РЕШЕНИЕ
№
...........
гр. Плевен, 28.02.2017год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІ граждански състав, в публичното
заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗОРНИЦА
БАНКОВА
при секретаря В.А., като разгледа докладваното от съдията Банкова гр.дело №9785
по описа за 2016 година и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от „Фронтекс интернешънъл“ЕАД против Е.И.Д., в която се твърди, че между
ОББ АД и ответника на 28.04.2011г.,е сключен договор за потребителски заем LD111911268 за сумата 1074лв., която е предадена на заемополучателя.Твърди
се, че ответникът се е задължил да върне сумата на 60 - анюитетни погасителни
вноски.Твърди, се падежът на първата неплатена вноска е 28.02.2012г., а крайния срок на договора е
29.04.2016г. и е станал изискуем остатъка от заема.Твърди е, че според ОУ на
договора, при забава на плащанията, банката олихвява просрочените суми с
наказателна лихва в размерна 5 пункта от уговорената такава. и е станал
изискуем остатъка от заема.Посочва се, на 04.12.2015г. е прехвърлено вземането от
първоначалния кредитор от ответника на ищеца.Твърди се, че е уведомен длъжника
за цесията, чрез майката на ответника,
на 27.01.2016г., с обратна разписка. Твърди се в която се твърди, че са
предявени настоящия иск, тъй като ответникът е подал възражение срещу заповед
по чл.410 от ГПК, издадена по ч. гр.д.№8043/2016г. на ПлРС.
Предявени са искове само за следните суми: следва 938,86лв., – главница;
171,71лв. – договорна лихва за периода от 29.02.2012г. до 29.04.2016г.;
268,45лв. – наказателна лихва за периода от 29.02.2012г. до 04.12.2015г.;
85,03лв. – законна лихва за периода от 05.12.2015г. до 25.10.2016г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
31.10.2016 г. до окончателното изплащане на вземането .
Вземането
произтича от следните обстоятелства: Сключен между „ОББ“ и длъжника Договор за
потребителски кредит от 28/04/2011г.; сключен Договор за цесия от 04/12/2015г.
между кредитора и „ОББ“; уведомление до длъжника на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД.Претендират се и разноски.
Ответникът е оспорил предявените
искове и е направил възражение за давност.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и съобрази становището на ищеца,
намира за установено следното:
Видно от приложеното ч.гр.д.№8043/2016г. по описа на ПлРС е, че от страна
на дружеството е подадено заявление по реда на
чл.410 от ГПК. Въз основа на същото е издадена заповед №5059/01.11.2016г.
за изпълнение на парично вземане спрямо ответника за сумата следва 938,86лв., –
главница; 171,71лв. – договорна лихва за периода от 29.02.2012г. до
29.04.2016г.; 268,45лв. – наказателна лихва за периода от 29.02.2012г. до
04.12.2015г.; 85,03лв. – законна лихва за периода от 05.12.2015г. до
25.10.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението 31.10.2016 г. до окончателното изплащане на вземането .
Вземането произтича от следните обстоятелства: Сключен между „ОББ“ и
длъжника Договор за потребителски кредит от 28/04/2011г.; сключен Договор за
цесия от 04/12/2015г. между кредитора и „ОББ“; уведомление до длъжника на
основание чл.99, ал.3 от ЗЗД.
В законовия двуседмичен срок е подадено възражение
от страна на длъжника и е разпоредено на кредитора да предяви иск за вземането
си. Предявени са искове посочените суми.
Спорен по делото е въпросът: налице ли е прехвърляне на
валидно задължение от цедента на цесионера.Основателно
ли е възражението за давност.
Не е спорно, че между „ОББ»АД
и ответника е сключен
договор за потребителски кредит LD111911268 за сумата 1074лв., която е предадена
на заемополучателя.Твърди се, че ответникът се е
задължил да върне сумата на 60 - анюитетни погасителни
вноски. Крайния срок на договора е 29.04.2016г. Според ОУ на договора, при
забава на плащанията, банката олихвява просрочените суми с наказателна лихва в
размерна 5 пункта от уговорената такава. и е станал изискуем остатъка от заема Видно от
представените по делото: договор за продажба и прехвърляне на вземания от 04.12.2015г. сключен
между „ОББ»АД и ищеца,
е че е прехвърлено
вземането към ответника.
По отношение на направеното възражение от страна
на ответника, че не е уведомен за цесията от стария кредитор, съдът приема, че
е неоснователно. Съгласно чл.99, ал.4 от ЗЗД
прехвърлянето на вземането има действие спрямо длъжника от деня, когато
предишния кредитор му съобщи за станалото прехвърляне.Съдът се позовава на приложените по делото доказателства и на
задължителната съдебна практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 от ГПК-Решение№123/24.06.2009г. по т.д.№12/2009г.Съгласно същата, уведомлението за
цесията в рамките на исковото производство по предявяване иск за прехвърленото
вземане не може да бъде игнорирано.В случая, дори е налице уведомяване на
27.01.2016г., чрез майката на ответника.
По отношение на спорния
въпрос за изтекла давност, съдът намира , че възражението е неоснователно.
По
отношение на главницата,за която е сключен договор по ЗПК, съгласно
задължителната съдебна практика, е че
при договора за заем е налице неделимо плащане и договореното връщане на заема на
погасителни вноски не превръща договора в такъв за периодични платежи, а
представлява частични плащания по договора.При това положение е приложим
петгодишния давностен срок, който тече от датата на
последната падежна вноска-29.04.2016г. и към датата на подаване на заявлението
по чл.410 от ГПК-31.10.2016г., не е изтекъл./Решение№28/05.04.2012г. по
гр.д.№523/2011г. на ВКС по чл.290 от ГПК,Решение№261/12.07.2011г. по
гр.д.№795/2010г. по чл.290 от ГПК.Съгласно чл.114 ЗЗД давността тече от
момента, в който вземането стане изискуемо, т. е. тъй като се касае за единно задължение, то
давността започва да тече от настъпването на изискуемостта на цялото вземане, в случая с изтичане срока на договора.
По делото е назначена СИЕ,
като ВЛ посочва, че след направена проверка при кредиторите, дължимите суми
,съгласно договора, са тези по ИМ.Заключението е прието от съда, като
обективно, компетентно, и неоспорено от страните
При това положение, съдът приема, че ответникът не е изпълнил в срок
задължението си за предоставените
услуги и с поведението си е станал
причина ищецът да направи разноски по ч.гр.д. и по настоящето дело, които
следва да заплати на ищеца, съобразно уважените претенции.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.8
от ГПК в полза на юридическите лица се присъжда адвокатско възнаграждение по
Наредба№1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждения, ако са защитавани от
юрисконсулт, като е съобразено последното изменение на ГПК, обнародвано в ДВ бр.8/2017г.
относно юрисконсултското възнаграждение.
Съобразно т. 12 от ТР № 4/2013г., съдът следва да се произнесе и относно
разноските в заповедното производство, съобразно изхода на спора, с осъдителен диспозитив.В случая съдът определя размер на дължимото юрисконсултско възнаграждение в размер на 50лв.- определено
по реда на чл. 37 от Закона
за правната помощ –Наредба за заплащането на правната помощ–чл.26, съобразно който
размерът на възнаграждението при защита в заповедните производства, е в размер
от 50лв. - до 150лв.Следва да се определи юрисконсултско
възнаграждение 50лв., след съответно изчисление, съобразно частта от вземането,
която е била основателна към датата на подаване на заявлението и за която е
предявена претенция по чл. 422 от ГПК, съдът установи, че дължимият размер на направените в заповедното
производство разноски, е сумата от 79,28лв.
Следва да се присъдят и
разноски по настоящето дело, като размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда
на чл. 37 от Закона
за правната помощ-Наредба за заплащането на правната помощ-
чл.25, ал.1-или в размер от 100 до
300лв. В случая, съдът намира, че юрк.
възнаграждение, следва да бъде определено в минимален размер от 100лв.Следва да
се осъди ответника да заплати направени разноски в настоящето производство общо
420,72лв., от които 100лв. юрисконсултско
възнаграждение и 170,72лв. д.т. и 150лв. за ВЛ.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
на осн. чл. 422 вр. чл. 124
от ГПК по отношение на ответника Е.И.Д., ЕГН **********, адрес: ***, ЧЕ ДЪЛЖИ на кредитора “ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:
гр.София,п.к.1407, р-н Лозенец, ул.Хенрик Ибсен №15, сумите: 938,86лв.,
– главница; 171,71лв. – договорна лихва за периода от 29.02.2012г. до
29.04.2016г.; 268,45лв. – наказателна лихва за периода от 29.02.2012г. до
04.12.2015г.; 85,03лв. – законна лихва за периода от 05.12.2015г. до
25.10.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението 31.10.2016 г. до окончателното изплащане на вземането , за които суми е издадена заповед №5059/01.11.2016г. по ч. гр.д.№8043/2016г. на ПлРС.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК Е.И.Д., ЕГН
**********, адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на “ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:
гр.София, п.к.1407, р-н Лозенец, ул.Хенрик Ибсен №15, сумата общо 420,72лв.,
представляваща деловодни разноски, по настоящето дело.
ОСЪЖДА Е.И.Д., ЕГН
**********, адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на “ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:
гр.София,п.к.1407, р-н Лозенец, ул.Хенрик Ибсен №15, сумата
общо 79,28лв. - разноски по ч.гр.д.№8043/2016г. по описа на ПлРС
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на
страните, с въззивна жалба.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :