РЕШЕНИЕ
№ 1452
гр. Бургас, 29.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:АСЕН Т. РАДЕВ
при участието на секретаря СТАНКА Д. ДОБРЕВА
като разгледа докладваното от АСЕН Т. РАДЕВ Гражданско дело №
20222120107715 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.422 от ГПК и е образувано по искова молба на „Йеттел
България“ ЕАД (с предходно наименование „Теленор България” ЕАД) против Й. Ф. М., за
установяване със сила на пресъдено нещо, че ответницата дължи на ищцовото дружество
следните суми: 421.90 лв. - сбор от неплатени абонаментни такси и използвани услуги по
сключени между страните договори за мобилни услуги с номерa +**** от 25.05.2017 год.,
+**** от 30.11.2018 год., + **** от 30.11.2018 год., +**** от 05.07.2019 год. и +**** от
05.07.2019 год., начислени за периода от 20.08.2019 год. до 19.11.2019 год.; 724.94 лв. - сбор
от неплатени лизингови вноски по договори за лизинг от 30.11.2018 год., 11.06.2019 год. и
05.07.2019 год.; 560.55 лв. - сбор от неустойки, дължими за предсрочно прекратяване на
договорите за мобилни услуги по вина на абоната; законната лихва върху всяка от горните
главници, начиная от 22.07.2022 год. до окончателното им изплащане, за които вземания по
ч.гр.д. № 4676/2022 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК..
Ищцовото дружество не се представлява в съдебно заседание. Процесуалният
му представител поддържа исковете с нарочна молба, излага съображения по същество и
моли за присъждане на деловодните разноски.
Ответницата не е депозирала отговор по реда на чл.131 от ГПК, не се явява,
редовно призована.
Исковете са предявени по реда на чл.415 вр. с чл.422 от ГПК, правното им
основание е в чл.79, ал.1, чл.86, ал.1 и чл.92 от ЗЗД и както е прието с определението по
чл.140 от ГПК - са допустими.
1
Въз основа на събраните по делото писмени доказателства, Бургаският районен
съд намира за установени следните факти по спора:
По повод заявление на „Йеттел България” ЕАД от 22.07.2022 год., по ч.гр.д. №
4676/2022 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК за исковите суми.
Посоченото частно дело е приложено в цялост към настоящото и в кориците му
се съдържат сключените между страните договори за мобилни услуги и за лизинг на
мобилни устройства, както следва:
С договор за мобилни услуги с предпочетен номер +3**** от 25.05.2017 год.,
изменен с допълнително споразумение от 11.06.2019 год., ищцовият оператор се е задължил
да предоставя на ответницата-потребител мобилни услуги при месечен абонаментен план
„Тотал 39.99 с неограничени нац.минути и изх.роуминг в зона ЕС“, срещу месечна такса от
35.99 лв., като с договор за лизинг, сключен на същата дата във връзка с договора за
мобилни услуги, й е предоставил ползването на мобилно устройство “Samsung Galaxy A10
32 GB Dual Black”, за срок от 23 месеца (до 11.05.2021 год. вкл.) срещу ежемесечни
лизингови вноски в размер на 9.99 лв.
С договор за мобилни услуги с предпочетен номер +**** от 30.11.2018 год.,
ищцовият оператор се е задължил да предоставя на ответницата-потребител мобилни услуги
при месечен абонаментен план „Тотал 12.99”, срещу месечна такса от 12.99 лв., като й е
продал и мобилно устройство “MyKi Kids Watch Pink” с отстъпка, на цена от 19.99 лв., при
редовна цена от 149.99 лв.
С договор за мобилни услуги с предпочетен номер + **** от 30.11.2018 год.,
ищцовият оператор се е задължил да предоставя на ответницата-потребител мобилни услуги
при месечен абонаментен план „Тотал 21.99“, срещу месечна такса от 21.99 лв., като с
договор за лизинг, сключен на същата дата във връзка с договора за мобилни услуги, й е
предоставил ползването на мобилно устройство “Samsung Galaxy A7 Dual Blue”, за срок от
23 месеца (до 30.10.2020 год. вкл.) срещу ежемесечни лизингови вноски в размер на 26.59
лв..
С договор за мобилни услуги с предпочетен номер +**** от 05.07.2019 год.,
ищцовият оператор се е задължил да предоставя на ответницата-потребител мобилни услуги
при месечен абонаментен план „Тотал+ 15.99“, срещу месечна такса от 15.99 лв., като с
договор за лизинг, сключен на същата дата във връзка с договора за мобилни услуги, й е
предоставил ползването на мобилно устройство “Samsung Galaxy A10 32 GB Dual Blue”, за
срок от 23 месеца (до 05.06.2021 год. вкл.) срещу ежемесечни лизингови вноски в размер на
14.59 лв.
С договор за мобилни услуги с предпочетен номер +**** от 05.07.2019 год.,
ищцовият оператор се е задължил да предоставя на ответницата-потребител мобилни услуги
при месечен абонаментен план „Тотал + 19.99“, срещу месечна такса от 19.99 лв.
С договорите е определено фактурирането на предоставените услуги и на
2
лизинговите вноски да се извършва на 20-то число на всеки месец, както и дължимост на
неустойки при разваляне на договора по вина на абоната, който изрично е заявил, че е
запознат и е получил приложимите общи условия, както и мобилните уствойства, при
лизинговите цени с отстъпка.
Към заявлението са представени и 5 бр.фактури със справки за потребление,
неподписани за получател на услугата, с начислени такси, задължения от минали периоди,
лизингови цени и неустойки, за периода от 20.08.2019 год. до 19.01.2020 год., с 15-дневен
срок за заплащане на сумите по тях.
При така установените факти, исковете се явяват частично неоснователни.
Страните са били обвързани от твърдените облигационни правоотношения,
породени от сключените между тях договори за мобилни услуги и за лизинг. Освен тяхното
наличие, установени са и основните им елементи – страни, предмет, цена и пр.
Но при изначално възложената му доказателствена тежест, ищецът не проведе
пълно и главно доказване на факта, че е бил изправна страна по договорите за мобилни
услуги, който факт, като обуславящ дължимостта на сумите за месечни абонаменти и
стойност на предоставени мобилни услуги, заедно с твърдения отрицателен факт за
неплащането им от страна на ответницата, би бил показателен за изправността на оператора
и рефлектира пряко върху дължимостта на неустойки при евентуално разваляне на
договорите. В този смисъл липсват доказателства, годни да установят предоставянето на
мобилните услуги и/или осигуряването на достъп до мобилната мрежа за срока на действие
на договора. Дори на ответния потребител да са предадени активни СИМ-карти, което той да
е удостоверил с подписа си, тяхното активно състояние - осигуряването на достъпа до
мобилната мрежа през целия процесен период (без оглед наличието или липсата на
потребление), което да обоснове дължимостта на месечни абонаментни такси, остана
недоказано.
Изходящите от ищцовата страна фактура и справки за потребление, са
неподписани от ответницата, поради което не биха могли да се ценят като разполагащи с
материална доказателствена сила, относно предоставянето на посочените в тях услуги.
Освен това, в общите условия към договорите за лизинг (чл.11, ал.1 от същите)
изрично е записано, че лизингодателят-оператор може да развали договорите за лизинг при
неизпълнение от страна на лизингополучателя-абонат на договорите за мобилни услуги,
сключени между тях, с дължимост на неустойка в размер на оставащите лизингови вноски.
Клауза за дължимостта на неустойка, но в различен размер, е възпроизведена и в
индивидуалните договори за мобилни услуги, но и в двата случая дължимостта на
последната (каквато се претендира в настоящото производство) е обусловена от
неизпълнение на абоната по договора за мобилни услуги. Това неизпълнение би дало право
на изправния оператор да развали договора/ите по реда на чл.87, ал.1 от ЗЗД и дори
хипотетично да се приеме, че е сторено с исковата молба, недоказани са изправността на
оператора по договора за мобилни услуги, както и начинът, по който е начислена
3
претендираната неустойка за предоставените мобилни устройства с отстъпки, в хипотезата
на разваляне на договорите за мобилни услуги.
В обобщение - исковете по чл.92, ал.1 от ЗЗД са неоснователни, защото не се
доказаха предпоставките, обуславящи дължимостта на неустойката - че поради виновно
неизпълнение на потребителя договорите са прекратени/развалени по предвидения в чл.87,
ал.1 от ЗЗД ред. Освен наведените с исковата молба твърдения, доказателства в тази насока
липсват.
Но не само - извършвайки служебна преценка за валидност на неустоечните
клаузи (ТР № 1/2009 год., ОСТК), на която ищецът обляга претенцията си за неустойки,
съдът намира същите за нищожни, по съображенията, изложени по-долу.
Ответникът е потребител по смисъла на § 13, т.1 от ДП на ЗЗП, комуто е
предоставяна мобилна услуга, а договорите са бланкови, сключени при изначално и
едностранно поставени условия от страна на оператора - ищец. Поради това потребителят-
ответник не е имал възможност да влияе върху съдържанието му - ал.2 на чл.146 от ЗЗП и
Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в
потребителските договори. А всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и
задълженията на доставчика и потребителя, е „неравноправна клауза“ - чл. 143 от ЗЗП.
При това положение исковете за дължимост на месечни абонаментни такси,
стойност на предоставени мобилни услуги и неустойки се явяват недоказани, а оттам -
неоснователни и като такива – следва да се отхвърлят.
Не така стоят нещата с претенциите за неплатени лизингови вносики за
предоставени мобилни устройства - в горецитираните договори за лизинг (чл.4 от същите)
се съдържа потвърждение на абоната, че е получил лизинговите вещи - мобилни устройства
и аксесоари, срещу там описаната лизингова цена. Липсват доказателства ответницата да е
върнала вещите, отдадени й на лизинг или да е развалила лизинговите договори преди
изтичане на срока. Няма доказателства и да е заплатила лизинговите вноски, още повече, че
техните падежи по всички договори са настъпили преди депозиране на заявлението по
чл.410 от ГПК, затова искът за заплащането им следва да се уважи.
Това има за последица основателност и на акцесорния иск - по чл.86, ал.1 от
ЗЗД, за законната лихва, начислена сбора от неплатените лизингови вноски, начиная от
предявяване на иска – 22.07.2022 год. /арг. чл. 422, ал.1 от ГПК/, до окончателното плащане.
На ищеца, съобразно чл.78, ал.1 от ГПК, се следват деловодни
разноски, които за настоящото производство са в размер на 256.88 лв., в т.ч. държавна такса
и адвокатски хонорар,.
За производството по ч.гр.д. № 4676 / 2022 год. на БРС разноските са в
размер на 103.54 лв, включващи държавна такса и адвокатски хонорар.
Водим от изложеното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Бургаският
районен съд
4
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Й. Ф. М. от гр.Б** к/с *****, ЕГН - **********, дължи на
“Йеттел България” ЕАД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр.София, ж/к ”**”,
***, представлявано от ****, сумата от 724.94 лв. - сбор от неплатени лизингови вноски по
договори за лизинг от 30.11.2018 год., 11.06.2019 год. и 05.07.2019 год., както и законната
лихва върху горната сума, начиная от 22.07.2022 год. до окончателното й изплащане, за
които вземания по ч.гр.д. № 4676/2022 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК, като ОТХВЪРЛЯ изцяло, поради неоснователност, исковете за дължимост на
месечни абонаментни такси, стойност на предоставени мобилни услуги и на договорни
неустойки по сключени между страните договори за мобилни услуги с номерa +**** от
25.05.2017 год., +**** от 30.11.2018 год., + **** от 30.11.2018 год., +**** от 05.07.2019 год.
и +**** от 05.07.2019 год.
ОСЪЖДА Й. Ф. М. да заплати на “Йеттел България” ЕАД деловодни разноски
за настоящото производство в размер на 256.88 лв., както и за производството по ч.гр.д. №
4676 / 2022 год. на БРС - в размер на 103.54 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд, в
двуседмичен срок от връчването на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5