МОТИВИ
към присъда № 111 /10.12.2019г. по НОХД № 1621 по описа на Пловдивския окръжен съд за 2019 година
Окръжна прокуратура - гр.Пловдив е повдигнала обвинение спрямо А.Й.М. и същият
е предаден на съд с обвинение за извършено престъпление по
чл.354а, ал.2, т.4, вр.
ал.1, вр. чл.29, ал.1 б.“А“ и „Б“ от НК - за това, че на 07.03.2019 г. в
гр.Пловдив при условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко
умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението
на което не е отложено по чл.66 и след като е бил осъждан два и повече пъти на
лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно
от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66, без надлежно
разрешително е придобил от Д.Н.Ш. ЕГН ********** и държал с цел разпространение
високорискови наркотични вещества: марихуана с нето тегло 19,94 грама със
съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол /ТХК/ 11,7% тегловни на
стойност 119,64 лв. и марихуана с нето тегло 4,4 грама със съдържание на
активен компонент тетрахидроканабинол /ТХК/ 11,2% тегловни на стойност 26,40
лв., или марихуана с общо нето тегло 24,34 грама на обща стойност 146,04 лв.,
съгласно ПМС № 23/29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните.
Първоначално съдебното производство е водено и срещу Д.Н.Ш., но за него наказателното производство е прекратено след одобрено споразумение от друг съдебен състав, поради което делото продължи да
се води само срещу А.Й.М..
Представителят на прокуратурата поддържа
повдигнатото обвинение, като по
отношение реализиране на наказателната отговорност на подсъдимия М. счита, че
съответно на целите по чл.36 от НК е санкционирането му на основание чл.54 от НК с предвидените за процесното престъпление наказания „лишаване от свобода” и
„глоба“ в размери, съответни на предвидените в закона средни параметри,
определени при баланс на индивидуализиращите отговорността обстоятелства.
Пледира за постановяване на реално изтърпяване на наказанието „лишаване от
свобода“ при първоначален „строг“ режим, в случай, че съдът признае подсъдимия
за виновен по повдигнатото му обвинение.
Защитата в лицето на адв.С. и адв.Т. изложиха своята
визия за процесните събития, като аргументираха тезата за оправдаване на
подсъдимия М. изцяло по повдигнатото му обвинение поради недоказаност.
Подсъдимият М. поддържа изложеното от защитниците си и поиска от съда да бъде
оправдан.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото, събрани
и проверени по реда и със средствата, предвидени в
НПК, по време на развилото се съдебно
следствие по общия ред и обсъди доводите и съображенията на страните,
прие за установено следното :
Подсъдимият А.Й.М. е роден
на *** ***. Живее в същия град. Той е
българин, български гражданин е, има висше образование, не е женен, безработен
е, осъждан. Има ЕГН: **********.
Към момента на
деянието, предмет на настоящия обвинителен акт, спрямо подсъдимия А.М. са били постановени общо пет влезли в сила съдебни
акта все за извършени престъпления от общ характер с предмет наркотични
вещества.
Свидетелят Ш. /за
него наказателното производство е прекратено след одобрено от друг съдебен
състав споразумение/ разпространявал наркотични вещества, и по-специално
марихуана в гр.Пловдив. Подсъдимият М., който употребявал наркотици, се
познавал със свидетеля Ш. и купувал от последния марихуана.
На 07.03.2019 г. свидетелят
Ш. *** 522,37 грама марихуана с цел разпространение. 32,03 гр. от тази
марихуана свид.Ш. бил поставил в хартиен плик, който държал на стъклена масичка
в спалното помещение на дома си, 466 гр. от марихуаната били пакетирани в 6 бр.
полиетиленови плика със самозалепващи се ленти в горния край, които били
поставени в прозрачен бидон оставен на пода. 24,34 гр. от същото количество
били пакетирани в общ полиетиленов плик, в който имало 19,94 гр., а в
самостоятелно пакетче 4,4 гр., което било поставено в същия плик. Свидетелят Ш.
държал в дома си и 2 електронни везни, с които теглел марихуаната преди
продажбата й. Същият се бил снабдил и с полиетиленови пликчета със
самозалепваща се лента в горния край. В тези пликчета той поставял марихуаната
в количество, заявено от купувача.
На 07.03.2019г. в
21,18 часа свид.Ш. се обадил от мобилния си телефон на мобилния телефон на подс.М.,
тъй като разполагал с марихуана за разпространение. Двамата познати били
разговаряли отпреди и подс.М. бил помолил Ш. да му даде 25 грама марихуана за
рождения му ден, който бил на следващия ден-08.03.2019г. При телефонния
разговор подсъдимият М. отново изразил желанието си да си купи от Ш. около 25
гр. марихуана, което количество било на половината от количеството, което бил
купил предния път от свид.Ш.. Двамата се уговорили да се срещнат на бул.
“Руски“ в гр.Пловдив, където се намирал в момента подс.М.. Свидетелят Ш. *** с
личния си лек автомобил „Мерцедес Е 320“ с ДКН ***. В близост до хотел
„Лайпциг“ свид.Ш. спрял лекия си автомобил, тъй като там го чакал подс.М.. Последният
се качил в лекия автомобил на предна дясна седалка, след което отпътували до
жилището на свид.Ш. ***. Свидетелят Ш. спрял пред дома си, слязъл от автомобила и отишъл в жилището си, за да вземе обещаната
на подс.М. марихуана. Свидетелят Ш. взел от дома си описания по-горе
полиетиленов плик, в който имало 19,94 гр. марихуана и малко пликче, съдържащо
4,4 гр. марихуана, общо 24,34 гр. марихуана. През това време подс.М. останал да
чака вътре в автомобила завръщането на Ш.. След като взел въпросната марихуана,
свидетелят излязъл от дома си и се качил в автомобила, сядайки на шофьорската
седалка, като потеглили в посока Аграрен университет гр.Пловдив, понеже М.
помолил Ш. да го откара до дома му. По пътя свид.Ш. предал на подс.М.
полиетиленовия плик, съдържащ общо 24,34 гр. марихуана, като се уговорили подс.М.
да заплати след известно време на Ш. сумата от 200 лева за закупения наркотик. Това
пътуване на Ш. и М. било проследено от полицейски служители на *** във връзка с постъпила оперативна информация,
че свидетелят Ш. се занимава с разпространение на наркотични вещества в
гр.Пловдив.
Когато свид.Ш. и подс.М. достигнал
кръстовището на бул.“Санкт Петербург“ и ул.“Менделеев“, лекият автомобил
„Мерцедес Е 320“ с ДКН ***, в който пътували двамата, спрял, понеже светела
червена светлина на светофара. Полицейските служители - свид.М. и свид.Т.,
заедно с екип на „СПС“ отишли до спрелия автомобил, в който пътували Ш. и М.,
легитимирали се и им разпоредили да отворят вратите на автомобила и да останат
на място. Двамата не изпълнили полицейското разпореждане, като вратите на
автомобила останали заключени, а свид.Ш. извадил мобилния си телефон и започнал
да го активира. Като видял полицейските служители, подсъдимият М. вдигнал
ръцете над главата си, все едно изпълнява полицейското разпореждане, като
държал получения малко по-рано от Ш. полиетиленов плик, съдържащ общо 24,34 гр.
марихуана, като при вдигането на ръцете си изхвърлил плика зад облегалката на
седалката си. Полиетиленовият плик паднал на земята зад предна дясна седалка.
Когато видели, че двамата не изпълняват разпорежданията, полицейските служители
счупили стъклото на предна лява врата, за да си осигурят достъп до автомобила. Подсъдимият
М. и свид.Ш., които напуснали автомобила, били задържани, като при извършеното
в лекия автомобил „Мерцедес“ претърсване бил открит на пода в задната част /зад
предна дясна седалка/ и иззет изхвърления преди това от подс.М. полиетиленов
плик, съдържащ общо 24,34 гр.
марихуана.
Извършено било претърсване
и в дома на свид.Ш.,***, при което били открити и иззети следните вещи: хартиен
плик, съдържащ полиетиленов плик, завързан в горния си край, съдържащ марихуана;
две електронни везни, едната с надпис „innoliving“, другата поставена в кутия с надпис „Marlboro“; бял прозрачен бидон,
съдържащ 6 бр. полиетиленови плика със самозалепващи ленти в горния край,
съдържащи марихуана; 60 бр.банкноти с номинал 20 лв., 3 бр. банкноти с номинал
10 лв. и 6 бр. банкноти с номинал 50 лв.; полиетиленов плик, съдържащ
полиетиленови пликчета със самозалепваща се лента в горния край; мобилен телефон
„Айфон“ модел SE.
Поради нуждата от специални знания в съответните
научни области, в хода на досъдебното са назначени експертизи, надлежно приети
от съда по реда на чл.282 от НПК.
Видно от заключението
на назначена и изготвена съдебнохимическа
експертиза /л.84 от ДП/, изследваните вещества представляват високорисково
наркотично вещество марихуана. В
полиетиленовия плик, изхвърлен от подс.М., а впоследствие иззет от лекия
автомобил „Мерцедес“ се установява марихуана - 19,94 гр. със съдържание на активен
компонент 11,7 тегловни % ТХК, а в полиетиленовото пликче със залепване в
горната част, се установява марихуана
4,40 гр. със съдържание на активен компонент 11,2 тегловни % ТХК. Експертът
е изследвал и откритите в дома на Ш. наркотични вещества, които също
представляват марихуана, като са посочени количествата и съдържанието на
активен компонент. Вещото лице посочва, че
марихуаната /коноп, канабис/ е включена в Приложение №1 към чл.3, т.1 от Наредба за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични като растение с висока
степен на риск за общественото здраве, с други думи попада в
категорията - високорискови наркотични
вещества.
Съгласно Приложение
№ 2 на член единствен от ПМС № 23 от 29.01.1998 г. за определяне на цени на
наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, стойността на държаното
от подс.М. наркотично вещество възлиза, както следва: марихуана с нето тегло 19,94 грама със
съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол /ТХК/ 11,7% тегловни възлиза
на стойност 119,64 лв.; марихуана с нето тегло 4,4 грама със съдържание на
активен компонент тетрахидроканабинол /ТХК/ 11,2% тегловни-на стойност 26,40
лв., като общата стойност на изхвърлената в автомобила общо 24,34 грама марихуана
от подс.М. възлиза на 146,04 лв.
В хода на
разследването била назначена и изготвена техническа експертиза за изследване на
2-та броя мобилни телефони „Айфон“, собственост на свид.Ш. и мобилен телефон „Леново“,
иззет от подс.М.. Във връзка с
предоставените му задачи вещото лице, изготвило съдебнотехническата експертиза на
приобщените по делото телефонни апарати /л.87-138 от ДП/, е
изследвало представените му технически средства, изготвяйки надлежни списъци с установена
комуникация.
Съдът възприе заключенията на вещите лица, като
компетентно изготвени, с необходимите професионални знания и опит в съответните
области. Не могат да бъдат споделени възраженията на защитата относно задачата,
поставена на съдебнотехническата експертиза, предвид обстоятелството, че същата
е определена въз основа предмета на настоящото производство. Що се отнася до
това дали въпросната комуникация е могло да бъде изследвана и по друг начин
/напр. чрез оглед на телефонните апарати/, то това не се отразява по никакъв
начин на законосъобразността и обективността на техническата експертиза,
изготвена от компетентен в съответната област специалист.
Описаната фактическа
обстановка се установява от приложените по делото протоколи за претърсване и
изземване, ведно с фотоалбуми /л.7-13, л.17-25 от ДП/, протокол за доброволно
предаване /л.148 от ДП/, приемо-предавателен протокл за МПС /л.168 от ДП/,
справка в централна база КАТ за регистрирано МПС /л.171 от ДП/
приемо-предавателен протокол за съхранение на наркотични вещества /л.173 от
ДП/, приемо-предавателни протоколи за предаване на веществени доказателства
/л.174 от ДП/, справка съдимост на подс.М.
/л.45-48 от ДП/, характеристична справка /л.50 от ДП/, справка от Община
Пловдив Общинско предприятие „Организация и контрол на транспорта“ /л.131 от
СП/, справка от МВР-Пловдив Сектор „СПС“ /л.101 от СП/ и др., приобщени от съда
по надлежния ред, от заключенията на назначените по делото съдебнохимическа
експертиза и съдебнотехническата експертиза, от веществените доказателства,
приобщени по делото, от ВДС, събрани посредством използването на СРС /предявени
по делото/, протоколите от които бяха прочетени и приети от съда по реда на
чл.283 от НПК, от събраните по делото гласни доказателствени средства в
кредитираните от съда части, а именно: частично от обясненията на подсъдимия А.М.
и изцяло от показанията на свидетелите: Н.М., Д.Д., С.И., Д.Г., Й.К. и Д.Ш., частично
от показанията на свидетелите Н.Т. и К.А..
В случаите, в които поради наличие на съответните законови предпоставки, се
наложи прочитане показанията на свидетели, дадени на досъдебното производство, съдът
кредитира изложеното в предходната процесуална фаза, предвид темпоралната му
близост до процесните събития, като единствено относно свидетеля А. се възприе
именно изложеното в хода на съдебното следствие.
Съдът кредитира изцяло показанията на
свидетелите Н.М.,
Д.Д., С.И., Д.Г., Й.К., Д.Ш., както и частично, изложеното от свидетелите Н.Т.
и К.А.. Относно
изброените свидетели съдът отчете, че техните показания относно действително
възприетите обстоятелства, принципно си кореспондират, без да е налице осезаемо
противоречие между тях относно основните въпроси от предмета на доказване, като
липсват и данни да са заинтересовани от изхода на делото.
Макар свидетелите М., Т., Г. и К. да са участвали по
служба в полицейските мероприятия, свързани с процесното престъпление, то никое
от тези лица не е взело участие в следствените действия. Ето защо, липсва
процесуално препятствие да бъдат изслушани в качеството на свидетели тези
полицейски служители, тъй като не са извършили действия с процесуален характер,
в какъвто случай би се явила приложима забраната на чл.118 ал.2 от НПК. Нещо
повече, съобразно разпоредбата на 118, ал. 1, т. 3 от НПК, "служители на
МВР, присъствали при извършване на оглед и свързаните с него претърсване и
изземване", могат да бъдат свидетели. Този въпрос нееднократно е бил
обсъждан и разглеждан от съдебната практика, като актуалната такава приема, че
разпитът им е допустим и показанията им представляват годни доказателствени
източници /напр. Решение по НД № 626 /
2011 г., ВКС, ІІІ н.о.; Решение по НД № 382 / 2008 г., ІІ н.о.; Решение по НД №
310 / 2000 г., ВКС, ІІ н.о.; Решение по НД № 650 / 2009 г., І н.о., Решение
№ 944/14.11.2006г. по к.н.д. № 470/2006г. 1 н.о. на ВКС и др./. Несподелимо е
възражението на защитата в лицето на адвокат С., че въпросните свидетели
излагат само принципни положения от своята работа. Видно от изложеното от
коментираните свидетели, същите описват подробно възприетите от тях конкретни обстоятелства
за процесните събития, като уточнените от тях принципни положения от
спецификите на тяхната работа са свързани единствено с уточняване на предпоставките
и условията за предприетите по случая мероприятия.
Съдът не цени при обосноваване на фактическите си
изводи само онази част от показанията на полицейския служител Н.Т., в която същият говори за разпространителска
дейност от страна на подсъдимия М. с предмет наркотични вещества, информация за
която получил посредством оперативни източници. В посочената част показанията
на свидетеля Н.Т. съставляват производни доказателства, които не могат да бъдат
ценени при непосочване на първичните такива, в каквато насока е изобилната съдебна
практика /така напр. в Решение
№ 133 от 23.03.2011 г. на ВКС по н. д. № 47/2011 г., II н. о., НК, върховната
съдебна инстанция е споделила изцяло доказателствения анализ, направен от
въззивния съд в Решение № 345/08.11.2010 г. на
Софийския апелативен съд, постановено по ВНОХД № 411/10 г., в което подробно е обсъден
характера и стойността на такива доказателства/, вкл. и практиката на ЕСПЧ. В този смисъл по делото
Данов срещу България ЕСПЧ е отчел в негативен аспект обстоятелството, че
съдилищата са обосновали своето заключение досежно съществуваща
опасност обвиняемият да се укрие,
използвайки „разузнавателни данни,
получени от полицията, за които нито съдът, нито прокуратурата, нито една от
страните по производството, са били информирани за източника на тази
информация”. С оглед на това ЕСПЧ е приел, че на жалбоподателя му е била
отказана възможността ефективно да оспори достоверността на тези данни. Нещо
повече, съдът е изправен пред невъзможността да провери тяхната истинност. Съдът
не кредитира и онази част от показанията на свидетеля Н.Т., в която преразказва
възприетото от използваните по делото СРС. В тази им част
показанията на въпросния свидетел също представляват производни доказателства,
за които са налични по делото първични доказателства, които те възпроизвеждат /в
случая самите ВДС от използваните по делото СРС и
протоколите от това/. Изобилна е
съдебната практика, според която всякога възпроизвеждането на чути записи,
събрани със специални разузнавателни средства чрез разпит на възприелото ги
лице, е недопустимо и тези показания не могат да бъдат кредитирани.
Допълнителен аргумент в подкрепа на това становище е и принципната забрана
оригинерни доказателства /напр. съответните записи от използваните СРС/ да
бъдат замествани с деривативни такива (каквито са напр. свидетелските
показания, в които се възпроизвеждат записи).
Съдът подложи на
внимателен анализ онази част от показанията на свидетеля Н.Т., в която сочи
информация, разказана му при проведена беседа с подс.М., който споделил за
характера на отношенията си с Ш., както и че марихуаната, която закупил от последния
била за рожденния му ден. Въпросът за
това дали е допустимо да бъдат разпитвани свидетели, които са възприели
извънсъдебни изявления на обвиняемия, направени не в рамките на проведен
легален разпит по чл.138 НПК, е широко дискутиран от актуалната съдебната практика,
която приема, че техните показания са принципно недопустими. Това е така, тъй
като единственият легален ред за депозиране на обяснения е посочен в чл.138 от НПК
и всякога, когато лица, свързани с разследването (най-често извършващи оперативна
и несвързана пряко с наказателното производство дейност) го заобикалят, това
представлява съществено нарушение на процесуални правила. Недопустимо е
заместването на дадените обяснения (при спазване на правилата за депозирането
им и задължението да бъде осигурено участие на защитник), с процедура, която не
отговаря на този стандарт. Допълнителен аргумент в подкрепа на това становище е
и принципната забрана оригинерни доказателства (каквито са обясненията на
обвиняемия) да бъдат замествани с деривативни такива (каквито са свидетелските
показания, в които се възпроизвеждат беседи или записи). В съответствие с
принципната теза, застъпвана от съдебната пректика, а и от правната доктрина, обаче
е възможността въпросните показания като непреки доказателства да послужат на
съда за проверка на преки доказателства. Ето защо съдът цени изложеното от
свидетеля Т. в тази му част в контекста на проверка достоверността на показанията
на свидетеля Ш., за изложеното от който бяха направени изрични възражения от
страна на защитата. В този смисъл съдът кредитира изцяло показанията на
свидетеля Ш., който подробно описва характера на отношенията си с подс.М., вкл.
и на инкриминираната дата, отчитайки, че същите се потвърждават в пълнота и от
изложеното от свид.Т. за споделеното му от самия М.. Не съществува процесуална пречка да бъдат възприети, и
то в пълнота показанията на свид.Ш.. Макар същият да е имал друго качество по
делото-обвиняем, а за известно време и подсъдим, то разпоредбата на чл.118,
ал.1, т.1 от НПК изрично признава възможността същият да бъде разпитан като
свидетел, предвид, че за него наказателното производство е приключило с одобрено
от друг съдебен състав споразумение за прекратяване на наказателното
производство. При преценката относно показанията на този свидетел съдът отчете
съответствието им с останалите, кредитирани от съда доказателства. Що се отнася
до становището на защитата относно показанията на въпросния свидетел, то направените
възражения в преобладаващата си част не са аргументирани с конкретни факти, а
представляват по своето естество само разсъждения, които не държат сметка на
принципното положение, че доказателствата и доказателствените средства нямат
предварително установена сила. С други думи, няма пречка бившият обвиняем да
бъде свидетел, след като законът го допуска изрично, още повече, че показанията
му кореспондират с останалата доказателствена съвкупност. Не може да бъде
споделено и възражението на защитата относно промяна в позицията на Ш..
Изложеното от последния е еднопосочно, последователно, безпротиворечиво и
съответно на останалия доказателствен материал.
Интерес представлява вписаното изявление на Ш.,
направено в протокола за претърсване и изземване в лекия автомобил, в който е
отразено следното:“пакетът е мой, съдържа марихуана“. В съдебната практика
нееднократно са обсъждани подобни изявления, когато са направени от лице,
впоследствие привлечено към наказателна отговорност като обвиняем, като е
прието, че същите нямат
характеристиките на обяснения
и не притежават
доказателствена стойност, поради
което не могат да се ценят нито в полза, нито в ущърб на това лице. Това е така, понеже поначало,
обясненията на обвиняемия като доказателствено средство представляват
изявления, направени в хода на досъдебното производство по реда, предвиден в НПК и с тях се
съобщават определени конкретни факти и обстоятелства, отнасящи се до съществото
на обвинението. Ето защо се
приема, че подобни изявления не представляват обяснение в
процесуален смисъл, а са извънпроцесуални изявления и не могат да бъдат приравнени на дадено от обвиняем/подсъдим обяснение в рамките на
наказателното производство, тъй
като не са реализирани по
реда на НПК. В
конкретния случай обаче, доколкото Ш. има вече статут на свидетел по делото, то
коректно е да се обсъди въпросното изявление в контекста и на направените от
защитата възражения. Видно от материалите по делото, въпросната марихуана,
открита в автомобила, преди предоставянето й на М. е била собственост на Ш. и
все още не е била заплатена от купувача М.. В крайна сметка обаче тази
марихуана е преминала във фактическата власт на М. и същият е упражнявал владение
върху нея до изхвърлянето й при полицейската проверка. В тази насока са
категоричните показания на свид.Ш., дадени по надлежния процесуален ред относно
продажбата на въпросната марихуана на подс.М. и относно обстоятелствата, при
които това е сторено. Както бе отбелязано по-горе, достоверността на изложеното
от Ш. се провери от съда и в контекста на показанията на свидетеля Т., на който
подс.М. е споделил обстоятелства, напълно кореспондиращи с показанията на Ш..
Изложеното от последния се потвърждава и от достатъчен обем други
доказателства, в т.ч. от материалите, събрани от използването на СРС /последния
телефонен разговор между Ш. и М./, от показанията на свидетелите Т. и М.,
възприели изхвърлянето на държания от М. плик към мястото, на което е открита изследваната
марихуана.
В хода на съдебното
следствие бяха разпитани като свидетели и поемните лица, присъствали на извършените
претърсвания и изземвания по делото, а именно свидетелите Д.Д. и С.И., чиито показания съдът
кредитира в пълнота. В преценката си
относно изложеното от въпросните свидетели съдът отчете възприетото в съдебната
практика становище, относно показанията на поемните лица, че не може да се
очаква в разпита си същите да опишат подробно и хронологично всички действия,
при които е протекло съответното процесуално-следствено действие, на което са
присъствали, както и всички иззети вещи, особено в случаите, в които е изтекъл
известен период от време, предвид и липсата на професионален поглед върху
възприетите събития. Предвид изложеното от свидетелите Д.Д. и С.И., както и от
свидетелите Н.М.,
Н.Т., Д.Г., Й.К. и Д.Ш., съдът прие, че
не е оборена презюмираната от закона доказателствена сила на протоколите от
извършените по разследването претърсвания и изземвания, не са опорочени и
съответните действия по разследването, извършени и документирани по надлежния
ред.
Както бе отбелязано
по-горе, в случаите, в които се наложи прочитане на част от показанията на
свидетели от досъдебното производство, поради наличие законовите предпоставки
за това, съдът възприе именно изложеното в първата процесуална фаза /с
изключение на свид.А./ като отчете темпоралната близост до процесните събития, както и съответствието на тези показания с кредитираната
от съда доказателствена съвкупност.
Единствено по отношение на
свидетеля К.А. съдът възприе именно изложеното в хода на съдебното следствие,
като не кредитира онези части от прочетените му показания от досъдебното
производство, в които е заявил, че подсъдимият М. му споделил, че търсил големи
количества марихуана, както и амфетамин, понеже имал намерение да се занимава с
продажбата им. В преценката си относно показанията на въпросния свидетел, съдът
отчете, че изложеното от него в първата фаза на процеса досежно коментираното
обстоятелство е изолирано и не се потвърждава от останалата доказателствена
съвкупност, а и разпитаният А. заяви изрично, че прочетеното не съответства на
истината. По делото не са налични доказателства, от които да е видно, че подс.М.
се е занимавал с разпространителска деятелност с предмет наркотични вещества, както
и да е имал намерение да се занимава с такава дейност, а и придобитото от него
количество марихуана на инкриминираната дата, не е такова, за да обоснове
становище, че въпросният наркотик е предназначен именно за такава дейност. Нещо
повече, по делото е налична информация, че самият М. също употребява наркотици,
за което говори в показанията си и свид.А., а въпросното „почерпване“ на последния
от страна на подс.М., което е извън предмета на настоящото производство, не е
от такова естество, че да обоснове становище относно предназначението за
разпространение на процесния наркотик, вменен във вина на М.. Видно и от
показанията на свид.Ш., М. е желаел да закупи марихуаната за предстоящия си
рожден ден, като не е уточнил как точно ще го използва.
Съдът кредитира само отчасти заявеното от подс. М., като възприе
онези части, в които посочва познанството си с Ш., както и че на
инкриминираната дата са се срещнали и са пътували с автомобила на Ш., след
което били спрени за полицейска проверка, както и твърденията му относно
трудовите му занимания след излизането му от затвора. В останалата му част
съдът не кредитира изложеното в обясненията на подсъдимия М., като отчете
несъответствието му на останалата доказателствена съвкупност.
Предвид изложеното, съдът прие, че изведените фактически констатации, касателни държането на
инкриминираното количество наркотично вещество-марихуана от страна на
подсъдимия М. без разрешение на инкриминираната дата се базират на необходимите
и достатъчни доказателствени източници, преценени в съответствие с
действителното им съдържание и правна стойност. Нещо повече, видно от горния
доказателствен анализ, информацията от гласните и писмените доказателствени
средства се провери за достоверност при взаимната им съпоставка, същата е
съответна и на веществените доказателства, както и на експертните изводи. Информацията,
съдържаща се в кредитираните гласни доказателствени източници, ведно с
писмените и веществени доказателства и доказателствени средства, съставляват
онова цяло, от което може да се направи категоричният извод за авторството от
страна на подсъдимия М. в неправомерно държане на процесното количество
високорисково наркотично вещество-марихуана, осъществено на процесната дата и
място. Относно фактът на осъществяваната, макар за кратко, от страна на подс.М.
фактическа власт върху вмененото му във вина наркотично вещество, се установява
от показанията на свидетелите М., Т. и Ш.. Така последният говори за началния
момент, от който подсъдимият М. е получил фактическа власт върху въпросната
марихуана, а и тримата свидетели са възприели момента, в който това владение е
било прекъснато с изхвърлянето на пакета зад предната седалка. Доказателства
относно този факт се извличат и от материалите, събрани посредством използването
на СРС, както и от факта на откриването на въпросния пакет зад предната дясна
седалка на автомобила на мястото, към което е била насочена траекторията на
телодвижението на М.. Наистина в проведения между Ш. и М. разговор, предхождащ
тяхната среща на инкриминираната дата, не се споменават директно наркотични
вещества, но съдържанието на разговора, разгледано в контекста на последвалите
събития, а и показанията на свидетеля Ш., навеждат на категоричното становище,
че това е било обаждане именно за да се договори процесната сделка с предмет
вменената във вина на М. марихуана. Съдът не споделя възраженията на защитата
относно показанията на свидетелите М. и Т., и по-точно относно техните
възприятия на деятелността, предприета от М., по изхвърлянето на марихуаната.
Както бе отбелязано по-горе, показанията на въпросните свидетели относно това
обстоятелство кореспондират и с изложеното от свид.Ш.. На следващо място, видно
от приложената по делото справка от Община Пловдив, както и от показанията на
присъствалите свидетели, а и от фотоалбума към протокола за оглед на
местопроизшествие, видимостта, в частност осветеността на автомобила е била
добра и е позволявала на стоящите отвън М. и Т. да възприемат поведението на
седящите в автомобила лица.
Другият спорен въпрос по
делото относно основния предмет на доказване касае целта, с която подсъдимият М.
е държал процесното наркотично вещество, като относно този въпрос съдът намира,
че остана недоказана тезата на държавното обвинение. Така при преценката относно
показанията на свидетеля Т., бе направено
изрично уточнение, касаещо онази част от показанията му, в която възпроизвежда
получена оперативна информация относно деятелност на подсъдимия М. по
разпространение на наркотични вещества. Както бе отбелязано по-горе, изложеното от този свидетел в коментираната част се прецени
от съда с оглед характеристиките на съдържанието му, предвид правната природа
на установеното. Класификацията на доказателствата на първични и производни се
базира на източника на факти. В правната доктрина, а и в съдебната практика, е
категорично изяснено, че във връзка с принципа на непосредствеността е
недопустима подмяната на първични с производни доказателства, освен когато те
се явяват средство за разкриване на първични доказателства или за проверка на
такива. В конкретния случай полицейският служител Т. в показанията си сочи
информация относно получени сведения посредством оперативен път, без да
конкретизира източника на тези данни, според които подсъдимият М. се е
занимавал с разпространителска дейност на наркотични вещества. В тази част,
както бе отбелязано, показанията на свидетеля Т. съставляват производни
доказателства, които не могат да бъдат ценени при непосочване на първичните
такива. Противното
би означавало особено съществено нарушение правото на справедлив наказателен
процес, прокламирано в ЕКПЧ, което означава гарантиране правото на защита и
равнопоставеност на страните, което пък изисква да бъдат посочени, да са
известни първичните доказателства-в конкретния случай това е въпросният
източник на оперативна информация. Непосочването на конкретни данни относно
източника на получената оперативна информация за евентуалната
разпространителска деятелност с предмет наркотични вещества от страна на М.,
изначално изключва възможността тази информация да бъде проверена от съда по
надлежния ред посредством преки доказателствени източници. Нещо повече, обективни
данни относно предназначението на инкриминираната марихуана за разпространение не се съдържат в годните за
преценка доказателствени материали по делото. За наличие на такава цел в конкретния случай не може да се съди от
вида, количеството и начина на опаковане на наркотичното вещество. Видно от
установените по делото факти, процесната марихуана нито е била в изключително
голямо количество, нито е била пакетирана в отделни разфасовки, а напротив
представлявала е разположено малко количество марихуана в едно пакетче и
компактно по-голямо количество, находящи се заедно в общ плик. Само по себе си процесното
количество марихуана, държано от подс.М.-24,34 грама, не води непременно до
извод, че целта, с която подсъдимият М. е
държал инкриминираното наркотично
вещество е именно разпространението му. Тези
обстоятелства, според настоящия състав, не са достатъчни да обосноват целта на
държането за разпространение. Това е така, тъй като, за да бъде установена
такава цел на държането, е необходимо да бъдат установени положителни
обстоятелства, обективно сочещи на такава цел, каквито доказателствени факти на
практика не са установени. Не са доказателствено обосновани никакви факти,
свързани с предлагане на други лица на наркотично вещество или с осъществявани
други продажби на такова вещество от подс. М.. Само от количеството марихуана /24,34
грама/, още повече, че същата принципно е представлявала компактна маса /липсва
пакетиране на отделни дози/, не може да се обоснове категоричен и безспорен извод
относно предназначението на инкриминираното наркотично вещество за
разпространение, при липсата на други обективни данни за такава насоченост,
поради което и съдът прие за недоказан този факт. Що се отнася до изложеното от
свид.А., че спорадично се „черпели“ взаимно с подс.М. с наркотици, и то с
амфетамин, то и това обстоятелство предвид съдържащата се в делото информация,
че самият М. употребява наркотични вещества, не е от такова естество, че в
контекста на останалата доказателствена съвкупност да обоснове извод, че
въпросните 24,34 грама марихуана са били държани от М. именно с цел
разпространение на други лица.
При преценката относно правната страна на
настоящия казус съдът отчете съществуващата понастоящем принципна възможност за
преквалификация на едно инкриминирано деяние от престъпление по чл.354а, ал.1, (основният
състав на държане на наркотични вещества с цел разпространение), респ. от неговия квалифициран състав по чл.354а, ал.2, т.4, вр.
ал.1, пр.1 от НК в
престъпление по чл.354а,
ал.3, т. 1 от НК
(в този случай престъпление, за чиято съставомерност е достатъчно само
съзнателното държане на високорисково наркотично вещество без разрешение). При
сегашната редакция на наказателния закон е допустимо инкриминираното деяние да
бъде преквалифицирано, когато престъплението, за което е постановена осъдителна
присъда е еднакво или по-леко наказуемо от това, определено с обвинението,
стига привлеченото към наказателна отговорност лице да е имало възможност до
този момент да се брани по съставомерните факти на новото обвинение. Няма спор,
че обвинението представлява единство на факти и право, които са взаимносвързани
и очертават рамката на наказателния процес. Подсъдимият във всички случаи
трябва да е наясно със съставомерните факти, тъй като защитата в производството
е пряко свързана с тях. Наред с това той има възможност да се брани по
посочената от държавното обвинение правна квалификация, като в наказателното
производство е предвидена забрана да бъде признат за виновен за различно от
повдигнатото му обвинение, когато за него е предвидено по-тежко наказание.
Предвид
гореизложеното и при така установената по безспорен и категоричен начин
фактическа обстановка съдът намери, че подсъдимият М. е осъществил от обективна
и субективна страна състава на
престъплението по чл.354а, ал.3, т. 1 от НК, за това, че на 07.03.2019 г. в
гр. Пловдив, без надлежно разрешително е придобил от Д.Н.Ш., ЕГН ********** и
държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества: марихуана с
нето тегло 19,94 грама със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол
/ТХК/ 11,7% тегловни на стойност 119,64 лв.; марихуана с нето тегло 4,4 грама
със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол /ТХК/ 11,2% тегловни на
стойност 26,40 лв. или марихуана с общо нето тегло 24,34 грама на обща стойност
146,04 лв., поради което го призна за виновен и осъди по посочената правна
квалификация.
На основание чл.304 от НПК съдът призна
подсъдимият М. за невинен и го оправда по
първоначално повдигнатото му обвинение по чл.354а, ал.2, т.4, вр. ал.1, пр.1, вр. чл.29, ал.1 б.“А“ и „Б“ от НК, а
именно в това да е извършил престъплението при условията на опасен рецидив,
след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода
не по-малко от една година, изпълнението на което не е било отложено по чл.66
от НК, както и след като е бил осъждан два и повече пъти на лишаване от свобода
за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението
на наказанието не е отложено по чл.66 от НК, както и в това да е държал
въпросното наркотично вещество с цел разпространение.
Така извършената от съда преквалификация на
инкриминираното деяние е допустима при актуалната редакция на процесуалния
наказателен закон, понеже престъплението, за което бе постановена осъдителна
присъда е по-леко наказуемо от това, определено с обвинението, а привлеченото
към наказателна отговорност лице-в случая подсъдимият М. е имал възможност до
този момент да се брани по съставомерните факти на новото обвинение. В
конкретното дело подсъдимият М. се е бранил по възприетите от съда съставомерни
факти, тъй като същите са били посочени в обстоятелствената част на внесения
обвинителен акт и изцяло са възпроизведени и в диспозитива му. Внесената от съда
промяна е основно по отношение отпадане на допълнителния елемент от
субективната страна на престъплението, за което е повдигнато обвинение-а именно
разпространителската цел, като съда прецени, че установените по делото факти не
обосновават наказателна отговорност по чл.354а, ал.2, т.4, вр. ал.1, пр.1, вр. чл.29, ал.1
б.“А“ и „Б“ от НК, а такава
по чл.354а,
ал.3, т. 1 от НК.
Както вече бе отбелязано, подобен подход е принципно възможен, тъй като
възприетото от съда престъпление е по-леко наказуемо от предложеното от
държавното обвинение и почива на идентични с посочените в обвинителния акт
факти. В случая не е засегнато правото на защита на подсъдимия, защото той още
от началото на наказателното производство се е бранил по приетите за
съставомерни от съда факти. Погрешната правна квалификация, предложена от
държавното обвинение, не може да препятства носенето на наказателна отговорност,
ако тя следва от инкриминираните факти и не налага изменение на обвинението по
реда на чл.287 НПК.
Предвид изложеното съдът прие, че подсъдимият М. е
осъществил от обективна и субективна страна именно съставът на престъплението
по чл.354а, ал.3, т. 1 от НК, по която правна квалификация го
призна за виновен.
От обективна страна, на 07.03.2019 год. в гр.
Пловдив подс. М. е придобил от свид.Ш. и осъществил държане на находящото
се у него /в ръцете му/ високорисково наркотично вещество марихуана с общо нето тегло 24,34 грама на обща
стойност 146,04 лв. Наличието на приобщеното по делото наркотично
вещество марихуана с нето тегло 24,34
грама в ръцете на М. преди изхвърлянето му от него в претърсения по
надлежния ред лек автомобил, манифестира осъществяваната от подсъдимия М.
непосредствена фактическа власт върху въпросния наркотик, с което е реализирал една
от формите на изпълнителното деяние по чл.354а,
ал.3, т. 1 от НК - а именно държане на високорисково наркотично вещество.
Със закупуването му преди това с уговорка за отложено плащане и предаването му
от свид.Ш., подс.М. е осъществил и другата от формите на изпълнителното деяние,
а именно придобиване. Фактическата власт върху инкриминираното наркотично
вещество е упражнявана от подсъдимия М. на инкриминираната дата, като същата е придобита
с продаването на марихуаната, макар и с отложено плащане, от Ш., като
владението на М. е прекъснато с изхвърлянето й от последния, последвано от
непосредственото й откриване от органите на досъдебното производство и нейното
изземване. Необходимо е да се отбележи, че нито законът, нито съдебната
практика и правната доктрина поставят изискване относно времетраенето на
съставомерната фактическа власт, която деецът упражнява върху наркотичното
вещество.
Марихуаната спада към високорисковите наркотични
средства, които са под контрол съгласно Единната конвенция на ООН за упойващите
средства от 1961 г., ратифицирана от Р. България в списък № 1, както и Закона
за контрол върху наркотичните средства и прекурсорите. Тези наркотични вещества
са включени в Приложение № 1 към чл. 3 от
Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите,
включващо "Растения и вещества с висока степен на риск за общественото
здраве ".
Подс. М. не е имал изискващото се от закона надлежно
разрешително от компетентните органи за държане на високорискови наркотични
вещества.
От субективна
страна подс. М. е действал с пряк умисъл с ясното съзнание за противоправността
на извършените от него деяния - съзнавал е, че държи марихуана във фактическата
си власт, съзнавал е, че няма разрешение за нейното държане, съзнавал е, че
посоченото наркотично вещество е опасно за живота и здравето на хората, т. е.
общественоопасния характер на престъплението и пряко е желаел настъпването на
общественоопасните последици.
Съдът прие, че по
делото липсват доказателства за това подсъдимият М. да е държал процесното
количество високорисково наркотично вещество-марихуана с цел разпространение, като
прие, че от субективна страна не е налице
тази специална съставомерна цел, изискуема от разпоредбата на чл.354а, ал.1 от НК. За да обоснове този извод, съдът отчете състоянието, в което е открито
наркотичното вещество и неговото разположение - същото е представлявало
компактна маса и малко пакетче, разположени в обща опаковка, т.е. не е налице
обособяване на отделни обекти /разфасовки/, от което да е изводимо заключение,
че наркотичното вещество е предназначено за последващо разпространение от подс.М..
Сами по себе си количеството и стойността на
марихуаната не обуславят извод, че държането
е с цел
разпространение. От друга страна,
по делото не бяха установени положителни обстоятелства, обективно сочещи на
такава цел, каквито доказателствени факти на практика не бяха събрани,
независимо от положените усилия. Както вече бе посочено, не бяха
доказателствено обосновани и никакви факти, свързани с предлагане на други лица
на наркотично вещество /с изключение на взаимното спорадично „почерпване“ на
подс.М. и свид.А. с амфетамин/ или с осъществявани други продажби на такова
вещество от подс. М.. Целта
на това държане, като елемент от субективната страна на деянието, според актуалната
съдебна практика, следва да бъде установена по делото не по аргумент от
мястото, на което е разкрито държането, а чрез други доказателства, от които да
може да се направи отделен, несъмнен извод в тази насока, доколкото
законодателят е предвидил и отделен състав на престъпление само с оглед на това
с каква цел се държи наркотичното вещество. Предвид всички тези
обстоятелства съдът прие, че в конкретния случай, необоснована е тезата на
държавното обвинение, че целта на държането на процесното наркотично вещество е
била именно за разпространение, поради което съдът оправда подсъдимия М. за
тази част от първоначално повдигнатото му обвинение.
Съдът оправда подсъдимия и за това да е извършил престъплението
при условията на „опасен рецидив“ по смисъла на чл.29, ал.1 б.“А“ и „Б“ от НК, след като е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на
което не е било отложено по чл.66 от НК, както и след като е бил осъждан два и
повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер,
като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК. Релевираните от държавното обвинение осъждания на подсъдимия М., биха обосновали
отговорност за престъпление, извършено при условията на „опасен рецидив“ по
смисъла на чл.29, ал.1 б.“А“ и „Б“ от НК, само ако в особената част на наказателния кодекс беше предвиден по-тежко
наказуем престъпен състав за престъпление, представляващо опасен рецидив. Такъв
квалифициран състав е предвиден за неправомерното държане на наркотични
вещества с цел разпространение, каквото е било първоначално повдигнатото на М.
обвинение, но няма такъв състав за престъплението по чл.354а, ал.3, т. 1 от НК, по което
съдът призна подсъдимия за виновен.
Макар да не бе възведена изрично от страна на защитата
тезата относно наличието на маловажен случай по смисъла чл. 354а, ал.5, вр.
ал.3, т.1 от НК, то за пълнота на изложението, уместно е да се посочи, че съдът
намери, че деянието на подсъдимия не представлява „маловажен случай“. Държането
на немалко количество високорисково наркотично вещество, чиято стойност в
никакъв случай не е пренебрежимо малка, и то от лице с обременено съдебно
минало /подсъдимият е осъждан нееднократно за умишлени престъпления от общ
характер все с предмет наркотични вещества, като му е налагано и наказание
„лишаване от свобода“, чието изпълнение не е отлагано/, не може да обоснове в
конкретния случай квалификацията по чл. 354а, ал. 5 от НК за "маловажен случай" на деянието по
смисъла на чл. 93, т. 9 от НК. От правната оценка на релевантните за делото факти,
не може да се направи извод, че извършеното деяние разкрива по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпления от същия вид. Както нееднократно е
отбелязвано в съдебната практика, преценката за това дали дадено деяние
представлява маловажен случай е комплексна и индивидуална във всеки отделен
случай и се определя от фактите по делото, съотнесени към разпоредбата на чл. 93, т. 9 от НК. В текста на чл. 93, т. 9 от НК се съдържа легално определение на понятието
"маловажен случай", като съгласно трайната съдебна практика,
маловажността на случая се преценява съобразно предписанията на тази правна
норма. По смисъла на чл. 93, т. 9 от НК деянието представлява "маловажен случай",
когато с оглед липсата или
незначителността на вредните последици или на други смекчаващи обстоятелства се
отличава с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените
случаи на престъпления от същия вид. От съдържанието на нормата се установява,
че дали случаят е маловажен се определя не само от липсата или незначителността
на вредните последици, но и от другите смекчаващи обстоятелства, при които е извършено
деянието, като по-ниската степен на обществената му опасност в сравнение с обикновените случаи може да даде основание да
се приеме, че се касае за маловажен случай /ТР № 58/1986 г. на ОСНК на ВС/. В същата насока е и ППВС № 6/1971 г., съгласно което маловажността на случая се определя
от по-ниската степен на обществена опасност на деянието, изводима, както от
оценката на вредните последици от извършването му, така и от другите
обстоятелства, характеризиращи деянието и дееца /личността на извършителя,
подбудите, начина на извършване на деянието/, преценени в тяхната съвкупност и
взаимна връзка. С оглед изложеното, съдът
не прие, че извършеното деяние представлява "маловажен случай" и не
преквалифицира процесното престъпление в такова по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 от НК.
След като призна подсъдимия М. за
виновен в извършване на престъпление по чл.354а,
ал.3, т.1 от НК, съдът разгледа въпроса относно определяне
на наказанието му в пределите, предвидени от закона за съответното
престъпление, като отчете, очертаните от чл.54 от НК индивидуализиращи
обстоятелства.
При индивидуализиране наказанието на подсъдимия за
процесното престъпление съдът изходи от общите
разпоредби на закона, принципите за определяне на наказанието съгласно чл.36 от НК, както и от предвидените в съответната специална разпоредба на закона
конкретен вид и размер наказание.
За престъплението по чл.354а, ал.3, т.1 от НК законът предвижда наказание лишаване от свобода от една до шест години и
глоба от 2 000 до 10 000 лева.
При индивидуализацията на наказанието съдът съобрази
същото със специфичните особености на конкретния случай, вземайки предвид
обстоятелствата, които определят конкретната тежест на извършеното престъпление
и онези, характеризиращи личността на дееца. Съдът отчете, че принципно тези
обстоятелства биха могли да обуславят по-голяма или по-малка степен на
обществена опасност на извършеното, както и необходимостта от повече или
по-малко интензивно въздействие върху извършителя с оглед постигане целите на
генералната и специалната превенции.
При определяне вида и размера на наложеното на
подсъдимия М. наказание за вмененото
му във вина престъпление, съдът взе предвид като смекчаващи отговорността му обстоятелства –степента на обществена
опасност на конкретното извършено деяние от гледна точка на е неговия предмет и
общественоопасни последици. Инкриминираното вещество, не само че е в
сравнително малко количество, с ниска стойност, но е и от вида на т.нар „меки
дроги“, чието въздействие и неблагоприятен резултата при употреба върху
физическото и психическото здраве на индивида са значително по-слаби в
сравнение с останалите забранени наркотични вещества като хероин, кокаин и
различните видове синтетични наркотици, а и с оглед квалификацията на деянието,
неблагоприятните последици от деянието имат отражение единствено върху
здравословното и социалното положение на подс.М.. Коментираните обстоятелства
характеризират обществената опасност на конкретното деяние като сравнително
ниска. Всички тези въпроси са били предмет на обсъждане в множество решения на
върховната съдебна инстанция, и то в представения от съда контекст /напр.Решение
№86/30.04.2019г. по н.д. №275/2019г. 1 н.о./.
Утежняващо
отговорността обстоятелство е
обремененото съдебно минало на подсъдимия М., характеризиращо го като лице с
недобра личностна характеристика. Видно от свидетелството му за съдимост,
подсъдимият М. е нееднократно осъждан за престъпна деятелност със същия
непосредствен обект на посегателство, като му е налагано включително и
наказание лишаване от свобода. Нещо повече, между последното пребиваване на
подсъдимия в пенитенциарно заведение и инкриминираното деяние е изтекъл период,
по-кратък от два месеца.
Съдът прие, че по делото не се установява наличие на
изключително или многобройни смекчаващи отговорността на подс. М.
обстоятелства, поради които и най-лекото, предвидено в закона наказание, да се
явява несъразмерно тежко, което да обусловя приложение разпоредбата на чл.55 от НК. В конкретния случай нито са налични многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, нито е налице изключително такова, но по-същественото в случая
е, че категорично не е налице втората кумулативна предпоставка на посочената
разпоредба, а именно и най-лекото, предвидено в закона наказание, да се явява
несъразмерно тежко. Поради това и при санкционирането на подс.М. съдът приложи
разпоредбата на чл.54 от НК.
При определяне на наказанието съдът отчете принципната
теза, застъпвана и в практиката на ВКС, че „при индивидуализацията на
наказанието няма място за механичен формален подход при съпоставката между
смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, тъй като не става въпрос за
математически величини, а за различни фактически констатации, които следва да
бъдат съотнесени към конкретната степен на обществена опасност на деянието и
дееца” /Решение № 300/21.03.16 г. на ІІІ н.о. по н.д. №671/2015 г./.
Предвид санкционните рамки, предвидени от
законодателя за престъплението
по чл.354а, ал.3, т.1 от НК, средата на наказанието „лишаване от свобода“ е три години
и шест месеца. Тази среда принципно отразява типичната степен на обществена
опасност на деянието и типизираната степен на обществена опасност на дееца –
степен, проявявана без друго, т.е. при отсъствие на каквито и да било
смекчаващи и отегчаващи обстоятелства или при баланс на наличните. В конкретния случай при съвкупната преценка на
противоположните по насоченост индивидуализиращи отговорността обстоятелства,
налични по делото, съдът намира, че смекчаващите са с по-голяма относителна тежест,
като разкриват невисока степен на обществена опасност на деянието, но не може
да се игнорира и влиянието на отегчаващото отговорността обстоятелство,
характеризиращо дееца като лице с немалка личностна обществена опасност. В този
смисъл преобладаващото влияние на смекчаващите отговорността обстоятелства,
преценено заедно с обратното влияние на отегчаващото, обосновава определяне на
наказание „лишаване от свобода“ в
размер над специалния минимум, а именно в размер от две години. При определяне на кумулативното наказание „глоба“ съдът определи и неговия размер малко над минимума, като
прецени, че справедливо се явява наказание глоба“
в размер на 3500 /три хиляди и
петстотин/ лева, отчитайки значението на неголемите
количество и стойност на процесното наркотично вещество.
Поради изложеното, съдът санкционира подсъдимия М. при условията на чл. 54 от НК, налагайки му наказание
две
години „лишаване от свобода“ и „глоба“ в размер на 3500 лева. Така
определените на подсъдимия М. кумулативни санкции са съобразени с правилото,
залегнало в ал. 2 на чл. 57 НК, според което, когато в особената част на НК е
предвидена възможност за дадено престъпление да бъдат наложени едновременно две
или повече наказания, съдът, като се ръководи от правилата на предходните членове,
определя размера на всяко едно от тях, така, че те в своята съвкупност да
отговарят на целите, посочени в чл. 36 от НК.
При
преценката относно начина на изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“ по
отношение на подс.М., съдът прие, че в конкретния случай не е възможно
приложението на чл.66 от НК, доколкото е налична само първата законова
предпоставка за допустимостта института на „условното осъждане“, а именно
наложеното на подсъдимия М. наказание е по-малко от три години. Видно от гореизложеното,
с оглед обстоятелството, че подсъдимият М. е осъждан на наказание „лишаване от
свобода“ за престъпление от общ характер, то не е налице втората обективна
предпоставка на чл.66, ал.1 от НК. При липсата на една от кумулативно
предвидените предпоставки на посочената разпоредба, е абсолютно недопустимо
приложението института на „условното осъждане“, поради което се явява
безпредметно обсъждането на последната-третата предпоставка, свързана с всеки
конкретен случай и с особеностите на дееца. Съдът обаче намира, че за
изчерпателност е уместно да се посочи, че по отношение на М. не е налична и
тази последна предпоставка, при която законодателят е поставил акцент върху
индивидуалната превенция на наказанието при обсъждането на възможността за отлагане
на неговото изпълнение. Това от своя страна предполага констатиране на
съответни индивидуални особености и характеристика на конкретния деец, които в
своята съвкупност да предпоставят възможност за неговото поправяне и
превъзпитание без ефективно изтърпяване на наложеното наказание. Независимо
обаче, че съгласно константната съдебна практика за приложението института на
условното осъждане е водеща преди всичко индивидуалната превенция, съдът е
длъжен да не игнорира и нуждите на генералната превенция. В контекста на
изложеното, предвид конкретната степен на обществена опасност на процесното
престъпление /с предмет високорисково наркотично вещество, чието количество,
съдържание на активен компонент и стойност в никакъв случай не са пренебрежимо малки/,
както и личностната опасност на дееца, то от гледна
точка на наказателната превенция не би могло да се приеме, че условното
осъждане би било подходящо и достатъчно, за да се постигне възпитателният и
предупредителен ефект върху дееца /осъждан вече на наказание „лишаване от
свобода“/, а и върху останалите членове на обществото.
Предвид
гореизложеното, съобразно разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС съдът определи така наложеното на
подс. М. наказание „лишаване от
свобода” да се изтърпи при първоначален
„строг” режим. В този случай съдът не се възползва от предоставената в
разпоредбата на чл.57, ал.3 от ЗИНЗС възможност да определи първоначален общ
режим, приемайки, че в случая не е изпълнена изискуемата от тази разпоредба
предпоставка, подсъдимият да не е с висока степен на обществена опасност.
Аргументация относно неприложение на този по-облекчен режим в конкретния случай
се извежда от съдебното минало на подс.М., както и с оглед обстоятелството, че
от последното му пребиваване в пенитенциарно заведение и инкриминираното деяние
е изтекъл период, по-кратък от два месеца.
На основание чл.59, ал.2, вр. ал.1,
т.1 от НК от така определеното на
подс. М. наказание „лишаване от свобода” съдът приспадна времето, през което същият е бил задържан, считано от 07.03.2019 г. до влизане на
настоящата присъда в законна сила, като един ден „задържане” се зачете за един ден „лишаване от свобода”.
На основание чл.
354а, ал. 6 от НК съдът отне в полза на
държавата предмета на престъплението, а именно остатъка от наркотичните вещества- марихуана с нето тегло 520 грама,
предадено на съхранение в Агенция
„Митници“ – София.
Съдът постанови приложените по
делото веществени доказателствени
средства от приложени специални
разузнавателни средства да останат на съхранение в РКИ при Окръжен съд –
Пловдив до изтичане срока на съхранението им по ЗЗКИ.
Съдът
постанови веществените
доказателства: електронна везна, зелена на цвят с надпис
„innoliving“, електронна везна, поставена в кутия с надпис „Marlboro, бял прозрачен
бидон; полиетиленов плик, съдържащ полиетиленови пликчета със самозалепяща се
лента в горния край - да се унищожат като вещи
без стойност след влизане на присъдата в законна сила.
Съдът също постанови,
останалите веществени доказателства да се върнат на правоимащите лица, от които
са иззети, както следва:
- мобилен телефон „Айфон“, бял на цвят, модел 1688,
активен с карта на „Виваком“ и мобилен телефон „Айфон“, бял на цвят, модел SE с
ИМЕИ ***, 60 бр. банкноти с номинал 20 лв., 3 бр. банкноти с номинал 10 лв. и 6
бр. банкноти с номинал 50 лв.; 3 банкноти с номинал 50 лв., 18 банкноти с
номинал 20 лв., 17 банкноти с номинал 10 лв., както и лек автомобил „Мерцедес Е
320“ с рег.№ ***, ведно с ключ за него - да се върнат на Д.Н.Ш. след влизане на
настоящата присъда в законна сила.
- мобилен телефон „LENOVO“ с ИМЕИ ****и ИМЕИ ****– да се върне на подсъдимия А.Й.М. след влизане на
присъдата в законна сила.
С оглед така постановената присъда, на основание
чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия М. да заплати по сметка на ОД на МВР
– гр. Пловдив припадащата му се част от направените в хода на досъдебното
производство разноски в размер на 146.50 лв. (сто четиридесет и шест лева и петдесет
стотинки), а по сметка на
Окръжен съд – Пловдив - сумата от 50 (петдесет) лева, представляващи припадащата
му се част от разноските, направени в хода на съдебното производство.
Воден от горното, съдът постанови
присъдата си.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: