МОТИВИ по
н.о.х.д. № 355/2012 г. по описа на Районен съд- Несебър
Несебърският районен прокурор е
внесъл обвинителен акт срещу Н.А.Н., роден на *** г. в гр. Чирпан, българин,
български гражданин, неженен, осъждан, с основно образование, безработен, ЕГН **********,
с постоянен адрес: с.Ш.Л., обл.С. ул. Л. № 2, настоящ адрес: с.И., обл.Б., ул. И.
№ 7, понастоящем в Затвора- Пловдив, за престъпление по чл.195, ал.1, т. 7, във
вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.28, ал.1 от НК, за това, че на 08.06.2011 г. в
курортен комплекс „Слънчев бряг”, общ. Несебър, на плажната ивица в близост до
бар „Мексо”, при условията на повторност е отнел чужди движими вещи на обща
стойност 396.62 лева, а именно: цифров фотоапарат марка „Самсунг, модел „ST 61” на стойност 155.00 лева; парфюм марка „Армани
Пърпъл”- 25 мл. на стойност 31.00 лева; черна дамска чанта на стойност 10.00
лева; ключ за хотелска стая на стойност 03.00 лева; сумата от 110.00 лева;
сумата от 40.00 британски паунда с левова равностойност 87.62 лева по курса на
БНБ към 08.06.2011 г., от владението на Е.Б.С. от Великобритания, без нейното
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието не
представлява маловажен случай.
Производството протече по реда на чл.370 и сл. от НПК.
Подсъдимият призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и заяви, че не желае да се събират доказателства за тези
факти. На основание чл.372, ал.4 от НПК, като взе предвид, че направените от
подсъдимия самопризнания се подкрепят от събраните в хода на досъдебното
производство доказателства, съдът обяви, че при постановяване на присъдата ще
ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото
обвинение така, както е формулирано в обвинителния акт. Счита същото за
доказано по безспорен и несъмнен начин, с оглед събраните писмени и гласни
доказателства по делото. Счита, че при определяне наказанието на подсъдимия Н.
следва да бъдат взети предвид като смекчаващо обстоятелство направените от
същия самопризнания, а като отегчаващо- предходните му осъждания. Предлага да
бъде наложено на подсъдимия наказание “лишаване от свобода” за срок от три
години, при първоначален строг режим на изтърпяване.
Защитникът на подсъдимия пледира за определяне на
наказание в минималния предвиден от закона размер, а именно: една година
лишаване от свобода, който да бъде намален с 1/3, съобразно разпоредбата на чл.
58а от НК. Счита, че с наказание в посочения размер ще бъдат изпълнени целите,
визирани в чл. 36 от НК.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и
възраженията на страните, приема за установено следното:
Свид. Е.Б.С. от Великобритания пристигнала в Република
България на 07.06.2011 г. и се настанила в хотел „Чайка бийч” в курортен
комплекс „Слънчев бряг”. На 08.06.2011 г. около два часа след полунощ същата
посетила заедно със свои приятелки “Мексо бар”, находящ се в курортния
комплекс. Около 2.30 часа тя отклонила за кратко вниманието си от дамската си
чанта, след което констатирала, че чантата липсва. На следващия ден свид. Б.-
служител от рецепцията на хотел „Чайка бийч”, върнала на свид. С. чантата. При
проверка на съдържанието й, последната установила, че от нея липсва цифров
фотоапарат марка „Самсунг” модел ST61, сумата от 110 лева и 40 паунда, както и
парфюм марка „Армани Пърпъл”.
На 09.06.2011 г. в РУП- Несебър бил задържан подсъдимият
Н.А.Н.. У него бил намерен фотоапарат марка „Самсунг”, доброволно предаден на
полицейски служител. В обясненията си Н. заявил, че е откраднал фотоапарата,
като разказал подробно за случилото се. Заявил, че на 07.06.2011 г. заедно със
свид. П. и още няколко лица- Х., П. и Д., пристигнали в курортен комплекс “Слънчев
бряг” с лек автомобил марка “БМВ 318”. Около 23.00 часа паркирали автомобила до
хотел „Кубан” и отишли на плажа, където се разделили. Подсъдимият продължил
заедно със свид. П. към „Мексо бар”. Около 2.00 часа от спасителски пост на
плажа двамата забелязали няколко лица, чийто багаж се намирал встрани от тях. Подсъдимият
пропълзял до тях и без да го видят взел чанта и фотоапарат, след което се върнал
до поста и заедно със свид. П. тръгнали в обратна посока. След около 20-30 метра спрели, за да проверят
съдържанието на чантата. Констатирали, че в нея има парфюм в стъклено шише, чужди
пари и български левове. В чантата имало и ключ за хотелска стая. Около
04.00-05.00 часа двамата се върнали
до колата, където останали да
чакат приятелите си. Тогава били проверени от велопатрул. Подсъдимият бил
задържан, тъй като не могъл да даде смислен отговор на въпрос, свързан с
носения фотоапарат. В полицейското управление била извършена проверка на серийния
номер на фотоапарата, при която било установено, че той съответства на серийния
номер на фотоапарата, отнет от владението на свид. С.. Същият бил върнат с
разписка на последната, заедно с отнетата й дамска чанта.
Стойността на отнетите вещи е 396.62
лева, установена посредством съдебно- икономически експертизи.
Горната фактическа обстановка се
потвърждава по безспорен и категоричен начин от писмените доказателства,
събрани в хода на досъдебното производство, които съдът приобщи към делото,
чрез прочитането им по реда на чл. 283 от НПК, от направените от подсъдимия Н. самопризнания
и от заключенията на експертизите, които съдът възприема, като компетентно изготвени от вещи
лица, притежаващи необходимите специални знания.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи
следните правни изводи:
От обективна страна с деянието
си подсъдимият Н.Н. е осъществил състава на престъплението по чл.195, ал.1, т.7, във вр. с чл.194, ал.1, във в с
чл.28, ал.1 от НК, като е отнел при условията на повторност чужди движими вещи
на обща стойност 396.62 лева, а именно: цифров фотоапарат марка „Самсунг, модел
„ST 61” на стойност 155.00 лева; парфюм марка „Армани
Пърпъл”- 25 мл. на стойност 31.00 лева; черна дамска чанта на стойност 10.00
лева; ключ за хотелска стая на стойност 03.00 лева; сумата от 110.00 лева;
сумата от 40.00 британски паунда с левова равностойност 87.62 лева по курса на
БНБ към 08.06.2011 г., от владението на Е.Б.С. от Великобритания, без нейното
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието не
представлява маловажен случай. Налице е квалифициращото обстоятелство по т.7 на
чл.195 от НК- кражбата е извършена при условията на повторност, след като
подсъдимият е осъждан многократно за такива деяния.
От субективна страна
деянието е извършено от подсъдимия при форма на вината пряк умисъл. Същият е съзнавал
общественоопасния му характер, предвиждал е общественоопасните му последици и е
целял тяхното настъпване, воден от
желанието си за лично облагодетелстване по престъпен начин.
Индивидуализирайки наказанието на
подсъдимия Н., съдът взе предвид като смекчаващи отговорността обстоятелства направените
от същия признания, спомогнали за изясняване на обективната истина, изразеното
от него съжаление за извършеното, младата му възраст и относително ниската
стойност на отнетите вещи. Като отегчаващи обстоятелства съдът отчете
многобройните осъждания на подсъдимия (петнадесет на брой) за престъпления
против собствеността, сочещи висока степен на обществена опасност на същия, и
демонстрираното от него трайно незачитане на установения в страната ред. Съобразявайки
изложените обстоятелства, съдът прие, че на подсъдимия следва да бъде
определено наказание при превес на смекчаващите обстоятелства в размер,
по-нисък от средния, предвиден от закона, но едновременно с това счете, че с
наказание в минималния размер няма да бъдат постигнати целите на индивидуалната
и генералната превенция, а е необходимо изолиране на подсъдимия от обществото за
един по-дълъг период. С оглед на това, съдът определи на същия наказание
лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца, като счете, че същото
е адекватно на степента на обществена опасност на извършеното деяние и на
подсъдимия. Така определеното наказание се намали на основание чл.58а от НК с
1/3, с оглед разпоредбата на чл. 373, ал.2 от НК, на една година и осем месеца
“лишаване от свобода”. С оглед размера на наказанието и като счете, че същото е
достатъчно за постигане на целите, залегнали в чл.36 от НК, съдът освободи на
основание чл. 69, ал.2 от НК подсъдимия Н.А.Н. от изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода за срок от шест месеца, наложено по НОХД № 4908/2010 г. по
описа на Районен съд- гр.Б. за престъпление, извършено от него като
непълнолетен.
На основание чл.60, ал.1 и чл. 61, т.2
от ЗИНЗС съдът определи първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието
„лишаване от свобода”, в Затвор.
Разноските по делото в размер на 125.42
лева бяха възложени в тежест на подсъдимия, на основание чл.189, ал.3 от НПК.
Мотивиран от горното, съдът постанови
присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: