Р Е Ш Е Н И Е
№ 137
гр.Дряново, 05.07.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Дряновски
районен съд, в открито заседание на двадесет и първи юни две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател : Е. Дишева
при секретаря Кремена
Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Дишева гр.дело № 144 по описа за
2018 г. на Дряновски районен съд, за да се произнесе взе
предвид следното:
В исковата молба на Й.Д.М. ***, против „***” ЕАД, ЕИК ***, гр.
Дряново, ул. ***, представлявано
от С.Б.Л., се
излага, че от 10.06.2016 г., ищцата работила по трудово правоотношение в ответното
дружество на длъжност “контрольор качество”. На 22.01.2018 г. била на работното
си място въпреки, че била болна и със 74 % ТНР, тъй като нямало кой да я
замести. По късно през деня колежка ѝ заявила, че трябва да отида да шие.
Ищцата отказала, тъй като се чувствала много зле, работела като окачествител, а
не като шивачка, а освен това не била подчинена на колежката си. След края на
работния ден отишла на лекар, който ѝ издал болничен лист за временна
неработоспособност. На 26.02.2018 г. по време на работа на ищцата били връчени
Заповед № 2 и Заповед № 108. Ищцата ги взела, като заявила, че ще ги подпише
след като се запознае със съдържанието им, тъй като едната заповед била със
ситен шрифт. Без да я дочакат да ги прочете, взели заповедите от ръцете ѝ,
като ѝ обяснили, че след като не иска да ги подпише, ще ѝ бъдат
връчени по друг начин. На следващия ден 27.02.2018 г. по пощата получила
заповедите, с които било прекратено трудовото ѝ правоотношение, поради
налагане на дисциплинарно наказание уволнение. Ищцата счита извършеното
уволнение за незаконосъобразно. Твърди, че не е извършила посоченото
дисциплинарно нарушение. Нарушена била и процедурата по налагане на
дисциплинарното наказание, тъй като не са ѝ искани обяснения, не ѝ
е било връчено предварителното разрешение на ДИТ, нито мнение от ТЕЛК. Двете
заповеди били подписани от И.Д., но подписът му не изглеждал така, поради което
най-вероятно били подписани от някое друго лице. Дори и да били подписани от И.Д.,
той нямал право да представлява самостоятелно дружеството работодател. Заповедите
не били мотивирани надлежно - не било посочено в какво се изразява системното
нарушение на трудовата дисциплина и неефективното изпълнение на трудовата
дейност, нито кога са били извършени тези системни нарушения. Ищцата не била
запозната с документите и с писмените обяснения на другите работници по случая.
Дори и да имало дисциплинарно нарушение, то за същото не можело да се наложи
дисциплинарно наказание уволнение. Посоченото нарушение не попадало в хипотезите
на чл. 190 от КТ. В разрез с чл. 189 от КТ тежестта на наказанието не била
съобразена с тежестта на нарушението. Следвало работодателят да има предвид
обедната почивка за хранене, през която не се престира труд, както и другите
почивки, през които също не трябва да се работи. Следвало да се съобрази и
липсата на други дисциплинарни нарушения и наказания.
Направено е
искане съдът да постанови решение, с което да признае уволнението на ищцата за
незаконосъобразно и да го отмени. Ответникът да бъде осъден да заплати на
ищцата сумата от 1000 лв. /частичен иск/ – обезщетение
по чл. 344, ал. 1, т. 3 във
вр. чл. 225, ал. 1 от КТ за периода от 27.02.2018 г. до 27.04.2018 г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска
– 19.03.2018 г. до окончателното изплащане. Претендират се разноски.
В писмения
си отговор ответникът, чрез пълномощник адв. Р. И., оспорва предявения
иск по чл. 344, ал. 1, т.
1 от КТ, като неоснователен и недоказан. Твърди се, че издадената заповед е
законосъобразна. Същата била подписана от И.Д. И. - изпълнителен директор на
ответното дружество, което се представлявало от двамата изпълнителни директори
- И.Д. И. и С.Л., като последният
упълномощил И.Д. И. да го представлява във връзка с трудовите правоотношения на
работниците. Твърди се, че била спазена процедурата по чл. 333 във вр. с чл.
330 ал. 2 т. 6 от КТ, тъй като работодателят знаел, че работникът страда от
заболяване по Наредба № 5. От работника били искани обяснения, както и събрани
всички доказателства по конкретния случай.
Нарушенията, посочени в заповедта за уволнение, заедно с
предишните дисциплинарни нарушения на работника и наложеното дисциплинарно
наказание „предупреждение за уволнение",
представлявали достатъчно тежки дисциплинарни нарушения, водещи до дисциплинарно
уволнение. Само едно от тях - отказът да се работи и да се изпълняват законите
разпореждания на работодателя само
по себе си представлявало такова тежко нарушение, водещо до дисциплинарно уволнение. Била спазена
процедурата и по връчване на заповедта за налагане на дисциплинарното
наказание.
Искането е съдът да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове.
Претендират се разноски. Направено е възражение за прекомерност на заплатеното
от ищцата адвокатско възнаграждение.
След указания на съда, в допълнително становище ищцата е
оспорила истинността на Заповед № 2/26.02.2018 г. и
Заповед № 108/26.02.2018 г., че не са подписани от И.Д.. Оспорва и изложеното в отговора, като твърди, че
никога не са ѝ налагани предишни дисциплинарни наказания, включително „предупреждение за
уволнение". Твърди, че никога не са ѝ искани обяснения за извършени
от нея дисциплинарни нарушения.
В съдебно заседание
на 07.06.2018 г. е направено изменение на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, като същият е увеличен от 1000 лв. на 1 467,35 лв., ведно със законната лихва от деня на
предявяване на исковата молба – 19.03.2018 г. до окончателното изплащане на
сумата.
След съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства съдът приема за установено следното:
Не се спори, а това
се установява и от представените по делото писмени доказателства - трудов
договор № 207 от 10.06.2016 г., че между страните по делото е съществувало
трудово правоотношение, по силата на което ищцата е заемала длъжността „контрольор качество" в ответното дружество, с уговорено трудово
възнаграждение в размер на 481,18 лв., допълнително месечно възнаграждение в
размер на 6% - 28,87 лв. за придобит трудов стаж и професионален опит, както и
64 лв. за добре свършена работа.
От представената длъжностна характеристика за длъжността „контрольор качество" се установява, че задължение на ищцата е да контролира
спазването на технологията на производството, да анализира качеството на
готовата продукция, да изпълнява други конкретно възложени задачи, свързани с
производствената дейност и др.
Със заповед № 2/26.02.2018 г. на Изпълнителния директор на ответното дружество – И. И.,
на основание чл. 188, т. 3 от КТ на ищцата
е
наложено дисциплинарно наказание уволнение. В заповедта е посочено, че ищцата е извършила следното нарушение - на 22.01.2018 г. от 11,45 ч. до
края на работния ден в 15,00 ч. демонстративно и тенденциозно отказва да
изпълнява служебните си задължения, като отказва да окачествява изделия тип
„Топ матраци",
работа която отговаря на длъжностната ѝ характеристика, подписана заедно
с трудовия договор. Горното не било еднократен случай, а системно поведение. Прекият ръководител на
ищцата получавал устни и писмени сигнали от нея и други служители във фирмата,
по които вземал адекватни и своевременни мерки. При всяко оплакване,
работодателят ѝ предлагал друго работно място, което да е подходящо за
здравословно ѝ състояние, но навсякъде ищцата стигала до конфликт с колегите си, които
работели на най-близката позиция до нея. Тези конфликти водели до системно
нарушение на трудовата дисциплина и неефективно изпълнение на трудовата
дейност. Това поведение било изключително
недопустимо и неприемливо и пряко пречело на изпълнението на производствените
задачи на фирмата. Нарушението на
трудовата дисциплина е
квалифицирано по чл. 187, ал.
1, т. 1, т. 3 и т. 7 от КТ.
Със заповед № 108/26.02.2018 г. на Изпълнителния директор на ответното дружество – И. И.,
трудово
правоотношение на ищцата е прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ.
От
представената по делото справка от ТР се установява, че И.Д. И. представлява ответното дружество заедно със С.Б.Л.. По делото е представено пълномощно, с нотариална заверка на подписите на 02.10.2017 г. на Нотариус Ц.Л., с район
на действие РС – Ловеч, вписан с № 138 на НК, видно от което представляващия ответното дружество С.Б.Л. е упълномощил Изпълнителния директор И.Д. И. да го
представлява по отношение на всички въпроси, свързани със служители на
дружеството, включително и без ограничения и във връзка с прекратяване на
трудовото правоотношение.
Във връзка
с направеното оспорване на истинността на заповеди № 2 и № 108, двете от
26.02.2018 г., че не са подписани от посоченото в тях лице -
И.Д. И., е открито
производство по чл. 193 от ГПК и е назначена
съдебно-графична експертиза. От заключението на експертизата, изготвено от вещо
лице, специалист по експертизи на писмени доказателства, което не бе оспорено от страните,
и което съдът
кредитира като правилно и обосновано, се установява, че подписите за Изпълнителен директор в двете заповеди
са положени
от И.Д. И.. Поради това съдът приема, че заповедите
са издадени от упълномощено за това лице.
Във връзка с описанато нарушение от свидетелските показания се
установява, че в ответното дружество на длъжност „контрольор качество" работят шест служители, които преглеждат готовата ушита
продукция – топ матраци и др. и я слагат в кашони или в палети. Ако при
прегледа се установи, че има прекъснат или липсващ тегел, той се прави от
шивачките или на място от самите окачествители на специална машина. Ако
дефектът е по-сложен, продуктът се връща на шивачките, които извършват ремонта.
На 22.01.2018 г. при окачествяване на готова продукция е установено, че има
доста артикули с липсващи тегели. Св. М.К. на длъжност “организатор
производство”, пряк ръководител на ищцата, казала на последната да направи
липсващите тегели. Ищцата отказала, след което се върнала на работното си място
и започнала да оглежда друга готова продукция. Според показанията на св. К. и
св. М. - на
длъжност „контрольор качество", ищцата само имитирала работа, тъй като ако за
преглед на едно изделие били необходими около 3 минути, тя го правела за час. В личното трудово досие на ищцата са приложени
и писмени обяснения от работници за различни действия и бездействия на ищцата.
По делото е приложено писмено искане изх. № 195/15.02.2018
г. от работодателя до ищцата за даване на писмени обяснения в срок до
19.02.2018 г., във връзка с това, че на 22.01.2018 г. от 11,45 ч. до края на работния
ден отказва в нарушение на преките си служебни задължения да окачествява топ
матраци – нарушение на чл. 187, ал.
1, т. 1, т. 3 и т. 7 от КТ. В
искането е посочено, че е връчено на 15.02.2018
г. при отказ от ищцата да
го приеме. Като свидетели подпис са положили св. М.К., св. В.К. и Л.Г.. От показанията на св. М.К.
и св. В.К. – на длъжност “Организатор производство” в тапицерски цех на
ответното дружество, става ясно, че двамата са присъствали, когато изпълнителният
директор е връчил искането на ищцата, която отказала да го подпише и да дава
обяснения. Според показанията на св. К. ищцата взела искането, зачела го, след
което го оставила, заявила, че няма да дава обяснения и излязла от офиса. В
искането не са посочени дадените от други работници на длъжност „контрольор качество" обяснения, които са цитирани
в заповедта за налагане дисциплинарното наказание уволнение.
В изисканото лично трудово досие на
ищцата се съдържа
заповед № 2/26.02.2018 г. за налагане на дисциплинарно наказание уволнение, в която е
посочено, че е връчена на 26.02.2018 г. при отказ на
ищцата да я получи. Последното е удостоверено с подписа на един свидетел. В заповед №
108/26.02.2018 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на
ищцата на основание чл. 330, ал.2, т. 6 от КТ, е посочено, че е връчена на 26.02.2018 г. при отказ на ищцата да я получи и подпише.
Последното е удостоверено с подписи на двама свидетели. От приложените в личното трудово досие на ищцата разписки
се установява, че двете заповеди са й връчени лично на 27.02.2018 г., чрез куриерска
служба, което не се оспорва от ищцата.
В изисканото лично трудово досие
на ищцата се съдържа заповед № 1/22.05.2017 г. на Изпълнителния
директор на ответното дружество, с която за нарушение на трудовата дисциплина по чл.
187, ал. 1, т. 1 и т. 8 от КТ на ищцата е наложено дисциплинарно наказание предупреждение за уволнение. Посочено
е, че ищцата е била в болнични от 16.05.2017 г. до 02.08.2018 г. вкл. Обелязано
е, че заповедта е връчена на 03.08.2017 г. при отказ
на ищцата да се запознае с нея и да я получи срещу подпис, поради което ѝ
е изчетена на глас. Последното е удостоверено с подписите на двама свидетели - М.К. и И. И.. От показанията на св. М.К. се
установява, че е присъствала, когато е връчена посочената заповед на ищцата.
Свидетелката не може да си спомни кога точно е станало това, но счита, че е
било през м. юли или м. август 2017 г. Свидетелката е категорична, че ищцата е
отказала да получи заповедта, поради което ѝ е била изчетена на глас. Поради
изложеното съдът приема, че заповедтта е редовно връчена, по делото няма данни и
твърдения същата да е обжалвана, поради което е влязла в сила.
В изисканото лично трудово досие
на ищцата се съдържат две експертни решения на ТЕЛК. Първото - ЕР на ТЕЛК № ***
на МБАЛ „Д-р Тота Венкова” АД, гр. Габрово, с което на ищцата е определена за
срок до 01.09.2017 г. 80 % трайно намалена работоспособност, поради ***.
Второто - ЕР на ТЕЛК № ***на МБАЛ „Д-р Тота Венкова” АД, гр. Габрово, с което
на ищцата е определена за срок до 01.09.2020 г. 74 % трайно намалена
работоспособност, поради *** *** ***, посочено в чл. 1, ал. 1, т. 3 от Наредба
№ 5 от 20.02.1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях,
имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 КТ. ЕР на ТЕЛК № ***е изпратено на
работодателя с писмо изх. № МД-21-3039/20.09.2017 г. на РЗИ гр. Габрово. Във
връзка с посоченото ЕР на ТЕЛК в лично трудово досие на ищцата се съдържа становище
от 15.11.2017 г. на Служба по трудова медицина /СТМ/ „Икономикс-М” ЕООД, гр.
Габрово, относно трудоустрояването на ищцата, в което е посочено, че
противопоказани условия на труд са химически вредности и съгласно длъжностната
характеристика, условията на труд и извършената оценка на риска ищцата може да
изпълнява длъжността контрольор качество.
С писмо изх. № 196/16.02.2018 г., получено на същата дата
в Дирекция „Инспекция по труда” гр. Габрово, на основание чл. 331, ал. 1, т. 2
и т. 3 във вр. чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, ответникът е поискал предварително
разрешение за дисциплинарното уволнение на ищцата. В писмото е
посочено, че по отношение на ищцата „има становище на СТМ, издадено въз основа
на експертно решение от комисия по ТЕЛК, където
единствените противопоказания за труд за заболяванията на лицето са химически вредности, каквито в случая не са налични". В
писмото са описани като приложени ЕР на ТЕЛК и становище на Служба по трудова медицина
/СТМ/.
С Писмо изх. № 18012802/22.02.2018 г. от Дирекция „Инспекция по труда" - Габрово
е дадено предварително разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение
на ищцата.
От представената в
съдебно заседание в оригинал трудовата книжка на ищцата Й.Д.М. е констатирано, че последното вписване е от дата
01.03.2017 г., с работодател “***” ЕАД, на длъжност “ОТК”. От писмо
изх. № 9646-1/25.05.2018 на НАП –Габрово, се установява, че последният
регистриран трудов договор на ищцата Й.Д.М. е този с ответното дружество, сключен на 10.06.2016 г.,
прекратен на 27.02.2018 г. От писмо изх. № 10-04-02-245/25.05.2018 г. на
Агенция по заетостта,
Дирекция “Бюро по труда” Габрово, се установява, че ищцата Й.Д.М. има активна регистрация в Дирекция “Бюро по труда” Габрово, като безработно и търсещо
работа лице, направена на 28.02.2018 г., която е активна към датата на
справката - 25.05.2018 г.
Във връзка
с размера на претендираното обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, във вр. с чл. 225 от КТ за периода от 27.02.2018 г. до 27.04.2018
г. беше назначена съдебно-счетоводна експертиза и допълнителна такава. От заключението на
първоначалната експертиза, се установява, че обезщетението по чл. 344, ал. 1,
т. 3 от КТ, във вр. с чл. 225 от КТ за
периода от 27.02.2018 г. до 27.04.2018 г. е в размер на 1263,57 лв. Вещото лице е
посочило, че като база при изчисляване на
обезщетението по чл. 225 от КТ е използвано брутното
трудово възнаграждение, получено от ищцата за месец януари 2018 г. в размер на
617, 21 лв., т. е. за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало
основанието за съответното обезщетение. Съгласно допълнителното заключение на вещото лице ако за база при изчисляване на обезщетението по чл. 225 от КТ се използва брутното трудово възнаграждение, получено от ищцата през месец септември 2017 г. в размер на 716,70 лв., т. е. за
пълен отработен месец, най-близък до датата на освобождаването, тогава обезщетението по чл.
344, ал. 1, т. 3 от КТ, във вр. с чл.
225 от КТ за периода от 27.02.2018 г. до 27.04.2018 г. е в размер на 1467,35 лв. В
заключението си вещото лице е посочило, че брутното трудово възнаграждение месец септември 2017 г. е формирано, както следва:
от заплата 579 лв., 34,74 лв. - допълнително възнаграждение за трудов стаж и
професионалан опит 6%, както и доплащане от 102,96 лв. за добре свършена работа.
Последното според заявеното от вещото лице в съдебно заседание се включва в брутното трудово
възнаграждение на основание чл. 18, ал. 1 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, тъй като е уговорено и е елемент от трудовия договор. В този смисъл е неоснователно
направеното едва с писмената защита възражение от процесуалния представител на
ответника, че това доплащане
следва да се изключи при определяне на размера на брутното трудово възнаграждение, като база за изчисляване
на размера на обезщетението по чл. 225 от КТ.
При така
установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:
Въз основа
на изложеното, съдът счита процесното
уволнение за незаконосъобразно поради неспазване на императивните изисквания на
чл. 193, ал.1, чл. 195, ал. 1 и чл. 333, ал. 2 от КТ във вр. с чл. 333, ал. 1, т. 2 и т. 3 от КТ
Съображенията
за това са следните:
По делото
не се спори, че към момента на връчване на заповедта за уволнение ищцата е работила по трудово
правоотношение с
ответното дружество, като е заемала длъжността "контрольор качество". С процесните заповеди №
2/26.02.2018 г. и № 108/26.02.2018 г. на ищцата е наложено дисциплинарно наказание
уволнение и е прекратено трудовото ѝ правоотношение на основание чл. 330, ал.2, т. 6 от КТ. С оглед представеното пълномощно съдът приема, че заповедите изхождат от компетентното и упълномощено за това лице, поради което счита направеното
в нази насока възражение от ищцата за неоснователно.
С искане изх. № 195/15.02.2018 г. работодателят е изискал писмени
обяснения по чл. 193, ал.1 от КТ от ищцата, като тя е отказала да получи искането и
да даде обяснения, което е удостоверено с подписите на трима свидетели. Горното
се установява и от показанията на двама от тях - св. М.К. и св. В.К.. Съдът счита за неоснователно възражението
на ищцата, че показанията на тези свидетели не следва да се кредитират с
доверие, с мотив, че в същите имало противоречия, както и че тези свидетели били
в лоши отношения с ищцата. Противоречията или по-скоро неточностите в
показанията на тези двама свидетели не са от такова естество, че да мотивират
съда да не даде вяра на показанията им. На следващо място свидетелите са
предупредени за отговорността, която носят по чл. 290 от НК, обещали са да
говорят истината, като по делото липсват други доказателства, извън твърденията
на ищцата, които да опровергават показанията им.
В случая обаче,
видно и от съдържанието на искането, от ищцата е поискано обяснение само за
първото, визирано в заповедта за уволнение нарушение, а именно, че на 22.01.2018 г. от 11,45 ч. до края на работния
ден отказва в нарушение на преките си служебни задължения да окачествява топ
матраци. За посоченото в заповедта поведение на ищцата, че стигала до конфликт с
колегите си, които работели на най-близката позиция до нея, като тези конфликти
водели до системно нарушение на трудовата дисциплина и неефективно изпълнение
на трудовата дейност, от ищцата не
е поискано обяснение, поради което съдът приема, че по отношение на това поведение на ищцата,
квалифицирано като „системно нарушение на трудовата дисциплина и неефективно изпълнение на
трудовата дейност” е
нарушен чл. 193, ал. 1 от КТ.
Съгласно трайната практиката на съдилищата за
законосъобразността на наказанието е от значение текстовото индивидуализиране
на нарушението, т. е. фактическото основание на
дисциплинарното наказание, чрез
посочване на извършените от работника/служителя действия/бездействия в разрез
със закона и/или с въведените от работодателя технологични изисквания при
осъществяване на трудовата функция, тъй като това е достатъчно за реализиране
на вложената в чл. 195, ал. 1 от КТ цел. В заповедта за налагане на дисциплинарно наказание
не е нужно да се съдържат всички обективни и субективни признаци на
изпълнителното деяние, достатъчно е нарушението на трудовата дисциплина да бъде
посочено по разбираем за работника или служителя начин, включително и чрез
позоваването на известни на работника обстоятелства и документи. В случая в
заповедта за уволнение описаното нарушението се изразява в това, че на
22.01.2018 г. от 11,45 ч. до края на работния ден отказва в
нарушение на преките си служебни задължения да окачествява топ матраци, т. е.
нарушение по чл. 187, ал. 1, т. 3 от КТ - неизпълнение на възложената
работа. От
доказателствата по делото обаче, се установи, че на посочената дата ищцата не е
отказала да окачествява топ матраци, т. е. да изпълнява задълженията си по трудов договор,
а е отказала да изпълни нареждания на прекия си ръководител - св. М.К.
и да отстрани дефекти в готова продукция, като направи липсващи тегели. Че
нарушението се изразява именно в това, се установява от показанията на св. М. -
на длъжност „контрольор качество", както и от показанията на св. М.К.,
която изрично заяви в съдебно заседание, че е направила докладна до
работодателя във връзка с това, че ищцата не е изпълнила нарежданията ѝ
да направи липсващите тегели. Макар описаното в заповедта нарушение да е
правилно квалифицирано по чл. 187, ал. 1, т. 3 от КТ, съдът счита, че от
доказателствата по делото не се установява ищцата да е извършила това
нарушение. Както беше посочено и по-горе ищцата е отказала да изпълни нареждания на
прекия си ръководител, с което е извършила нарушение на чл. 187, ал. 1, т. 7 от КТ,
каквото нарушение обаче, макар и да е посочено като цифрова квалификация,
изобщо не е описано в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Не е
описано и в какво се изразява посоченото нарушение на чл. 187, ал. 1, т. 1 от КТ – неуплътняване на работното време.
На следващо място, заповедта не е мотивирана
съобразно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от КТ по отношение на посоченото в заповедта поведение
на ищцата, че стигала до конфликт с колегите си, които работели на най-близката позиция до
нея, като тези конфликти водели до системно нарушение на трудовата дисциплина и
неефективно изпълнение на трудовата дейност, както и че това поведение било
изключително недопустимо и неприемливо и пряко пречело на изпълнението на
производствените задачи на фирмата. От
изложеното в
заповедта не става ясно в какво точно се изразява нарушението и кога същото е било осъществено. В тази връзка по делото няма събрани
доказателства, че ищцата
е била запозната с дадените от
други работници на длъжност „контрольор качество" писмени обяснения за нейното поведение, цитирани в
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание уволнение.
Поради изложеното съдът приема, че ищцата не е извършила
вмененото ѝ нарушение на чл. 187, ал. 1, т. 3 от КТ. По отношение на
нарушенията на чл. 187, ал. 1, т. 1 и т. 7 от КТ, заповедта не отговаря на
изискванията на чл. 195 ал.1 от КТ, тъй
като такива нарушения не са текстово индивидуализирани в заповедта. По
отношение на описаното системно нарушение на трудовата дисциплина и неефективно изпълнение на
трудовата дейност е налице неяснота в какво точно се изразява нарушението и кога е осъществено, която неяснота препятства,
както съдебния
контрол за законност на наказанието, така и правото на защита на наказаното лице.
Съдът намира, че уволнението на ищцата е
незаконно и на друго
основание,
изрично посочено в исковата молба, изразяващо се в това, че преди
уволнението не е изискано мнение от ТЕЛК по реда на чл. 333, ал. 2 от КТ. Съгласно посочената разпоредба в случаите по чл. 333, ал. 1, т. 2 и 3 КТ преди уволнението се взема и мнението на ТЕЛК. В случая уволнението на ищцата
е извършено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, като от представеното ЕР на ТЕЛК № ***на МБАЛ „Д-р Тота
Венкова” АД, гр. Габрово безспорно се установява, че ищцата е трудоустроена и страда от ***, посочено в чл. 1, ал. 1,
т. 3 от Наредба № 5 от 20.02.1987 г. за болестите, при които работниците,
боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ. В този случай работодателят може да уволни само с предварително разрешение на инспекцията
по труда, а съгласно
чл. 333, ал. 2 КТ в случаите по чл.
333, ал. 1, т. 2 и
т. 3 КТ
преди уволнението се взема и мнение на ТЕЛК.
Във връзка с липсата на предварително писмено
"мнение" от ТЕЛК по реда на чл. 333, ал. 2 от КТ, е налице многобройна,
дългогодишна и непротиворечива задължителна съдебна практика на ВКС по реда на чл. 290 от ГПК /решение № 424/26.05.2010 г. по гр. дело № 1644/2009 г. на ВКС, III г.о., Решение № 83/11.04.2011 г. по гр. д. № 1784/2009 г., Решение № 219/28.04.2011 г. по гр. д. № 1821/2009 г., Решение №
443/24.03.2016 г. по гр. д. № 2569/2015 г., Решение №
61/05.03.2013 г. по гр. д. № 456/2012 г., Решение № 659/08.10.2010 г. по
гр. д. № 1834/2009 г. и Определение №
87/02.02.2018 г. по гр. д. № 2084/2017 г. по описа на IV ГО на ВКС/, в която се приема, че разпоредбата на чл. 333, ал. 2 КТ, съгласно която в случаите по чл. 333, ал. 1, т. 2 и 3 КТ преди уволнението се взема и мнението на ТЕЛК, е
императивна и нарушаването й опорочава процедурата по закрилата при уволнение. Прието е, че преди да поиска разрешение за уволнението от
инспекцията по труда работодателят е длъжен да поиска мнението на ТЕЛК относно
здравословното състояние на предвидения за уволнение работник или служител,
който е трудоустроен или страда от заболяване по Наредба № 5/87 г., и да
приложи решението на ТЕЛК към искането до инспекцията по труда. Както липсата
на разрешение от инспекцията по труда, когато са налице предпоставките на чл. 333, ал. 1 КТ, така и липсата на мнение на
ТЕЛК в случаите на трудоустрояване и заболяване по Наредба № 5, води до
нарушаване на предварителната закрила по чл. 333, ал. 1 КТ и съгласно чл. 344, ал. 3 КТ е основание за отмяна на
уволнението без да се разглежда спорът по същество.
С решение №
61/05.03.2013 г. по гр. дело № 456/2012 г. на ВКС, IV г.о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК, е прието, че мнението на ТЕЛК по чл. 333, ал. 2 от КТ е задължителен елемент от
процедурата по преодоляване от страна на работодателя на предварителната
закрила при уволнение по чл. 333, ал. 1, т. 2 и т. 3 от КТ. Тази процедура е нормативно
уредена в Наредба № 5/1987 г. Съгласно чл. 4 от същата, въз основа на събраната
и представена от работодателя медицинска документация, ТЕЛК оформя мнението си
в експертно решение (ЕР), в което се посочват болестта, от която страда
работникът или служителят, преценка на трудоспособността му, показните и
противопоказните условия на труд и целесъобразността на уволнението от гледна
точка на адаптацията на организма при евентуална промяна в условията на труд;
това ЕР се изпраща служебно на работодателя и на работника или служителя.
Съгласно чл. 5 и чл. 6 от Наредба № 5/1987 г., работодателят прилага ЕР на
ТЕЛК, с което е дадено мнението, към писменото си искане до съответната окръжна
инспекция по труда, а последната, въз основа на него и останалата медицинска
документация, отказва или дава разрешението за уволнение по чл. 333, ал. 1 от КТ. Липсата на мнение на ТЕЛК по
чл. 333, ал. 2 от КТ – когато такова не е искано от работодателя и/или не е
дадено от ТЕЛК, означава, че предварителната закрила при уволнение по чл. 333,
ал. 1, т. 2 или т. 3 от КТ не е преодоляна, дори инспекцията по труда да е дала
разрешение за уволнението (в този смисъл е и практиката на ВКС, формирана по
реда на чл. 290 от ГПК – решение № 83/11.04.2011 г. по гр. дело № 1784/2009 г.
на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение №
424/26.05.2010 г. по гр. дело № 1644/2009 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС).
В
конкретния случай съдът намира, че защитата по чл. 333, ал. 1, т. 2 и т. 3 от КТ не е преодоляна от работодателя. Независимо от наличието
на предварително разрешение на Дирекция „Инспекция по труда" - Габрово
за прекратяване на трудовия договор на ищцата, липсва поискано мнение и от ТЕЛК
по реда на чл. 333, ал. 2 от КТ. С оглед цитираната по-горе
практика, ЕР
на ТЕЛК № 2168/21.07.2017 г., приложено към искането до Дирекция „Инспекция по труда" за предварително
разрешение за дисциплинарното уволнение на ищцата, не може да се
приеме за мнение от ТЕЛК във връзка с процесното уволнение. ЕР на
ТЕЛК № ***е издадено на 21.07.2017 г. за преосвидетелстването на ищцата, а не
във връзка с процесното уволнение, извършено на 26.02.2018 г., поради това няма
и съдържанието на взето непосредствено преди уволнението мнение на ТЕЛК по чл.
4, ал. 2 от Наредба № 5/20.02.1987 г. за същото уволнение, неговата
целесъобразност, отражение върху здравословното състояние на ищеца и евентуалните
последици за него при уволнение от работа. Прилагането към молбата до Дирекция „Инспекция по труда" за предварително
разрешение за процесното уволнение на ЕР на ТЕЛК № 2168/21.07.2017 г., е без
правно значение, защото това ЕР на ТЕЛК не е поискано и получено от ответника
мнение за същото уволнение по чл. 333, ал. 2 КТ и чл. 4 от Наредба № 5 от
20.02.1987 г., а за преосвидетелстване на ищцата във връзка с трудоустрояването
ѝ на подходяща работа за период, предхождащ процесното уволнение, няма
съдържанието на мнение на ТЕЛК по чл. 4, ал. 2 от Наредба № 5 от 20.02.1987 г.
за процесното уволнение, поради което очевидно не може да го замести. За мнение
на ТЕЛК не може да се приеме и приложеното становище от 15.11.2017 г. на Служба
по трудова медицина /СТМ/ „Икономикс-М” ЕООД, гр. Габрово, което е свързано с
трудоустрояването на ищцата и дали същата може да изпълнява длъжността
контрольор качество, а освен това не е издадено от ТЕЛК.
По тези съображения,
уволнението на ищцата се явява незаконосъобразно, поради което предявеният иск
с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е основателен и следва да бъде
уважен. Предвид основателността на този иск съдът
намира за основателен и доказан обективно съединеният иск с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ. Налице е признаване
на извършеното от ответника уволнение за незаконно, като наред с това от
представените доказателства се установи, че за периода от от 27.02.2018 г. до 27.04.2018 г. ищцата не е сключвала
трудов договор и е регистрирана като безработно лице. При тези данни по
делото съдът намира за установено, че след прекратяване на трудовото
правоотношение с ответното дружество ищцата е останала незаета по друго трудово
правоотношение, поради което ѝ се дължи обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за посочения
период. В случая спорният момент е дали при изчисляването на размера на това
обезщетение следва като база да се вземе брутното трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е
възникнало основанието за обезщетението или брутното трудово възнаграждение за пълен отработен месец, най-близък до датата на
освобождаването.
По този
въпрос е налице задължителна съдебна практика на ВКС по реда на чл. 290 от ГПК - Решение № 665/11.01.2011 г. по гр. д. № 1688/2009 г. ІІІ
г.о ВКС, както и Решение 1938/24.01.2001 г. по гр.д. № 652/ 2000 г. ІІІ ГО на
ВКС и Определение 1356/ 16.12.2011 г. по гр.д. № 466/2011 г. на ІІІ ГО на ВКС,
съгласно която обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ, следва да се определи въз
основа на брутното трудово възнаграждение, получено за последния пълен
отработен месец преди уволнението. Следователно така предявения иск с правно
основание чл. 344,
ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ е изцяло основателен и доказан и следва да
бъде уважен в размер на 1467,35 лв., след направено
изменение, за периода от 27.02.2018 г. до 27.04.2018
г., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска - 19.03.2018 г. до окончателното изплащане, тъй като този размер е изчислен от вещото лице на база брутното
трудово възнаграждение в размер на 716,70 лв.,
получено от ищцата за последния пълен отработен месец преди уволнението - месец
септември 2017 г.
По
разноските:
С оглед изхода на делото,
направеното от ищцовата страна искане и представения списък на разноските, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 800 лв. – направени
разноски по делото за възнаграждение за един адвокат, на основание чл. 78 ал. 1 ГПК. Сумата, видно от представения договор за правна защита и съдействие е
реално заплатена, като предвид двата обективно
съединени иска, е
съобразена с чл. 7, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т.
2 във връзка с чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, поради което възражението за прекомерност на заплатеното адвокатското
възнаграждение е неоснователно.
При този изход на делото и на основание чл.78 ал.6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметката на ДРС сумата от 260 лв. - разноски по делото, представляващи изплатени от
бюджетните суми възнаграждения за вещи лица, както и сумата от 88,69 лв.,
представляваща държавна такса върху уважените искове.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА за
незаконно извършеното със заповед № 2/26.02.2018 г. и заповед
№ 108/26.02.2018 г. на Изпълнителния директор на „***”
ЕАД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. Дряново, ул. ***, уволнение на Й.Д.М., с ЕГН **********,***, като
отменя заповед № 2/26.02.2018 г. за налагане на дисциплинарно наказание уволнение и заповед № 108/26.02.2018 г. за прекратяване трудовото
правоотношение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, като незаконосъобразни, на основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ.
ОСЪЖДА „***” ЕАД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. Дряново, ул. ***, представлявано от С.Б.Л. и И.Д. И., да
заплати на Й.Д.М., с ЕГН **********,***, сумата от 1467,35
лв. (хиляда
четиристотин шестдесет и седем лева и тридесет и пет стотинки), представляваща
обезщетение по чл. 344 ал. 1 т. 3 вр. чл. 225, ал. 1
от КТ за периода от 27.02.2018 г. до 27.04.2018 г.,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска -
19.03.2018 г. до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА „***” ЕАД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. Дряново, ул. ***, представлявано от С.Б.Л. и И.Д. И. да заплати на Й.Д.М., с ЕГН **********,***, сумата от 800.00лв. (осемстотин лева), направени
разноски по делото за възнаграждение за един адвокат, на основание чл. 78 ал. 1 КТ.
ОСЪЖДА ***” ЕАД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. Дряново, ул. ***, представлявано от С.Б.Л. и И.Д. И., да заплати по сметка на Дряновски районен съд сумата от
260,00 лв. (двеста и шестдесет лева) - разноски по делото,
представляващи изплатени от бюджетните суми
възнаграждения за вещи лица, както и сумата от
88,69 лв. (осемдесет и осем лева и шестдесет и девет стотинки), представляваща държавна такса върху уважените искове, на
основание чл.78 ал.6 от ГПК.
Решението може да се
обжалва пред ГОС в двуседмичен срок от датата на обявяването му на страните на 05.07.2018 г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: