РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н
И Е
№ 2398
гр. Пловдив, 21 ноември 2019 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – гр. ПЛОВДИВ, ХХІ състав, в публично заседание на деветнадесет и втори октомври през две хиляди
и деветнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР
КОЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ : ЯНКО
АНГЕЛОВ
ВЕЛИЧКА
ГЕОРГИЕВА
при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА
и участието на прокурора РОСЕН КАМЕНОВ, като разгледа докладваното от
съдията Георгиева КАНД № 2188 по
описа за 2019 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.208 и сл. от АПК във връзка с
чл.63 ал.1 ЗАНН.
Постъпила е касационна жалба от „Солак 77“ ЕООД –
гр. Пловдив, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.Мулдава, община
Асеновград, област Пловдив, ул.“Тракия“ № 1, с управител Б.С.С., против решение № 1057 от 03.06.2019 г. по анд № 2702/
2019 г. по описа на Районен съд –Пловдив, IХ наказателен състав, с което е потвърдено
наказателно постановление /НП/ № 16-002469 от 11.04.2019г. издадено от директор
на дирекция „Инспекция по труда“ – гр.Пловдив, с което на касатора, в
качеството му на работодател, на основание чл.414, ал.3 от Кодекса на труда е
наложена административно наказание - имуществена санкция в размер на 1800
лв.(хиляда и осемстотин лева), за нарушение на чл.62, ал.1 от Кодекса на труда,
във вр. с чл.1, ал.2 от Кодекса на труда.
Жалбоподателят намира постановеното решение от
състав на Районния съд за незаконосъобразно и неправилно. Счита, че е
постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на
процесуалните правила. Счита, че в хода на проведеното съдебно производство не
са събрани достатъчно доказателства, относими към казуса с оглед изясняването
му. Моли решението да се отмени и да се постанови ново, с което съда да отмени
издаденото наказателно постановление.
Ответникът по касационната жалба – дирекция
„Инспекция по труда“ – Пловдив, не изразява становище.
Представителят на Окръжна Прокуратура – Пловдив
застъпва становище за неоснователност на така подадената касационна жалба.
Административен съд – гр.Пловдив, като взе предвид
становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените
касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал.1 от АПК и след
служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с
материалния закон по реда на чл.218 ал.2 от АПК, приема касационната жалба за
процесуално допустима като подадена в срок, а по същество за неоснователна.
Пред първостепенния съд е била установена следната
фактическа обстановка: при извършена проверка на 18.03.2019г. от служители на дирекция
„Инспекция по труда“ – гр.Пловдив, съвместно със служители на МВР, в обект – „жилищна
сграда с офиси, подземни гаражи, бърза закуска, ресторант и кафе – сладкарница“
в гр.Пловдив, УПИ I – 522.477 от кв.366 и 366а по плана на кв.„Триъгълника“, на
който обект, съгласно договор с „ТАРАМЕКС“ ЕООД, работници на „Солак 77“ ЕООД
изпълнявали строително монтажни работи. При същата проверка било установено, че
в крило „Б“ на обекта работел С.Г.К.с ЕГН: **********, същият изпълнявал
дейност на общ работник, като помагал на мазачите в същото крило на обекта. В
разговор с проверяващите, работникът К. споделил, че е работи на обекта от
16.03.2019г., с работно време от 08:00 до 17:00 часа, един час почивка в
работния ден, почивни дни – събота и неделя, има уговорено трудово
възнаграждение от 30 лева на седмица, извикан е на работа от управителя на „Солак 77“ ЕООД , няма подписан трудов или
граждански договор. Горните факти работникът К. декларирал и в декларация по
чл.402, ал.1, т.3 от Кодекса на труда, която попълнил и подписал лично.
Предвид установеното, на дружеството бил съставен АУАН
№ 16-002469 за нарушение на чл.62, ал.1 от Кодекса на труда, във вр. с чл.1,
ал.2 от Кодекса на труда. Въз основа на същия акт било издадено обжалваното
наказателно постановление.
За да потвърди издаденото НП, районният съд е
приел, че на посочената дата и място жалбоподателят е осъществил вмененото му с
АУАН и НП административно нарушение, т.е. към момента на извършване на
проверката от служителите на дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пловдив К.
работел
на обекта от 16.03.2019г. с определено работно време и срещу определено
заплащане, като бил извикан на работа от управителя на „Солак 77“ ЕООД, без с него да има сключен
трудов договор. Приел е, че са налице всички елементи на трудово правоотношение
– работно място, работно време и трудово възнаграждение.
В решението съдът е изтъкнал, че не са налице и
предпоставки, за да се приеме, че извършеното нарушение на трудовото
законодателство е маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН, както и че разпоредбата
на чл.415в, ал.2 от НК изрично посочва - нарушения на чл. чл. 62, ал. 1, вр.
чл. 1, ал. 2 КТ не може да се считат за маловажен случай.
Така установената от районният съд фактическа
обстановка се подкрепя от събраните по делото доказателства, поради което се
възприема изцяло и от настоящия съдебен състав.
От събраните в хода на производството писмени и
гласни доказателства безспорно се установява, че ответникът е приел на работа
лицето К., за когото е констатирано да упражнява трудовата функция на длъжност
"общ работник" на дата 18.03.2019г., без на същата да е бил сключен
трудов договор.
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице
сочените касационни основания, тъй като на първо място районният съд подробно е
обсъдил всички доказателства по делото, като е коментирал и направените с
жалбата пред него вързражения подробно.
Съдът намира също така, че в случая разпоредбата на
чл.414в, ал.1 от КТ не може да бъде приложена, предвид изричната забрана на
чл.415в, ал.2 от КТ. Нормата на чл.415в, ал.2 от КТ изрично регламентира, че не
са маловажни нарушенията на чл.61, ал.1,чл. 62, ал. 1 и 3 и чл.63, ал.1 и ал.2
от КТ. Предвид изричната уредба в посочената правна норма за този вид нарушения
и недопускане от страна на законодателя прилагането на института на маловажност
по смисъла на чл.415в, ал. 1 от КТ в изрично посочените случаи, какъвто се
явява и този за липсата на сключен трудов договор.
При
служебната проверка на решението съдът установи, че същото е валидно, допустимо и правилно, и при липсата на пороци, които
доведат до отмяната му, същото следва да бъде оставено в сила.
От страна на касатора формално се посочва липсата
на нарушение при постановяване на решението, изразяващо се в несъбирането на
достатъчно доказателства за извършеното нарушение, но не посочва кои са тези
доказателства.
Изложеното до тук налага да се приеме, че
обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд е
законосъобразно.
Мотивиран от
изложеното и на основание чл.221 ал.1 от АПК във връзка с чл.63 ал.1 изр.2 от ЗАНН, Административен съд –гр.Пловдив,
ХХІ състав
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1057 от 03.06.2019 г. по анд № 2702/ 2019 г. по описа на
Районен съд –Пловдив, IХ наказателен състав.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.