№ 6501
гр. София, 10.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря ГАЛИНА ХР. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20231110167489 по описа за 2023 година
Съдът е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ,
предявен от „***“ ЕООД, ЕИК *** против „***“ АД, ЕИК ***, за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 100 лева - частичен иск от 2 330.60
лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди изразяващи се в
увреждане на облицовка предна броня, подкалник преден десен, вежда ПВЦ
преден десен калник, подкалник преден ляв, спойлер предна броня и щит под
предна броня по застраховка „Каско“ № ***“ от 01.12.2021г. за настъпило
застрахователно събитие - увреждане на „***“, рег. № ***, ведно със
законната лихва, считано от постъпване на исковата молба в съда – 24.07.2023
г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че автомобил „***“, рег. № *** бил застрахован в
„***“ АД със застраховка „Каско на МПС“, обективирана в Застрахователна
полица № *** от 01.12.2021г. Посочва се, че договорът на застраховката е
имуществена - „Каско на МПС” била със срок на действие от 01.12.2021 год.
до 30.11.2022 год., с уговорена застрахователна сума 45 000 лева.
В периода на действие на застраховката на 05.10.2022г. около 15:00
часа, ***, управлявайки автомобила, в гр. ***“ между бл. 25 и бл. 26,
попаднала на неравност, вследствие на разкопаване на пътното платно за
прекарване на тръби, след което автомобила се е увредил. Твърди, че на
07.10.2022г. ищецът подал заявление за изплащане на обезщетение за вреди
на МПС до ответника, като бил извършен и оглед на щетите по претенция №
***. Заявява, че с Уведомление от 24.10.2022г. застрахователят отказал
изплащане на застрахователно обезщетение.
Въз основа на горното, моли съдът да уважи предявения иск, както ида
1
присъди направените по делото разноски.
В срока по чл.131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника
със становище за неоснователност на предявения иск. Не оспорва
обстоятелството, че между страните е сключена застраховка „Каско на МПС“,
обективирана в полица № *** от 01.12.2021г. Заявява, че за извършеното
ПТП не са уведомени компетентните органи и не е съставен протокол за
ПТП. Твърди, че е извършен оглед на процесното МПС, като след анализ от
експерти на дружеството на ответника, установили, че е налице
несъответствие между заявения механизъм на настъпване на събитието и
описаните вреди, като, съгласно становището на експертите на
застрахователя, събитието не е осъществено по посочения начин. Твърди, че
щетите са били налични още преди сключване на договора за застраховка и
поради тази причина Застрахователят е отказал заплащане на
застрахователното обезщетение. Твърди, че констатираните щети, не са с
произход събитие, което да попада в предметния обсег на чл. 14 от ОУ по
застраховка „Каско на МПС“. Заявява, че ищецът е упражнил правото си на
избор, тъй като изрично е посочил в Искането за оценка на вреди, че желае
обезщетението да бъде изчислено по експертна оценка по методиката на
застрахователя. Твърди, че ищецът няма уговорено в договора право да
претендира действителен размер на вредите, предвид възрастта на
застрахованото МПС, както и че ищецът не е извършил ремонт на процесното
МПС. Моли искът да се отхвърли като неоснователен. Претендират се
разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
За основателност на иска - в тежест на ищеца е да докаже наличието на
следните материалноправни предпоставки (юридически факти), а именно: 1.
наличие на валидно застрахователно правоотношение между страните по
договор за имуществено застраховане, който да е действал по време на
реализиране на процесното увреждане на лекият автомобил - 05.10.2022г. ; 2.
настъпване на покрит застрахователен риск; 3. претърпени от застрахованото
лице имуществени вреди; 4. пряка и непосредствена причинна връзка между
настъпилия застрахователен риск и претърпените вреди; 5. размера на
вредите.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване, да установи
положителни факти, които да изключват, унищожават или погасяват
претендираното вземане, както и възраженията си в отговора, а при доказване
на горните факти от ищеца следва да докаже погасяване на дълга.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът счита иска
за основателен по следните съображения:
2
Предвид становищата на страните и на основание чл. 153, вр. с чл. 146,
ал. 1 т.3 и т.4 ГПК – като безспорни и ненуждаещи се от доказване са
отделени обстоятелствата, че: между страните да сключена застраховка
„Каско на МПС”, обективирана в Застрахователна полица № ***“, със срок на
действие от 01.12.2021г. до 30.11.2022г. (л.5 от том I);
Съдът приема тези факти за доказани включително като ги съпостави с
приетите по делото писмени доказателства.
От приложения протокол №*** за извършен оглед на МПС, съставен от
експерт на ответника, се установява, че е извършен оглед на процесното
МПС, при който са констатирани следните увредени негови части и детайли,
а именно: облицовка на предна броня; подкалник ПВЦ; вежда ПВЦ преден
калник; Спойлер предна броня; Щит под предна броня.
За механизма и вредите е прието заключение на САТЕ, което се
кредитира като компетентно изготвено и неоспорено от страните. Като е взел
предвид и данните при застрахователя, вкл. чрез онагледяване на вредите по
МПС чрез снимков материал, експертът е посочил следният механизъм на
ПТП, а именно че на 05.10.2022 година в град Варна в светлата част на
денонощието - около 15:00 часа, в ж.к. Възраждане по време на движение по
улица между блок 25 и блок 26 в посока към бул. Янош Хунияди, водачът на
МПС *** с рег.№ ***, преминава през необезопасен участък от пътя, на който
са се извършвали изкопни работи за полагане на тръби, при което
автомобилът попада в изкопа и получава увреждания в предната си част -
облицовка предна броня, спойлер предна броня, щит под предна броня, вежда
преден десен калник, подкалници PVC преден ляв и преден десен. Вещото
лице посочва, че с оглед на събраните по делото доказателства, уврежданията
по процесното МПС ***, рег.№ ***, се намират в причинно-следствена
връзка с механизма на получаването им при конкретното застрахователно
събитие. Поддържа, че към датата на настъпване на ПТП – 05.10.2022г.,
размерът на щетите нанесени на процесното МПС, възлиза в размер на 539,16
лева.
При тези доказателства, съдът приема, че соченият от ищцовото
дружество механизъм на получаване на вредите, е доказан. Не се установява
друга и различна фактическа обстановка, при което оспорванията направени в
ОИМ се приемат за неоснователни. Вредите са настъпили при пропадане на
автомобила ***, рег.№ ***, в изкоп, причинен в резултат на ремонтни
дейности, осъществени в град Варна, кв. Възраждане, в района между блок 25
и блок 26.Вредите са установени по вид и размер, като експертът сочи, че от
техническа гледна точка могат да се получат при сочения механизъм, а
размерът на средствата, които следва да се вложат за възстановяване на
автомобила, възлиза на 539,16 лева.
С оглед изложеното, всички елементи от фактическия на претенцията са
доказани – налице е валидно застрахователно правоотношение, в срока на
покритието по което е настъпило твърдяното събитие, за което ответникът
носи риска /увреждане следствие на пропадане на процесното МПС в дупка/,
а в причинна връзка с него са настъпили описаните вреди по МПС, чийто
3
размер е по – висок от претендираната частична претенция.
Искът е доказан по основание и размер.
По отношение на направените оспорвания в отговора на исковата молба
– налице е покрит риск, според клаузите на ОУ; оспорванията относно
механизма и вредите са опровергани; Както се посочи – описаният механизъм
на получаване на вредите се установява по категоричен начин от
доказателствата по делото, а застрахованият не е посочил нещо различно,
нито е предоставил информация или документи, некореспондиращи с
реалната фактическа обстановка и настъпили вреди. Съдът не намира за
основателни доводите на ответника, че липсват данни, от които може да се
направи извод за механизма на твърдяното ПТП, както и относно
обстоятелствата при които то е настъпило.
Установената и настъпила вреда, причинена от процесната неравност -
дупка, в която е пропаднало процесното МПС, не е предвидено в договора
като възможност за изключване отговорността на застрахователя, нито само
по себе си води до извод за такова поведение на застрахования, което да
обуслови отказа за плащане на обезщетение.
При отчитане на легалното определение на §.1 т. 3 от ДР на КЗ за
„застрахователен риск“, законодателят е поставил акцент върху
съществуващата вероятност от увреждане на имущественото благо,
осъществяването на която е несигурно, неизвестно и независимо от волята на
застраховащия, застрахования или третото ползващо се лице. Съответно и
ограниченията на рисковете следва да се търсят в насока на целенасочено
поведение на застрахования. Както вече се установи от приетото заключение
на вещото лице, нанесените вреди по процесното ремарке се намират в
причинно-следствена връзка с механизма на произшествието.
Съдът не споделя доводите на ответника, че поради липса на снимков
материал и с оглед липсата на посетено от органите на МВР произшествие,
фактите по делото са недоказани. В закона няма ограничение на
доказателствените средства, които могат да се използват за установяване на
противоправно поведение, вреди и причинно-следствена връзка. Освен това в
настоящия случай приложим е чл. 6, т. 4 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г.
за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни
произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните
работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд, а не чл. 2, ал. 2
от същата. В чл. 6, т. 4 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и
реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за
информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за
финансов надзор и Гаранционния фонд в приложимата към датата на
настъпване на произшествието редакция след изменението с ДВ, бр. 19 от
2017 г., съгласно която не се посещават от органите на МВР - "Пътна
полиция", и не се съставят документи за повреди на МПС, които не са
причинени от друго ППС, освен когато повредите са причинени в резултат на
пътнотранспортно произшествие с един участник и МПС не е в състояние да
се придвижи на собствен ход. С оглед изложеното, трябва да се направи
4
извод, че в случая органите на МВР не са имали задължение да посетят ПТП-
то, респ. да съставят надлежни писмени доказателствени средства, т. к.
процесното МПС е можело да се движи на собствен ход. Това обаче не
означава, че ПТП-то, респ. неговият механизъм не могат да се установяват с
други доказателствени средства, както и с гласни доказателствени средства
или по експертен път чрез заключението на САТЕ.
Съдът приема, че застрахователно събитие /увреждане на МПС във
верижна катастрофа/ е настъпило, а изключен риск или предпоставки за
освобождаване от отговорност – не се доказват. Не е налице неизпълнение на
съществено задължение, свързано с предотвратяване настъпването на
събитието, нито е налице друго неизпълнение на задължение по договора,
което да е значително за интереса на застрахователя и да е било предвидено в
договора.
Застрахователното обезщетение следва да се определи в рамките на
действителната пазарна стойност на увреденото МПС към момента на
настъпване на застрахователното събитие, а такава е сумата, която е
адекватна на стойността, необходима за ефективното отстраняване на
причинените в резултат на пътно-транспортното произшествие вреди
/Решение № 115 от 09.07.2009 г. на ВКС по т.д.№ 627/2008 г., II т.о., ТК /.
В случая, от приетото по делото заключението на САТЕ, за
възстановяване на МПС по средни пазарни цени към датата на увреждането, е
необходима сумата от 539,16 лева.
Ответникът не успя да докаже, че искът за имуществени вреди е
предявен в завишен размер, поради което съдът приема, че към датата на
събитието – действителният размер на вредите възлиза на посочената
стойност.
Ищецът претендира сумата от 100 лева - частичен иск от 2 330.60 лева.
Предвид изложеното, налице са предпоставките за уважаване на иска в
цялост, поради доказване на всички кумулативно изискуеми предпоставки за
основателността му. Сумата следва да се присъди ведно със законната лихва
като последица.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, на основание
чл. 78, ал.1 ГПК, разноски следва да се присъдят на ищеца. Направено е
искане, представени са списък по чл. 80 ГПК и доказателства за сторени
такива в размер на: 15,20 лева – платена ДТ; 250 лева – депозит САТЕ и 480
лева с ДДС – платено адвокатско възнаграждение. Разноските от общо 745,20
лева ще бъдат поставени в тежест на ответника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
5
ОСЪЖДА „***“ АД, ЕИК ***, да заплати на „***“ ЕООД, ЕИК ***,
сумата от 100 лева, претендирана частично от цяла сума в размер на 2 330.60
лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди на МПС
„***“, рег. № ***, за настъпило застрахователно събитие на 05.10.2022г. в
град Варна, ж.к. Възраждане, съставляващо покрит риск по застраховка
„Каско“ № *** от 01.12.2021г., ведно със законната лихва, считано от
постъпване на исковата молба в съда – 24.07.2023 г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „***“ АД, ЕИК ***, да заплати на „***“ ЕООД, ЕИК ***, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, сумата от 745,20 лева, представляваща
направени разноски пред СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6