Решение по дело №1907/2020 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 1493
Дата: 16 октомври 2020 г.
Съдия: Димитър Димитров Михов
Дело: 20207050701907
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 август 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Гр. Варна, ………….

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

          АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, втори касационен състав в публично заседание, проведено на осми октомври две хиляди и двадесета година в състав:

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОВА ПРОДАНОВА

                                                           ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА СТОЯНОВА

                                                                                ДИМИТЪР МИХОВ

 

          при участието на прокурора Владислав Томов и секретаря Наталия Зирковска, разгледа докладваното от съдия Димитър Михов КАД № 1907/2020г. и за да се произнесе взе предвид следното:

          Производството е по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на “Строител СМ” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ж.к. „Възраждане“, ул.“Светослав Тертер“ № 11, ет.5, ап.23, представлявано от управителя С.Й., ЕГН: **********, чрез адвокат З.М., срещу Решение № 981/08.07.2020г., постановено по н.а.х.д. № 2298/2020г. на Районен съд гр.Варна, тридесет и осми състав.

Жалбоподателят счита обжалваното решение за неправилно и необосновано. Твърди се, че въззивния съд неправилно е възприел, че в хода на административнонаказателното производство проверяващите обективно, всестранно и пълно са отразили фактическата обстановка на база на събраните доказателства, собствените си възприятия, декларация от заетото лица, копие от трудов договор, уведомление от трудов договор и др. Според жалбоподателя, съдът напълно е игнорирал е не е обсъдил представеното доказателство – извлечение от информационната система на ТД на НАП за подадено уведомление по чл.62, ал.5 от КТ от 01.04.2019г., подадено в 11.35 часа с вх. № 03388193043067, относимо за лицето Шериф Риза. Иска се съдът да отмени обжалваното решение и измененото с него наказателно постановление.

          Ответникът Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, чрез процесуалния си представител ст. юрисконсулт Б.Н. оспорва касационната жалба. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

          Прокурорът от Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

          Административен съд гр. Варна, след като обсъди първоинстанционното решение, посочените в жалбата касационни основания, доводите и становищата на страните, доказателствата по делото и след като извърши служебно проверка  съгласно чл. 218 от АПК, намира за установено следното:

          Касационната жалба е подадена в срока по чл.63, ал.1 от ЗАНН, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на решението и е процесуално допустима.

          Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Производството пред районния съд е започнало по жалба на “Строител СМ” ЕООД, ЕИК 205042, срещу наказателно постановление № 03 – 011279/08.05.2019г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, с което за извършено нарушение на чл.63, ал.2 от Кодекса на труда, на основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.414, ал.3 от Кодекса на труда, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 5000 /пет хиляди/ лева. С обжалваното решение районния съд е изменил наказателното постановление, като е намалил размера на наложената спрямо дружеството имуществена санкция на 1500 лева. За да постанови своето решение, въззивната инстанция е приела за установено от фактическа страна следното: На 01.04.2019г. около 16.00 часа, служители на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, сред които свидетеля Игнатов, извършили проверка по спазване на трудовото законодателство на територията на строителен обект – жилищна сграда, находящ се в гр. Варна, ул.“Иван Рилски“ № 33, стопанисван от “Строител СМ” ЕООД. В обекта извършвал трудова дейност като общ работник Шериф Мустафа Риза. Попълнен бил констативен протокол, в който лицето посочило параметрите на установеното трудово правоотношение. Впоследствие, въз основа на проверения трудов договор служителите на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна установили, че с лицето е сключен трудов договор с дата от 01.04.2019г. Предоставеното впоследствие на проверяващите уведомление за регистрация на трудовия договор от ТД на НАП гр. Варна сочело дата на уведомяване 01.04.2019г. – 19.07.07 часа. При така установените факти било прието, че е осъществен състав на административно нарушение по Кодекса на труда и на 23.04.2019г. от св. Игнатов бил съставен акт за установяване на административно нарушение срещу дружеството, за това, че като работодател е допуснало до работа лицето Шериф Мустафа Риза като общ работник, преди да му е предоставено копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено в Териториална дирекция на Националната агенция за приходите. Въз основа на съставения АУАН е издадено и процесното наказателно постановление.

За да постанови съдебното решение, Районен съд гр. Варна е обсъдил становищата на страните и всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства. Извършената от съда служебна проверка е констатирала, че обжалваното наказателно постановление и акта за установяване на административно нарушение не страдат от процесуални нарушения, даващи основания за отмяната му. Съдът е приел, че жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава на вмененото му с наказателното постановление административно нарушение и правилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Съдът е приел още, че за процесното нарушение е неприложима нормата на чл.415в от КТ. Счел е, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и че отразената в наказателното постановление фактическа обстановка се подкрепя изцяло от събраните доказателства.  

Решението е правилно.

          Настоящият състав намира направените с касационната жалба възражения за неоснователни.

Категорично установено по делото е, че „Строител СМ“ ЕООД в качеството му на работодател е допуснал до работа Шериф Мустафа Риза преди да му предостави копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от Кодекса на труда, заверено в Териториална дирекция на Националната агенция за приходите. От данните по делото – представената и приета от съда справка относно приети и отхвърлени уведомления от ТД на НАП е видно, че трудовият договор с лицето е бил регистриран в системата на НАП след изтичане на работното време, а именно 19:07:07 часа.

Съдът намира, че релевантните факти се потвърждават изцяло от събраните в административнонаказателното и първоинстанционно съдебно производство писмени и гласни доказателства, като в тях се съдържат непротиворечиви данни, касаещи съставомерността на деянието.

По категоричен начин по делото се доказва, че касационния жалбоподател е осъществил състава на нарушение по чл.63, ал.2 от КТ и основателно е ангажирана отговорността му. Правилни се явяват изложените от въззивния съд доводи относно индивидуализацията на наложената спрямо дружеството имуществена санкция, съответно намаляването й в минимален размер.

          Предвид горното, настоящият състав при извършената проверка по чл. 218 от АПК счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо, постановено без да са допуснати нарушения на закона. Не са налице касационните основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, предполагащи отмяна на решението, поради което то следва да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. За пълнота на изложеното настоящия състав намира за необходимо да посочи, че необосноваността не е сред касационните основания и не може да послужи за отмяна на съдебното решение, поради което съдът не следва да  обсъжда това изведено от начина на формулиране на касационната жалба основание.

С оглед изхода на спора основателно и своевременно направено се явява искането на ответника за присъждане на направените по делото разноски. Жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 100 /сто/ лева, съставляваща юрисконсултско възнаграждение.

          По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка с чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Административен съд – Варна, втори касационен състав

 

Р  Е  Ш  И:

 

          ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 981 от 08.07.2020г. на Районен съд гр.Варна, постановено по н.а.х.д. № 2298 по описа на съда за 2020г.

ОСЪЖДА “Строител СМ” ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ж.к. „Възраждане“, ул.“Светослав Тертер“ № 11, ет.5, ап.23, представлявано от управителя С.Й., ЕГН: **********, да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна сумата в размер на 100 /сто/ лева, юрисконсултско възнаграждение.

          РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          

 

                                                                               ЧЛЕНОВЕ: