Присъда по дело №2088/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 133
Дата: 22 март 2023 г.
Съдия: Роси Петрова Михайлова
Дело: 20221110202088
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 16 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 133
гр. София, 22.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:РОСИ П. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря СОНЯ АНД. МЛАДЕНОВА
като разгледа докладваното от РОСИ П. МИХАЙЛОВА Наказателно дело
частен характер № 20221110202088 по описа за 2022 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМИЯ О. С. Г., с ЕГН **********, роден на
ХХХХ., в гр. София, български гражданин, неосъждан, с адрес: гр. София,
ж.к. /адрес/, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 23.12.2020г. около 20,00 часа, в
апартамента му с адрес: гр. София, ж.к. /адрес/ нанесъл на частната
тъжителка М. С. П., ЕГН **********, побой, изразяващ се е в удари с юмруци
по главата и лицето, и я ритал по краката, с което и причинил кръвонасядане
и оток на предната част в слепоочието в дясно, горната на скулата в дясно и
клепачите на дясното око, включително и очните ъгли, с притваряне на
очната цепка; счупване на слепоочния израстък на лявата скулна кост;
неразместено счупване на костите на носа; кръвонасядане във вътрешните
половини на клепачите на лявото око; изразен плътен оток и кръвонасядане в
лявата долно челюстна област; кръвонасядания по предностраничната
повърхност на гръдния кош в дясно от средната третина; кръвонасядания по
предната и външна повърхност на дясната мишница; кръвонасядания по
предната и външна повърхност на лявата мишница; кръвонасядания по
външната повърхност на дясното бедро в средната трета; кръвонасядания по
1
предните повърхност на коленете, реализиращи медико-биологичните
признаци на лека телесна повреда - - престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК,
поради което и на основание чл.130, ал. 1 от НК във вр. с чл. 54 от НК го
осъжда на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 (една) година, чието
ефективно изтърпяване се отлага на основание чл. 66, ал. 1 от НК с
изпитателен срок от 4 (четири) години, считано от влизане в сила на
постановената присъда.
ОСЪЖДА ПОДСЪДИМИЯ О. С. Г., с ЕГН **********, роден на
ХХХХ., в гр. София, български гражданин, неосъждан, с адрес: гр. София,
ж.к. /адрес/ да заплати на М. С. П., ЕГН **********, на основание чл. 45 от
ЗЗД сумата в размер на 5 000 (пет хиляди) лева, представляваща претърпени
от деликта неимуществени вреди. ОТХВЪРЛЯ гражданския иск в останалата
част до пълния предявен размер от 10000 лв. за неимуществени вреди, както и
за 2000 лв. за имуществени вреди, като недоказани.
ОСЪЖДА ПОДСЪДИМИЯ О. С. Г., с ЕГН **********, роден на
ХХХХ., в гр. София, български гражданин, неосъждан, с адрес: гр. София,
ж.к. /адрес/, да заплати по сметка на СРС сумата от 200 лв., представляваща
държавна такса за уважения размер на гражданския иск, ведно със сумата от 5
лева за служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА ПОДСЪДИМИЯ Д. Димитров Галев – роден на
31.10.1981г., в гр. София, български гражданин, средно образование,
неосъждан, неженен, ЕГН **********, да заплати в полза на СРС и по сметка
на Висш съдебен съвет на основание чл. 189, ал. 3 от НПК сумата от 581,15
лева, представляващи сторените в съдебното производство разноски, ведно
със сумата от 5 лева в полза на СРС за служебно издаване на изпълнителен
лист.

Присъдата подлежи на обжалване и протест пред Софийски градски
съд в 15-дневен срок от днес.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ
към решение по ЧНХД 2088/2022 г. по описа на 109-и състав на СРС.
Обвинението е повдигнато с частна тъжба от М.Ст.П, ЕГН **********,
чрез адв. К., срещу О.Ст.Г., с ЕГН **********, за това, че на ХХХХг. около
20,00 часа, в апартамента му с адрес: гр. София, /адрес/ нанесъл на частната
тъжителка М.Ст.П, ЕГН **********, побой, вследствие на който и е
причинено разстройство на здравето, реализиращо медико-биологичните
признаци на лека телесна повреда - - престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК.
Предявен е и граждански иск за неимуществени вреди в размер на сумата от
10 000 лева, както и граждански иск за имуществени вреди в размер на сумата
от 2 000 лева които са приети от съда за съвместно разглеждане в
наказателния процес.
Подаден е писмен отговор на тъжбата, с който същата се оспорва.
В последното проведено по делото съдебно заседание частната тъжителка
тъжител, чрез повереника си адв. К., поддържа частната тъжба. В пледоарията
си адв. К. изразява становище, че обвинението е било доказано по несъмнен
начин в хода на производството. Посочва, че доказателствената съвкупност е
еднопосочна и подкрепя обвинителната теза. Моли да бъде постановена
осъдителна присъда, като бъде определено наказание в предвидения в закона
максимум. Моли да бъдат уважени и гражданските искове в пълния предявен
размер. Претендира разноски.
Подсъдимият О.Ст.Г., с ЕГН **********, не се явява лично. По делото се
явява защитникът му адв. Лялева, с пълномощно по делото. Последната
пледира, че обвинението е недоказано. Изтъква, че разпитаните свидетели по
делото не са очевидци. Акцентира на обстоятелството, че по наказателните
дела тежестта на доказване е на прокурора, съответно частния тъжител,
поради което подсъдимият не е длъжен да сочи доказателства за това, че е
невинен. Моли подзащитният да бъде оправдан, да бъде отхвърлен
гражданският иск и да бъдат присъдени в полза на подсъдимия разноски.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства и
доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият О.Ст.Г., с ЕГН **********, е роден на ХХХХ., в гр.
София, българин, български гражданин, неосъждан, с адрес: гр. София,
/адрес/.
Частната тъжителка М.Ст.П, ЕГН **********, имала предходни
познанство и връзка с подсъдимия О.Ст.Г., с ЕГН **********, като през това
време той имал прояви на агресивно поведение по отношение на нея. Двамата
се разделили, като към месец декември 2020 г. връзката им вече била
прекратена. На ХХХХг., около 16:00 часа М.П. посетила подсъдимия по
негова покана в апартамента му с адрес: гр. София, /адрес/. Двамата си
говорили и консумирали алкохол.
Към 20:00 часа подсъдимият Гигов станал агресивен и започнал да
нанася на тъжителката удари с юмруци в областта на главата и лицето, както
и удари с крака по краката, като вследствие на това и причинил разстройство
на здравето, изразяващо се в с което и причинил кръвонасядане и оток на
1
предната част в слепоочието в дясно, горната на скулата в дясно и клепачите
на дясното око, включително и очните ъгли, с притваряне на очната цепка;
счупване на слепоочния израстък на лявата скулна кост; неразместено
счупване на костите на носа; кръвонасядане във вътрешните половини на
клепачите на лявото око; изразен плътен оток и кръвонасядане в лявата долно
челюстна област; кръвонасядания по предностраничната повърхност на
гръдния кош в дясно от средната третина; кръвонасядания по предната и
външна повърхност на дясната мишница; кръвонасядания по предната и
външна повърхност на лявата мишница; кръвонасядания по външната
повърхност на дясното бедро в средната трета; кръвонасядания по предните
повърхност на коленете.
Непосредствено след нанесения побой тъжителката се заключила в
една от стаите на жилището и заспала. Около 08:30 часа на 24.12.2020 г.
тъжителката се събудила и видяла, че лицето и е подуто, както и изпитвала
силни болки. Поради това посетила УМБАЛСМ „Н. К. Пирогов“, където
разказала на дежурния служител на МВР за случилото се. В телефонно
обаждане сутринта на 24.12.2020 г. М.П. съобщила на майка си „Орлин ме
преби и съм на преглед“. В приложения по делото Лист за преглед на пациент
от 24.12.2020 г., 12:29 ч. – УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ ЕАД е посочено
„пациентката съобщава, че на ХХХХ г. вечерта е била бита по лицето от
бившия си мъж“.
Възприятия за състоянието, синините и подутото лице на
тъжителката формирали нейната майка – св. В.В., която се видяла с
тъжителката следобеда на 24.12.2020 г. след прегледа и на която тъжителката
споделила за случилото се, както и св. М.К.– неин приятел, с когото
тъжителката се видяла на 27.12.2020 г. и му споделила за случилото се. За да
осигури евентуален доказателствен материал за случилото се св. Костира
направил снимки с телефона си на видимите увреждания, причинени на
частната тъжителка М.П.. Посочените снимки са представени като
доказателства по делото. Датата, посочена в данните за посочените снимки е
27.12.2020 г. Още преди да се срещне със св. Костира частната тъжителка му
била споделила за случилото се в разговор по телефона.
От приложения в кориците на цитираното досъдебно производство
протокол за оглед на местопроизшествие (л. 9) се установява, че 24.12.2020 г.
е извършен оглед в апартамента на подсъдимия, където са открити множество
капки с червено-кафява материя.
От заключението на изготвената по делото съдебномедицинска
експертиза (СМЕ) се установява, че на тъжителката М.П. са причинени
следните увреждания: кръвонасядане и оток на предната част в слепоочието в
дясно, горната на скулата в дясно и клепачите на дясното око, включително и
очните ъгли, с притваряне на очната цепка; счупване на слепоочния израстък
на лявата скулна кост; неразместено счупване на костите на носа;
кръвонасядане във вътрешните половини на клепачите на лявото око; изразен
плътен оток и кръвонасядане в лявата долно челюстна област;
кръвонасядания по предностраничната повърхност на гръдния кош в дясно от
средната третина; кръвонасядания по предната и външна повърхност на
дясната мишница; кръвонасядания по предната и външна повърхност на
лявата мишница; кръвонасядания по външната повърхност на дясното бедро в
2
средната трета; кръвонасядания по предните повърхност на коленете. От
заключението на изготвената по делото СМЕ се установява, че травмите по
лицето и гръдния кош са резултат от действието на твърди тъпи предмети с
неохлузваща повърхност по механизма на удряне с такива и отговарят да са
получени от нанасяне на удари с юмруци; че травмите по ръцете са резултат
от притискащото действие на твърди тъпи предмети с ограничена
контактуваща повърхност и отговарят да са получени от захват с ръце; че
травмите по колената са резултат от действието на твърди тъпи предмети с
охлузваща повърхнист по механизма на удари с такива и отговарят да са
получени от нанасяне на удари с ритници. От заключението на СМЕ се
установява,че морфологията на травмите отговаря на времевия диапазон,
посочен от тъжителката като време на причиняване на уврежданията.
Неразместеното счупване на костите на носа, счупването на лявата скулна
кост и мекотъканните травми на лицето са причинили на тъжителката
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, а мекотъканните
травми по гръдния кош и краката са и причинили болка и страдание, според
заключението на СМЕ. В същото е формиран извод на вещото лице, че видът
и локализацията на травмите добре отговарят да са получени по време и
начин, както съобщава М.П..
От заключението на изготвената по делото техническа експертиза се
установява, че приложените по делото копия от снимки и тези, съдържащи се
на предоставения от св. Костира носител, са изображения на едно и също
лице, като изображенията са създадени на една и съща дата, час и от едно и
също заснемащо устройство.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните гласни доказателствени средства, писмени доказателства и
способите за доказване, а именно показанията на свидетелите по делото: В.В.
и М.К., св. Назалиев, от заключенията на техническата и съдебномедицинска
експертиза, както и медицинските документи, приложени по делото,
приобщени по реда на чл. 283 от НПК материали от ДП 3382 ЗМК –
1940/2020 г., които съдът е приобщил по надлежния за това ред, предвиден в
процесуалния закон.
Съдът кредитира показанията на свидетелката В.В. като изключително
подробни, последователни, кореспондиращи с представените по делото
медицински документи, снимки и заключения на изготвените експертизи,
както и с показанията на свидетеля Костира, с данните от протокола за оглед,
съдържащ се образуваното по повод на сигнала от тъжителката досъдебно
производство.
Съдът кредитира и показанията на свидетеля М.К. като подробни,
последователни, непротиворечиви и подкрепящи се от представените от него
снимки, заключенията на изготвените по делото експертизи и приложената по
делото медицинска документация, с данните от протокола за оглед, съдържащ
се образуваното по повод на сигнала от тъжителката досъдебно
производство, както и с показанията на св. В.В..
Съдът кредитира и показанията на полицейския служител Назалиев,
който, макар да няма конкретни спомени за случая потвърждава подписа си и
почерка си в докладната заиска на л. 4 от приобщените към настоящото
производство документи от ДП 3382 ЗМК – 1940/2020 г., касаеща
3
посещението му на адрес на подсъдимия на 24.12.2020 г. във връзка с подаден
сигнал.
Съдът кредитира заключенията на изготвените по делото
съдебномедицинска експертиза и техническа експертиза, като обосновани и
изготвени от вещи лица, които са специалисти в съответните области.
Съдът не базира фактическите си констатации на показанията на
свидетеля И.К., който посочва, че не си спомня конкретни сигнали които е
посещавал през месец декември 2020 г., поради което показанията му не
съдържат твърдения за обстоятелства, включени в предмета на доказване.
Съдът не базира фактическите си констатации и на изявленията на
частната тъжителка, които приема единствено като нейни уточнения и
изявления в насока, че поддържа тъжбата, поради процесуалната функция на
частния тъжител в наказателното производство по делата от частен характер,
която се изразява в повдигането и поддържането на повдигнатото обвинение,
което обвинение подлежи на доказване в процеса.
Съдът намира за неоснователни възраженията на защитата, че липсват
показания на свидетели-очевидци, тъй като в НПК не се съдържа забрана за
доказване чрез непреки доказателства, като в случая наличните такива по
делото, оценени в тяхната съвкупност и взаимовръзка, доказват повдигнатото
обвинение.
Доказателствената съвкупност по делото е еднопосочна и не съдържа
противоречия, като разгледани поотделно и в съвкупност доказателствата
подкрепят обвинителната теза.
При така направените фактически констатации, съдът намира от
правна страна следното:
От обективна и субективна страна подсъдимият О.Ст.Г., с ЕГН
**********, на ХХХХг. около 20,00 часа, в апартамента му с адрес: гр.
София, /адрес/ нанесъл на частната тъжителка М.Ст.П, ЕГН **********,
побой, изразяващ се е в удари с юмруци по главата и лицето, и я ритал по
краката, с което и причинил кръвонасядане и оток на предната част в
слепоочието в дясно, горната на скулата в дясно и клепачите на дясното око,
включително и очните ъгли, с притваряне на очната цепка; счупване на
слепоочния израстък на лявата скулна кост; неразместено счупване на костите
на носа; кръвонасядане във вътрешните половини на клепачите на лявото око;
изразен плътен оток и кръвонасядане в лявата долно челюстна област;
кръвонасядания по предностраничната повърхност на гръдния кош в дясно от
средната третина; кръвонасядания по предната и външна повърхност на
дясната мишница; кръвонасядания по предната и външна повърхност на
лявата мишница; кръвонасядания по външната повърхност на дясното бедро в
средната трета; кръвонасядания по предните повърхност на коленете,
реализиращи медико-биологичните признаци на лека телесна повреда.
Посочените медико-биологични признаци на нараняванията представляват
разстройства на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, поради
което следва да бъдат квалифицирани като лека телесна повреда по чл. 130,
ал. 1 от НК.
Подсъдимият е съзнавал тези обстоятелства, съзнавал е, съзнавал е
общественоопасният характер на извършеното, предвиждал е
4
общественоопасните последици на деянието си и е искал тяхното настъпване,
за което съдът прави извод от външно обективираното му поведение,
изразило се в нанасянето на множество удари с юмруци и крака на
тъжителката, изразяващо целенасоченост и упоритост на поведението му,
поради което съдът намира, че деянието е извършено при наличие на пряк
умисъл.
Съдът намира, че нанасянето на телесни повреди, причинили телесни
увреждания на тъжителката, представлява непозволено уреждане, поради
което гражданския иск е доказан по основание и размер за сумата от 5000 лв.,
които на основание чл. 45 от ЗЗД подсъдимият следва да бъде осъден да
заплати на частната тъжителка, ведно със законната лихва от датата на
увреждането. При определяне на този размер съдът съобрази, че са причинени
множество увреждания, както и изводимите от показанията на св. Костира и
св. Василчина данни за емоционалните негативни изживявания на
тъжителката вследствие на преживяното по повод на причинените и
увреждания, но същевременно е налице временно разстройство на здравето, а
не такова с траен характер. Поради това съдът намира, че гражданският иск
следва да бъде отхвърлен за разликата над сумата от 5000 лв. до пълния
предявен размер от 10000 лева като недоказан по размер.
Съдът намира, че следва да бъде оставен без уважение предявеният
граждански иск за имуществени вреди в размер на сумата от 2000 лв., като
недоказан, защото по делото не са представени каквито и да било документи,
удостоверяващи разходи за лечение на тъжителката, поради което остава
недоказан факта, че същата е сторила разходи за лечение извън поеманите от
НЗОК при случаи на спешна помощ.
При индивидуализацията на размера на наказанието съдът отчете като
смекчаващо обстоятелство чистото съдебно минало на подсъдимия, а като
отегчаващо големият брой на нанесените удари и причинени телесни
увреждания. По изложените съображения съдът намира, че целите на чл. 36
от НК биха могли да бъдат постигнати с определяне на наказанието на
подсъдимия „лишаване от свобода“ за срок една година, което да бъде
отложено на основание чл. 66 от НК за изпитателен срок от четири години.
С оглед изхода на делото, съдът осъди подсъдимия да заплати по
сметката на СРС разноски, направени в хода на съдебното производство,
както и да заплати държавна такса върху уважената част от гражданския иск,
по сметка на ВСС.

При тези мотиви 109-и състав при СРС постанови своята присъда.

5
Съобщи за изтекли лични данни