РЕШЕНИЕ
N.
гр.София 21.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Г.О., II-„А“
състав в откритото съдебно заседание на 29.03.2021 г. в състав:
Председател: Димитър Ковачев
Членове: Йоана Генжова
Мл. с-я Мирослав Стоянов
При секретар Емилия Вукадинова, като разгледа
докладваното от съдия Ковачев в.гр. дело N. 12943/ 2011 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 196 и сл. във връзка с
чл. 286 от ГПК /отм./ във връзка с § 2, ал. 1 от ГПК /2007г./.
Образувано е по въззивни
жалби от двете страни по делото срещу решението на СРС от 16.03.2011г.
постановено по реда на чл. 193 ГПК /отм./ по гр.д. 5493/1997г., поправено с
Решение 172224/10.08.2020г., с които решения във втора фаза на делба СРС
се произнесъл по претенциите между страните за сметки във връзка с делбения имот.
С посочените решения съдът е допълнил основното
решение по делото като се е произнесъл по претенциите по сметки между страните.
И.Т. обжалва решението от 16.03.2011г. в частта, с която
е уважена частично претенцията на Б.П. за подобрения в делбения
имот до размер от 850,45 лева с оплаквания за липса на произнасяне по
възражението, че подобренията са направени по време на брака, когато всеки е
участвал в разходите според възможностите си и по възражението за изтекла
погасителна давност, започнала да тече от момента на прекратяване на брака,
откогато е налице обикновена съсобственост.
От Б.П. са подадени три жалби, първите две от които
срещу основното решение и решението от 16.03.2011г., а третата срещу решението
от 10.08.2020г.
СГС приема, че и трите жалби се отнасят до
отхвърлената част от неговата претенция за подобрения, доколкото в основното
решение няма произнасяне по нея, а в решението от 16.03.2011г. не е имало отхвърлителен диспозитив по
претенцията му над 850,45 лева до пълния размер от 7237,92 лева (след
увеличаването ѝ).
С втората жалба се обжалва и решението от 16.03.2011г.
в частта за уважаване иска на И.Т. за обезщетение за лишаване от ползването на
имота за период до предявяване на искането. В жалбите си посочва, че макар
формално подобренията да са направени по време на брака, то това е станало в
период на фактическа раздяла настъпила още 1992г. посочва още, че претенцията
на Т. се погасява с тригодишна давност, а не с пет както е приел СРС.
Пред въззивната инстанция не
са събирани доказателства поради оттегляне на исканията за такива.
От доказателствата по делото се установява и не се
спори, че страните са бивши съпрузи, като брака е прекратен през 1996г. с
решение от 12.07.1996г. по гр.д. 362/1995г. (л.3 и л. 42-43 от делото).
От приложените съдебни решения (л. 3 от делото) за
развод и по гр.д. 372/2004г. на ВКС се установява, че страните са във
фактическа раздяла още от 1992г.,, когато видно от решението за развод е
подадена и исковата молба за развод.
В отделен процес приключил с влязло в сила решение е
установено, че Б.П. притежава 46000/62930 ид. части
от имота на лично основание (Решение на ВКС по гр.д. 372/2004г.).
С влязлото в сила решение по допускане на делбата относно
квотите (решение на СГС по в.гр.д. 4175/2006г.) е прието че остатъка от имота е
СИО и в краен резултат Б.П. има 54465/62930, а И.Т. 8465/62930 части.
И двете страни още в първа инстанция са заявили
възражения за изтекла погасителна давност по отношение претенцията на другата
страна по чл. 286 ГПК.
По жалбите на Б.П.:
Твърденията на Б.П. са, че подобренията са направени в
периода 1993-1997г.
Това се потвърждава от свидетелите А.и С., чиито
показания СГС кредитира, като отговарящи и на датите на приетите по делото
фактури (л. 95-97). От доп. СТЕ се установява извършването на дейностите, които
се претендират като подобрения и влагането на материалите, за които има писмени
доказателства (вещото лице посетило имота и е правило контролни замервания).
СГС приема, че жалбите на П. са неоснователни относно
отхвърлянето на иска за подобрения.
Принципно правилно е процедирал СРС като е извършвал
изчисление на сумата дължима от Т. на П. съобразно нейната квота в
съсобствеността. Подобренията увеличават общата стойност на имота и съответно и
стойността на квотата на всеки съсобственик.. Поради това когато само един от
съсобствениците е правил подобренията останалите му дължат сума, която отговаря
на такава част от стойността на подобренията, която съответства на тяхната
квота в съсобствеността. Тъй като подобренията ползват и него (в случая П.) и
затова за частта от подобренията която съответства на неговата част от
собствеността той няма вземане. Поради горното правилна е отхвърлителната
част от решението по претенцията на П..
СГС споделя изводите на СРС, че част от заявените
разноски не съставляват подобрения на имота. За да имат тази характеристика
описаните дейности трябва да имат резултат трайно прикрепен към имота и
увеличаващ неговата стойност. Монтиране на кухненски шкаф не е подобрение -може
винаги да се премахнат, без това да повреди имота или да намали стойността му.
Касае се за движима вещ, която си е останала в собственост на Б.П..
Дейностите по т.4, т. 5, т. 9 и т. 11 от доп. СТЕ също
според настоящият състав не са подобрения, по същите съображения и неправилно
са включени в базата върху която да се изчислява дължимата от Т. сума.
Останалите дейности са с характеристика на подобрения
и поначало за П. възниква вземане срещу Т. за част от стойността им която
съответства на нейната квота в собствеността.
Т. обаче е направила възражение за погасителна
давност, което е основателно. Давността за стойността на подобренията е пет
години и започва да тече от прекратяване на брака с горепосоченото съдебно решение.
Това е първия момент в който П. е могъл да предяви претенции, тъй като тогава бездяловата СИО се превръща в обикновена съсобственост и
вече не действа разпоредбата на чл. 115, б. „в“
ЗЗД. Давността е изтекла на 12.07.2001г., а претенцията е заявена на
14.12.2009г. в ОСЗ.
Дори да се приеме, че давността тече от исковата молба
(каквато практика има по отношение обикновени съсобственици) то тя пак е
изтекла. Исковата молба за делба е от 31.07.1997г. и е текла давност до
23.04.1998, когато делото е спряно. Продължила е да тече от 17.06.2005г.,
когато делото е възобновено, а до 14.12.2009г. когато са предявени претенциите
на П. е изтекъл общ период от 5г., 1 м. и 19 дни.
Следователно решението от 16.03.2011г. в частта му за
уважаване на тази претенция за сумата от 850,45 лева е неправилно.
Неоснователно е оплакването на П. относно приложимия давностен срок по претенцията на Т. за обезщетение за
лишаването от ползване. Трайна е съдебната практика, че давността за вземането
по чл. 31, ал. 2 от ЗС е пет години.
Частично основателно обаче е оплакването на П. във
връзка с присъдения размер.
Според доп. СТЕ месечния размер на средния пазарен
наем от 01.01.2014-14.12.2009г. (датата на
предявяване) е 391,17 лева за 2004г; 430,28 лева за 2005г; 469,40 лева за
2006г.;508,52 лева за 2007г; 547,63 за 2008г. и 488,96 за 2009г. От 2004г. в
непогасения по давност период попадат само 16 дни или за този месец наемът е
391,17лева/31 дни*16= 201,89 лева. Изчисленията въз основа на доп. СТЕ
показват, че за непогасения по давност период общият размер на пазарния наем (с
който се съизмерва обезщетението) е 26271,23 лева. Т.
съобразно квотата си в съсобствеността има право на 13 % от сумата или на 3415,26
лева, което води до извод за основателност на жалбата на П. за сумата от 518,69
лева (разликата над 3415,26 до уважения размер от 3933,95 лева.
Жалбата на П. досежно
периода на тази претенция на Т. е безпредметна, защото периода е поправен с
Решението от 10.08.2020г. на СРС.
Предвид гореизложеното решението от 16.03.2011г., поправено
с решението от 10.08.2020г., следва да бъде отменено, в частта с която П. е
осъден да заплати на Т. обезщетение за ползването на делбения
имот над размера от 3415.26 лева до присъдения размер от 3933,95 лева или за сумата от 518,69 лева.
Същото решение следва да се отмени в частта, с която е
уважена до размер от 850,45 лева
претенцията на П. за стойност на извършените подобрения в имота и тя да се
отхвърли.
В останалата обжалвана от страните част решението ще
следва да се потвърди.
По разноските:
Разноските на страните по претенциите по чл. 286 се
присъждат по общият ред на чл. 64 ГПК /отм./.
За въззивното дело Т. е
направила разноски в размер на 121,00 лева от които 100,00 лева адв. Хонорар и
21,00 лева държавна такса. Уважена е изцяло нейната жалба, при което Б.П.
следва да бъде осъден да ѝ заплати тези разноски за въззивното дело.
Б.П. е направил разноски от 144,60 лева за такса и
150,00 лева за адвокат. Уважени са 5 % (при интерес от 10321,42 лева общо
–отхвърлената негова претенция + уважената претенция на Т.) от жалбите му и на
толкова има право на разноски или на сумата от 14,73 лева.
След компенсация на разноските П. следва да бъде
осъден да заплати на Т. сумата от 106,27 лева.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ :
ОТМЕНЯ Решение от 16.03.2011г. постановено по реда на
чл. 193 ГПК /отм./ по гр.д. 5493/1997г., поправено с Решение 172224/10.08.2020г.
В ЧАСТТА С КОЯТО е осъден Б.Г.П. с ЕГН ********** да заплати на И.Р.Т. с ЕГН **********
обезщетение за периода 14.12.2004г- 14.12.2009г. - за лишаване от ползване на
Апартамент 9, ет. 4, ул. „*****, гр. София НАД
РАЗМЕРА ОТ 3415,26 лева КАТО
ОТХВЪРЛЯ ИСКА за сумата 518,69 лева,
представляваща разликата от 3415,26 лева до уважения размер от 3933,95.
ОТМЕНЯ Решение от 16.03.2011г. постановено по реда на
чл. 193 ГПК /отм./ по гр.д. 5493/1997г., поправено с Решение 172224/10.08.2020г.,
В ЧАСТТА С КОЯТО е осъдена И.Р.Т. с
ЕГН ********** да заплати на Б.Г.П.
с ЕГН ********** сумата от 850,45
лева – припадаща ѝ се част от стойността на подобрения в имота, КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА за тази сума.
ПОТВЪРЖДАВА Решението в останалите обжалвани от страните части.
ОСЪЖДА Б.Г.П. да заплати на И.Р.Т. разноски за въззивна инстанция в размер на 106,27 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването на страните при условията на чл.
280 ГПК действащ по аргумент от § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК/2007/.
Председател : Членове : 1. 2.