О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………../……………..2020 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН ИВАНОВ
МАЯ НЕДКОВА
като разгледа докладваното
от съдия Иванов
въззивно
гражданско дело № 917 по
описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба вх. № 264165/17.08.2020 г. от „Енерго – Про
Продажби“ АД, чрез адв. Веселина Маринова, с искане за изменение в частта за разноските на постановеното по
делото Решение
№ 260336/13.08.2020 г. В молбата се излага становище за прекомерност на
присъдените разноски за две съдебни инстанции в полза на въззиваемата страна и
се моли същите да бъдат редуцирани до минималния размер, предвиден в Наредба №
1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК насрещната страна Р.С.Д. изразява
становище за неоснователност на молбата.
За да се произнесе по нея, настоящият състав съобрази:
Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК и изхожда от
надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна
по следните съображения:
Производството по
делото е образувано по повод въззивна жалба на Енерго-Про Продажби“ АД
– Варна, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 657/13.02.2020 год., постановено по гр. дело
№ 12807/2019 год. по описа на РС-Варна, с което е прието за установено в отношенията между страните, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищецът Р.С.Д. ЕГН ********** *** не дължи на „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. “Вл. Варненчик“ №
258, „Варна Тауърс – Г“ сумата от 5079, 28 лева, претендирани от ответника като цена на
консумирана ел. енергия за периода 08.04.2018 год. – 07.04.2019 год. за обект
на потребление, находящ се в гр. Варна, местност „Свети Никола“ № 88а, ап. 10,
с аб. № **********, за която сума ответното дружество е издало фактура №
*********/08.07.2019 год.
С молба от 13.07.2020 год.
въззиваемият Р.С.Д. – ищец по предявения отрицателен установителен иск, чрез
процесуален представител, е заявил отказ от иска за сума в размер на 80 лева,
като е заявил, че поддържа иска до размера от 4999, 28 лева.
С Решение № 260336/13.08.2020 год. съставът на Варненски окръжен съд се е произнесъл,
като е обезсилил Решение № 657/13.02.2020 год., постановено по гр. дело №
12807/2019 год. по описа на РС-Варна, с което е прието за установено в отношенията между страните, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищецът Р.С.Д. не дължи на „Енерго-Про Продажби“ АД, сумата от 5079, 28
лева, претендирани
от ответника като цена на консумирана ел. енергия за периода 08.04.2018 год. –
07.04.2019 год. за обект на потребление, находящ се в гр. Варна, местност
„Свети Никола“ № 88а, ап. 10, с аб. № **********, за която сума ответното
дружество е издало фактура № *********/08.07.2019 год., в частта му за
разликата над 4999, 28 лева до първоначално заявената с иска сума от 5079, 28
лева (т. е., в частта за сумата от 80 лева), поради отказ от иска за
посочената част и прекратил производството по гр. дело № 12807/2019 год. по
описа на РС-Варна и по в. гр. дело № 917/2020 год. по описа на ОС-Варна в тази
част, на основание чл. 233 ГПК. Решение № 657/13.02.2020 год., постановено по гр. дело
№ 12807/2019 год. по описа на РС-Варна, е потвърдено в частта му, с която е прието за установено в отношенията между страните, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищецът Р.С.Д. не дължи на „Енерго-Про Продажби“ АД сумата от 4999, 28
лева, претендирани
от ответника като цена на консумирана ел. енергия за периода 08.04.2018 год. –
07.04.2019 год. за обект на потребление, находящ се в гр. Варна, местност
„Свети Никола“ № 88а, ап. 10, с аб. № **********, за която сума ответното
дружество е издало фактура № *********/08.07.2019 год. на обща стойност от
5079, 28 лева и отменено в частта му за
разноските.
В резултат на
това произнасяне в полза на Р.С.Д. са присъдени разноски за двете инстанции в
размер на 1533,65 лева, съразмерно на уважената част от иска, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, а в полза на „Енерго-Про Продажби”АД, ЕИК *********, е присъдена
сумата от 30 лева - разноски за двете инстанции, съразмерно на частта от иска,
за която е заявен отказ от иск и исковото производство в тази част е
прекратено, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК.
В рамките на
първоинстанционното производство Р.С.Д. е претендирал присъждане на разноски в
размер на 908,20 лева, от които 208,20 лева – заплатена държавна такса за
образуване на делото и издаване на съдебно удостоверение и 700 лева - възнаграждение
за един адвокат, съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК (лист 57 по
делото на ВРС).
В
молбата се излагат доводи, че с решението си въззивният съд не е съобразил
направеното възражение за прекомерност пред първа инстанция. Разпоредбата на чл. 78, ал. 5
от ГПК, предвижда възможност на дължащата разноски страна да направи
възражение за прекомерност на заплатеното от другата страна по спора адвокатско
възнаграждение, но пред съответната инстанция, в която тези разноски са
извършени. Действително пред ВРС, пълномощникът на ответната страна е направил
възражение за прекомерност на договореното и заплатено адвокатско
възнаграждение пред първа инстанция, което не е отчетено от първоинстанционния съд.
Същевременно с чл. 248 от ГПК e дадена възможност решението на съда в частта
му за разноските да може да бъде изменяно еднократно от постановилия го съд, по
изрично искане на страната, която е останала недоволна, но такова не е
направено. След този момент възражението не може да бъде разглеждано. Направените разноски съотнесени към размера на уважената искова
претенция, формира извод за дължимост в полза на ищеца (въззиваема страна) на разноски за първоинстанционното
разглеждане на делото в размер на 893,90 лева.
При
въззивното разглеждане на спора въззиваемата страна Р.С.Д. е претендирал разноски в размер на 650 лева,
съобразно представен списък (лист 80), представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение, извършването на които се установява с договор за правна защита
и съдействие от 25.03.2020 г.
Настоящият състав приема за неоснователно възражението по чл. 78, ал. 5
от ГПК за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, доколкото
същото е в размер, близък до минимално установения с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на
ВАдвС.
С оглед на изложеното,
съдът намира, че молбата по чл. 248 от ГПК, е неоснователна и следва да се
остави без уважение.
Мотивиран от изложеното,
съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 264165/17.08.2020 г. от „Енерго – Про
Продажби“ АД, чрез адв. Веселина Маринова, с искане за изменение в частта за разноските на Решение № 260336/13.08.2020
г., постановено по в. гр. дело № 917/2020 г. на ВОС.
Определението не подлежи на
обжалване, на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.