О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

 

Номер      19    15 февруари година 2021                                          град Бургас

 

Бургаски окръжен съд , наказателен състав ,

На петнадесети февруари две хиляди и двадесет и първа  година

В закрито  заседание в следния състав :

                                               Председател: Събчо Събев                                                                                                                 

 секретар

 прокурор

 като разгледа докладваното от съдията Събев

 ч.н.дело  номер 103 описа за 2021 година БОС .

 

         Производството е образувано по частна жалба на адв. Ц.В. като повереник на пострадалия Х.Х.В. чрез майка си Г.Д.А. по ДП 991/2017 год. на  Второ ПУ Бургас, на основание чл. 243 ал.1 т.1 НПК. Правят искане за отмяна постановление на прокурор от Окръжна прокуратура Бургас, който прекратил наказателно производство, като приел че е налице случайно деяние, а не виновно поведение у водача на лек автомобил, участвал в ПТП с пешеходец. Съображенията за това са следните:

         Прокурорът направил изводите си при непълнота на установената по делото фактическа обстановка. Съдебно медицинската експертиза дава категоричен извод, че смъртта на пострадалия Х. С.В. е настъпила в резултат на причинените му от ПТП наранявания и са в пряка връзка с тях. Не е уважено искането им за назначаване на нова съдебно автотехническа експертиза и преграден пътя за разкриване на обективната истина в процеса. Неправилно прокурорът възприел изводите на вещи лица относно скоростта и съобразеността ѝ с пътните условия. Експертните заключения по ДП се различават в тази си част. В повторната експертиза се приема, че видимостта на водачът Т., която се движела зад л.а. БМВ, е променлива величина. При предявяване на делото на 20.12.2020 год. са направили искане за извършване на действия при които да се установи дали при движение с технически съобразената скорост от 54 км/ч – осветеността на левия фар на л.а., водачът е имал обективна възможност да предотврати настъпването пътния инцидент и се изготви компютърна симулация затова.“

         Неправилни са изводите на прокурора, че настъпилата смърт на пострадалия не е резултат от поведението на водача, че не е допуснала нарушения на правилата за движение. Извели са твърдение от ТР 28/84 г. ОСНК на ВС – „величината на скоростта на движение е в зависимост от отрицателното влияние на факторите /в случая ограничена видимост, наличие на пешеходец на пътното платно/. Колкото повече и по неблагоприятни са те /факторите/ толкова по ниска трябва да е скоростта на движение в сравнение с максимално предвидената“. Водачът Т. управлявала автомобила с допустима скорост, но тя не е съобразена по смисъла на чл. 20 ал.2 ЗДвП – с пътния участък и пътните условия при управление на автомобила – в тъмната част на денонощието – ограничена видимост, на къси светлини. Водачът е следвало да съобрази скоростта си на движение – при осветеност от 46 м., скоростта и е следвало да е 54 км/ч. Липсата на видимост налага на водачите да намалят скоростта на движение под разрешената, за да могат да спрат при възникване на опасност за движението.

         Неправилно експертите приели, че ударът е непредотвратим. Не са събрани доказателства, от които да се установи къде е започнало и по какъв начин е пресичането на платното за движение от пострадалия. Не е установено от кой момент водачът е могла да възприеме наличието на пешеходец на платното за движение. В АТЕ е разгледана единствено възможната видимост на водача Т. да е ограничена от друго МПС.

         Според жалбоподателя не са извършени всички действия за разкриване на обективната истина и правят искане за отмяна на постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство с даването на задължителни указания за извършване на допълнителни действия за разкриване на фактическите обстоятелства, при които е настъпило ПТП.

         Жалба против акта на прокурора са подали и другите роднини на пострадалия, имащи това качество, представлявани от повереник адв. Ч.. Не споделят извода на прокурора, че ПТП станало в опасната за спиране зона на автомобила и Т. не е имала обективна възможност да спре. Опасната зона при движение на къси светлини се определя от осветеността на фаровете и скоростта следва да е съобразена с това. Осветеността на фаровете е определена на 40-50м. и скоростта следва да е съобразена с нея.

         Оспорват извода на прокурора в това, че появата на опасността за движението на Т. била непредвидима. Неоснователно е даден приоритет на допуснатите от пострадалия нарушения на правилата за движение. Но дори и те не водят до отмяна задължението на водачите да спазват изискванията на чл. 20 ал.2 ЗДвП. Посочват решения на ВКС, в които е прието, че предвидими препятствия /предвидими опасности/ - пешеходец, който се намирал по средата на пътя – Р 578/09.01.2013 г. по н.д. 2021/2012 год., 2 н.о ВКС, независимо от допуснатите от него нарушения на правилата за движение, представлява предвидимо по смисъла на чл. 20 ал.2 ЗДвП препятствие/опасност. Водачът е следвало да очаква опасности от всякакъв характер.; Р 147/09.04.2014 г. по н.д. 356/2014 г. 3 н.о. ВКС, за предвидимо препятствие е прието пешеходец с тъмно облекло, който нощем прескочил мантинела и започнал пресичане на пътното платно. Водачът нарушил чл. 20 ал.2 ЗДвП, като не е съобразил скоростта си на движение с пътните условия.; Р 72/25.02.2015г. по н.д. 1951/2014 год. 2 н.о. ВКС – „логически неиздържано е възражението, че пострадалият поради неправомерното му поведение не е бил непредвидима опасност, с която водачът е длъжен да се съобрази“. На водачите е вменено задължение при наличието на всякакви възможни опасности на пътя да съобразяват действията си с тях, за да  не допускат ПТП.; Р 176/01.06.2015г. по н.д. 119/2015г. 2 н.о. ВКС – водач, управлявал МПС на къси светлини със скорост от 73 км/ч и 71 м. опасна за спиране зона. Водачът имал възможност да възприеме пешеходец/препятствие по пътя от 50-60м. Той е следвало да управлява МПС със скорост до 60 км/ч., съобразена със зоната на видимост и позволяваща му да спре при опасност. Независимо от допуснатите от пострадалите нарушения на правилата за движение, съдът е отказал да оцени тяхното местонахождение на пътя като непредвидима опасност. Нарушенията на пешеходец при движението му не освобождава водачът на МПС от задължението му да вземе мерки за неговата безопасност. В тези случаи водачът-подсъдим избрал скорост на движение, параметрите му на видимост и обективни възможности да реагира на появилата се опасност адекватно и да предотврати ПТП. Повереникът е посочил и Р 421/21.12.2015 год. по н.д. 1036/2015г 3 н.о. ВКС. По делото е установено, че велосипедист се намирал на платното за движение без светлинна сигнализация и попътно на МПС, управлявано на къси светлини и скорост 84 км/ч, при която опасната за спиране зона е 73м. Водачът на МПС при тези светлини е могъл да възприеме велосипедиста не по малко от 48 м. Той е следвало да се движи със скорост до 61-63 км/ч, позволяваща му да спре. Водачът управлявал с несъобразена скорост и сам се поставил в невъзможност от адекватна реакция и избягване на ПТП. Р 430/2.12.2015 г. н.д. 1334/2015 г. 1 н.о. ВКС в същия смисъл – водачът е длъжен да управлява със скорост, съобразена с осветеността на фаровете и позволяваща му да реагира адекватно на появила се опасност. В други посочени решения е прието, че независимо от неправилното пресичане на пътното платно от пешеходец нощно време, облечен в тъмни дрехи, внезапното появяване на опасност пред МПС е резултат на несъобразената с пътните условия скорост, лишила водачът да реагира адекватно на появилата псе опасност.

         Жалбоподателите изразяват несъгласие с изводите на прокурора относно скоростта и видимостта. Скорост от 86 км/ч на управляваната от Т. кола, е съобразена само с техническите параметри на автомобила, но не и с изискванията на чл. 20 ал.2 ЗДвП. Последният изисква от водачите да управляват с такава скорост МПС нощно време, която им позволява да реагират адекватно на появилите се опасности, да намалят или спрат преди да настъпи ПТП. Установената от вещите лица скорост на МПС управляван от Т., е съобразена само с видимостта напред, което не е отнесено с реалните пътни условия на инцидента, при който загинал пешеходец. Този въпрос не е установен по делото и се налага ново експертно изследване и назначаване на допълнителна АТЕ.

         Споделят мнението, че прокурорският акт не е мотивиран задълбочено и е повърхностен и едностранчив. Горното е необходимо за оценката на съда относно обосноваността и законосъобразността на постановлението. Не е извършено в пълнота и качество анализ фактическите обстоятелства и свързаните с това варианти на ПТП. 

         На 3.11.2017 год. е образувано наказателно производство затова, че същата дата в 18,24ч. на път 1-6 км.9 от Бургас за София, при управление на МПС „Шкода“ с рег.№ У **** АТ, водачът нарушил правилата за движение и по непредпазливост причинил на Х. С.В. тежка телесна повреда. Пострадалият починал на 7.11.2017 год. Извършен е оглед на местопроизшествието и направени снимки, разпитани свидетели – С.В. – баща на пострадалия т.1 л.21 и л. 154-155, водачът Т. т.1 л.22-23,76-77, полицаи – Д. С.- т.1 л. 78-79 и Й. Р. – т.1 л. 126-127, Х. А. – т.1 л. 128-129, Г. Д. – т.1 л. 80-81, водач, управлявал МПС зад Т., М. С. – т.1 л. 82-83 – приятел на пострадалия, случайно видял го на пътя при преминаване в този участък на пътя, М. Д.-т.1 л. 84-85, пътувала в лек автомобил зад Т., И.Л. – т.1 л. 86-87 и л.150-151, преминал в участъка на пътя с ПТП непосредствено след него, Р.В. – т.1 л. 152, брат на пострадалия. Изготвена е авто-техническа експертиза т.1 л. 90-112. Извършено е изследване за наличие на алкохол в кръвта на пострадалия. Пробата е иззета в 20,00ч. на 3.11.2017 год. и установена концентрация на алкохол от 3,65 промила. В заключение на съдебен лекар са посочени получените при ПТП наранявания и причината за смъртта на пострадалия, която е в пряка връзка с тях- т.1 л. 37-39. ДП. На 30.04.2018 год. е извършен повторен оглед на местопроизшествието – т.1 л. 64-72 ДП. Делото е предявено на наследниците на пострадалия на 11.09.2019 год. т.1 л. 160-162. Проведено е допълнително разследване и разпитана майката на жалбоподателя Х.Г.А. – т. 1 л. 166-167. Делото е предявено отново на 19.0.2019 год. – л. 171-172 т.1 ДП.

         Извършено е допълнително разследване и назначена нова АТЕ с участието на проф. К. и доц. У. – т.2 л. 4-32. Разпитан е К. К. – т.2 л. 135-136 ДП, движил се зад автомобила на Т. и след ПТП. Назначена е допълнителна АТЕ, по която вещите лица са отговорили на поставените въпроси – т.2 л. 162-171 ДП. На 17.12.2020 год. резултатите от разследването са предявени на пострадалите- т.2 л. 198-199 и л. 202-203. Поверениците направили възражения, разгледани от прокурора и оставени без уважение т.2 л. 206-207. На 22.01.2021 год. прокурорът се произнесъл с постановление и прекратил наказателното производство. Пострадалите са уведомени. Майката на малолетния жалбоподател Х., е уведомена на 26.01.2021 год. – л. 217 т.2 ДП. Жалбата против постановлението на прокурора е подадена на 2.02.2021 год. в срока по чл. 243 ал. 4 НПК. Х.В. е син на пострадалия от ПТП Х. С.В., непълнолетен, но е представляван по делото от майка си, а двамата от повереник адв. В.. Като процесуално допустима следва да се разгледа по основателност.

         На досъдебното производство не е повдигнато обвинение.

         При произнасянето си прокурорът приел за установено следното: Пострадалият предприел перпендикулярно на оста на пътя пресичане на пътното платно. Той се намирал на 103м. от л.а. на Т., когато стъпил на платното за движение. Автомобилите се движели в колона и пострадалият не е бил осветен от фаровете на процесния автомобил, а от другите движещите по това време, място и посока. Видимостта на Т. била ограничена от задминаващия я от лявата страна автомобил БМВ и намиращ се пред нея друг автомобил. Водачът на БМВ забелязал пресичащ пешеходец и предприел маневра – завиване наляво, и успял да заобиколи пострадалия. В момента за заобикаляне Т. за пръв път придобила възможност да възприеме пострадалия, който се намирал на 2,9м. от мястото на удара, а процесния автомобил бил на 46м. от мястото на удара. Пострадалият бил в опасната зона за спиране на колата. Тя предприела незабавно спиране, но не е имала техническа възможност да спре. При тази скорост на движение Т. е имала опасна за спиране зона 87 м., от които първите 43м. се изминават за реакция и сработване на спирачната система. Ударът бил неизбежен, в дясната пътна лента за движение и на 2,1м. от разделителната линия на лентите на това платно. След удара Т. успяла да спре управлявания от нея автомобил.

         Прокурорът приел, че при управлението на л.а. Т. не е допуснала нарушение правилата за движение. Тя се е движела с разрешена и съобразена скорост от 86 км/ч. С възприемането на пострадалия за пръв път от нея – след мислената линия на десния габарит на изпреварващия я от ляво автомобил БМВ, предприела спиране. В този момент пострадалият попадал в опасната за спиране зона и тя не е имала обективна възможност да предотврати удара. Вина за настъпилото ПТП има изцяло и само пострадалия.

         Осветеността на фаровете на управлявания от Т. автомобил е 45-50 м вляво и до 85 м. напред.  Прокурорът прави извод, че на видимостта ѝ благоприятно са влияели светлините на другите автомобили и реално е имала по голяма видимост вляво и напред в нейния коридор на движение на разстояние по голямо от опасната и зона от 87 м. Скоростта ѝ на движение от 86 км/ч. е технически съобразена с видимостта напред. Ограничената видимост от автомобил БМВ, който я изпреварвал вляво, не изисква различно поведение. Тя нито е предвиждала, нито е могла или била длъжна, че пред изпреварващия автомобил ще се появи пешеходец и ще навлезе в нейната лента за движение. При това не е могла да съобрази скоростта си с тази непредвидима опасност. Доколкото появата на пострадалия след десния габарит на БМВ е непредвидима опасност, за Т. е изникнало задължението да намали и спре, което и сторила, едва с възприемането му. С навлизането на пострадалия силно в опасната ѝ зона за спиране,  не е могла да спре до мястото на удара.

         Прокурорът прави извод, че е налице случайно деяние по чл. 15 НК. Т. нито била длъжна да предвиди появата на пострадалия на посоченото място – активна пътна артерия, където не преминавали пешеходци, и има непрекъсната пътна мантинела отляво посока движението, няма определено според правилата движение място за преминаване на пешеходци, „а и не е могла да предвиди появата на пешеходеца – защото нормалната човешка логика не може да допусне, че в тъмната част от денонощието, някой ще тръгне да пресича пред поток от коли, без да се съобразява с тях и поставяйки се сам в положение на опасност, която да не може да бъде избегната“ – стр.3 от постановлението, последен абзац и стр.4.

         По делото безспорно е установено, че Т. е управлявала автомобил в този участък от пътя на фарове и в тъмната част от денонощието. Движението на фарове винаги е движение при ограничена видимост. Водачът има ограничение за възприятията си при управлението на автомобил, свързани с осветеността на фаровете. Възможността за възприемане на пътната обстановка пред управлявания автомобил може да се дължи и на други фактори – улично или битово осветление, фаровете на попътно или насрещно движещи се превозни средства. Това може да има както положително отражения на видимостта – тя да е по голяма от възможностите на фаровете на колата,  така и отрицателно въздействие, което ограничава видимостта на водача от осветеността на фаровете. Водачът следва да избере такава скорост на движение, която е съобразена с пътните условия позволяващи  му да намали скоростта или спре във всички случаи, когато възникне опасност за движението – чл. 20 ал.2 ЗДвП. Законът прави разлика между разрешена и съобразена скорост. В този участък от пътя, където е станало ПТП и пострадал В., разрешената и допустима за движение скорост е 90 км/ч. В протокола за оглед няма такава констатация, наличието на пътен знак, ограничаващ скоростта на движение. С приложената по делото скица от Община Бургас – л. 48 т.1 ДП, е установено ограничението на скоростта в този пътен участък на километри преди ПТП. Установено е, че Т. управлявала автомобил със скорост от 86 км/ч. преди и по време на удара с пешеходеца. Тя е по ниска от нормативно установената и следва да се направи извод, че тази скорост е в рамките на разрешената за движение на този участък от пътя.

         Съдът не споделя възраженията на жалбоподателите относно количеството на събраните и анализирани доказателства и доказателствени средства. В дълъг период от време, като резултат на положените целенасочени усилия, са установени и разпитани множество свидетели. Показания са дали случайно преминаващ на това място и време познат на пострадалия и видял го да пресича, движещия се успоредно с Т. автомобил БМВ, движещи се зад нея други автомобили, други свидетели. В показанията си те дават сведения както за личното си поведение и това на другите участници, така както са го възприели, така и за трафика и метеорологичните условия в момента. Установен е цвета на дрехите на пострадалия, неговото състояние. Настоящата съдебна инстанция прави извод, че органите на разследването са извършили множество процесуални действия по събирането на гласни доказателства. Искането на адв. В. за нови процесуални действия, съдържащи се на стр. 2-3 от жалбата, са неоснователни. По изчислителен път вещите лица са установили, че скорост  от 54 км/ч  на управлявания от Т. л.а. е пределната, която ѝ позволявала да предотврати настъпването на ПТП при осветеността от 46м. – л. 30 т.2 ДП. Това е резултат на аналитичната дейност, опит и знания на вещите лица /написани книги от тях/, които съобразявайки възможностите на автомобила и параметрите на движение на пешеходеца, достигнали до този извод. Той не може да бъде доказан по никакъв друг начин, както иска жалбоподателя, освен научно обоснован на доказателствата и установените от разследването факти. Настоящата съдебна инстанция не приема и упрека на жалбоподателя, че „не са извършени всички допустими и необходими действия за разкриване на обективната действителност, което е и причина при формиране на вътрешното си убеждение въз основа на непълен доказателствен материал…“ – л. 4 от жалбата.

         Повереникът на жалбоподателя прави извод – стр.3, втори абзац, че Топчиева е управлявала автомобила с несъобразена скорост по смисъла на чл. 20 ал.2 ЗДвП.

         Съдебната практика борави с понятия като съобразена/несъобразена и разрешена скорост. Разликата между тях е в това – втората е нормативно установена от правилата за движение на конкретно място, докато първата е изискване към водачите на МПС при управление да избират такава скорост, която им позволява да управляват автомобила безопасно. При възникване на опасност критерий за скоростта е не величината ѝ, а възможността на водача да намали и/или спре и предотврати опасността при движение. При това водачът следва да избира величината на скоростта си, съобразявайки всички обстоятелства от значение за безопасното движение, посочени в чл. 20 ал.2 ЗДвП включващи както обективните дадености на пътя и превозните средства и участниците в движението, личното си състояние и възможности. „Налице е само една „съобразена скорост“ с посочените в чл. 20 ал.2 ЗДвП фактори“ – т.2 ТР 28/84 год. ОСНК на ВС. И още от него:“ когато водачът е изпълнил задълженията си по правилата за движение досежно скоростта, той не следва да носи наказателна отговорност за настъпилите общественоопасни последици“. – т. 5.

         Т. управлявала в тъмната част от денонощието на къси светлини, интензивно движение. Пътят в този участък е с две самостоятелни платна за движение, всяко от по две ленти, разделени с прекъсната осева линия. В дясното платно в този участък има и трета лента, предназначена за завиване надясно. В момента на навлизане на пешеходеца на платното за движение, автомобилът на Т. отстоял на 103м. Бил извън осветеността на фаровете на колата, но в осветеността на другите движещи се автомобили.

         Съдебната практика приема, че пешеходец представлява опасност за движението, когато от тротоара или банкета се насочва към платното за движение и с поведението си явно или очевидно показва, че във всички случаи ще навлезе в него – т. 6 ТР 28. Този първоначален момент, от който пострадалият станал опасност за движението на МПС е конкретен и следва да се изведе от доказателствата по делото. В. предприел пресичане на платното за движение пред поредица от попътно движещи се МПС. Т. била в колона от автомобили, отпред и зад нея. В лявата лента за попътно движение също има движещи се автомобили. Към момента на пътната ситуация, в лявата лента се движел автомобил БМВ и водачът забелязал пресичащия платното за движение пешеходец, от ляво надясно посока на движението. Л. управлявал БМВ със скорост от около 95 км/ч по лична преценка, в лявата лента на платното. Когато подминал дясно движещия автомобил „Шкода“, на 5-8 метра назад, внезапно видял човек по средата на лентата си за движение, облечен в тъмни дрехи. Добре възприел пешеходеца, който носел чанта и на главата имал качулка. Гледал право напред и вървял бавно. Веднага реагирал на опасността, като задействал спирачната система и рязко завил наляво, почти достигнал мантинелата, отделяща двете платна за движение. В момента на заобикалянето му, пешеходецът навлязъл в дясната лента за движение - лентата, в която Т. управлявала МПС. Пешеходецът с нищо не реагирал и продължил да пресича. В дясното странично огледало видял силуета на пешеходеца, осветен от фаровете на задната кола и го удря - колата която изпреварил в тази пътна ситуация- л. 87 т.1 ДП. Водачът Т. видяла осветен от левия фар силует на човек и веднага задействала спирачната система. Опитала се да завие надясно, за да заобиколи силуета, но без резултат.

         Прокурорът приел, че първоначалния момент, от който пострадалият представлявал опасност за движението на Т. е възприемането му след мислената линия на десен габарит на движещия се пред нея вляво лек а. БМВ. Той вече попадал в опасната зона и ударът между двамата участници в движението обективно непредотвратим. С оглед на изложеното по горе – момента на възникване на опасност при движението е винаги конкретен и обоснован от обстоятелствата, характеризиращи движението на участниците в ПТП. Прокурорът се е съсредоточил само към момента на появата на пешеходеца пред процесния автомобил, чрез който достига до изводи за липса на нарушения на правилата за движение от Т.. Това е съществен момент в настъпването на всеки пътен инцидент. Но следва да се прави разлика между съобразена с пътните условия скорост, която изисква правилото на чл. 20 ал.2 ЗДвП и обстоятелствата, в които водачът сам се е поставил и реагирал на опасността на движението му. Разликата между тях е задължението за управление на МПС със съобразена с пътните условия скорост, която позволява на водача при възникване на опасност да намали или спре МПС и предотврати произшествие. Посочените от повереник адв. Ч. съдебна практика е малка част от решенията в този еднопосочен смисъл. Водачът е длъжен при избиране на скорост на движение МПС да има възможност за положително резултатно реагиране на създала се опасност.

         В конкретния случай ударът на пешеходеца е станал в лентата за движение на Т.. Той е  изминал достатъчно разстояние по ширината на платното за движение и намирал на него достатъчно дълго време. Той не е внезапно появила се опасност в процеса на движение на Т.. Пътя в този участък е прав и няма характеристики, които обективно да ограничават видимостта напред посока движението. В подкрепа на това е и Решение 482 от 19.11.1986 год. по н.д. 440/86год. 3 н.о. ВС относно първоначалния момент, от който пешеходец представлява опасност за движението. „Когато пресичащия пътното платно пешеходец не вижда приближаването на МПС и няма намерение да спре на разделителната линия, той представлява опасност за движението още от момента на появяването му зад насрещното МПС, а не от момента когато навлезе в лентата за насрещно движение на управляваното от дееца МПС“. Фактическия извод, върху който прокурорът прави изводи – първоначалния момент, от който следва да се постави под закона поведението на Т., е дълбоко неправилен. Има голяма разлика в обективни възможности за възприемане от фактическо възприятие. Прокурорът е кредитирал изцяло и само показанията на Т., и не е изследван въпроса за обективната възможност от такова възприятие. А в случая то се предполага от осветеността на фаровете и Т. е следвало да се съобрази с това обективно обстоятелство – осветеност – видимост, а не да управлява на „късмет“. Затова и възможността за възприемане на пострадалия е в много по ранен момент, приет от прокурора. Този въпрос не е изследван по делото, както и поставени задачи на вещите лица. За това имат значение ръста на пострадалия, височината на мантителана, разделяща двете платна за движение, ширината разделителната полоса, осветеност.   

         Основополагащ принцип за възможността от приложението на чл. 15 НК е водачът Т.да е изпълнила всички изисквания като водач на МПС и не е допуснала нарушение на правилата за движение- Р 69/1.8.2019 год. по н.д. 174/19 год. 2 н.о. ВКС. Жалбоподателят излага съображения за наличие на виновно поведение у Т., нарушила нормата на чл. 20 ал.2 ЗДвП – при избиране на скоростта на движение на управляваното от нея МПС не се съобразила с всички налични обстоятелства от значение за безопасно движение и при появата на опасност да намали или спре, с което да избегне настъпването на ПТП. Коректно е посочено ТР 28/84 г. на ОСНК на ВС. В т.1 б. „а“ са посочени всички обективни и субективни фактори от значение за безопасно управление на автомобил.  В б.“б“ – скоростта е в зависимост от степента на опасност, съответно, колкото по голяма е опасността, толкова по ниска следва да е скоростта. Тя е по лична преценка на водача на МПС, който е длъжен при наличието ѝ да намали или спре и като краен резултат да не допусне настъпването на ПТП.

         В процесното събитие Т. управлявала МПС по път, регулиран с пътни знаци. Това не е извън населено място, а е в рамките на гр. Бургас. Края на гр. Бургас е обозначен на километри след това и е началото на магистрала „Тракия“. По този път не са относими правилата за движение в населено място, а такива, установени от пътни знаци.  Максимално допустимата скорост на движение е 90 км/ч. Т. управлявала колата си в дясната лента в платното за движение с разрешена скорост. Пред и зад нея имало автомобили, била изпреварвана от л.а. БМВ. Когато пострадалият стъпил на платното за движение, отстоял на 103 м. от автомобила на Т., много над опасната зона за спиране. Тя управлява колата в този ден и час, с определен трафик, в тъмната част на деня на къси светлини и нейно е задължението да се движи с такава скорост, която и позволява да спре или намали при възникнала опасност при движението. Не е издържан извода на прокурора, че тя не е допуснала нарушения на правилата за движение. С параметрите си на движение тя сама се е поставила в ситуация на невъзможност да предвиди и предотврати пътна злополука. При тази осветеност, за да е безопасно движението е следвало да управлява автомобила със скорост до 54 км/ч, позволяваща ѝ да реагира адекватно на появилите се опасности. Тя се е движела със скорост от 86 км/ч далеч надхвърлящо параметрите на безопасно движение. Една от характеристиките на пътните условия е тяхната постоянна изменяемост. Затова е и задължението към водачите да съобразяват поведението си с всички характеристики от значение за безопасно управление, формулирани в чл. 20 ал.2 ЗДвП. Топчиева има законово задължение да се движи със скорост, безопасна за нея и другите участници. Движението със скорост от 86 км/ч е несъобразено с пътните условия и в нарушение с вменените и по закон изисквания по чл. 20 ал.2 ЗДвП. Допуснатото нарушение на правилата за движение от Т. е в причинна връзка с вредоносния резултат – смъртта на пешеходеца В.. 

         Следва са се отбележи и следното. Пешеходецът не е внезапно появила се опасност в движението. Ударът е настъпил в дясната лента за движение на платното, като В. се е движел от ляво надясно посока движението. Той е изминал достатъчно разстояние до конфликтната точка.

         Наличието на принос в настъпването на ПТП от пострадалия, няма отношение към извода за нарушение правилата за движение от Т..  В тъмната част от денонощието, на неразрешено място на пътя, предприел пресичане на платното и поставил в опасност себе си. Неправомерното движение на пешеходец на пътното платно не освобождава водачът на МПС от задължението да вземе мерки за неговата безопасност, като намали скоростта или спре при необходимост, за да се избегне сблъсък. Т. се е движела със скорост, която увеличавала опасната за спиране зона извън периметъра на видимост и не е забелязала своевременно пострадалия пешеходец. Виктимологичното поведение на пострадалия е от значение за определяне приноса на всеки участник в ПТП и отговорността на виновния за причинения крайния вредоносен съставомерен резултат.

         Настоящият съд споделя възраженията на жалбоподателите от фактическа страна, за необходимост от извършването на ново експертно изследване. Прокурорът по реда на закона се е произнесъл с постановление и оценил исканията като неоснователни. Скорост, пътни условия, характеристика на пътя и местността, начин на движение на процесния автомобил, другите превозни средства, пострадалия и поведението му в пребиваването на платното до удара с МПС, са установени. Скоростта на управлявания от Т. автомобил е установена от вещите лица и подробно е обяснен научния подход в достигането на конкретното ѝ измерение от 86 км/ч. Дали скоростта е съобразена с пътните условия е винаги въпрос по приложението на правото и извод на съответния орган. Вещите лица не могат да дават такива изводи. Затова и отправеното искане в жалбата за непълнота на доказателствената маса, основана на извод в несъобразяване поведението на Т., е неоснователно. Няма и противоречия в заключенията на вещите лица – основно и допълнително, обосноваващо основателност на искането за нова експертиза. Заключенията са пълни и ясни и няма съмнение за тяхната правилност – чл. 153 НПК. Но успоредно с това съдът счита, че в експертните изследвания има пропуски, които следва да бъдат отстранени. Независимо от изследването на високо квалифицирани експерти, не са им били поставени въпроси за заключение в създаването на динамичен модел на произлязлото ПТП. Съдът счита това за необходимо. В ПТП участват МПС, управлявано от Т. и пешеходец. Но влияние на пътната обстановка оказва и наличието на изпреварващ вляво автомобил БМВ, наличието на такива отпред и отзад. Чрез такава симулация в по пълна степен ще са разкрият параметрите на движение на участниците в пътния инцидент, зависимостите между тях и задълженията според правилата за движение. В този смисъл искането за допълнително изследване от повереник В., е основателно. С това моделиране на ПТП, при което следва да се приеме T- О – момента на сблъсъка между МПС и пешеходец, следва да се проследи в динамичен модел времето преди удара – 0,5 сек, 1 сек., 1,5 сек., 2 сек., 3 сек., както и последващото време  1 сек. след сблъсъка, 2 сек., 3 сек., до окончателното спиране на МПС управлявано от Т.. Посочено по горе, от кой момент и място пострадалият е могъл обективно да бъде възприет, с оглед на динамичния модел на ПТП, част от който е и поведението на пострадалия, с точност би се определило мястото и времето за водача Т. на такава възможност. Ще даде възможност да се установи и изследва връзката и влиянието на двата леки автомобила – на Т. и БМВ в отношението им към пострадалия.

         Успоредно с това възстановяване, ще има възможност да се изследва и осветеността на фаровете на колата на Т., така и на БМВ. С което ще се отговори на въпросите на Ч., отговорите на които са от значение за пълното изясняване на обстоятелствата на произлезлия пътен инцидент. Поставянето на такива задачи би могло да породи и необходимост някои свидетели да бъдат разпитани повторно с оглед установяване на факти, имащи значение за делото и останали извън съдържанието на показанията им досега.  

         Не без основание е съждението на жалбоподател относно правното и фактическо съдържание на постановлението. Съдът споделя констатацията, че прокурорът не борави с всички доказателства, установени в разследването, довели до необективност, непълнота и всестранност на постановения акт. Анализа е изолиран, фрагментарен и накъсан, несъобразен с правния регламент и практика по делата, изследващи ПТП. Поради това е и непълно изследването от фактическа страна поведението на Т., обвързани с изискванията като водач на МПС през ЗДвП, доколкото нормата на чл. 343 НК е бланкетна. Но доколкото постановлението се отменя, не е необходим друг анализ на акта на прокурора в оценката на неговата законосъобразност през нормата на чл. 199 ал.2 вр. чл. 14 ал.1 НПК.     

                  По изложените съображения, настоящият съд оценя атакуваното с жалбата на Х.Х.В. чрез законния представител Г.А., представлявани от повереник – адвокат В., и жалбата на С.Х.В., Р.Д.В., Р.С.В. и Р.Н.Х. чрез повереник адв. Ч., постановление на прокурора, като необосновано и незаконосъобразно.

                   Воден от горното и на основание чл. 243 ал.6 т.1 НПК съдът

 

                            О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

         Отменя постановление от 22.01.2021 год. на прокурор при Окръжна прокуратура Бургас по ДП 991/2017 год. по описа на 2 ПУ МВР Бургас, вх.№2204/2018 год. пор.№ 76/2018 год.

         По делото следва да се назначи допълнителна АТекспертиза с задачи, изложени в обстоятелствената част на определението.

         Определението може да се обжалва или протестира в седемдневен срок от съобщаването му.

         Да се уведомят страните за настоящото решение.

 

 

 

 

Председател: