъдената сума 584.36 лв., до
претендираната сума 1156.00 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение
по щета № 0021-090-0102/2017 г., за щети по л.а. „Опел Вектра“, ДК № **** в резултат на
настъпило застрахователно събитие на 24.11.2017 г., по договор „Каско Антикриза на
4
МПС“, обективиран в полица № 0021090201700086/13.06.2017 г., както и разликата над
присъдената сума 78.56 лв. до претендираната сума 155.00 лв., представляваща
обезщетение за забава върху главницата за периода от 07.03.2019 г. до датата на предявяване
на иска, на осн. Чл. 405, ал. 1 КЗ и чл. 409 КЗ.
В необжалваната му част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА Г. ИВ. ИВ., ЕГН **********, с местожителство в гр. Варна, ул. „Кап.
Райчо“, 12, ет. 3, ап. 13 ДА ЗАПЛАТИ на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ““ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, жк „Възраждане“, ул. „Св. София“, № 7, ет. 5, сумата 360.00 лв.
(триста и шестдесет лева), разноски за въззивна инстанция, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5