№ 24
гр. Враца, 11.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росица Ив. Маркова
Членове:Надя Г. Пеловска-Дилкова
Калин Тр. Тодоров
при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова
като разгледа докладваното от Надя Г. Пеловска-Дилкова Въззивно
гражданско дело № 20211400500437 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена от Д. М. С., чрез
упълномощения му адвокат С.С., против решение №260359/10.06.2021г.на Районен
съд-Враца, постановено по гр.дело №3116/2020г., с което са отхвърлени предявените
от жалбоподателя против "ТИДИЕМ ПЛАСТ"ООД-гр.Враца обективно съединени
искове за неплатено трудово възнаграждение за м.септември и м.октомври 2020г., за
лихва за забава върху неплатените трудови възнаграждения, за обезщетение за
неползван платен годишен отпуск за 2018-2020г. и за възнаграждение за полаган
извънреден труд за периода 2017г.-2020г.
В жалбата се твърди, че решението на PC-Враца е неправилно,
незаконосъобразно, непълно и постановено в противоречие е процесуалните правила.
Поддържа се, че районният съд не се е произнесъл по доказателствените искания на
жалбоподателя за назначаването на графологична експертиза, като по този начин го е
лишил от възможност да докаже направеното от него оспорване на молбите за
разрешаване на платен годишен отпуск за 2018-2020г. и фиша за получено трудово
възнаграждение за м.октомври 2020г. При тези твърдения жалбоподателят иска
графологичната експертиза да бъде назначена от въззивния съд. В жалбата се посочва
също, че районният съд не е дал възможност за разпит на свидетели, с които да се
докаже претенцията за заплащане на полаган извънреден труд, но искане за
1
изслушването на свидетели пред въззивната инстанция не се прави. Иска се отмяна на
обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК от въззиваемата страна "ТИДИЕМ
ПЛАСТ"ООД-гр.Враца е постъпил писмен отговор, в който се поддържа, че
обжалваното решение е правилно, законосъобразно и обосновано. В отговора се
посочва, че районният съд е отчел правилно и точно събраните по делото
доказателства, а изслушването на графологична експертиза не е било необходимо,
предвид установеното от вещото лице по счетоводната експертиза, че сумите за
м.октомври 2020г.са били изплатени изцяло на жалбоподателя. Иска се обжалваното
решение да бъде потвърдено, като на въззиваемия се присъдят направените по делото
разноски за въззивното производство.
При извършената проверка по чл.267 от ГПК въззивният съд констатира, че
въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и отговаря на изискванията
на чл.260 и чл.261 ГПК.
На основание чл.266, ал.3 от ГПК във въззивното производство е назначена и
изслушана съдебно-графологична експертиза.
При констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл.269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата.
След анализ на всички събрани доказателства,поотделно и в пълнота, във
връзка с доводите и съображенията на страните, настоящият състав приема за
установено от фактическа страна следното:
Районен съд гр. Враца е бил сезиран с обективно съединени искове, предявени
от Д. М. С. от гр. Враца против "ТИДИЕМ ПЛАСТ" ООД, за осъждането на ответника,
както следва: 1. по чл. 128, т.2 КТ за сумата в размер на 580.92 - неизплатено нетно
трудово възнаграждение за месеците септември и октомври 2020г., от които 473.35 лв.
за месец септември и 107.57 лв. за месец октомври; 2. По чл.245, ал.2 КТ, във връзка с
чл.86, ал.1 ЗЗД, представляващ мораторна лихва за забава върху неизплатените
трудови възнаграждения, както следва: 6.44 лв. за неизплатеното трудово
възнаграждение за месец септември и за периода от 07.10.2020г. - дата на прекратяване
на трудовото правоотношение на ищеца до 24.11.2020г.: 1.46 лв. за неизплатеното
трудово възнаграждение за месец октомври и за периода от 07.10.2020г. - дата на
прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца до 24.11.2020г.; 3. по чл. 224 КТ
обезщетение за неплатен годишен отпуск в размер на 540.00 лв. за 2018г., 2019г. и
2020г., както следва: за 2018г. - за осем работни дни в размер на 180.00 лв., за 2019г.- за
осем работни дни в размер на 180.00 лв. и за 2020г.- за седем работни дни в размер на
200.00 лв.; 4. за заплащането на положен извънреден труд по чл. 262 КТ в размер на
2
4201.98 лв.
Ищецът твърди, че е работил при ответника по силата на сключен трудов
договор №90/26.07.2017г. и е заемал длъжността "***", сключен на основание чл.70,
вр. с чл.67, ал.1, т.1 КТ и превърнал се в безсрочен тр.договор, след изтичане срока на
изпитване. Посочва, че е било договорено между страните основно тр.възнаграждение
в размер на минималната работна заплата през цялото времетраене на трудовото
правоотношение. Наведени са съображения, че при изпълнение на трудовото си
задължения Д.С. е бил добросъвестен. Поддържа се, че от страна на "ТИДИЕМ
ПЛАСТ" ООД е било налице системно некоректно отношение, като реално ищеца е
получавал тр.възнаграждение в размер на 1100.00 лв., но е осигуряван на минималната
работна заплата, полагал е извънреден труд, който не му е бил начисляван и заплащан.
Твърди се, че ответникът по настоящето производство е постъпил
недобросъвестно, като въпреки многократните покани от страна на Д.С., е отказал да
му изплати дължимите му се трудови възнаграждения и други парични обезщетения,
съгласно действащите КТ и КСО.
Посочено е, че са останали неизплатени следните работни заплати: 1)за месец
септември 2020г. - нетно трудово възнаграждение в размер на 473.35 лв.;2)за месец
октомври 2020г.- нетно трудово възнаграждение в размер на 107.57 лв.- за пет работни
дни, отработени от ищеца.Общият размер на неизплатените нетни трудови
възнаграждения за месец септември 2020г. и месец октомври 2020г. е в размер на
580.92 лв. Отразено е, че дължимата от ответника лихва за забава върху посочените
вземания е в размер общо на 7.90 лв.
Посочва се на следващо място, че през периода на съществуване на трудовото
правоотношение ищецът е имал право на двадесет работни дни платен годишен отпуск
през всяка календарна година, съобразно сключения с ответника трудов договор.През
2018г. е ползвал 12 дни платен годишен отпуск, от полагаем му се 20 работни дни.,
през 2019г. е ползвал 12 дни платен годишен отпуск, от полагаем му се 20 работни дни,
а през 2020г. ползвал 13 дни платен годишен отпуск, от полагаем му се 20 работни дни.
Общият размер на претендираното от Д.С. парично обезщетение по член 224, ал.1 от
КТ е в размер на 540.00 лв. Посочено е, че правото на претендираното парично
обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2020 г. се доказва от заповед на
управителя на ответното дружество за прекратяване на трудовия договор, като
дължимото парично обезщетение е изрично упоменато в нея.
Твърди се на следващо място, че през целия период на съществуването на
трудовото правоотношение Д.С. е упражнявал извънреден труд, тъй като е сключил
трудов договор при пет дневна работна седмица и осемчасов работен ден, но реално е
полагал труд при пет дневна работна седмица и единадесетчасов работен ден, като
същият не му е начислен и изплатен по месеци и часове, подробно посочени в исковата
молба. Общият претендиран размер на неизплатения положен извънреден труд от
3
ищеца С. е в размер на 4201.98 лв.
Ищецът претендира законна лихва върху присъдените главници за дължими
нетни трудови възнаграждения и други парични обезщетения, на основание чл. 128,
ал.2 от КТ, чл.143,ал.1 от КТ, чл.224, ал.1 от КТ, от дата на постановяване на съдебното
решение до пълното погасяване на същите, както присъждане на адвокатско
възнаграждение на основание чл.38 от ЗА.
В срока по чл. 131 ГПК, ответното дружество "ТИДИЕМ ПЛАСТ" ООД е
депозирало писмен отговор, с който оспорва предявените искове и намира същите за
неоснователни. По иска с правно основание чл.128, ал.2 КТ ответника излага
съображения, че с оглед представените доказателства: фишове за изплатена заплата за
м.09.2020г. и за м.10.2020г. /до датата на прекратяване на трудовия договор/, същият се
явява неоснователен; по иска с правно основание чл.224, ал. 1 КТ се твърди, че са
представени саморъчно подписани от ищеца молби за използван от него платен
годишен отпуск, поради което следва да се отхвърли и тази искова претенция,
представени са копия на молбите за ползван платен годишен отпуск.
С протоколно определение, постановено в проведеното на 11.05.2021 г. открито
съдебно заседание, районният съд е прекратил производството по делото на осн. чл.
233 ГПК, в частта, в която е предявен иск за заплащане на положен извънреден труд с
правно основание с чл. 143 КТ за месец януари 2020г, за месец февруари 2020 г., за
месец март 2020 г., за месец април 2020 г., и за месец май 2020 г. или общо за сумата от
1020.00 лева.
За изясняване на делото от фактическа страна е допусната съдебно-счетоводна
експертиза, с вещо лице С. Р., от чието заключение се установява, съгласно т.2.5 от
трудовия договор на ищеца, тр.възнаграждение се изплаща окончателно един път в
края на следващия месеца, както и че няма неизплатени от ответника-работодател
трудови възнаграждения на ищеца Д.С. за периода от м.септември 2020г. до
07.10.2020г./датата на прекратяване на тр.правоотношение/. Според експерта, във
фишовете за заплати фигурира подпис на ищеца за м.септември 2020г. и за м.октомври
2020г. Експертът не е изчислил законна лихва, тъй като такава не се начислява за
тр.възнаграждения, които не се дължат. По отношение на претендираното обезщетение
по чл.224 КТ за неизползвани 7 дни платен годишен отпуск в размер на 217.34 лв.,
вещото лице е посочило, че същото е включено в полагащите се възнаграждения на С.
за м.октомври 2020г. и не се дължи. По отношение на претенцията за положен
извънреден труд, експертът е заключил, че такава не може да бъде изчислена, тъй като
липсва информация показваща часовете положен от ищеца извънреден труд, и че по
делото липсват документи, от които да е видно, че С. е работел по графици за да бъде
установено сумарното работно време и да се изчислят часовете извънреден труд като
разликата между нормативно установеното и фактически отработеното от Д.С. или е
полагал извънреден труд със заповед на работодателя.
4
Във връзка с твърденията на ищеца-жалбоподател, че не е подписвал молби за
ползване на платен годишен отпуск за 2018-2020г. и не е подписвал фиш за изплатено
трудово възнаграждение за м.октомври 2020г., пред въззивната инстанция е назначена
и изслушана съдебно-графологична експертиза. От приетото и неоспорено от страните
експертно заключение се установява, че подписите положени в молби за ползване на
платен годишен отпуск от 08.03.2018г.; 02.11.2018г.; 06.07.2018г.;
05.09.2019г.;04.07.2019г. и 29.05.2020г. са изпълнени от Д. М. С.. В заключението
експертът е посочил, че подписът положен във фиш за изплатено тр.възнаграждение за
м.октомври 2020г.е изпълнен също от Д. М. С..
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
По предявения иск с правно основание чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда:
Трудовото правоотношение по своя характер е възмездно правоотношение, тъй
като срещу престираната от работника или служителя работна сила стои задължението
на работодателя да заплаща трудово възнаграждение. Това негово задължение е
закрепено законово в чл. 128, т. 2 от КТ, в който се предвижда, че работодателят е
длъжен в законоустановените срокове да заплаща уговореното трудово възнаграждение
за извършената работа. Работодателят има задължението да изплаща дължимото
възнаграждение в пълен размер и в уговорените срокове. Точното изпълнение на това
задължение е свързано с това освен основното трудово възнаграждение на работника
или служителя да се заплащате и всички дължими допълнителни възнаграждения в
нормативно установения или уговорения размер. В конкретния случай, от приетото по
делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза, както и от събраните по делото
писмени доказателства-фишове за изплатено трудово възнаграждение, се установява,
че следващото се на жалбоподателя трудово възнаграждение за месеците септември и
октомври 2020г. е изплатено. Твърденията на жалбоподателя, че не е подписвал
фишовете за получаване на възнаграждението за посочените месеци се опровергават
категорично от заключението на вещото лице по приетата във въззивната инстанция
графологична експертиза, поради което и при липсата на други доказателства,
подкрепящи твърденията на жалбоподателя, ще следва да се приеме, че
възнаграждението действително е било изплатено и предявеният иск по чл.128, т.2 от
КТ правилно е бил отхвърлен с обжалваното решение.
По отношение иска с правно основание чл.224, ал.1 КТ:
Единствените оплаквания, които се развиват във въззивната жалба по отношение
обжалваното решение в частта му за този иск, са свързани с твърденията на ищеца-
жалбоподател, че не е подписвал молби за ползване на платен годишен отпуск от общо
23 работни дни за 2018, 2019г. и 2020г.
В случая по отношение на правото на ищеца на платен годишен отпуск, от
заключението на вещото лице по счетоводната експертиза, се установява, че за периода
5
от датата на назначаването му на работа-26.07.2017г.до датата на прекратяване на
трудовия договор-07.10.2020г. ищецът е придобил право на общо 66 дни платен
годишен отпуск. Вещото лице по счетоводната експертиза е установило също така, че
от така полагащите му се дни ищецът е ползвал общо 59 дни платен годишен отпуск, а
за неползваните 7 дни работодателят е начислил и изплатил обезщетение в размер на
217,34 лв. във ведомостта и фиша за работна заплата за м.октомври 2020г. така
начислената сума на обезщетението е добавена към дължимото трудово
възнаграждение и е изплатена. Тъй като жалбоподателят оспорва получаването на
обезщетението по чл.244, ал.1 от КТ за 7 дни неползван платен годишен отпуск и
оспорва подписите си в молбите за ползване на останалите 59 дни отпуск /молби от
08.03.2018г., 02.11.2018г., 06.07.2018г., 05.09.2019г., 04.07.2019г. и 29.05.2020г./, във
въззивната инстанция е назначена и изслушана съдебно-графологическа експертиза,
чието заключение не е оспорено от страните и е прието от съда. След изследване на
подписите, положени в молбите и след сравнението им с полагани от ищеца подписи в
документи за самоличност, трудови договори и пр., вещото лице е дало заключение, че
молбите за ползване на платен годишен отпуск са подписани от ищеца. При тези
доказателства релевираните в жалбата оплаквания и твърдения се явяват
неоснователни, поради което следва да се приеме, че предявеният иск по чл.244, ал.1 от
КТ е неоснователен и като такъв правилно и бил отхвърлен от районния съд.
По иска с правно основание чл. 262 от КТ:
Съгласно чл. 143, ал. 1 от КТ извънреден е трудът, който се полага от работника
или служителя по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на
работодателя или на съответния ръководител извън установеното за него работно
време. Положеният извънреден труд се заплаща с увеличение, уговорено между
работника или служителя с трудовия договор, но не по-малко от предвидените в чл.
262 от КТ размери. В случая, от приетото по делото заключение на съдебно-счетоводна
експертиза и събраните по делото писмени доказателства се установява, че претенцията
за извънреден труд не може да бъде изчислена, тъй като липсва информация показваща
часовете положен от ищеца извънреден труд. По делото липсват документи, от които
да е видно, че С. е работел по графици за да бъде установено сумарното работно време
и да се изчислят часовете извънреден труд като разликата между нормативно
установеното и фактически отработеното от Д.С. или е полагал извънреден труд със
заповед на работодателя. Съгласно съдебната практика няма пречка при липса на
специална книга, водена от работодателя за отчитане на извънредния труд и заповеди в
тази връзка, извънредният труд да се установи от работника чрез други доказателства,
но в случая такива не са представени и не са сочени.
По изложените съображения и поради съвпадане на изводите на въззивния съд с
тези на РС - Враца обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло.
Разпоредбата на чл.359 КТ предвижда, че в производството по трудови дела,
6
работниците и служителите не заплащат такси и разноски. Това означава, че
независимо от изхода на делото, ищците са освободени от заплащането на дължимите
към съда държавни такси, както и разноските за съдебното производство. Няма
законово основание обаче за освобождаването им от разноските, дължими на
ответника-работодател на основание чл. 78, ал. 3 ГПК /арг. и от ТР № 2/2015 г. на
ОСГК на ВКС/. Ето защо и съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК въззивникът
следва да бъде осъден да заплати на въззиваемото дружество сумата от 600.00 лева,
представялваща направени във въззивното производство разноски за адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното, Врачанския окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260399 от 10.06.2021г. на Районен съд-Враца,
постановено по гр. дело №3116/2020г.
ОСЪЖДА Д. М. С. от гр.Враца, с ЕГН **********, да заплати на "ТИДИЕМ
ПЛАСТ"ООД-гр.Враца, с ЕИК ***, сумата от 600 лв., представляваща направени
разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 3, т.
1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7