№ 1169
гр. София, 12.12.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Николай Джурковски
Членове:Александър Желязков
Емилия Колева
като разгледа докладваното от Александър Желязков Въззивно частно
наказателно дело № 20221000601310 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.249, ал. 3, вр. с чл. 345 от НПК. Инициирано
е по жалба на адвокат И. Т., защитник на подсъдимия по НОХД № 3042/2022 г. по
описа на СГС С. С. Б., срещу Определение на на СГС, НО, 12 състав по посоченото
дело, постановено на 18.11.2022 г., с което в разпоредително заседание, проведено на
същата дата се оставя без уважение искането на защитниците за прекратяване на
съдебното производство и връщане делото на прокурора за отстраняване на
съществени процесуални нарушения.
В жалбата са наведени доводи за непълнота и неправилност на обжалваното
определение. Поддържа се, че в обвинителния акт са налице съществени фактически
разминавания, поради които се накърнява правото на защита на подсъдимия.
Подчертава се, че не е определен точният времеви период на инкриминирана
престъпна дейност на организираната престъпна група, в която се обвинява, че е
членувал подс.Б.. На второ място се изтъква като неотстранимо процесуално
нарушение, че подс.Б. е едновременно обвинен в извършване на престъпления в
съучастие по смисъла на чл. 20 от НК, но и за същите престъпления да са били
осъществени в престъпна група по чл. 321 от НК. При внимателен прочит се
установявало, че се вменява на Б., че е членувал в ОПГ сам със себе си.
На отделно основание, излагат се твърдения, че в хода на ДП не са събрани
достатъчно доказателства, съответно и са налице отделни обвинения, за които няма
събрани доказателства, поради което делото следва да се върне за допълнителното им
събиране в досъдебна фаза.
Формулирано е искане да се отмени определението на Софийски градски съд и
делото да бъде върнато на прокурора.
Против частната жалба не е постъпил отговор.
1
Въззивният съд, след като се запозна с материалите по делото, намира
следното:
Частната жалба е процесуално допустима, подадена от легитимирана страна
страна в процеса и в законоустановения процесуален срок, считано от обявяване на
атакувания съдебен акт. Разгледана по същество, се явява неоснователна.
За да постанови атакуваното определение, съдебният състав по НОХД №
3042/2022 г. на СГС е изложил мотиви в две насоки. На първо място, съдът е приел, че
очертаването на период на извършвана престъпна дейност от неустановена дата през
2017 г. до конкретна дата 11.06.2019 г. /когато извършителят е установен/ не
съставлява съществено процесуално нарушение, тъй като очевидно прокурорът, въз
основа на доказателствата по делото не е установил точна начална дата на съвместната
престъпна деятелност, което от една страна, не би могло да се отстрани с връщане на
делото, а от друга страна, в случай на установяването на такива обстоятелства в хода
на съдебното следствие, съществува възможността за изменение на обвинението в тази
му част.
Софийски апелативен съд изцяло се солидаризира с това становище на първия
съд. В принципен план недоказаността на обвинението, респ. твърдяната
необоснованост на обвинителния акт с конкретни доказателства не съставлява
съществено процесуално нарушение, като следва да намери обсъждане и съдебно
произнасяне с присъдата. Представителят на държавното обвинение, като страна в
процеса, понася процесуалния риск от внасяне и поддържане на такова обвинение,
изградено върху наличните доказателства, събрани в хода на досъдебното
производство. Съдебната фаза се явява главната и същинска фаза на наказателното
производство, в която при спазване на процесуалните принципи на състезателност и
непосредственост страните и служебно- съдът, осъществяват пълноценно дейността по
събиране на доказателства. Съответно, съдът извършва анализ на всички събрани
доказателства и се произнася с крайния съдебен акт по обосноваността и доказаността
на обвинението. Ето защо, не е налице основание за прекратяване на съдебното
производство и връщане делото на прокурора за събиране на доказателства, напротив –
следва да се даде ход на съдебно следствие, в хода на което, при съблюдаване на
процесуалните права на страните, да се изясни в максимална степен фактическата
обстановка, в правните и фактически рамки, очертани в обвинителния акт.
Изложените по-горе съображения в пълна степен са относими и към
възражението на защитника на подс.Б., свързани с недоказаност на обвинителната
теза, изложено и развито на стр.2, абзац 4 и следващ от частната жалба.
Относно оплакването за накърняване правото на защита на подсъдимия Б. чрез
определяне на правна квалификация на вменената организирана престъпна деятелност
едновременно като осъществена в организирана група по чл. 321 от НК и като
съучастие по квалифицирания състав на чл. 234, ал.3, т.2 и 3, във вр. с ал.2 от НК:
САС следва да сподели напълно мотивите на първостепенния съдебен състав,
свързани с прерогативите на прокурора по глава 19 от НПК да определи правната
квалификация на деянията, за които предава обвиняемото лице на съд. Този въпрос /за
коректната правна квалификация на деянието/ също се явява такъв по същество и е
предмет на произнасяне с присъдата. Съдът е овластен, въз основа на установената в
2
съдебната фаза фактическа обстановка, да отдаде правилна /възможно и различна/
правна квалификация на извършените деяния, ако намери подсъдимия за виновен въз
основа на доказателствата по делото и в кръга на фактите, очертани в обвинителния
акт. Следва да се подчертае и обстоятелството, че с внесения обвинителен акт е
описана и вменявана на всеки от подсъдимите, една усложнена и продължителна
престъпна дейност, която прокурорът е подвел под състава на престъпления със
самостоятелен характер – членуване /за подс.Б./ в организирана престъпна група и
престъпление по чл. 234, ал.3, вр. с ал.2 от НК. В зависимост от крайното си
произнасяне относно наличието на всички съставомерни елементи от обективна и
субективна страна, отделно за всяко от тези престъпления, напълно възможно е съдът
да възприеме една от двете правни конструкции, които защитата намира за
несъвместими.
Неоснователно е и възражението, че в обвинителния акт е допуснато
съществено процесуално нарушение, изразяващо се във вменяване на подсъдимия да е
осъществил престъплението в съучастие сам със себе си. Мотивите на
първоинстанционния съд в тази насока са изчерпателни и въззивната инстанция ги
споделя. Избраният от прокурора стил на описание включва посочване на пълния
персонален състав на организираната престъпна група при отразяване личния принос
на всеки от обвиняемите. Повторението на името на отделния деец не се възприема
като вменяване на невъзможно съучастие сам със себе си, като САС в настоящия
състав намира изложението в тази насока за недвусмислено.
Изложеното по-горе обосновава краен извод за неоснователност на частната
жалба на адвокат Т.. Това, съответно обуславя и потвърждаване на определението на
градския съд, постановено в разпоредително заседание, в обжалваната му част,
доколкото в останалата част същото е влязло в сила.
С оглед установената неоснователност на частната жалбата и поради
съвпадението относно крайния процесуалноправен резултат, определението на първия
съд следва да бъде потвърдено.
Водим от изложеното, Софийски апелативен съд, 7 състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение по протокол № 4352 от 18.11.2022 г. на
Софийски градски съд, НО, 12 състав, с което се оставя без уважение искането на
защитниците на подсъдимите за прекратяване на съдебното производство и връщане
делото на прокурора за отстраняване на допуснати отстраними съществени
процесуални нарушения.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4