МОТИВИ по н. о. х. д. № 2116/2013г,
СГС, НК, 7 състав.
Софийска градска прокуратура е
внесла обвинителен акт по д. п. №195/2011г. по описа на ГДБОП - МВР, пр. пр. № 283/2012г. по описа
на СГП срещу В.К.Ц. - за това, че на 14.12.2011г., около 15.30ч., в
гр. С., на Околовръстен път пред КПП 52, при пътя за с. П., в л.а. „О.В.” с ДК
№ ********, без надлежно разрешително, държал с цел разпространение
високорискови наркотични вещества - амфетамин с нето тегло 404.10гр., с процентно
съдържание на активно действащия компонент в сместа 7.5%, на стойност
12 123 /дванадесет хиляди сто двадесет и три/ лева - престъпление по чл.
354а, ал. 1 изр. 1, пр. 4, алт. 1 от НК.
В съдебно заседание
прокурорът поддържа повдигнатото обвинение. Счита го за доказано по несъмнен
начин от събраните по делото доказателства. Посочва, че то се основава на показанията
на полицейските служители М.Г., Ж.Л., Н.Х. и Г.Н., върху съдържанието на протокола
за претърсване и изземване на лек автомобил "О.В." и от ФХЕ,
установяваща грамажа и наркотичния вид на веществото, държано от подсъдимия.
Смята, че последният е упражнявал фактическа власт върху наркотика с цел
разпространение. Разпространителската цел извежда от значителното количество
държан наркотик. Прокурорът подчертава, че подсъдимият не е зависим към
наркотични вещества, поради което смята, че той е искал да доставя наркотика на
друго лице. Счита за недостоверни обясненията на подсъдимия, че наркотичното
вещество е получил от св. Х.И. седмици преди процесната дата и го е съхранявал
в себе си със съзнанието, че държи тапетно лепило. Смята, че тези обяснения се
опровергават от показанията на полицейските служители, които разказват, че са
предприели действия по задържане на подсъдимия незабавно след получаване на оперативната
информация, че държи наркотично вещество в автомобила си. Пледира да му бъде
наложено наказание лишаване от свобода в долната граница на наказанието за
престъплението по чл. 354а, ал. 1 от НК, което моли да бъде изтърпяно при
първоначален общ режим.
Защитниците на
подсъдимия -адв. Х.Г. и адв. К.Д., смятат, че не са събрани доказателства,
които да установят, че подсъдимият е упражнявал фактическа власт върху
процесния наркотик с цел разпространение. Смятат, че тази цел е недопустимо да
се извежда от количеството на наркотичното вещество, а за нея следва да бъдат
събрани отделни, надеждни и убедителни доказателства, каквито в рамките на
процеса прокуратурата не е ангажирала. Оспорват направения от прокурора прочит
на доказателствата. Смятат, че протоколът за претърсване и изземване на лек
автомобил "О.В." съставлява негодно доказателствено средство и молят
съдът да не изгражда фактически констатации върху него. Посочват, че
претърсването е извършено от полицейските служители преди действието да бъде
оформено в протокол по чл. 161 от НПК. Смятат, че незаконосъобразният подход при
събиране на доказателства проличава и от начина, по който на досъдебното производство
са разпитвани поемните лица Р.М. и К.Д.. Посочват, че протоколите за разпит на
тези лица са идентични по отношение на думи, изрази и използвана пунктуация,
което при действително снемане на показанията им не би било възможно. Процесуалната
негодност на протокола, с който е иззет наркотика не е решителна за искането на
защитниците съдът да постанови опР.телна присъда. Смятат, че това произнасяне е
единствено правилното, защото подсъдимият е упражнявал фактическа власт върху процесното
вещество, без да има съзнание за забранения му характер. Посочват, че подсъдимият
е получил процесното вещество в завързан полиетиленов плик от св. Х.И. заедно с
други строителни материали, като външните му характеристики и поставянето му в
опаковка са го заблудили, че е тапетно лепило. Посочват, че точно такова
обяснение за вида на веществото той е дал на полицаите, извършващи проверка на
автомобила му, по време на която не е проявил никакво притеснение. Заявяват, че
обясненията на подсъдимия, че е имал намерение да използва веществото като
тапетно лепило за ремонт в дома си са потвърдени от показанията на св. Н.Ц..
Акцентират върху това, че съпругът на св. Х.И. приживе е разпространявал
наркотици, а такива забранени вещества са намерени след претърсване в дома на
тази свидетелка, т.е. обяснението на подсъдимия, че ги е получил от нея не е
опровергано. С оглед унищожаване на предмета на престъплението преди
приключване на настоящото наказателно производство, защитниците смятат, че
версията на подсъдимия не може да бъде оборена. Считат, че прокурорът не може
да черпи изводи в подкрепа на обвинителната теза от оперативната информация за В.Ц.,
защото за пътя на получаването й няма събрани никакви убедителни доказателства.
Пледират да бъде издадена опР.телна присъда.
Подсъдимият В.К.Ц. се възползва
от законоустановеното си право и дава обяснения. Разказва, че е получил
процесното вещество в завързан полиетиленов плик от свидетелката Х.И. заедно с
други строителни материали. Обяснява, че го е определил като тапетно лепило,
което е смятал да използва като облепи малка част от тапетите в дома си.
Твърди, че го е държал в колата около две-три седмици преди да бъде задържан.
Разказва, че заради повреда на уплътнението на багажното отделение пликът се
бил навлажнил и той е поставил в буркан. Посочва, че в този период от време
съпругата му също е управлявала автомобила и тя също е знаела, че веществото е
тапетно лепило. Твърди, че е разбрал какъв е действителния му вид едва по време
на полицейската проверка. В последната си дума моли да бъде опР.н.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като обсъди доводите на
страните, приема за установено следното от фактическа страна :
Подсъдимият В.К.Ц. е роден на ***г., в гр. П.,
българин, български гражданин, с висше образование, женен, неосъждан, с
постоянен адрес гр. С., ж.к. „Л.”, бл. ***, вх. В, ет. 5, ап. **, с ЕГН **********.
Подсъдимият е управител на
дружество с ограничена отговорност с фирма "Г. ***" ООД. Дружеството
започнало изграждането на самостоятелни обекти в района на с. Р., които имало
намерение да продаде с цел печалба. С такава цел на 29.12.2008г. "Г. ***г."
ООД, представлявано от подсъдимия В.Ц., продало на М.А. И. (починал) апартаменти
в сграда, изградена в землището на с. Р.. Към този момент сградата нямала
издадено "Разрешение за ползване" /акт 16/. Заради това след сделката
подсъдимият и М. И. продължили да се срещат, за да разменят документация,
необходима за изпълнение на строителството в краен етап. Отделно от това, М.А.
предложил на подсъдимия да достави мебели за обектите в новостроящата се сграда.
Казал, че има цех и може да осигури мебелите на изгодни цени. Всичко това
създало основа за регулярни контакти между подсъдимия и М.А..
На 03.08.2010г. М. И. починал. По
това време за сградата в с. Р. все още нямало издадено "Разрешение за
ползване". От една страна, заради това, а от друга - заради отношенията,
които имал с М. приживе, подсъдимият продължил да контактува със съпругата му Х.И..
На неустановена точна дата в края
на месец ноември на 2011г. по молба на свидетелката И. подсъдимият отишъл в
дома й в ж.к. "Н.". От мокро помещение в апартамента свидетелката извадила
две пластмасови касетки, за които обяснила, че съдържат материали за оборудване
на апартаментите, събирани приживе от съпруга. Помолила подсъдимият да ги
откара в с. Р.. Касетките не били затворени и видимо съдържали контакти, лайсни
за ламинат и други строителни материали.
Подсъдимият не се усъмнил в
думите на свидетелката. При следващо пътуване откарал касетките в с. Р. и ги оставил
в апартаментите на покойния М. И.. Преди да го стори, проверил съдържанието им
по - обстойно. Така установил, че сред вещите има няколко завързани полиетиленови
плика с прахообразно вещество. На пипане и по цвят (мръсно бял) един от
пликовете преценил, че съдържа тапетно лепило. Тъй като на една от стените в
дома му имало отлепено крайче тапет, подсъдимият взел със себе си плика с
намерение да го използва за залепване. Оставил го в багажника на колата си и се
прибрал с нея в гр. С.. Уплътнението на багажника на колата на подсъдимия било
повредено и вътре прониквала влага, която през следващите дни навлажнила плика
с веществото. За да го предпази от по-нататъшно увреждане, без да го развързва,
подсъдимият поставил плика в празен стъклен буркан с винтова капачка.
През следващите дни съпругата на
подсъдимия - св. Н.Ц. също използвала автомобила. Тя обърнала внимание на
подсъдимия, че при потегляне и спиране на колата от багажника се чува необичаен
шум. Подсъдимият се досетил, че шумът идва от търкалянето на буркана в празния
багажник и го поставил в малък зелен сак, който държал в колата и използвал при
пътуванията до с. Р..
На 14.12.2011г. подсъдимият тръгнал
за с. Р., за да подготви финалните документи за издаване на "Разрешение за
ползване" на новостроящата се сграда. Управлявал лек автомобил "О.В."
с ДК № ******** в посока с. Г.. На задната седалка на автомобила оставил сака с
личните си вещи. В него бил и буркана с прахообразното вещество, поставен в
празна незатворена опаковка от кафе "Lavazza".
На същата дата в отдел 01-ГДБОП постъпил
сигнал, че подсъдимият В.Ц. пренася наркотици. За проверка на този сигнал на
14.12.2011г. около 13.30ч. на Околовръстен път автомобилът на подсъдимия бил
спрян за проверка от свидетеля Г.Н. - служител на "Магистрала
полиция" СДВР. Свидетелят задал рутинните въпроси на подсъдимия и го
попитал има ли забранени за притежание вещи и предмети. Подсъдимият отговорил
отрицателно. Сам предложил да съдейства за проверка на автомобила. По собствена
инициатива извадил съдържанието на сака пред полицая. На въпроса какво има в
стъкленият буркан с винтова капачка подсъдимият отвърнал: "Лепило за
тапети".
Свидетелят Н. извикал свидетелите
М.Г. и Н.Х. - служители на ГДБОП, за да продължат проверката. Пред свидетелите Г.
и Х. се развили същите действия. Подсъдимият сам показал на полицаите съдържанието
на сака и на буркана, за който твърдял, че съдържа тапетно лепило. В този
момент свидетелят Г. възприел, че веществото в буркана е жълтеникаво на цвят. До идването на група за оглед
сака и буркана останали върху задния капак на автомобила, като подсъдимият имал
непосредствен и пряк визуален контакт към тях.
С участието на поемните лица К.Д.
и Р.М. за времето от 15.30ч до 16.30ч. било извършено претърсване на автомобила
на подсъдимия, от където били иззети буркана с полиетиленовия плик и три
мобилни телефона. За това действие бил съставен протокол.
Подсъдимият В.Ц. бил задържан за
изясняване на случая.
Иззетото от буркана прахообразно
вещество било предадено за експертно изследване. Според експертна справка №
2281/Х-2011 прахообразното вещество от обекта съдържа компонент, имащ отнасяния,
близки с тези на амфетаминопроизводните. Нетното тегло на веществото преди анализ,
претеглено на везна с клас на точност ІІ, към момента на изготвяне на
експертната справка било 447.85 грама. При постъпване на обекта в лабораторията
обектът бил мокър.
С протокол № 11/НАР-941 бил
извършено физико-химичен анализ на веществото, изследвано с експертна справка №
2281. За изготвяне на експертизата обектът бил изсушен до достигане на
постоянно общо тегло от 404.10 гр. Установено било, че веществото е розово на цвят и в него има наличие на
амфетамин, кофеин и лидокаин. Определеното съдържание на амфетамин в сместа
било 7.5%.
На 14.12.2011г. в условията на неотложност било извършено претърсване на обитаваното от
подсъдимия жилище, находящо се в гр. С., ж.к. „З.П.", бл. **, вх. *, ет. *, ап. **. При претърсването не били открити и иззети вещи и предмети от значение за делото.
На 14.12.2011г. след задържането
на подсъдимия било извършено претърсване в апартамента на свидетелката Х.И. ***.
При провеждане на следственото действие от мокро помещение в жилището били
иззети електронна везна и три самостоятелни обекти, съдържащи бяло прахообразно
вещество - първото с нетно тегло 96.48гр., второто с нетно тегло 86.68 грама и
третото с нетно тегло 29.48 грама. Във всеки от обектите се съдържал амфетамин
с различен процент на активно действащия компонент.
Върху иззетата от дома на Х.И.
електронна везна била проявена дактилоскопна следа. Експертното й изследване с
протокол № 86-Д/2013г. установило, че дактилоскопната следа не е идентична с
дактилоскопните отпечатъци на подс. В.Ц..
За държането на наркотични
вещества с цел разпространение по настоящото дело на Х.И. било повдигнато
обвинение по чл. 354а, ал. 1 от НК. Със споразумение от 15.04.2012г. по
н.о.х.д. № 1885/2013г. на СГС, 16 - ти състав, Х.И. (тогава обвиняема) се
признала за виновна в извършването на престъплението по чл. 354а, ал. 1 от НК,
като се съгласила да изтърпи наказание лишаване от свобода за срок от една
година, чието изпълнение да бъде отложено с изпитателен срок от четири години и
кумулативно наказание глоба в размер на 2500 лева.
При решаване на въпросите по чл.
381, ал. 5 от НПК страните постигнали съгласие да бъдат отнети в полза на
държавата и унищожени всички иззети по д.п. № 195/2011г. на ГДБОП наркотични
вещества. Споразумението било одобрено във всички параметри от съда. В
изпълнение на съдебното определение на 30.04.2013г. били унищожени наркотичните
вещества, иззети като веществени доказателства по делото. Сред тях бил и амфетамина
с нето тегло 404.10гр., за държането на който подс. В.Ц. е предаден на съд. На
тази дата били унищожени полиетиленовия плик, в който веществото било
поставено, буркана за кафе, в който се съдържал и празната опаковка от кафе "Lavazza", в която бурканът бил поставен.
Съгласно заключението на СППЕ,
изготвена от вещите лица Т.К. и Г.Г. подсъдимият В.Ц. не е зависим към алкохол
или наркотични вещества. Психичното му състояние му позволява за разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Според заключението на
оценителната експертиза на в.л. В.П. оценъчната стойност на наркотичното
вещество, иззето от автомобила на подсъдимия, възлиза на 12 123 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на обясненията на подс. В.Ц., показания на свидетелите М.Г. (включително и
прочетените по реда на чл. 281, ал. 5, вр. с ал. 1 от НПК от д.п. - т. 1, л.
43), Ж.Д.Л., Н.Х.Х., (включително и прочетените по реда на чл. 281, ал. 5, вр.
с ал. 1 от НПК - т. 1, л. 151 от д.п.), Г.Б.Н. (включително и прочетените по
реда на чл. 281, ал. 5, вр. с ал. 1 от НПК - т. 1, л. 50- 51 от д.п.), Я.А.А.
(прочетени изцяло по реда на чл. 281, ал. 5, вр. с ал. 1 от НПК - т. 2, л. 363
от д.п.), показания на свидетелите Р.Д.М. и К.И.Д. (включително и прочетените
по реда на чл. 281, ал. 5, вр. с ал. 1 от НПК от досъдебното производство - т.
1, л. 152 и т. 1, л. 153), показания на свидетелката Х.Б.И., Н.П.Ц., П. Л. Й. и
П. Стоянов П. - всички те допуснати и разпитани като свидетели за първи път в
съдебната фаза на производството; ФХЕ -Протокол №11/НАР-141 на в.л. Е.С. ( л.
100-102 от д.п.), СППЕ на подсъдимия В.Ц., изготвена от вещите лица Т.К. и Г.Г.
(л. 166-171 от д.п.), съдебно оценителна експертиза (л. 184- 186 от д.п.) и
Дактилоскопна експертиза - Протокол № 86 - Д/2013г. (л. 3**-300 от д.п.), протокол
от 14.11.2011г. за претърсване и изземване на лек автомобил "О.В." с
ДК №******** (л. 10- 14, т. 1 от д.п.),
протокол за претърсване и изземване от 14.12.2011г. в жилището на подсъдимия В.Ц.
*** (л. 14-17 от д.п.), фотоалбум към него (л. 18-22 от д.п.), протокол за
претърсване и изземване от 14.11.2011г. в дома на свидетелката Х.И. *** и
фотоалбум към него (л. 26-42 от д.п.), справка от НСС с изх. № И-119081 от
16.12.2011 за подс. В.Ц. (л. 65 от д.п.), справка за съдимост на подсъдимия Ц.
(л. 66 от д.п.), експертна справка №2281/Х-2011 (л. 96 от д.п.), справки от
Агенцията по вписванията (л. 203-208 от д.п.), справка за регистрация и
собственост на л.а. "О.В." с ДК № ******** и заверени копия на
документите, послужили за регистрация и пререгистрация на този автомобил (л.
216 -221 от д.п.), справки от мобилните оператори (т. 2 от д.п.), писмо от Мтел
с изх. № 16988/18.07.2013г. (л. 74 от с.д.), нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот № 179, том ХХХVІІІ, с рег. № 22899, дело 7136 от 2008г. (л.
75-77 от с.д.), писмо от НОИ с изх. № 11-03-1**/11 от 28.10.2013г. (л. 93-94 от
с.д.), писмо с рег. № І-50835 от 04.11.2013г. на Главния секретар на МВР (л. 96
от с.д.), справка от Агенцията по вписванията по отношение на фирма "Г. ***"
ООД (л. 98-100 от с.д.)
Съдът не обсъжда
доказателствата от д.п.№ 195/2011г. на ГДБОП, които се отнасят до обвинението
по чл. 354а, ал. 1 от НК, повдигнато на Х.И.. Повдигнатото на подс. В.Ц.
обвинение не е за съучастническа дейност с това лице, като самата прокуратура
не твърди двамата да са действали задружно в обективно или субективно
отношение. Съдът се спря на протоколите за претърсване и изземване от дома на Х.И.
единствено, за да провери достоверността на обясненията на подсъдимия, който
твърди, че е получил инкриминирания наркотик от това лице.
Съдът намира, че няма
съществени противоречия между
доказателствените средства досежно онези обстоятелства, които са от значение за
правилното изясняване на фактическата обстановка.
Съдът кредитира изцяло
показанията на свидетелите Г.Н., М.Г., Н.Х. и Ж.Л., включително и прочетените от досъдебното
производство показания на първите трима от тях със съгласие на страните. Тези свидетели
възпроизвеждат преки впечатления от различните етапи от полицейската
проверка на подсъдимия. Свидетелят Г.Н. пръв е спрял автомобила, свидетелите Г.
и Х. са продължили действията с подсъдимия до идването на огледната група, а свидетелят
Л. - оперативен работник по случая, е пристигнал на КПП - 52 на финалния етап
на проверката. Показанията им са последователни
и непротиворечиви и се подкрепят, както едни с други, така и с обясненията на самия
подсъдим. Чрез прочетените от досъдебното производство показания на свидетелите
Н., Г. и Х. се изясняват детайли от проверката (точен час и ден на извършването
й, повод за възлагането й и конкретна поведенческа реакция на подсъдимия).
Относно тези обстоятелства предвид изминалото време е логично споменът на
свидетелите да не е детайлно съхранен. Това обаче не дискредитира показанията
им още повече, че при разпита в съдебно заседание е очевидно, че за конкретната
проверка по отношение на В.Ц. възприятията на свидетелите са запазени. Ето защо
съдът приема, че фактологията на деянието относно обстоятелствата кога, къде и по
какъв начин са били открити наркотичните вещества, тяхното количество и вид се изяснява от показанията на
тези свидетели.
Тези факти поначало не се оспорват от
подсъдимия Ц.. С оглед поддържаната от самия него позиция съдът не приема възражението на защитниците му, че съществувало съмнение в надеждността на
извършеното от разследващия
орган претърсване и
изземване на автомобила, което
пък водело до несигурност на фактическата обстановка. Вярно е, че свидетелите Н., Г. и Х.
разказват, че в тяхно присъствие преди пристигането на разследващия полицай
подсъдимият по собствена инициатива е извадил съдържанието на зеления сак,
включително и буркана с наркотика. Действията на полицейските органи са били
част от проверката по чл. 69 от ЗМВР, каквато са имали право да извършат,
защото са разполагали с предварителна информация, че подсъдимият пренася забранени
вещества. Изваждането на буркана от сака от самия подсъдим и оставянето му
върху капака на автомобила не означава, че в протокола за претърсване и
изземване предметът на престъплението не е фиксиран във вида, в който първоначално
е открит или че има съмнение за неговата подмяна. Основания за това съдът черпи
на първо място от обясненията на самия подсъдим. В синхрон с разказа на
полицейските служители В.Ц. разказва, че доброволно е извадил буркана с
веществото от сака, че го е оставил върху колата, че до пристигането на
разследващия полицай е имал постоянна видимост към него и че при изземването с
протокол бурканът и веществото в него са били във вида, в който той ги е
съхранявал в сака. Всичко това по убеждение на съда доказва, че при идването на поемните лица Р.М. и К.Д. предметът на престъплението е бил намерен върху автомобила в първоначалния му вид - в прозрачен плик в буркан,
поставен в празна опаковка от кафе "Lavazza". От друга страна, съдържанието на протокола за претърсване
и изземване на лекия автомобил кореспондира изцяло с показанията на двете
поемни лица. Несъстоятелно е и следващото твърдение на защитата, че на
досъдебното производство показанията на поемните лица са били предварително
изписани на принципа „copy-paste”. Внимателният прочит на двата
протокола за разпит не установи копиране и пренасяне на показанията на единия
свидетел в протокола за разпит на другия. Вярно е, че като съдържание и
насоченост показанията им са много близки, но в протоколите не се установява
твърдяната от защитата идентичност като стил, изказ, езикови или стилистични
особености. Освен това разпитът на свидетелите М. и Д. в съдебно заседание
показа, че при тях не само споменът за конкретното следствено действие е
детайлно съхранен, а и провеждането му е протекло при стриктно съблюдаване на
изискванията на процесуалния закон. Съдържанието на протокола за претърсване и
изземване на автомобила кореспондира с показанията на полицейските служители на
"Магистрална полиция" СДВР и на ГДБОП, с разказаното от поемните лица
Д. и М., както и с обясненията на подсъдимия Ц., който не оспорва установената от свидетелите
хронология на действията на полицейските служители, нито факта на откриването
на буркана с наркотично вещество в сака. При цялостната взаимна кореспонденция на
възпроизведените от подсъдимия, свидетелите полицейски служители и поемните
лица конкретни факти, подкрепени от цитираните по-горе писмени доказателствени
материали и заключението на физикохимическата експертиза, съдът намира, че точното местонахождение на веществото,
неговия вид и количество, обстоятелствата, при които е било открито, са
доказани извън всякакво съмнение.
Показанията на свидетелите П.Й. и
П.П. по съдържание и насоченост могат да бъдат обединени във втора група гласни
доказателствени средства. От тях с висока степен на достоверност се установява,
че в отдел "Наркотици" в ГДБОП е постъпила оперативна информация за
подсъдимия В.Ц.. Повече данни за естеството на тази информация, нейния
източник, датата на подаването й и пр. подробности, които биха изяснили
конкретното основание за проверка на подсъдимия по делото не бяха събрани. Тези
данни не могат да се изведат и от показанията на оперативния работник Ж.Л., а
от писмо с изх. № І-50835/04.11.2013г. на Главния секретар на МВР се
установява, че в информационните масиви и архивни фондове на дирекция
"Информация и архив" МВР не са открити архивни материали или дело на
оперативен отчет, касаещи В.Ц.. Единствената по-конкретна информация за
оперативните данни, относими към подсъдимия, споделя свидетеля П.Й., който
разказва, че "информацията за В.Ц. беше нещо, като че той е връзка с други
лица, по които сме работили". Показанията на този свидетел, както и на
свидетеля Ж.Л. изясняват и един друг аспект на казуса, позволяващ косвено да се
проверят обясненията на подсъдимия, а именно че покойният М. И. приживе е
попадал в полезрението на правоохранителните органи във връзка с незаконно
държане на наркотични вещества.
Показанията на свидетелката Х.И.
потвърждават обясненията на подсъдимия, че преди да бъде задържан по това дело му
е предала касетки със строителни материали с указание да ги остави в апартаментите,
закупени от покойния й съпруг в с. Р..
Показанията на свидетелката Н.Ц.
изясняват, че бурканът с наркотичното вещество е бил в багажника на семейния
автомобил дни преди да се проведе полицейската проверка и съпругът й е
споделил, че в него има тапетно лепило, което смята да използва за корекция на
отлепено крайче тапет в апартамента. Показанията
на свидетеля Я.А. (прочетени изцяло от досъдебното производство) също влизат в
синхрон с обясненията на подсъдимия, който не отрича, че л.а."О.В." с
ДК № ******** е бил в негова фактическа власт много преди процесното деяние,
макар по документи да не му е бил прехвърлен с нотариално заверен договор за
покупко-продажба.
Обясненията на подсъдимия В.Ц.
съдът изцяло кредитира. Внимателният им анализ не установи непоследователност
или противоречие с други обективно установени обстоятелства за същите факти.
Анализът на обясненията и съпоставката им с останалата доказателствена маса изисква
акцент върху следните обстоятелства:
Обясненията на
подсъдимия за точното
местонахождение на веществото и обстоятелствата, при
които то е било открито, влизат в съответствие с
показанията на полицейските служители, които съдът обсъди по-горе и с протокола
за претърсване и изземване на л.а. "О.В.".
Обясненията на подсъдимия, че познанството
му с М. И. е започнало през 2008г., когато последният е закупил обекти в
новостроящата се от филма "Г. ***" ООД кооперация в с. Р., се
потвърждават от показанията на св. Х.И. и от писмените документи за собственост
на името на покойния й съпруг.
Обясненията на подсъдимия, че седмици
преди процесната дата Х.И. му е дала касетки със строителни материали с
твърдение, че са останали от покойния й съпруг с молба да ги откара в с. Р. са
в синхрон с показанията на същата свидетелка. Вярно е, че тя не твърди сред
строителните материали да е имало полиетиленови пликчета с прахообразно
вещество, каквито подсъдимият казва, че е открил вътре. Позицията на свидетелката
е обяснима, от една страна, като се има предвид, че едно от тези пликчета
разследването е установило, че има наркотично вещество. С оглед забраната за
притежанието му и в контекста на осъждането й за престъпление по чл. 354а НК,
свидетелката би била уязвима, ако признае, че е упражнявала фактическа власт
върху него. Освен това, подсъдимият не твърди, че е проверявал съдържанието на
пластмасовите касетки в момента на получаването им и в присъствието на Х.И., а разказва,
че е видял какво има в тях, когато ги е оставил в апартаментите в с. Р.. Предложената
от подсъдимия версия, изясняваща от къде и от кого е получил наркотичното
веществено е правдоподобна, като се има предвид, че при претърсване в дома на
св. Х.И. са открити синтетични наркотици от вида, намерен в автомобила на
подсъдимия. Остатъци от наркотично вещество са намерени и по електронната
везна, иззета при същото процесуално следствено действие, по която обаче
проявената дактилоскопна следа не е показала идентичност с отпечатък на
подсъдимия. Всичко това прави достоверна предложената от подсъдимия версия за
начина, мястото и времето, в които е получил наркотика.
Твърдението на подсъдимия, че
фактическа власт върху наркотика е получил седмици преди задържането му на КПП
- 52 не е опровергано от никакви доказателства. Напротив - показанията на
съпругата му Н.Ц. изясняват, че бурканът с прахообразното вещество се е
търкалял "няколко дни" до "около седмица" в празния
багажник на семейния автомобил и при задвижването му е възпроизвеждал
характерен шум. Застъпената по време на пренията теза на прокуратурата, че подсъдимият
е получил наркотичното вещество в деня на проверката срещу него или предишния
ден е продукт на умозаключение, което не почива на доказателствата по делото. Позицията
си прокуратурата извежда от докладна записка на л. 8 от досъдебното
производство, в която е посочено, че на 14.12.2011г. в отдел 01 ГДБОП е
получена оперативна информация, че В.Ц. ще пренася с лек автомобил "О.В."
наркотично вещество с цел разпространение, а също и от обстоятелството, че след
оперативните данни непосредствено се е пристъпило към неговото задържане. Подходът,
използван от прокурора не се възприема от съда. Позоваването от страна в
процеса върху оперативна информация не е достатъчно да официализира полицейската
оперативна работа и да й предаде доказателствено значение. За да може да се позовава
на оперативни данни прокурорът трябва да посочи източникът им и с каква точно
информация е разполагал той, за да може чрез разпита му или чрез други
допустими от НПК способи тази информация да бъде непосредствено проверена от
съда. Такива доказателства по делото обаче не са събрани. Оперативният работник
Ж.Л. е разпитван във връзка с тях, но той отрича да знае кога е получена оперативната
информация, кой е нейният източник и какво е нейното съдържание. Началникът на
отдел "Наркотици" в ГДБОП към процесния период П.Й. посочва, че информацията
за В.Ц. е била изцяло на оперативна основа и е била "нещо, като че той е
връзка с други лица, по които са работили". При разпита този свидетел не
изключва възможността към В.Ц. да е проявен оперативно интерес само, заради св.
Х.И., която след смъртта на съпруга й се е занимавала с разпространение на
наркотични вещества. Показанията на началник сектор "Наркотици" в
ГДБОП - св. П.П. нямат информативна стойност във връзка с коментираните
обстоятелства. От официалния отговор на Главния секретар на МВР на л. 96 от
съдебното дело се установява, че в информационните масиви и архивни фондове на
дирекция "Информация и архив" МВР няма открити архивни материали или
дело на оперативен отчет, касаещи В.Ц.. Ето защо съдът намира, че значението на
неясната като съдържание и източник оперативна информация без основание се
надценява от прокурора, който се опитва да й придаде доказателствено значение,
каквото тя няма. Съдът би извършил процесуално нарушение, ако се позове на материали, които не
представляват доказателства по смисъла на чл. 104 от НПК, за да приеме за установени обстоятелства, включени
в предмета на доказване по чл. 102, ал. 1, т. 3 от НПК. След като не е ясен източникът на оперативните данни и момента на
придобиването им, изцяло спекулативна е и позицията на прокурора, че
подсъдимият е получил наркотика на 13 или на-късно на 14.12.2011г., по аргумент
от това, че тогава за първи път в полицията е постъпила оперативна информация
за него.
Обясненията на подсъдимия, че е
поставил веществото в буркан, тъй като от седенето в багажника се е овлажнил се
потвърждава от отразеното в експертна справка № 2281/Х-2011 и Протокол
№11/Нар-141, според които при постъпване за изследване в лабораторията обектът
е бил мокър.
Основното възражение на
представителя на държавното обвинение е срещу онази част от обясненията на
подсъдимия Ц., в която той твърди, че не е имал представа за наличието на наркотично вещество в
колата му, като е
смятал, че то представлява тапетно лепило. Обективната и
логически издържана оценка на събраните по делото доказателства не установява недостоверност в
тезата на подсъдимия по следните съображения: Прахообразното вещество му е предадено
от св. Х.И. с молба да бъде отнесено в апартаментите в с. Р. и да се използва
при техния ремонт. То е било в касетка с други строителни материали и
подсъдимият не е имал основание да счете, че представлява забранена субстанция.
Веществото е било поставено в бял полиетиленов плик, завързан на възел. От
неопроверганите обяснения на подсъдимия се установява, че от момента на
получаването на веществото до момента на изземването му при полицейската
операция, опаковката не е била отваряна и не е била с нарушена цялост. При това
положение дори веществото да е имало специфичен мирис, той не би могъл да бъде
доловен от подсъдимия. Такъв не е установен и от полицейските служители, които
на 14.12.2011г. са извършили проверка на подсъдимия и автомобила. Съдът направи
опит да изясни дали поради непълнота
на синтеза по извличане на субстанцията при нелегалното производство на
амфетамин е възможно веществото да е имало специфичен остър мирис, произхождащ от
технологичните примеси по време на синтеза, който да не остане неразличим за човешкото обоняние.
Този и редица други възникнали в хода на съдебното производството въпроси,
свързани с наркотика - влажност и генеза на получаването й, плътност на
субстанцията, цвят, съпоставка по общи физични свойства между него и
предлаганите на пазара тапетни лепила останаха без отговор, поради
преждевременното унищожаване на предмета на делото. Амфетаминът, който се
твърди, че подсъдимият Ц. е държал е унищожен не без съдействащото поведение на
прокуратурата, тъй като под проекта за споразумение с Х.И., уговарящ и тази
клауза, стои подпис на представител на СГП. Съдът изтъква тези обстоятелства
не, за да отправи необосновани упреци към представителите на обвинението,
подписали споразумението, а за да подчертае, че след унищожаването на наркотика
по експертен път не биха могли да се изяснят редица въпроси от значение за главния
факт. Без експертни заключения, даващи отговор на изброените въпроси, съдът
приема, че общите достъпни за познанието на всекиго сведения за
характеристиките на тапетното лепило са заблудили подсъдимия, че предаденото му
от Х.И. вещество е от такъв вид. То е било с прахообразна субстанция, меко на
пипане, а цветът му, възприет пред бялата полиетиленова опаковка, е бил мръсно
бял и е наподобял цветът на тапетните лепила. Макар че във ФХЕ е описано, че наркотикът
е розов на цвят, съдът не може да приеме за недостоверно даденото от подсъдимия
в съдебно заседание на 19.11.2013г. описание на веществото като "мръсно
бяло". Усещането за цвят при хората е индивидуално, резултат е от
конкретно зрително усещане и се дължи на различната чувствителност към частите
на спектъра на различните рецепторни клетки в ретината. Освен от възприемащия
го, цветът на даден предмет зависи от свойствата на дадения предмет и от
заобикалящата го среда. В случая според неопроверганите обяснения на подсъдимия,
възприятията за цвета на веществото той е получил през бялото найлоново пликче, в което то е било
поставено. Наблюдаването на предмета през друг предмет с различен цвят
определено създава зрителна илюзия и променя зрителната реакция, още повече че
веществото не е било с голяма маса. В подкрепа на тази теза са и от показанията
на полицейския служител М.Г., който по време на проверката на КПП 52 е възприел
веществото като "жълтеникаво" на цвят /показания на гърба на л. 46 от
съдебното дело/. За разлика от подсъдимия и свидетеля анализът на експертите по
ФХЕ е извършен в лабораторни условия, в помещение, оборудване за провеждане на
високоспециализарано изследване и без опаковка, което със сигурност е позволило
на вещите лица да направят научно обосновано заключение за вида на наркотика и
неговия цвят. По описаните вече съображения обаче от това заключение тезата на
подсъдимия не може да бъде оборена.
От начина и условията, при които е
било съхранявано вещество,
също не могат да се изведат сигурни изводи по въпроса, че подсъдимият е знаел, че то е с характер на
наркотично. Според подсъдимия, преди да го постави в буркан найлоновият плик с
веществото е стоял дни наред в багажника на колата му, където заради лошото
време и разваленото уплътнение на автомобила се е навлажнил. Предложеното от
подсъдимия обяснение не е опровергано и намира потвърждение, както в
показанията на неговата съпруга, така и в резултатите от експертната справка и
ФХЕ, които потвърждават, че веществото е било мокро. По делото не е установено,
че влажността е резултат от скорошно произвеждане на синтетичния наркотик и се
дължи на неговото неизсушаване, поради което предложената от подсъдимия и
потвърдена от св. Ц. версия за причинителя на тази влажност се приема за
достоверна. Оттук се налага логическото обобщение, че ако подсъдимият е знаел,
че веществото е наркотично и е целял неговото разпространение, би положил грижа
да го съхранява така, че свойствата му да бъдат запазени. Следва да се отбележи, че амфетаминът не е бил скрит в специално изграден тайник или в
конструктивна кухина в автомобила, а е бил в сака с личните вещи на подсъдимия, поставен на
задната седалка на автомобила. Последното обстоятелство косвено потвърждава
тезата на подсъдимия, че не е имал знание за забранения характер на веществото,
защото в противен случай би положил елементарни усилия да прикрие.
Аргументи в подкрепа на
обвинителната теза не могат да се почерпят и от поведението на подсъдимия по време на полицейската
проверка и даденото от него пред полицаите обяснение за вида на намереното
вещество. Свидетелите Н., Г. и Х., които непосредствено са били ангажирани с
тази проверка твърдят, че подсъдимият е бил напълно спокоен, сам е предложил да
им съдейства, по собствена инициатива е извадил съдържанието на сака и буркана
в него, като на въпроса за съдържанието му е отговорил, че представлява тапетно
лепило. Вярно е, че проявлението
на притеснителност не е доказателство за виновността на дадено лице, нито пък е
вярно и обратното - че спокойното и овладяно състояние е белег за невинност. Неспорно е също така, че
извънпроцесуалните извявления на обвиняемия или подсъдимия никога не биха могли
да бъдат основание за неговото осъждане или опР.ване. Коментираните
обстоятелства обаче не могат да не бъдат посочени от съда, защото са част от обективното,
всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото и косвено доказват тезата на
подсъдимия.
В допълнение към това, макар и без
решително значение за обосноваване на доказателствените изводи, съдът посочва,
че липсват сходни с обвинението факти в миналото на дееца (предходни осъждания,
неприключили или приключили наказателни производства или др.), които да насочат
към извод, че той е могъл да направи преценка, че веществото в найлоновата
опаковка е с характер на наркотично. Такава констатация не може да бъде изведена
и от образованието или професията на подсъдимия, който дълги години е бил
учител по физическо възпитание и спорт, а впоследствие и понастоящем е управител
на търговско дружество с предмет на дейност търговия на дребно.
По изложените
съображения съдът прие за достоверно даденото от подсъдимия обяснение за вида и
характеристиките на веществото, намерено в автомобила му.
Приетите по делото
писмени доказателства и експертизи съдът възприе изцяло, като прецени от една
страна относимостта им към главния факт, достоверното им съдържание,
процесуалната им годност, а по отношение експертизите - изготвянето им от лица
с призната компетентност.
Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага
следните изводи от правна страна.
Обвинителният акт
против В.К.Ц. е внесен в съда за престъпление по чл. 354а, ал. 1 от НК.
Доказаната
съставомерност на това деяние, преценена наред с предмета на доказване, очертан
с акта по чл. 246 от НПК, изисква установяването на обстоятелството, че на
14.12.2011г., в гр. С., в л.а. "О.В." с ДК № ******** умишлено и със
специална разпространителска цел подсъдимият е държал без разрешение
високорискови наркотични вещества – 404.10 гр. амфетамин на стойност 12 123
лева.
От изброените вече
гласни доказателствени средства по несъмнен начин се установяват
обстоятелствата относно времето и мястото на полицейската проверка, както и на
начина на откриването наркотичните вещества. В своята съвкупност всички
доказателства по делото сочат, че на 14.12.2011 година в автомобила, в личния
багаж на подсъдимия е имало наркотик, съответен по вид количество и стойност на
посочения от прокурора. Не е спорно, че фактическата власт върху него е
упражнявана неправомерно, тъй като веществото е поставено под контрол съгласно
Единна Конвенция на ООН по упойващите вещества, ратифицирана и от Р България и
са включена в Приложение № 1 към чл.3,
ал.2 от Закон за контрол върху наркотичните средства и прекурсорите „Растения и
вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от
злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарна
медицина”.
Несъмнената
установеност на принадлежащите към състава признаци от обективна страна, не
обосновават наказателната отговорността на подсъдимия В.Ц. за престъплението по чл. 354а, ал. 1 от НК, поради липсата на умисъл за действителния вид на
веществото, държано от него. За
да бъде съставомерно деянието по този текст, законът
изисква деецът да е знаел, че това вещество е с характер на наркотично и забранено за притежание. Разбира се, законодателят не предвижда
наказателно отговорното лице да може да борави с правните понятия „високорисково наркотично
вещество" и "надлежно разрешение" в степен, в която е необходимо да се познават те от
юриста, прилагащ правото. Законът обаче безспорно изисква деецът да съзнава
фактите, които лежат в основата на правните признаци. Умисълът за
престъплението следва да бъде изведен от
конкретните факти по делото, а те от своя страна да държат сметка за житейските
конкретности на отделния казус. В случая за подсъдимия Ц. е било недостъпно познанието, че веществото, иззето от автомобила
му представлява наркотик. Нито
начинът, по който деецът се е сдобил с него, нито
друго поведение - негово или на трето лице, позволява на съда да направи
извод, че лицето е разполагало с познания за действителния вид на веществото. Веществото е предадено на подсъдимия от св. Х.И. в касетка със строителни материали. Представеното
от подсъдимия опР.ние за лицето, от което е получил веществото е напълно
достоверно и се потвърждава, както от разказа на Х.И., така и от
обстоятелството, че в дома й са открити наркотици от същия вид. В момента на
получаването му веществото е било в
обикновена найлонова опаковка и по външен вид - възприет цвят и консистенция, е
наподобявало тапетните лепила. Опаковката не е била отваряна, за да възприеме
подсъдимият други специфични характеристики на веществото, а по нея или
касетката не е имало надписи или отбелязвания. Няма данни подсъдимият да е
разполагал познания за специфичните характеристики на амфетамина, които да му
позволят, особено през неотварян плик, да го разпознае като такъв. Отношението
на подсъдимия към веществото е било небрежно, за което свидетелства поставянето
в багажен отсек и излагането на небагоприятни атмосфрени влияния. При
полицейската проверка е установено, че веществото не е било поставено в тайник
или конструктивна кухина на автомобила, а сред личните дрехи на подсъдимия, т.е.
той не е полагал усилия да го укрива. Също така безспорно добронамерено е поведението на подсъдимия по време на полицейската
проверка, когато е оказал пълно съдействие на полицията и охотно и по своя
инициатива е извадил съдържанието на сака, включително и буркана с веществото. При тези безспорно
установени фактически положения не съществува обективен критерий, който да
обоснове умисъла на дееца. Поради това съдът постанови
опР.телна присъда за подсъдимия В.К.Ц. за
престъплението по чл. 354а, ал. 1 от НК.
Съдът не се
произнесе по отнемането в полза на държавата на наркотичното вещество на
основание чл. 53 от НК, тъй като предметът на престъплението е унищожен.
На основание
чл. 301, т. 11 от НПК съдът постанови веществените доказателство по делото –
1брой мобилен телефон „Самуснг”, 1 брой мобилен телефон „Сони Ериксон” и 1 брой
мобелен телефон „Водафон”, иззети с протокол от 14.12.2011г. /л. 10-13, т. 1 от
д.п./ да бъдат върнати на подс. В.Ц..
С оглед изхода на
делото направените по делото разноски остават за сметка на държавата.
Така мотивиран съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: