Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
25.02.2020г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на двадесет и девети януари две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл. съдия ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА
при секретаря
Антоанета Луканова, като разгледа докладваното от съдия Маринова-Тонева гр.дело
№ 1909 по описа за 2019 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 44220 от 14.09.2018г. по гр.д. № 6427/2017г. Софийски районен
съд, 79 състав осъдил „Л.Х.“ ЕООД, ЕИК ******, да заплати на „Р.“ ЕООД, ЕИК ******,
на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата 270 лв. с вкл. ДДС, представляваща
платена без основание цена за неточно изпълнение по договор № 5/21.08.2015г. за
извършване на сондаж и изграждане на водоснабдителен кладенец, като отхвърлил
този иск за разликата до пълния му предявен размер от 324 лв., както и да
заплати на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД сумата 3 240 лв. с вкл. ДДС,
представляваща платена на отпаднало основание цена поради разваляне на договор
за изграждане на втори сондажен кладенец съгласно фактура № 184/09.09.2015г.,
ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаване на исковата молба
- 01.02.2017г., до окончателното им заплащане; Отхвърлил предявените от „Л.Х.“
ЕООД, ЕИК ******, срещу „Р.“ ЕООД, ЕИК ******, искове с правно основание чл.
266, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 336 лв. с вкл. ДДС, представляваща
дължимо възнаграждение по устен договор за възлагане за извършен филтрационен
тест на сондажен кладенец, както и на сумата 2 304 лв. с вкл. ДДС,
представляваща дължимо възнаграждение по устен договор за възлагане за
извършено първоначално сондиране на втори кладенец, преместване на сондата и
ново сондиране на този кладенец. На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК „Л.Х.“
ЕООД е осъдено да заплати на „Р.“ ЕООД сумата 772.51 лв. - разноски съразмерно
с уважената част от първоначалните искове, и сумата 350 лв. - разноски за
предявените насрещни искове; На основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Р.“ ЕООД е осъдено
да заплати на „Л.Х.“ ЕООД сумата 11.97 лв. - разноски съразмерно с отхвърлената
част от първоначалните искове.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника по първоначалните и
ищец по насрещните искове „Л.Х.“ ЕООД, който го обжалва в частите, с които
първоначалните искове са уважени и насрещните искове – отхвърлени, с оплаквания
за неправилност – неправилно приложение на материалния закон, съществено
нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Неправилно
районният съд приел между страните да е подписан протокол от 03.12.2015г. Такъв
бил подписан на 07.09.2015г., а както в открито съдебно заседание, така и в
писмените бележки пред СРС въззивникът заявил, че подписите са положени върху
протокола на 07.09.2015г., а не на 03.12.2015г. Датата на печатния текст на
протокола не била променена, което означавало, че приемането е извършено на
тази дата, следователно подписите били
положени тогава. Извършената поправка на дълбочината от 44 м на 41 м не била
подкрепена с надпис кой извършва поправката и кога, а освен това не била
коригирана и сумата, дължима за сондирането на този кладенец, което означавало,
че възложителят се е съгласил с дълбочина от 44 м и да заплати посочената в
протокола обща сума, част от която платил преди съставянето на протокола. С
плащането на остатъка от сумата на 17.09.2015г. възложителят приел обекта за
съхранение и експлоатация. Заключението на СТЕ било неправилно кредитирано от
СРС, тъй като същото било необективно и неточно. В него не било посочено какъв
е водният стълб, което означавало, че дъното на кладенеца е по-надолу. Нивото
на водата в кладенеца било по-високо от дъното на кладенеца, което
обстоятелство не било взето предвид от вещото лице. Ищецът не направил
възражение за недостатъци при изпълнението на договора, не поискал намаляване
на възнаграждението, нито поправяне на работата по този кладенец в 6-месечния
срок по чл. 265, ал. 3 ЗЗД, с изтичането на който правата му по посочения
законов текст се погасявали. Поради това искът за сумата 324 лв. бил погасен по
давност. В електронното писмо от 04.12.2015г. нямало възражение за недостатъци
по смисъла на чл. 265, ал. 1 ЗЗД, както неправилно приел районният съд. По
отношение на сондажен кладенец № 2, за който нямало сключен писмен договор,
преди изпращане на офертата и на основание устните договорки и авансовото
плащане от 2 700 лв. без ДДС изпълнителят извършил сондиране на посоченото
от възложителя място, при което достигнал до дълбочина 63 м. На тази дълбочина
се счупил лост от сондата поради навлизане в окварцени варовици с голяма
твърдост. Положените от изпълнителя усилия за отстраняване на аварията и
продължаване на работата по сондирането не дали резултат, което наложило да
обсади сондажа до 18-тия метър, за да бъде запазен и да може ефективно да се
използва от възложителя. За този сондаж
била преведена авансово сумата от 3 240 лв. с ДДС. Експертизата доказала
дълбочина 29 м, което по 90 лв. на метър правело 2 610 лв. без ДДС. При
направеното водочерпене се доказало, че сондажът поддържа дебит и динамично
ниво над помпата, така че можело да бъде експлоатиран. Изводът на СРС, че
възложителят е направил изявление за разваляне на договора поради неизпълнение
не почивал на доказателствата по делото. Възложителят не направил изрично
възражение за годността на сондирания кладенец, нито за връщане на платената
авансово сума, нито за развалянето на договора. Срокът за упражняване на тези
права бил 6 месеца и отдавна бил изтекъл, поради което искът за сумата
3 240 лв. бил неоснователен. Поради това моли съда да отмени решението в
атакуваните части и вместо това постанови друго, с което да отхвърли изцяло
предявените първоначални искове и да уважи предявените насрещни искове, като му
присъди и направените по делото разноски. Прави евентуално възражение за
прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК на претендираното от насрещната
страна адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна „Р.“ ЕООД с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва въззивната жалба и
моли съда да потвърди атакуваното решение като правилно. Претенидира разноски
за въззивното производство съгласно списък по чл. 80 ГПК.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна,
в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като
въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235,
ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при което намира за
установено следното:
С първоначалната искова молба първоинстанционният съд е бил сезиран с
обективно кумулативно и евентуално съединени осъдителни искове - с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата 324 лв. с вкл. ДДС, получена от
ответника без основание, тъй като заплатеното по договор № 5/21.08.2015г.
възнаграждение било за кладенец с дълбочина 44 м, а действителната такава била
41 м; с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗДД за сумата 3 240 лв. с
ДДС, платена без основание поради непостигане съгласие относно параметрите за
сключване на договор за втори сондажен кладенец; Евентуално тази сума се
претендира на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД - като платена на отпаднало
основание поради разваляне от ищеца на устен договор за изработка от м.
септември 2015г. поради неизпълнение от ответника.
По реда на чл. 211 ГПК приети за съвместно разглеждане са насрещни
осъдителни искове с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД – за сумата 336 лв. с
вкл. ДДС, представляваща възнаграждение по устен договор от м. септември
2015г., дължимо за извършване на филтрационен тест на сондажен кладенец № 1,
както и за сумата 2 304 лв. с вкл. ДДС, представляваща възнаграждение по устен
договор от м. септември 2015г. за възлагане за извършено първоначално сондиране
на втори кладенец, преместване на сондата и ново сондиране на този кладенец.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния
закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г.,
ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение е валидно, и допустимо – в обжалваните части. При
постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, а с оглед оплакванията в
жалбата въззивният съд го намира за правилно по следните съображения:
По първоначалните искове:
При исковете по чл. 55, ал. 1 ЗЗД хипотезите на „получаване без основание” обикновено са обусловени от едно
преюдициално договорно правоотношение. Фактическият състав на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване на нещо при начална липса на
основание, т.е. когато още при самото получаване липсва основание за
преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго.
Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, в
тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване факта
на плащането на процесната сума, а ответникът - да докаже, че е налице
основание за получаването, съответно за задържане на полученото.
Съответно фактическият състав на чл. 55,
ал. 1, пр. 3 ЗЗД изисква
съществуване на основанието при получаване на престацията, но след това същото
да е отпаднало с обратна сила, например при унищожаване на договора, разваляне
поради неизпълнение, при настъпване на предвидено прекратително условие. Фактите, подлежащи на установяване, са: даване на нещо от страна на ищеца,
получаване на същото от страна на ответника, отпадане с обратна сила на
основанието, което е обусловило имущественото разместване. Съобразно чл. 154 ГПК, в тежест на ищеца е да докаже първите две предпоставки, след доказването на
които в тежест на ответника е да докаже наличие на основание за задържане на
сумата, а при липсата на такова – че е върнал полученото.
В случая не е било спорно и по делото се установява, че между „Р.“ ЕООД,
като възложтел, и „Л.Х.“ ЕООД, като изпълнител, е бил сключен договор №
5/21.08.2015г. с предмет - възстановяване на съществуващ сондажен кладенец,
мястото, дълбочината и конструкцията на който са одобрени от възложителя след
направено геоложко проучване на терена, на обект: дворно място в с. Локорско.
Уговорена е дълбочина на сондиране до 60 м, при цена на 1 линеен метър от 90
лв. Не се спори също и от неоспореното извлечение от сметка се установява, че
по този договор възложителят е заплатил на изпълнителя авансово сумата
3 240 лв. с вкл. ДДС по фактура № 183/21.08.2015г. Съгласно уговореното в раздел
II.2 от договора, окончателното плащане се извършва при завършване на
сондажните работи след провеждане на водочерпенето и подписване на двустранен
приемо-предавателен протокол. От приетото и неоспорено извлечение от банкова
сметка ***, че освен авансовото плащане, по договора са заплатени още
1 500 лв. - на 17.09.2015г., и 300 лв. - на 02.10.2015г., по фактура №
**********/17.09.2015г.
Представен е отчет за резултатите от провеждане на опитно-филтрационни
изследвания на сондажен кладенец в с. Локорско на 10.09.2015г., съставен от
инж. В.Г.и подписан от управителя на „Л.Х.“ ЕООД – Х.Т., съгласно който съоръжението
е изградено на дълбочина от 44 м, като в изградения ствол пилот е монтирана
обсадна колона 140 мм, порязана във филтърните участъци, а на устието на
сондажната изработка е монтиран бетонов пръстен и предпазен капак.
Приет по делото е приемо-предавателен протокол № 5/18.08.2015г. за
извършени сондажни работи по договор № 5/18.08.2015г., в текстовата част на
който е посочено, че на 07.09.2015г. представителите на възложителя и
изпълнителя установили, че сондажните работи са завършени, като дълбочината на
сондажа е 44 м (поправено ръкописно на 41 м), и при единична цена от 90 лв. на
метър стойността на извършените работи е 3 960 лв. + 240 лв. за шахта,
общо 4 200 лв. без ДДС, и след приспадане на аванса от 2 700 лв. без
ДДС дължимият остатък е 1 500 лв. без ДДС. Протоколът не е подписан в
полетата за „възложител“ и „изпълнител“. Ръкописно е добавено „Замерено на
03.12.2015г. 41 метра (изписано и словом), под която ръкописна добавка се е
подписала комисия в състав И.М.(управител на възложителя), Х.Т. (управител на изпълнителя)
и Н. М..
С електронно писмо от 04.12.2015г. управителят на възложителя изпратил на
управителя на изпълнителя протокола за дълбочина на сондажа, като заявил, че
очаква неговото кредитно известие по фактурата за окончателното плащане.
От приетото в първоинстанционното производство заключение на СТЕ се
установява, че при извършено замерване на място вещото лице е установило
дълбочина на сондажен кладенец № 1 от 41.50 м. В тази насока са и показанията
на двамата разпитани свидетели, единият от които съставителят на отчета инж. В.Г.,
съгласно които показания дълбочината на кладенец № 1 е 41 м.
Ответникът по първоначалните искове е оспорил заключението на СТЕ с доводи,
че същото не е изготвено от специалист и не отговаря на поставените въпроси. Тези
доводи са неоснователни. Заключението е изготвено от вещо лице със специалност
хидротехническо строителство, а следователно разполагащо с необходимата
компетентност, като същевременно със заключението е даден отговор на всички
поставени от страните въпроси. Поради това въззивният съд намира, че
заключението на СТЕ следва да се цени като обективно и компетентно изготвено.
Що се отнася до доводите във въззивната жалба, освен че същите са преклудирани,
за доказване на заявените твърдения за извършено неточно измерване на
дълбочината на кладенец № 1 ответникът по първоначалните искове е следвало да
поиска своевременно изслушване на допълнително или повторно заключение, което
не е сторил.
С оглед така установеното, правилно първостепенният съд е приел, че предявеният
първоначален иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата 324 лв.
е основателен до размер от 270 лв. с вкл. ДДС, която сума се явява платена от
възложителя без основание предвид установената извършена работа и съобразно
уговореното относно начина на формиране на възнаграждението на изпълнителя.
Доводите в жалбата във връзка с този иск са неоснователни. Ирелевантно за
спора е обстоятелството кога е подписан протоколът с дописвания от 03.12.2015г.
Предоставените на възложителя с чл. 265, ал. 1 ЗЗД възможности касаят некачественото
изпълнение, което може да се изрази в отклонение от поръчаното или в
недостатъци, с които работата е извършена от изпълнителя. Възраженията на
възложителя за неточно изпълнение в количествено отношение не се обхващат от
установената в чл. 264, ал. 3 ЗЗД преклузия и могат да бъдат противопоставени
на изпълнителя както чрез кондикционния иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за
връщане на платеното без основание възнаграждение, така и като защитно средство
при предявен иск по чл. 266, ал. 1 ЗЗД, като правно важима в тези хипотези е
общата петгодишна давност (в този смисъл практиката на ВКС, обективирана в решение
№ 141 от 27.04.2015г. по т.д. № 3601/2013г., ІІ ТО, решение № 94 от 02.03.2012г.
по т.д. № 133/2010г., ІІ ТО и др.).
Следователно, независимо дали протоколът е подписан на 07.09.2015г. или на
03.12.2015г., правото на възложителя да иска с предявения кондикционен иск
връщане на даденото за неизвършена от изпълнителя в количествено отношение
работа, като получено без основание, не е погасено по давност. Само за пълнота
следва да се посочи, че още с електронното писмо от 04.12.2015г. възложителят е
поискал намаляване на цената съобразно констатираната на 03.12.2015г. дълбочина
на кладенец № 1 – именно затова е заявил, че очаква от изпълнителя кредитно
известие по фактурата за окончателното плащане.
По отношение на сондажните работи за втори кладенец пред настоящата
инстанция не е спорно, че такива са извършвани по силата на устна договорка
между страните, т.е. по сключен неформален договор за изработка. За уговореното
авансово плащане в размер на 3 240 лв. с вкл. ДДС изпълнителят е издал фактура
№ 184/09.09.2015г. с основание „авансово плащане по договор за изграждане на
сондажен кладенец – втори“ и с получател – възложителя. Авансовата вноска
възложителят е заплатил на 08.09.2015г. по издадена проформа фактура от същата
дата. Плащането на авансовата сума се установява от неоспореното извлечение от
банкова сметка (***. 26 от делото на СРС), както и се признава от представителя
на дружеството-изпълнител в отговора на писмата на възложителя от 24.11.2015г.
(л. 27 – 28).
При доказателствена тежест за ответника по първоначалните и ищец по
насрещните искове, същият не е доказал да е изпълнил задълженията си по
неформалния договор за сондажен кладенец № 2. От кредитираното заключение на
СТЕ се установява, че сондажните дейности по кладенец № 2 са достигнали до 29 м
и същите не са изпълнени докрай, съобразно уговорената дълбочина от 80 м.
Вещото лице посочва, че този кладенец не е завършен и е категорично, че същият не
е годен за ползване. Няма спор, а и от показанията на св. А.А.се установява, че
фрезата на сондажната машина се е заклинила на определена дълбочина и е
останала там, където е и към настоящия момент.
С оглед така установеното – работата не е извършена от изпълнителя
съобразно уговореното, а изработената част е негодна за каквото и да било
ползване – обичайно или договорно, за възложителя е възникнало потестативното
право по чл. 265, ал. 2 ЗЗД да развали сключения неформален договор за
изработка. С покани от 24.11.2015г. и от 28.03.2016г. (л. 20 – 21 и л. 34 от
делото на СРС), възложителят поискал от изпълнителя възстановяване на авансово
платената сума в размер на 3 240 лв. с ДДС по фактура № 184/09.09.2015г. Предвид
приетото, че между страните е бил сключен неформален договор, с поканата от
24.11.2015г., с която е поискано възстановяване на авансово платеното
възнаграждение, следва да се приеме че възложителят е развалил договора и с
обратна сила е отпаднало основанието за получаване на същата сума от
ответника-изпълнител. Поради това неотносими за спора са доводите в жалбата във
връзка с разпоредбата на чл. 265, ал. 3 ЗЗД, а предявеният иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за сумата 3 420 лв. е основателен.
Дори да се приеме, че исковата молба, с която се претендира връщане на
полученото има характер на изявление за разваляне на неформалния договор за
изработка относно кладенец № 2 (както е приел районният съд), доводът на
въззивника за преклудиране на правото на възложителя да развали договора с
изтичане на шестмесечения срок по чл. 265, ал. 3 ЗЗД е неоснователен, тъй като
посоченият срок започва да тече от приемане на работата по реда на чл. 264 ЗЗД,
респ. отказа на възложителя да приеме изработеното. Правата на възложителя по
чл. 265, ал. 1 или ал. 2 ЗЗД възникват след приемане и преглеждане на работата
(чл. 264, ал. 2 ЗЗД), едва от който момент започва да тече срокът по чл. 265,
ал. 3 ЗЗД. В случая такова приемане и преглеждане на работата, респ. отказ за
приемане не се установява да е имало преди подаване на исковата молба в съда.
По насрещните искове с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД:
За основателността на насрещните искове в тежест на ищеца е да установи
наличието на твърдените сключени неформални договори за изработка; че е
изпълнил задълженията си съобразно уговореното, а ответникът е приел изработеното
и в тежест на последния е възникнало задължение за плащане на възнаграждение в
размер на исковите суми от 336 лв. с вкл. ДДС и 2 304 лв. с вкл. ДДС.
По делото не са ангажирани никакви доказателства, от които да се направи
извод за сключен между страните неформален договор с предмет извършване на филтрационен
тест на сондажен кладенец № 1, а във връзка с този иск във въззивната жалба
няма и релевирани конкретни оплаквания за неправилност на атакуваното решение,
т.е. жалбата в тази част е бланкетна. Поради това, и предвид дейността на
въззивния съд при условията на ограничен въззив, първоинстанционното решение в
частта, с която искът с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД за сумата 336 лв. е
отхвърлен следва да бъде потвърдено.
По отношение на насрещния иск за сумата 2 304 лв. с вкл. ДДС напълно
недоказани са твърденията на ищеца за извършено първоначално неуспешно сондиране
на кладенец № 2, което наложило преместване на сондата и предприемане на
действия по сондиране на различно от първоначално от посоченото място. Що се
отнася до претенцията за извършеното сондиране по втория кладенец, противно на
поддържаното в жалбата, по делото не е установено сондажът от 29 м да поддържа
дебит и да може да бъде експлоатиран. Обратно - от кредитираното заключение на
СТЕ се установи, че изработената част от втория кладенец е негодна за ползване,
поради което и предвид развалянето на договора възложителят не дължи
възнаграждение за извършения сондаж. Поради това и този иск е неоснователен и
подлежи на отхвърляне.
Предвид съвпадението на крайните изводи на двете инстанции,
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в атакуваните части.
По разноските за въззивното производство: При този изход
и изричната претенция, разноски за настоящата инстанция се следват на
въззиваемия. Доказано направените такива са в размер на 1 100 лв. – адвокатско
възнаграждение, което е заплатено по банков път, видно от представеното
извлечение от сметка. Съобразно обжалваемия интерес, минималното
възнаграждение, определено по реда на чл. 7, ал. 2 вр. чл. 2, ал. 5 от Наредба
№ 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на
1 448.08 лв. Заплатеното възнаграждение от 1 100 лв. е под минималния
размер, поради което възражението на въззивника за прекомерност по смисъла на
чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 44220 от 14.09.2018г., постановено по гр.д. № 6427/2017г. на
Софийски районен съд, 79 състав в обжалваните части, с които „Л.Х.“ ЕООД, ЕИК ******,
е осъдено да заплати на „Р.“ ЕООД, ЕИК ******, на основание чл. 55, ал. 1, пр.
1 ЗЗД сумата 270 лв. с вкл. ДДС, представляваща платена без основание цена за
неточно изпълнение по договор № 5/21.08.2015г. за извършване на сондаж и
изграждане на водоснабдителен кладенец, както и да заплати на основание чл. 55,
ал. 1, пр. 3 ЗЗД сумата 3 240 лв. с вкл. ДДС, представляваща платена на отпаднало
основание цена поради разваляне на договор за изграждане на втори сондажен
кладенец съгласно фактура № 184/09.09.2015г., ведно със законната лихва върху
сумите от датата на подаване на исковата молба - 01.02.2017г. до окончателното
им заплащане, както и в обжалваните части, с които са отхвърлени предявените от
„Л.Х.“ ЕООД, ЕИК ******, срещу „Р.“ ЕООД, ЕИК ******, насрещни искове с правно
основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 336 лв. с вкл. ДДС,
представляваща възнаграждение по устен договор за възлагане за извършен
филтрационен тест на сондажен кладенец, както и на сумата 2 304 лв. с вкл. ДДС,
представляваща възнаграждение по устен договор за възлагане за извършено
първоначално сондиране на втори кладенец, преместване на сондата и ново
сондиране на този кладенец.
ОСЪЖДА „Л.Х.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***
да заплати на „Р.“ ЕООД, ЕИК ******,
на основание чл. 78 ГПК сумата 1 100.00
лв. (хиляда и сто лева), представляваща разноски за въззивното
производство.
В необжалваната част решението по гр.д. № 6427/2017г. на Софийски районен
съд, 79 състав е влязло в сила.
Решението е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.