Определение по дело №688/2021 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 1432
Дата: 20 октомври 2021 г.
Съдия: Жанета Димитрова Георгиева
Дело: 20214400100688
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 31 август 2021 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1432
гр. Плевен, 20.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в закрито заседание на двадесети октомври
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20214400100688 по описа за 2021 година
С определение № 1231/14.09.2021 г. по делото съдът е оставил ИМ без
движение до отстраняване на конкретни нередовности в определен от съда
срок. Определението е съобщено на пълномощника на ищците на 27.09.2019
г. на адвокат Н. чрез негов сътрудник Е.С..
По делото е постъпила молба вх. № 6683/12.10.2021 г. /п.к от 11.10.2021 г./
от адвокат Н. Н., в качеството на пълномощник на ищците, с която представя
поправена ИМ и иска от съда удължаване на срока за внасяне на дължимата
държавна такса от ищците поради обстоятелството, че ищците живеят и
работят извън РБ.
Като съобрази, че съгласно разпоредбата на чл. 63 ал. 1 от ГПК законните и
определените от съда срокове могат да бъдат продължавани от съда по молба
на заинтересованата страна, подадена преди изтичането им, при наличие на
уважителни причини, както и че молбата по реда на чл. 63 ал. 1 от ГПК от
пълномощника на ищците е входирана в съда в срока за отстраняване на
нередовности, съдът приема, че следва да се произнесе по основателността на
молбата.
Като съобрази направените от процесуалният представител на ищците
уточнения на обстоятелствата, на които се основава иска, съдът приема, че
нередовностите по движение на ИМ са отстранени в тази им част. Принципно
направеното искане за удължаване на срока за внасяне на дължимата
1
държавна такса с оглед размера на таксата и сочените от ищците
обстоятелства се явява основателна и следва да бъде уважена, но в
конкретният случай според съда е налице хипотезата на чл. 130 от ГПК и тъй
като предявеният иск е недопустим производството по делото следва да бъде
прекратено без да дават допълнителни указания към ищците във връзка с
нередовностите по движение на ИМ, касаещи дължимата държавна такса.
В поправената ИМ ищците основават иска си на възражение за изтекла през
периода 2008 г. – 2013 г. вкл. погасителна давност по отношение на вземането
на ответника към тях, което възражение не е заявено от особените им
представители адвокат А. и адвокат М. в производството по търговско дело
61/2019 г. по описа на Плевенския окръжен съд, по което е издаден
изпълнителния лист срещу тях, въз основа на който е образувано
изпълнително дело № 375/2021 г. по описа на ЧСИ Т.К., рег. № 815 при КЧСИ
с район на дейстие ПОС. При така направеното уточнение следва да се
приеме, че ищците основават иска с правно основание чл. 439 ал. 2 от ГПК на
факти, които са настъпили преди приключване на съдебното дирене по
посоченото търговско дело, по което е издадено изпълнителното основание
срещу тях.
Установява се от приложеното т.д. № 61/2020 г. по описа на Плевенският
окръжен съд, че с влязло в сила на 05.06.2020 г. решение № 40/04.03.2020 г.
по същото Д.Р. К. и К.К. Р. са осъдени солидарно да заплатят на „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *****, гр.София следните парични суми:
сумата от 62 644,48 евро (частично от общо дължимата сума от 208 336,53
евро, от която сумата от 61 355,03 евро дължима главница, частично от общо
дължимата главница в размер на 152 438,31 евро за периода от 10.05.2015 г.
до 11.03.2019 г.; сумата от 384,35 евро непогасени по давност застраховки за
периода от 13.03.2016 г. до 11. 03.2019 г.; сумата от 905,10 евро непогасени
по давност просрочени такси за периода от 13.03.2016 г. до 11.02.2019 г.) и
сумата от 1 237, 36 лв. нотариални разходи за периода от 01.03.2018 г. до
11.03.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата, въз основа на Договор за
кредит за покупка на недвижим имот № HL 35044/ 21. 03. 2008 г. и сключени
13 допълнителни споразумения в периода от 10. 03. 2008 г. до 28. 01. 2015 г.;
на основание чл.78 ал. 3 вр. чл. 80 ГПК направените по делото разноски,
2
както следва: 500 лева депозит за вещо лице; 4 950,37 лв. държавна такса при
предявяване на иска; 8 010 лв. адвокатско възнаграждение за особен
представител изплатено от ищеца на основание чл. 47 ал. 6 ГПК и 4806,22
лв. адвокатско възнаграждение за процесуалния представител на ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл. 297 от ГПК влязлото в сила съдебно решение
е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища,
учреждения и общини в Република България. Съгласно разпоредбите на чл.
298 ал. 1 и ал. 2 от ГПК съдебното решение установява със сила на присъдено
нещо отношенията за същото искане и на същото основание между страните
и техните правоприемници, като по силата на чл. 299 ал. 1 и ал. 2 от ГПК
разрешеният с него спор не може да бъде пререшаван. Съгласно разпоредбата
на чл. 439 ал. 2 от ГПК искът на длъжника може да се основава само на
факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството,
по което е издадено изпълнителното основание, тъй като в този случай ще е
налице ново фактическо положение, което ще доведе до промяна на
съществуващите между страните правни отношения без да налага отмяна на
съдебното решение по реда на чл. 303 от ГПК. Действително в случай, че в
хода на съдебното дирене в спорното производство страната не е упражнила в
пълна степен процесуалните си права и не е посочила обстоятелства, които са
от значение за спора или не е представила доказателства за тях, съдебното
решение няма да отразява действителните отношения между страните по
делото, но с оглед настъпилата с влизането в сила на решението обвързаност
от силата на присъдено нещо и невъзможността да се иска пререшаването на
спора страната не би могла да санира този си пропуск чрез предявяване на
нов иск за вече разрешения спор.
При съобразяване на разпоредбата на чл. 299 ГПК за непререшаемост на
спора, съдът приема, че е сезиран с предявен процесуално недопустим
отрицателен установителен иск с правно основание по чл. 439 ал. 2 ГПК, тъй
като между страните по спора има постановен и влязъл в сила съдебен акт по
търговско дело 61/2019 г. по описа на Плевенския окръжен съд, който да е
разрешил този спор със сила на пресъдено нещо, а ищците се позоват на
факти, настъпили преди приключване на съдебното дирене по търговското
дело.
Водим от горното, Съдът
3
ОПРЕДЕЛИ:
На основание чл. 130 от ГПК ВРЪЩА исковата молба, депозирана от Д.Р.
К. и К.К. Р. против „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, гр.София и
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 688/2021 г. по описа на
Плевенския окръжен съд поради недопустимост на предявения иск с правно
основание чл. 439 ал. 2 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване от ищците, с частна жалба
пред Великотърновския Апелативен съд в едноседмичен срок от
съобщаването му на пълномощника на ищците адвокат Н. Н. от ПлАК.
Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________
4